С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 20 фев 2015, 16:48, 11945 прочитания

Теория и практика на манипулацията

Основният проблем на търговете в България е, че има много начини да заобиколиш закона. Има ли надежда това да се промени?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етиопският Ренесансов язовир се намира в долната част на Нил. Когато бъде завършен, със своите 63 млрд. куб.м вода, стена с размери 148 метра на 1.7 км и стойност около 4.7 млрд. долара той ще е най-големият в Африка и осмият по големина в света. Бихте предположили, че човекът, който е отговорен за построяването на тази огромна стена, би се справил и с проект за скоростен път с дължина 17 км в доста равния пейзаж на софийското поле. И бихте сбъркали.

Франческо Ренато Верди е италиански инженер от компанията "Салини-Импреджило", който освен проекта в Етиопия е ръководил и строителството на част от анадолската магистрала и който е предложен за ръководител на проекта за Северна скоростна тангента в София. За да докаже правоспособността и опита му, италианската компания подава превод на дипломата му от университета в Милано, "два броя референции и два броя удостоверения от Кралство Мароко, Министерство на благоустройството и писмо от Тайванско национално бюро". Това се оказва недостатъчно за българската Комисия за защита на конкуренцията.


Тъй като Ренато Верди не притежава трудова книжка (непознато за италианците понятие), а трудовите му договори, естествено, са фирмена тайна, той не може да докаже точно по искания начин десетгодишен опит като ръководител на строителни проекти. Това става една от причините Salini-Impregilo да бъде дисквалифицирана през 2013 г. от търга и на нейно място да се настани консорциумът "ХПВС- ССТ" (зад което име стои с най-голям дял контролираната от Делян Пеевски "Водстрой 98", заедно с "Хидрострой", "Пътстрой Бургас" и още няколко компании). На мястото на Франческо пък застава Милен Иванов, който може да покаже в дипломата си думите "Пътно-транспортно строителство", а в трудовата книжка - опит в "Хидрострой", "Трейс" и ДНСК.

Абсурдните до буквоядство мотиви, които се използват, за да бъдат отстранени компании по различни големи поръчки, са един от най-ясните примери как се нареждат търгове в България. Формално законът е спазен, но на практика е превърнат в бариера, зад която се пускат избрани. Много трудно е да се приеме сериозно например аргументът на КЗК, че "Салини-Импреджило" - компанията, която спечели поръчка за 6 млрд. долара в Саудитска Арабия и гореспоменатия язовир за почти 5 млрд. - не може да докаже достатъчни приходи от строителство. Още по-трудно е да на се обърне внимание на факта, че решението на КЗК, което отменя спечеления от италианците търг, идва само месец след като правителството на Пламен Орешарски дойде на власт и назначи Пеевски за шеф на ДАНС.

Примерът със Северната тангента е със сигурност един от най-озадачаващите напоследък, но далеч не е самотен. Практиката големи поръчки да отиват при най-удобния кандидат чрез напълно законни средства е в основата на двата основни проблема с еврофондовете: че те развращават напълно средата за бизнес в България и че сметката накрая се плаща от всички нас.



Когато червените лампички светят...

Няма например нищо незаконно в търга за ремонта на Централна гара. Конкурсът започна през есента на 2013 г. при небивал интерес с 50 купени комплекта с документация, продължи с шест оферти, от които Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) отвори (без покана към медиите) само две ценови предложения. Печелившо отново се оказа обединение с "Водстрой 98", този път в комбинация с "Главболгарстрой" и "Промишлено строителство холдинг".

Тук светва първата сигнална лампа. "Когато се проверяват поръчки, има няколко "червени лампички", които одиторът търси още в самото начало на одита. Една от тях е именно казусът "много кандидати, само един допуснат до участие", обяснява одитор, който има дълъг опит в европейските поръчки. В конкретния случай отстранени са гръцката Terna, турската Dogus в съдружие с местната "СК–13 холдинг", "Трейс груп" заедно със "Станилов" и "Джи Пи груп" и австрийската Strabag с архитектурно студио "Архитектоника". Разбира се, възможно е всички тези фирми, които се занимават със строителство и поръчки от години, да не са покрили високите изисквания на НКЖИ, така че дори да не бъдат допуснати до разглеждане, но отново е трудно за вярване.

В жалбата на Strabag до КЗК (която е отхвърлена) например се посочва, че в комисията няма нито един архитект, въпреки че се разглежда идеен архитектурен проект. Законът изисква "лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с обекта и сложността на поръчката". Това според КЗК не значи архитекти. Според регулатора, оценителната комисия, в която има няколко счетоводители, няколко юристи, един икономист, един публичен администратор и трима инженери (нито един от които строителен), покрива изискванията на закона. Един от мотивите на КЗК е, че тъй като всички те вече са участвали в даването на поръчки, това автоматично ги прави годни да оценяват и тази. Органът стига до такива висоти на обосновката, като например "нуждата от участие на икономист в комисията... е  обусловена от редица елементи от оценителната дейност на помощния орган, като например проверка дали участниците отговарят на минималните финансови изисквания на възложителя". Не е ясно дали някой от счетоводителите не е бил пригоден да свърши същата работа например.

Министерството на транспорта отговори на въпрос на "Капитал", че е била извършена детайлна проверка на възлагането и е заключено, че всичко е изрядно. От източник от ЕК обаче "Капитал" научи, че ОЛАФ е била сезирана за процедурата по избор на изпълнител за този ремонт. Министерство на регионалото развитие също каза, че не е видяло проблеми с възлагането на Северната тангента. И тук идва следващият въпрос - ако дадена поръчка е дадена напълно законно според българските органи, а по-късно европейските например констатират нарушения, кой плаща? Отговорът е - всички ние. За да стане ясно как, ето ви следния пример с любимия проект на Вежди Рашидов за "Българския Лувър". Там познатата вече червена лампичка също свети силно. Министерството на културата отстрани осем от девет кандидата за строежа на този мегамузей заради "пропуски в документите" и остави само "Главболгарстрой" до етапа за отваряне на ценови оферти. Тъй като срещу решението имаше само една жалба в КЗК и тя не беше допусната до разглеждане (вероятно заради изтекъл срок), нямаме честта да знаем какви са били основанията за отстраняване на другите участници.

Знаем обаче, че европейските одитори наредиха нова проверка миналата година, след спрените плащания по "Регионално развитие". Резултатът е финансова корекция за поръчката, която според висш държавен служител по това време в началото е била 25%. От МРРБ уточниха, че "е установено нарушение в процедурата за избор на изпълнител и е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на увредения договор". По-интересно е уточнението, че "тъй като нарушението е свързано с несъвършенства в нормативната уредба, недостатъчната степен на хармонизация на националното законодателство, грешката не може да бъде вменена на бенефициента". С други думи, грешки при възлагането има, но парите за тях (в случая около 2 млн. лв.) ще бъдат платени от МРРБ - т.е. от държавата. Същата е ситуацията и ако европейските одитори върнат поръчка, одобрена например от КЗК (както се случва по "Околна среда"). Парите за тези санкции няма да излязат от бюджета на КЗК, а от държавния бюджет.

Поръчки по поръчка

Огромна част от проблема е, че инструментариумът, с който можеш напълно законно да предопределиш една поръчка, не е никак малък. Както вече стана дума, доказването на квалификация и на опит чрез точно определен тип документи е един от най-честите похвати за дисквалифициране на неудобни кандидати. Така при първоначалното пресяване броят на участниците се свежда до такива, за които е ясно, че ще играят с по-неблагоприятна цена от компанията, която се очаква да спечели поръчката.
По разкази на фирми от строителния сектор, един от често прилаганите методи за дисквалификация са изискванията към т.нар. ръководител-проект (project manager). В българската нормативна уредба подобна професия няма, следователно няма обективни критерии за доказване на професионална квалификация. Примерът по-горе за невъзможността да се докаже опит на чужди инженери и архитекти може да изглежда смешен, но е силен лост - според участници в тръжните процедури за големите магистрални отсечки (Тракия, Марица, Струма), по този критерий е имало отстранени компании при всички тях. Друга практика е изискването за наличие на специалисти, които нямат пряко отношение към изпълнението на поръчката (например археолози, специалисти по опазване на околната среда), при доказване на техническите възможности на участника.

Но там, където нещата често се решават, е в описанията на техническите предложения. "Това са едни есета, които фирмите пишат, за да обясняват как ще се справят с изпълнението на поръчката и с рисковете", обяснява одитор. Според ръководител на голяма строителна компания, в тези случаи комисиите буквално оценяват литературни умения - какви рискове за изпълнението си измислил и как си предвидил справяне с тях. Да вземем например изискванията при търга за Северната тангента. При него се иска описание по етапи на организацията на строителната площадка в съответствие с графика на изпълнение, както и описание по етапи на необходимата техника за изпълнението на проект. Това носи 12 точки. За повечето от тези изисквания, например действия по опазването на околната среда, има закони и регулации, както и органи, които трябва да следят за спазването им. Не е ясно как описанието на тези процеси носи допълнителна полза за самата поръчка, но е добър инструмент за разграничаване на кандидати - комисията лесно може да реши, че някой е описал по-добре организацията си на работа от друг. Както коментира ръководителят на строителната компания, каква полза от доброто описване на евентуални рискове и справянето с тях, ако, като настъпят, не можеш да реагираш.

Одитори обясняват, че други червени лампички са малко кандидати (явно има условия, които ограничават силно), или допълнителни изисквания, които натоварват финансово кандидатите (например археологически проучвания).

Време е за... паяка

"Мисли се за махане на субективните критерии изобщо в поръчките", казва Томислав Дончев, вицепремиер по управлението на еврофондовете. Според него този подход също има недостатъци, но поне ще елиминира част от възможностите за нагласяне на поръчки, като изредените по горе. Истината, разбира се, е, че когато възложителят има желание да даде една поръчка на дадена компания, всяко допълнително законово изискване му помага в тази цел.

Добрата новина за всички, които искат тази система да бъде прочистена, е че ЕК е забелязала този проблем и има решение на него. Това решение носи странното име АРАХНЕ (вероятно от гръцката митология и произлезлото от нея латинско име за паяк) и е софтуер, който ще позволява на управляващите органи в България и на колегите им в Брюксел да проверяват едновременно състоянието на всеки един договор, на всеки един възложител, на всяка една компания. Системата тепърва се разработва и тази седмица беше представена в София на експерти от програмите, но амбицията е съвсем скоро да бъде въведена като предварителен контрол.

Уникалното в нея е, че съчетава две световни бази данни - бизнес базата Orbis и политико-икономическата World Compliance заедно с данните от българските търговски камари (и евентуално Търговския регистър) и тези от системата за управление на еврофондове. В резултат тя автоматично може да следи за индикатори като твърде много поръчки на даден изпълнител или подизпълнител, финансово състояние на компаниите, печелещи поръчки, концентрация на поръчки от даден район в няколко компании, свързаност на фирми и хора, продължителност от датата на обявяване до сключване на договор, брой подадени оферти, брой отстранени кандидати и др. Това е нещо като електронно табло за управление, на което споменатите по горе червени лампички светват още преди одита, и то не само в София, но и в Брюксел. При бърза проверка на част от общинските проекти например, огромна част от тях светят в червено при индикатора "концентрация". Разбира се, тъй като зависи кой седи на таблото, АРАХНЕ не е панацея, но поне е надежда, че ще се справим по-добре.

Как се играе с цената

Ключов момент при повечето търгове за големи пътни отсечки бе цената. От търговете за "Тракия" насам се наложи практиката да се играе с оферта за окончателна и непроменима крайна цена, т.е. изключи се възможността да се подписват анекси към договорите. Мярката бе добра, доколкото Мапа Дженгиз например на "Люлин" в крайна сметка получи повече пари, отколкото бяха офертите на някои кандидати с по-високи цени.

В същото време изискването за окончателна цена е сигнал за компаниите да калкулират всички рискове в офертите си и така някои играят на тръжните процедури с много високи цени. В същото време, ако има предварително ясен кандидат, на който да се даде поръчката, той играе с ниска цена, което му дава ясно предимство.

Това обаче не го ощетява особено. Той бива компенсиран по друг механизъм: чрез възлагане на договори за допълнителни дейности по трасето. Най-често формалният мотив са пропуски в проекта – шумоизолиращи огради, преовлажнени почви и т.н. Емблематичният пример и един от първите за тази практика бяха допълнителните 25 млн. лв. за строителството на Лот 4 на "Тракия". Сега последният пример е тръжната процедура за 43 млн. лв. за стабилизиране на почвите по Лот 1 на "Марица". Там също се обявяват поръчки, но изпълнителят е добре поставен да ги спечели лесно.

по темата работи и
Радостина Маркова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? 1 Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 1253 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово 1 Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 3410 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво работят бежанците

Единици са търсещите закрила, които успяват да се реализират на пазара на труда. Правят го с упоритост и малко помощ от приятели

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10