Авторите му (Тарик Рамадан, професор по съвременно ислямознание в университета в Оксфорд, Ануар Ибрахим, малайзийския опозиционен лидер и един от ръководителите на Световния форум на мюсюлманските демократи WFMD, Галеб Беншейх, председател на Световната конференция на религиите за мир WCRP, и Феликс Марквард, основател на фондацията "Абд ар Рахман ал Кауакиби"), предлагат в началото на 2016 г. във Франция да се проведе конференция, на която уважавани представители на мюсюлманската общност да кажат болезнената истина за сегашното състояние на исляма като религия и да очертаят "рамката на един прогресивен ислям, който да стъпи здраво в ХХI век".

С оглед на вълната от насилие в името на исляма е спешно необходимо умерените сили в мюсюлманския свят да станат тези, които имат правото да тълкуват религиозните съдържания и норми. За да се постигне тази цел, е абсолютно задължително да се отговори на ключовия въпрос: кой да има право да определя кое е "ислямско задължение" и кое не.

Да не забравяме, че ислямът няма строги йерархични структури, нито пък единен ръководен авторитет, какъвто има например католическата църква. Това е сериозен проблем, тъй като липсата на такава ръководна инстанция позволява на самозвани теолози и тесногръди проповедници на омразата да оправдават всевъзможни терористични и варварски деяния с ислямските норми.

Четири години след т.нар. Арабска пролет надеждите за демократизиране на арабския свят останаха до голяма степен нереализирани. Не се води почти никакъв вътрешноислямски диалог за нуждата от реформи, с които да се решат най-наболелите проблеми. Ислямският свят е разединен, а повечето ислямски държави са заети с вътрешни конфликти или задочни битки за надмощие, но не и с усилия за реформи.

Затова призивът на четиримата интелектуалци към "всички мюсюлмански демократи" може да се окаже с огромно  значение. Всички уважавани представители на ислямския свят, реформаторски настроените теолози и онези, които взимат важните политически решения, са длъжни да приемат поканата за участие в една съвместна конференция.

Това е историческа възможност за намирането на формулата, по която ислямът да намери своя път към модерния свят. Европа има личен интерес да подкрепи тези усилия.

Мнение

Двете лица на дълга

От коментар на Николай Киров в webcafe.bg

Всъщност идеята на правителството да удължи хоризонта за планиране на дълга е добра. Тя дава предвидимост на действията на държавата, а инвеститорите харесват това и съответно биха искали по-ниски рискови премии за покупката на българските облигации. Става ли тогава въпрос за буря в чаша вода? Не съвсем.

Тук се сблъскваме и с ограниченията, поставени от механизма на валутния борд, а именно - при какви нива на държавния дълг паричният съвет, обвързващ лева с еврото, на практика няма да работи. През 90-те години това, което потопи държавата и предизвика хиперинфлация, бяха растящите плащания по външния дълг, съчетани със свиваща се икономическа активност. Тогава държавата финансираше източването на банковата система с бюджетни дефицити, запълвани с пари, напечатани от БНБ. В крайна сметка обаче това, което предизвика срива и доведе до въвеждането на паричния съвет, бяха плащанията във валута.

Сериозна част от предвиждания сега нов дълг е резултат от необходимостта от рефинансиране на заема, взет заради КТБ. От планирани за 2015 г. общо 8.1 млрд. лв. нови задължения 2 млрд. лв. са за рефинансиране на мостовия кредит на стойност 1.5 млрд. евро, взет от 4 български банки. Тук възниква въпросът защо въпросният заем ще се плаща с емисия облигации на външните пазари.

При условие че фондът за гарантиране на влоговете, на който бяха преведени парите през 2014 г., възнамерява сам да емитира облигации, с които да върне предоставената от бюджета сума, тези 2 млрд. лв. дълг могат да се окажат излишни. Няма опасност от потъване в дългова спирала, ако дефицитите в бюджета са по-малки от темпа на икономически растеж. Но през тази година правителството очаква ръст на БВП от 0.8% и ускоряването му до 1.5% и 2.3% съответно през 2016 и  2017 г. В същото време след 3% от БВП през 2015 г. бюджетният дефицит ще намалее до 2.5% за следващата и 2% за 2017 г.

Т.е. поне през тази и следващата година държавата планира да заема повече пари, отколкото растежът на икономиката прибавя. А очевидно и разходите, свързани с тези заеми, няма да водят до ръст на БВП.

От 2009 г. насам държавният бюджет работи с дефицити. Това само по себе си не е лошо нещо, проблемът е, че много сектори оставаха недофинансирани и нереформирани. Реализирането на сегашните планове означава, че през 2017 г. държавата ще дължи на международните кредитори над 10 млрд. евро (при 7 млрд. евро в края на 2014 г.).

Ако това увеличение не е съчетано със също толкова големи излишъци по платежния баланс или свиване на размера на частния дълг, то ще повлияе на стойността на лева. Как? Никой не знае. Единственият начин е държавата да започне реални структурни реформи в публичния сектор и оптимизиране на регулациите в частния.

Вътрешен спор

Почтеност и конкретност

Взимайки заем, ти вдигаш лихвените нива и за бизнеса, и за домакинствата, с което влошаваш общата конюнктура. А в случая, когато трябва да получиш подкрепата и на парламента, и на обществото, е редно да кажеш какво ще правиш оттук нататък. Много непочтено е да взимаш такъв огромен заем без ясен ангажимент, ама много конкретен пред българския парламент.

Вижте, те мислят за оцеляване. И тази актуализация на бюджета е именно в посока оцеляване. Да има едни допълнителни пари, които да бъдат раздавани тук и там и за успокояване на общественото напрежение. Целта е овладяване, купуване на време, колкото може повече. Целта им е оцеляване, но тази цел не е в полза на България, не е в полза на българската икономика.

Мартин Димитров като член на гражданския съвет на РБ за заема от 1 млрд. лв. на кабинета "Орешарски", обяснен с изплащане на стар и покриване на дефицит, 27 юли 2013 г.

Като няма обяснения, има демагогия. Това не е дългова спирала, а начин да излезем от ситуацията, в която се намираме. Голяма част от този бъдещ заем е рефинансиране на стари заеми. Дефицитът в бюджета намалява, но не с достатъчни темпове. Въпреки грешните действия на финансовото министерство националните интереси трябва да се поставят на преден план и емитирането на нов дълг да се подкрепи от парламента.

Мартин Димитров като депутат от управляващия в коалиция с ГЕРБ Реформаторски блок за взимане на дълг от 16 млрд. лв. през следващите три години, на 23 февруари 2015 г.

Банализиране на наглостта

Няма виновни

"В случая не са установени данни за извършено нарушение от страна на водещия разследването или други длъжностни лица във връзка със съхранението или предаването на конкретни веществени доказателства. Следва да се посочи, че няма законово изискване и специални правила за приемането и предаването на писмени доказателства".

Заключението на проверката за изчезването на тефтера с политически поръчки към бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов през първия мандат на ГЕРБ.

"Ще се опитам да преброя случайностите, в които Софийският апелативен съд (САС) трябва да повярва, за да изключи версията за манипулация, която би могла да преследва най-различни цели:

1. Случайно разследващите дават за изследване оригинал, а пишат на три места в постановлението си че дават ксерокопие от ксерокопието.

2. Случайно вещото лице изследва тефтерчето в неговата цялост и в оригинал, а посочва, че изследва номерирани страници.

3. Случайно оригиналът е отделен с други материали в друго досъдебно производство и не е предоставен на първата инстанция.

4. Случайно експертиза върху оригинала по досъдебно производство №9/2014г. по описа на Следствен отдел – СГП е назначена близо девет месеца след отделяне на материалите и пет дни след като втората съдебна инстанция го иска.

5. Случайно до изчезване на тефтерчето няма никакъв отговор на прокурорските инстанции на искането на съда да се посочи кой е експертът назначен от СО – СГП и да се осигури взаимодействие и предоставяне на достъп до оригиналния документ и на експерта, назначен от САС.

6. Случайно тефтерчето се озовава в личната чанта на пенсиониран експерт и е злощастно откраднато 15 дни преди поредното съдебно заседание, в което няма как да не направи впечатление, че СГП и С. не съдействат ефективно на настоящия състав на САС и следващата логична стъпка е да бъде поискано съдействие от Главния прокурор.

7. Случайно в резултат на всички изброени дотук случайности оригиналното тефтерче, след изземването му на 09.07.2013 г. и ксерокопирането му на 10.07.2013 г, не е виждано в неговата цялост от нито едно лице извън прокуратурата и привлечения от тях експерт Бенчев, не е било предявено в оригинал на подсъдимия и неговата защита, нито на досъдебното производство, нито в двете производства пред СГС и САС и не на последно място не е било виждано никога от членовете на съответните съдебни състави".

От особеното мнение на съдия Стойчев, докладчик по делото срещу Златанов на втора инстанция в САС, цитирано от "Медиапул"

Фотограф: Надежда Чипева

Няма да подавам оставка, защото няма дейност, в която Комисията за финансов надзор да се е провалила.

Стоян Мавродиев, председател на КФН, пред бTV