Информационната война за българите в Украйна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Информационната война за българите в Украйна

Дори в българските села далеч от бойните полета се усеща напрежение, предизвикано от противоречивите пропагандни кампании на двете страни

Информационната война за българите в Украйна

Всички партии са взели присърце съдбата на нашето малцинство там, но мотивациите им са коренно различни, целите - неясни, а паниката, която създават - ненужна

8210 прочитания

Дори в българските села далеч от бойните полета се усеща напрежение, предизвикано от противоречивите пропагандни кампании на двете страни

© Георги Кожухаров


След години на пасивно отношение от страна на държавата, напоследък българите и българските общности в чужбина се оказват все по-често в центъра на вниманието на политици от целия спектър на властта. Поредната активизация се зароди след като от Украйна започнаха да идват тревожни слухове за непропорционално набиране на войници от българското малцинство и за влошена хуманитарна ситуация сред тях. "Атака" и Патриотичният фронт предложиха да се улесни получаването на гражданство, а БСП инициира създаване на специална Комисия за българите в чужбина, за да дирижира държавните политики в тази област.

Миналата седмица, след среща с президента на одеската Асоциация на българите в Украйна и народен председател от Върховната рада Антон Киссе, премиерът Бойко Борисов обяви създаването на координационен център, който да служи за връзка с украинските българи. Разположен в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), центърът трябва да помага за адресирането на хуманитарните нужди на общностите в конфликтната зона.

На пръв поглед този ураган от инициативност може да бъде припознат като оформяща се надпартийна национална позиция. Но зад добрите намерения и националистическия патос, както винаги стоят и други амбиции.

Празни стаи, тихи телефони

Никой, нито тук, нито в Украйна знае например какво ще прави новият център. Според временно изпълняващия длъжността председател на ДАБЧ Димитър Владимиров основната му мисия ще е да "получава актуална и коректна информация от българските организации в Украйна". Той ще работи в рамките на изключително ограничения бюджет и щат на ДАБЧ. Подобни функции обаче вече са заложени в работата на ресорните дирекции в няколко други министерства. Реално жестът на Борисов е просто да се "дадат две стаи" на ресорните ведомства, за да се преструктурира някак работата им. Тези стаи към момента стоят празни, а по информация на "Капитал" едната от тях служи за личен кабинет на господин Киссе, което е странно, предвид че той е представител на парламента на друга държава.

Представители на БСП на среща с Антон Киссе от одеската Асоциация на българите в Украйна. Партии от всички страни на политическия спектър заявяват подкрепа и загриженост за общността.
Фотограф: Пресцентър на БСП

Но още по-странно е, че седмица по-късно две от по-големите местни организации на българи в Украйна в близост до конфликта - в Херсон и Кировград – все още не бяха чули за съществуването на въпросния координационен център. Освен всичко останало, според тях слуховете за кризата с нашите общности са твърде преувеличени.

"За първи път чух, че при нас, в Украйна, се повикват в армията специално по национален признак българи или други малцинства. Повикат се граждани на Украйна", споделя Юрий Паличев от ГОО "Българи от Херсон". Такова е и мнението на председателя на българската общност в Кировград Сергей Осадчий. И двамата са далеч от мисълта да бягат от родината си. Както българите от Херсон обобщиха в писмото си до "Капитал": "Искаме мир! Но ние сме готови да защитаваме страната си, земята си от всеки агресор (днес - това са руските власти)!". Според кореспондентите на bTV и "Дневник" Георги Тотев и Георги Кожухаров, които обиколиха населени с българи места в Украйна, слуховете за тенденциозност в набирането са част от дезинформационната война, която се води и от двете страни в конфликта.

От МВнР и от ДАБЧ казват, че няма скок в подадените молби за гражданство от Украйна, а нито един българин от украински произход не е поискал бежански статут. Най-вероятно призивите на Киссе за по-лесно предоставяне на визи е продиктувано от желанието му да угоди на собствените си избиратели, които отдавна страдат от забавените административни процедури за получаване на български паспорт. От началото на 2014 г. до септември броят на кандидатствалите за българско гражданство е бил малко под 1000 - доста под пика от подадени документи през 2013 г., който е 1402. В същия период обаче се е увеличил и броя дадени паспорти от 300 до над 600, което противоречи на обвиненията от подиума на парламента. 

Да вземем всички?

Това не означава, че няма бедстващи българи, но те са от обратната страна на фронта. Сайтът "Еврочикаго" публикува писмо на бежанци от Донбас, които молят държавата за подкрепа. Според посланика на Украйна в България Микола Балтажи в Донбас и Луганск са адресно регистрирани около 12 хил. души от български произход, които за разлика от големите общности около Одеса, Херсон и Днепропетровск не са концентрирани в компактни общности.

Това е криза, за която е добре да сме подготвени, разбира се. Но без да се стига до крайност. Както например настоява Юлиан Ангелов от ВМРО, според когото страната ни трябва да се подготви за непредвидена ескалация на конфликта, която да доведе до нова бежанска вълна от север. Той твърди, че трябва да се създаде бежански фонд, с който да бъдем подготвени да настаним всички 200 000 българи от Украйна. Подобно развитие изглежда изключително невероятно, но няма изненада в позицията на ВМРО, които традиционно искат да "приберат" в България сънародниците ни от историческите диаспори и така да ги спасят от войната и да решат демографската криза у нас. Похвална цел, но надали тази крайна  позиция трябва да формира официалното отношение на София към бушуващата криза в близка държава.

На среща с Бойко Борисов украинският министър на външните работи Павло Клинкин трябваше да отрича спекулациите за непропорционално набиране на войници от малцинствени групи. Посланик Балтажи сподели, че подобна информация се базира на слухове, защото армията не отчита етническата принадлежност на привиканите на военна служба, а само от кой окръг идват. Позовавайки се на тази информация Клинкин заяви, че само 20 души от населяваните от българи региони са били привикани при последната от трите досегашни цикъла на мобилизация. Юлиан Ангелов е скептичен. "По наша информация шест бойци от български произход са загинали. Ако министърът е прав, шест от 20 е доста висока смъртност, нали?" Информацията от коя страна на фронта са загинали бойците от български произход и дали всички те са активно участвали в бойните действия, не е потвърдена. 

Но в Украйна малко неща са ясни. Според журналистите Тотев и Кожухаров дори в българските села далеч от бойните полета се усеща напрежение, предивикано от противоречивите пропагандни кампании на двете страни. Според двамата има истории за хора от български произход, които се бият за двете страни. Това, както и политическите разделения сред някои общности, са показателни за сложната ситуация в общността ни. Липсата на хомогенност сред общността означава и че политиката към тях не може да се базира на черно-бели твърдения. Що се отнася до антивоенните настроения (които Киссе активно подкрепя, съдейки по публикациите му в украинската преса) - те са общонационални.

Тотев си спомня ехидните коментари сред българските украинци, които казвали че младите се бият за Киев по задължение, а за сепаратистите - срещу сериозно заплащане.

За да се проведе политика по отношение на българските общности в Украйна, е нужно да се знае какво наистина е състоянието им и от какво имат нужда те. Ако бедстващите се нуждаят от подкрепа - административна или хуманитарна - тя трябва да им се предостави, но без това да всява паника и прибързани политически решения. Трябва да се вземе предвид и как ще повлияят действията и думите на България в един бушуващ въоръжен конфликт. Украйна ще я има и в бъдеще, както и българска общност там. Добре е отношенията и с двете да се запазят.

Обявяването на координационния център към ДАБЧ ще има още един страничен ефект – в момента тече процедурата по назначаване на председател на агенцията, която започна с публичното представяне на концепциите на кандидатите. Тъй като за центъра не се знаеше допреди седмица, нито един от кандидатите не е описал как би се справил с тази очевидно приоритетна задача пред агенцията в концепцията си. Това допълнително компроментира и без това спорното публично изслушване, защото концепциите на кандидатите и мнението на комисията стават практически безполезни.  

След години на пасивно отношение от страна на държавата, напоследък българите и българските общности в чужбина се оказват все по-често в центъра на вниманието на политици от целия спектър на властта. Поредната активизация се зароди след като от Украйна започнаха да идват тревожни слухове за непропорционално набиране на войници от българското малцинство и за влошена хуманитарна ситуация сред тях. "Атака" и Патриотичният фронт предложиха да се улесни получаването на гражданство, а БСП инициира създаване на специална Комисия за българите в чужбина, за да дирижира държавните политики в тази област.

Миналата седмица, след среща с президента на одеската Асоциация на българите в Украйна и народен председател от Върховната рада Антон Киссе, премиерът Бойко Борисов обяви създаването на координационен център, който да служи за връзка с украинските българи. Разположен в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), центърът трябва да помага за адресирането на хуманитарните нужди на общностите в конфликтната зона.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Пропутлерските партии АТАКА и др. подобни изпълняват заповедите на господарите си от Лубянка.

  • 2
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Досега и тези 2 кабинета ги нямаше... така че това е напредък!
    Ще е добре да се помисли и за българите в Сърбия и други части от откраднатите ни територии!

  • 3
    the_core avatar :-|
    The Core

    Първо: Тези българи сами не искат да идват в България. Знам го от личен опит и разговори с тях. Там си им харесва, нямат родово чувство към България. У нас не се чувстват особено комфортно.
    Второ: Не си ги представяйте като образовани, трудолюбиви, богати роднини, които ще цъфнат тук и ще ни решат проблемите!
    Точно обратно - бих казал, че масовият процент от тях са слабообразовани, предимно "селско население", с елементарна битова култура, добре усвоили местните (тамошни) обичаи относно консумацията на алкохол... Българският им език, за тези които въобще говорят, е смесица от някакъв старовремски български диалект (с много ограничен речник) и масово използуване на смесени руски и украински език.
    Онзи, от ВМРО има ли си представа как се "настаняват" и как се осигурява препитание за 200 000 души???

  • 4
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    "Подобно развитие изглежда изключително невероятно, но няма изненада в позицията на ВМРО, които традиционно искат да "приберат" в България сънародниците ни от историческите диаспори и така да ги спасят от войната и да решат демографската криза у нас."

    Е, да друго си е да вземеш нелегални емигранти от Азия и Африка, за предпочитане мюсюлмани, за да ти решат демографската криза както иска Кристалина Георгиева.

  • 5
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Българите живеят от два века в Украйна.За тях тя е родината им.И направо е смешно,след като години не сме се интересували от тях,сега да се правим на спасители.Като всеки украински гражданин и те са длъжни да защитават страната си.

  • 6
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    До коментар [#3] от "The Core":

    "Онзи, от ВМРО има ли си представа как се "настаняват" и как се осигурява препитание за 200 000 души???"

    Доста по-лесно и приемливо отколкото да даваме по 1000 лева минимум месечно за сомалийци, ганайци, афганистанци, нигерийци, габонци и други такива нелегални емигранти щедро пробутвани ни от Турция и Кристалина Георгиева за да ни "оправят демографията."

  • 7
    skydiver avatar :-|
    Skydiver

    "а нито един българин от украински произход не е поискал бежански статут"

    Предвид контекста предполагам имат предвид украинец от български произход.
    Не виждам причина български гражданин от какъвто и да е произход да иска статус на бежанец в собствената си държава.

  • 8
    vinetu avatar :-|
    vinetu

    До коментар [#5] от "rosiraycheva50._":

    И сирийците живеят от няколко десетки века в Сирия, ама България се е емнала да им решава всичките проблеми. Те не са ли длъжни да защитават страната си? Защо събираме де що се намери арабин да каже че е сириец и го подслоняваме и му даваме и статут и пари да си харчи, а българите в Украйна трябва да се бият за страната си?

  • 9
    ilia1959 avatar :-|
    Ilia Iliev

    Погледнете какво учат децата ни!
    Българщината вече е отречена!
    Води се целенасочена политика по заличаване на българското ни съзнание!
    Това не се прави поради глупост на нашите политици!
    Това е целенасочена политика провеждана от вън!
    Та няма смисъл да очаквате нещо различно и сега!
    Та и филма за Васил Левски е подигравка на българщината!Защото се прави от същите ни среди, които може да са всичко ,но не и български!
    А без самосъзнание за принадлежност към определено общество , не може да очакваш и държавност!
    За това нямаме държавност и няма да имаме!

  • 10
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#3] от "The Core":

    Ще си позволя да не се съгляся с Вас по отношение на българите в Крим. Те са общо взето активни в бизнеса и с добро образование, както и с топло чувство към България. Срещал съм се с тях няколко пъти в рамките на съветите на етничните групи в и около Симферопол (обективно арменската диаспора беше инициаторът, те са особено активни, особено председателят който е и колега професор, тогава от Националния Университет Вернадски, а в момента и ректор на частен университет).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK