С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 26 фев 2015, 19:01, 8788 прочитания

Закон оряза част от задълженията на НЕК да купува скъп ток

Депутатите гласуваха промените, според които преференциите за нови ВЕИ също отпадат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Законовите промени, натоварени с огромното очакване да ограничат дефицита на Националната електрическа компания (НЕК) и да сложат ред в енергийния сектор, бяха приети окончателно от парламента. След разгорещени дебати в пленарната зала, които продължиха почти цял ден, депутатите (най-вече от управляващото мнозинство) одобриха поправките в Закона за енергетиката.

Спасителен пояс


Основните моменти в новите текстове ще разтоварят НЕК от задължението да изкупува нискоефективното производство на топлофикациите и заводските централи, което ще спести на държавната компания около 100 млн. лв. годишно. Потърпевши от новата мярка ще бъдат няколко топлофикации – в Сливен, Русе и Перник, собственост на Христо Ковачки, както и няколко заводски централи на "Видахим" и "Свилоза", свързани с търговеца на електроенергия "Енерджи маркет". Опитите на някои депутати начело с Георги Недев от БДЦ, които се смятат за близки до Ковачки, да предложат текст, който да запази досегашния статут на тези дружества, се провалиха още по време на второ четене на закона в енергийната комисия преди седмица.


Друга промяна, която цели да ограничи дефицита в НЕК, е свързана с двете американски централи ТЕЦ AES "Марица-изток 1" и ТЕЦ ContourGlobal. В тази връзка от закона отпадна изискването за запазване на срока на дългосрочните договори (в случая договорите за изкупуване на енергията от тези централи), което на практика позволява на НЕК да предоговори параметрите, залегнали в тях.

Без повече преференции

Променя се и политиката по отношение на възобновяемата енергия, тъй като новите мощности над 1.5 мегавата вече няма да получават преференциална цена. Мотивите за това решение са, че към декември 2013 г. България е изпълнила целите си за ВЕИ, макар че според проекта на ЕСО за развитие на преносната мрежа до 2024 г. това не е така. Така на практика след влизането в сила на закона преференциалната цена ще получават само малките централи до 30 киловата и тези на биомаса от животински тор до 1.5 МВт. Таско Ерменков от "БСП лява България" се отказа от предложението си тази мярка да не се прилага за енергийни обекти, които вече са в процес на изграждане. Става въпрос за няколко централи на биомаса като тази на ЧЕЗ в Смолян, която е пред финализиране, но няма да получи преференциална цена, което на практика ще обезсмисли инвестицията. В това го убеди Делян Добрев от ГЕРБ, който е и председател на енергийната комисия. Според него подобен компромис може да доведе до злоупотреби и да накара потенциални инвеститори да започнат процедури за изграждане, така че въпреки всичко да се възползват от преференциалните тарифи.



В закона все пак се въвеждат и някои облекчения, като например условието възобновяемите централи до 200 киловата да предоставят данни за производството си онлайн. На практика това изискване нямаше особен смисъл, тъй като така или иначе тези данни не се отчитаха от системния оператор, но натоварваха малките производители на енергия с допълнителни разходи.

В подкрепа на индустрията


Друга важна промяна е свързана с намаляването на надбавките за зелена енергия за някои индустриални предприятия. Според новите текстове министрите на икономиката, енергетиката и финансите ще изготвят наредба, която да определи критериите за намаляване на тази тежест, както и за кои точно предприятия ще се прилага мярката.

Тази поправка предизвика разгорещени дебати между депутатите. Според Георги Кадиев от "БСП лява България" по този начин ще се субсидира индустрията, като по думите му става въпрос най-вече за "Лукойл Нефтохим" и металургичните предприятия. Мярката обаче беше защитена както от ГЕРБ, така и от Реформаторския блок. Според енергийния министър Теменужка Петкова по този начин ще се осигурят допълнителни работни места. По думите на Таско Ерменков обаче това решение ще намали стимулите за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в индустрията. "Новите индустриални предприятия в България са малко, затова смятам, че мярката е в правилна посока", подкрепи промяната Мартин Димитров от Реформаторския блок.

Засилен контрол


Парламентът гласува и засилването на контрола над предприятията в енергийния сектор.
Така минималните глоби за нарушения вече ще започват от 200 хил. лв., а не от 20 хил., както беше досега. Мнозинството подкрепи и предложението на Валери Симеонов от Патриотичния фронт на проверка от Държавната финансова инспекция да подлежат всички енергийни обекти над 1 МВт. Това беше и единственото предложение, което беше прието в зала, при положение че преди това е било отхвърлено от енергийната комисия (там беше подкрепено предложението на ГЕРБ проверките да се извършват за обекти на 1.5 мегавата). Симеонов защити мярката, като посочи, че разходите за тези допълнителни проверки ще донесат много допълнителни приходи в бюджета, защото когато данъчни влязат да те проверяват, те винаги намират за какво да напишат глоба.

КЕВР вместо ДКЕВР


Друг основен момент на поправките е свързан със статута на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, от която ще отпадне думата държавна. Според новите текстове КЕВР ще се избира от парламента, а не от Министерския съвет, както беше досега. Освен това членовете на КЕВР вече ще бъдат девет, а не както досега петима. Депутатите приеха също комисията да бъде разделена на два състава за – водния и енергийния сектор, но с един председател. Срещу това решение се възпротивиха от "БСП лява България", според които това само ще затрудни работата на регулатора и на практика не променя статуквото. От тяхна страна бяха отправени и критики за това, че КЕВР няма да получи по-голяма финансова самостоятелност. Депутатите отхвърлиха предложението за създаване на обществен съвет към регулатора, но приеха да се обявява начинът на гласуване на отделните членове, за да става ясно кой конкретно е подкрепил или отхвърлил дадено решение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв. 1 Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв.

"Воля" изпревари ГЕРБ по разходи за отразяване, показват данните на Института за развитие на публичната среда

24 май 2019, 1704 прочитания

Кога всъщност ще са готови магистралите 2 Кога всъщност ще са готови магистралите

Предизборните обиколки на Бойко Борисов съвпадат със старта на изграждането на магистрали, с откриването им и изтеглят сроковете за изграждането, но дали това е реалистично

23 май 2019, 4549 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Брюксел критикува остро банковия надзор на БНБ

Практиките в банките с местна собственост са основната причина България да бъде поставена срeд държавите в ЕС с прекомерни макроикономически дисбаланси

Новата дигитална война

След ограничаването на Huawei битката за търговско надмощие между САЩ и Китай вече вещае нова технологична Желязна завеса

Скъпа БНТ

Без публичност за финансовото състояние на БНТ конкурсът за генерален директор е безсмислен

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Златният Кокошка

"Кокошка – експресионист, мигрант и европеец" е едно от централните събития в културния афиш на Виена този сезон

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход