Брюксел критикува остро банковия надзор на БНБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брюксел критикува остро банковия надзор на БНБ

Брюксел критикува остро банковия надзор на БНБ

Практиките в банките с местна собственост са основната причина България да бъде поставена срeд държавите в ЕС с прекомерни макроикономически дисбаланси

Николай Стоянов
12865 прочитания

Европейската комисия постави България в графата "Прекомерни дисбаланси", което е последната крачка преди започване на процедура, предвиждаща корективни мерки и евентуални санкции.

Основната причина, както става ясно от прессъобщението на институцията, са притесненията за практиките в банките с местна собственост, които може да имат "значителни последствия за финансовия сектор и макроикономическата стабилност". Огромната част от доклада на ЕК за България е посветена на банковия сектор, като основните изводи са, че кризата от лятото на 2014 г. е "разкрила институционални и надзорни слабости", появили са се притеснения за "надеждността на разкриваните от финансовия сектор данни". Присъдата на Брюксел спрямо БНБ е, че "без задълбочено външно прочуване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор".

По другите вече идентифицирани в предишните проверки дисбаланси се отчита или слабо подобрение, или липса на напредък (виж другия текст). Така банковият сектор се откроява като основен мотив за вкарването на страната сред петте страни в най-застрашената категория заедно с Италия, Португалия, Хърватия и Франция. "Икономическите дисбаланси в България се увеличиха през 2014 г. и страната вече е заедно с Хърватия и Франция в групата на "прекомерните дефицити". Проблемите на България обаче са свързани не толкова с фискалните показатели, колкото с банковите проблеми от миналата година", каза Анна Бушер, директор в DG ECFIN, отговарящ за растежа, конкуренцията и структурните реформи.

Банки на две скорости

В пространен анализ на българската банкова система ЕК разделя пазара на институции с местна и с чуждестранна собственост. За целите на изследването в първата група са включени БАКБ, Инвестбанк, Интернешънъл асет банк, Общинска банка, ПИБ, Тексимбанк, Търговска банка Д, ЦКБ, както и КТБ, която от началото на ноември 2014 г. е с отнет лиценз.

Основният извод на експертите от Брюксел е, че от началото на световната криза двете групи започват да показват напълно различно представяне. Апетитът на чуждите банки за експанзия отслабва, докато местните агресивно започват да растат, като привличат скъпо депозити и кредитират предимно компании също с местна собственост. Между първите тримесечия на 2010 г. и 2014 г. кредитирането расте средно с 3.5%, като при банките с гръцка собственост има спад от 0.9%, при тези с майки от други страни от ЕС ръстът е 3.7%, същевременно при местните - 17.6%, а ако се вземат само трите най-големи от тях (ПИБ, КТБ и ЦКБ), покачването е с 22.5%. Същевременно от ЕК посочват, че нито една банка с чуждестранна собственост не е отчела растеж над 10%, местните банки са били отговорни за 90% от сумарното кредитиране и ръстът им чувствително е изпреварвал този на икономиката, което "повдига въпроси за ефективността на алокирането на ресурса от финансовите институции и качеството на направените от тях инвестиции през този период".

В анализ на ситуацията след лятото 2014 г. от ЕК посочват, че външните оценки на КТБ са показали сериозни недостатъци при идентифицирането на риска от кредитиране на свързани лица. "Неспособността на националния банков регулатор да установи тези нередности поражда съмнения за ситуацията в цялата банкова система", се констатира в доклада.

Друго заключение е, че местните банки са отпускали по-скъпи кредити от средното за банковата система, което предполага и по-голям поет риск. Същевременно обаче същата група банки декларира по-добро качество на активите, като тук отново това се дължи основно на трите най-големи институции, част от местни групи. Според ЕК различието между отчитаното качество на активите през годините в двете групи е "стряскащо", което само донякъде може да се обясни с различни мениджърски подходи и относително по-новите им кредитни портфейли заради експанзията.

Недостатъчно печалба

Друг риск, който идентифицира докладът, е недостатъчната рентабилност в сектора. Спадът при местните банки е по-голям, като той се дължи основно на свития нетен лихвен марж, т.е., тъй като се финансират по-скъпо с депозити, те са принудени да намалят разликата с лихвите си по кредити, за да не станат отпусканите от тях средства напълно неизползваеми при слабия икономически растеж. Така рентабилността на местните банки се свива повече от средното за системата въпреки по-ниските си разходи за обезценки. "Това предполага, че тези банки може да нямат възможност да генерират достатъчно печалба, за да поемат загуби, ако качеството на активите се влоши. Дори покачването на разходите им за провизии до средните нива за сектора ще ги изведе на загуба и ще започне да ерозира капитала им", се казва в анализа.

Доза съмнение се хвърля и върху друг широко прокламиран аспект на банковата стабилност в България - качество на обезпеченията. Подчертава се, че в одитираните отчети са посочени високи нива на обезпечение, които често надхвърлят чувствително стойността на активите, които обезпечават. Същевременно обаче има притеснения доколко тези оценки са реални и доколко обезпеченията могат да бъдат реализирани, като отново се прави паралел с външния одит на КТБ, според който приемливото обезпечение се оказа на стойност едва 13% от кредитите, докато в последния одитиран отчет то беше осчетоводено на 170% от портфейла. ЕК се притеснява и от големия дял на графата "Други обезпечения" при някои местни банки, където се включват и неща като бъдещи вземания.

Надзорното бездействие

Решението на Брюксел да акцентира на банковия сектор не е изненадващо предвид кризата, довела до отнемането на лиценза на четвъртата по активи банка в България КТБ, и ликвидната подкрепа за третата - ПИБ, която към момента продължава да ползва 800 млн. лв. държавна помощ и изпълнява план за преструктуриране, одобрен от ЕК. Включването на констатацията, че проблемът е концентриран в банките с местна собственост, обаче е силен сигнал към правителството и БНБ. Анна Бушер подчерта, че големият проблем, отчетен и в доклада, е слабият надзор. Според нея обаче няма да се стигне до санкции, както не се е стигало досега. "Решение на проблема с дисбалансите са само реформите", заяви тя.

От централната банка не отговориха на въпросите на "Капитал" за коментар по темата до редакционното приключване на броя.

Включването на банковата тема означава, че България ще трябва да предложи конкретни мерки, чрез които да адресира посочените от Брюксел рискове. От Министерството на финансите не предоставиха детайли, като само съобщиха, че "България ще предприеме необходимите действия и мерки на политиката, които ще бъдат представени в актуализацията на Националната програма за реформи за 2015 г. и в Конвергентната програма (2015-2018 г.)". Финансовият министър Владислав Горанов вече публично заяви, че целият банков сектор ще премине през независима оценка на активите, като част от намерението на държавата е да влезе в единния надзорен механизъм и да предаде част от правомощията по тази линия на ЕЦБ. Това се очаква да се случи в края на 2015 г. или началото на 2016 г.

Същевременно обаче БНБ продължава да бъде без подуправител, отговарящ за "Банков надзор", след като обвиненият за престъпления по служба Цветан Гунев беше отстранен. Освен негов заместник през годината ще трябва да бъдат избрани още нов управител и подуправител, отговарящ за валутния борд, тъй като мандатите на Иван Искров и Калин Христов изтичат през есента. Още в началото на банковата криза практически всички политически сили поискаха оставки от ръководството на централната банка, които обаче така и не станаха факт.

Частен риск, държавен риск

Според ЕК банковата криза и разкритите при одита в КТБ нередности при банковите й практики показват сериозни макроикономически рискове за България. "Те (бел. ред. - нередностите) не са установени от одиторите или от регулатора допреди това, което повдига въпроси към разкриваната информация в целия сектор. Тези събития породиха и притеснения дали и други банки не е възможно да са следвали бизнес модел, подобен на този на КТБ", констатира ЕК.

Затова и като конкретен риск за макростабилността е посочена евентуална нужда от нова подкрепа за финансовия сектор, както и покриване на имплицитни задължения на правителството заради държавни компании, което може допълнително да ускори натрупването на дълг. При условията на валутен борд и липсата на кредитор от последна инстанция всички евентуални ликвидни и капиталови помощи трябва да се понесат от правителството, което засега успява да се финансира, но при ограничения вътрешен ресурс ще става все по-зависимо от външно финансиране.

Притеснения и за пенсионния сектор

Макар и доста сбито, в доклада на ЕК са рамкирани и основните предизвикателства пред частните пенсионни фондове. Посочва се, че въпреки законовото изискване собствеността на пенсионните компании не във всички случаи е прозрачна, което може да "изкриви кръга от свързани лица", което прави разкриването на експозициите към собствениците (които иначе са забранени) "предизвикателно". Отчитат се и законовите недостатъци по тази тема, които създават сериозни рискове за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на клиентите им и в по-широк план за разпределението на ресурсите в икономиката. Отчита се, че може да има големи взаимовръзки между пенсионните фондовете и банките, но заради високите изисквания за кредитен рейтинг те не могат да влагат средства в нито една банка с местни собственици.

Европейската комисия постави България в графата "Прекомерни дисбаланси", което е последната крачка преди започване на процедура, предвиждаща корективни мерки и евентуални санкции.

Основната причина, както става ясно от прессъобщението на институцията, са притесненията за практиките в банките с местна собственост, които може да имат "значителни последствия за финансовия сектор и макроикономическата стабилност". Огромната част от доклада на ЕК за България е посветена на банковия сектор, като основните изводи са, че кризата от лятото на 2014 г. е "разкрила институционални и надзорни слабости", появили са се притеснения за "надеждността на разкриваните от финансовия сектор данни". Присъдата на Брюксел спрямо БНБ е, че "без задълбочено външно прочуване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    И какво като си критикува...не виждам в България нещо да се променя. Далаверата си върви (при всяко правителство от 2001-ва година насам БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ), кучетата си лаят, и всичко пак си е по старому.

  • greenday

    "Присъдата" на Брюксел за БНБ сама по себе си е основание незабавно да се избере нов гуверньор на мястото на Иван Искров. Очевидно е, че БНБ дълги години не си е вършило работата, за да ни поставят в графата на "прекомерните дисбаланси". И, ако Марио Драги още не е разбрал, спокойно могат да се командироват специалисти с добър английски, които да му обяснят какво се е случвало (или по-скоро не се е случвало) в банковия надзор у нас. Така да приключи сагата с настоящото ръководство на БНБ.

    Време е да се потърсят обяснения от Румен Симеонов, който шест години ръководеше "Банков надзор", включително и в периода от 2010 г. до 2013 г., защото доклада се отнася за неговата дейност. Трябва да се поискат обяснения и от останалите членове на управителния съвет на БНБ, начело с Калин Христов и Димитър Костов, какво точно са правили през годините за големите си заплати. Може ли Нели Кордовска, в качеството си на главен директор в банковия "надзор", да обясни какво е свършила, освен да внася и тегли големи валутни депозити в брой, при това в банки с българска собственост?

    Нужни са съвсем нови хора, с опит, познания и нови идеи, необременени с връзките си (с управителния съвет на банковата асоциация, например), които да поемат централната банка и да възстановят доверието в нея!

  • 3
    petianp avatar :-|
    petianp

    Доклада хубаво, но какво следва от това? Ако се направи реална преоценка на експозициите на фирмите, т.е. преоценка на ниво кредитополучател /секеторен анализ, риск мениджмънт, финансов анализ и оценка на обезпечението/ най-вероятно ще се получи отрицателен капитал в повече от една банка....., а доста от банките ще трябва да увеличават собствения си капитал за да покрият изискването за мин. капиталова адекватност!
    В този ред на мисли, от българските институции очаквам "НИЩО", т.е. никакви реални действия!

  • 4
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Боросов,не се прави на европеец и пръв приятел на Юнкер и Меркел,ами слушай,какво ти говорят хората.Уволнявай наред в БНБ и КФН,за да се спаси ,каквото може.Постоянно ни удрят по главата и пак не разбираме защо.

  • 5
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    До коментар [#2] от "greenday": Хора НЯМА! Явно трудно се вдява този елементарен факт. НЯМАМЕ ДОСТАТЪЧНО КОМПЕТЕНТНИ И ПОРЯДЪЧНИ ХОРА ЗА ЕДИН УС НА БНБ! НЯМАМЕ!

  • 6
    greenday avatar :-|
    greenday

    До коментар [#3] от "petianp":

    За да не сравняваме несравними неща, Европейската централна банка въведе единна система за преглед на активите на банките (Assets Quality Review Phase 2). Там има ясни критерии за наличието и качеството на клиентската информация, обезпеченията и т.н. Най-вече се изисква различен от досегашния (за повечето банки у нас) поглед върху прогнозируемостта на очакваните загуби.

    Ако банките имат достатъчно мозъчен капацитет и политиката по управление на рискове е добре обмислена, никой не може да им наложи да внасят допълнителни капитали.

    Тук бих искал цитирам "великия" Иван Искров в обръщение към приятеля му Левон Хампарцумян (реч пред Асоциацията на банките в България, 06.12.2012 г., от сайта на БНБ):

    "БНБ осъществяваше прецизно надзорното наблюдение върху кредитните институции....

    ....Присъединяване към единния надзорен механизъм на този етап означава, че България би доверила защитата на нашата финансова стабилност на институция, в която ще доминират представители на страни, в които имаше надзорни провали по време на кризата, и която самата досега не е имала никакъв надзорен опит..... ЕЦБ обаче тепърва ще трябва да трупа надзорна експертиза.

    Ако една страна с доказано ефективен и стриктен банков надзор като България предостави отговорността за надзора над банковата си система на някакъв сега изграждащ се орган, е все едно държавата да повери единствената си ядрена подводница да я управлява професор по ядрена физика, който не е ходил в казармата!"

    Да ни е жив и здрав и Иван и "ефективния" надзор!

  • 7
    greenday avatar :-|
    greenday

    До коментар [#5] от "kardinalat":

    Имаме, но БНБ затриват инакомислещите и порядъчни хора! Сигурен съм, че имаме, даже познавам такива. Не гледайте постоянно присъстващите в пресата и приятелите на Искров в ръководствата на банките.

  • 8
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#7] от "greenday": Де ги? Един Гаврийски, Пламен Илчев, Мартин Заимов........ И дотук!

    ДСК, ОББ, Пощенска, Уникредит няма кой да дадат от мениджмънта си. Ако са умни, не са почтени. А ако са почтени - не са умни.

  • 9
    heyco avatar :-|
    heyco

    Който внимателно прочете това, разбира че анализът не е присъда към БНБ, а към финансовата стабилност. В проблемните банки има 20 млрд. лева депозити, от тях около 75-80% (ако е както при КТБ) ще са гарантирани. Това означава нови 15-16 милиарда държавен дълг уважаеми данъкоплатци, отгоре на тези 16, които току що бяха гласувани.

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111

    Ами това?
    АМИ СЕГА?

    "Ивайло Мутафчиев в сделка с бандата на Мила Георгиева

    "Универсалните" са източвали ПИБ, но прокуратурата смачкала разследването?

    Автор: Биволъ

    Дата на публикуване февруари 25, 2015


    Шефката на банда за убийства, палежи и разпространение на наркотици Мила Георгиева броила на един от собствениците на ПИБ Ивайло Мутафчиев 359 873 лв. за апартамент от 157 кв.м. и гараж в луксозна кооперация в кв. Изток – сочат документи в имотния регистър. Година по-късно тя дарила апартамента на сина си Михаил, който също е обвиняем, но се укрива.

    Имотът е купен с ипотечен кредит от ПИБ за същата сума, като ипотеката е заличена на 27.01.2015, седмица след като на Георгиева и синът й Мартин бяха повдигнати обвинения.

    Според прокуратурата незаконните дейности на бандата продължавали от 2012 до нейното разбиване.

    Самият Мутафчиев е направил доста изгодна сделка. Той купил два еднакви апартамента в кооперацията от Елана Холдинг през 2006 за 272 840 лв или по 136 хил. лв. за апартамент. Година по-късно продава единия от апартаментите на Мила Георгиева 2,5 пъти по-скъпо, при това сделката е финансирана с кредит от собствената му банка, която прибира лихвите.

    Убийства, палежи, наркотици, източване на ДДС и на банка

    Мила Георгиева е известна на правоохранителните органи и от разработката „Универсалните“ за източване на ДДС в особено големи размери. Доведената дъщеря на бившия шеф на митниците Христо Кулишев беше обвинена през 2012 заедно с Иван Георгиев Танев -Универсалния, син на бившия земеделски министър Георги Танев. Тя беше арестувана на летището в Белград и екстрадирана в България, където и беше предявено обвинение за престъпления срещу данъчната система. По-късно Георгиева излезе на свобода, а Иван Танев изчезна.

    (Не)случайна сделка?

    От изнесеното дотук излиза, че с приходи от престъпната дейност на Мила Георгиева е изплащан ипотечен заем към ПИБ, парите от който е прибрал в собствения си джоб мажоритарен акционер в банката.

    Връзките на ПИБ с кръга на « Универсалните » обаче не се изчерпват с тази имотна сделки между Мутафчиев и Георгиева, която би могла да бъде и случайно стечение на обстоятелствата.

    Разследване на Медияпул показа, че прокуратурата е смачкала производство срещу банката за безстопанственост при отпускането на кредити за общо 46 627 763 евро на кухи фирми. Поръчител по кредитите е Иван Танев, известен с прякора си « Универсалния », който е издирван от Интерпол с червена бюлетина. В договора е вписана и фирма на бившия активист на ДБГ Георги Цанков, която се прочу с доставката на боб с червеи и захар на двойни цени за бедните.

    Из договор за банков кредит 000LD-L-000325/21.04.2012
    Из договор за банков кредит 000LD-L-000325/21.04.2012
    В доклад на БНБ по случая, цитиран от Медияпул, са направени изводи, че авалистът Иван Танев „е бил привилегирован за банката, ползвал се е с нейното доверие, в резултат на което е нарушена последователността в целия кредитен процес, регламентиран във вътрешните правила за кредитиране“. По същество става дума за източване на огромни суми от банката.

    Делото е поето от Специализираната прокуратура където наблюдаващият прокурор преценява, че материалите по случая с двата кредита с авалист Иван Танев трябва да бъдат отделени в друго производство - за „особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери“. Наказанието за такова деяние е затвор от 1 до 10 години, а отговорност трябва да се търси от ръководни кадри в ПИБ.

    Казусът е пратен по компетентност в Софийската градска прокуратура (СГП),където настъпва обрат. Смачкано е производството за безстопанственост и е образувано е дело по чл.248а от НК – „който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 1000 до 3000 лева“. Отговорни по този текст са само кредитополучателите и поръчителят, но не и банкерите.

    „СГП на практика игнорира доклада на БНБ и мнението на колегата си в спецпрокуратурата за „особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери“, с което отговорност е трябвало да бъде търсена от ръководни кадри в ПИБ, а наказанието би било от съвсем друг характер – затвор от 1 до 10 години и лишаване от право за заемане на държавни и публични длъжности и упражняване на определена професия или дейност.“ – пише Медияпул.

    В разследването на „Универсалните“, в което се е включила и ДАНС обаче има данни дори за по-тежки обвинения, като изпиране на парите от престъпната дейност на бандата през кипърските сметки на ПИБ – научи Биволъ. Тези данни са били напълно игнорирани от държавното обвинение.

    Аферата на ПИБ с бандата на „Универсалните“ категорично потвърждава и някои изводи, направени в доклад до Държавния департамент на САЩ от 2006 г. Тогава посланик Джон Байърли пише, че ПИБ е „гнила ябълка“, с непрозрачна офшорна собственост, стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Факт е, че едва ли може да се намери по-тъмна сфера от тази на бандата за убийства, палежи и разпространение на наркотици."

    Биволь

    https://bivol.bg/ивайло-мутафчиев-в-сделка-с-бандата-на.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK