С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 26 фев 2015, 19:39, 12295 прочитания

Брюксел критикува остро банковия надзор на БНБ

Практиките в банките с местна собственост са основната причина България да бъде поставена срeд държавите в ЕС с прекомерни макроикономически дисбаланси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Европейската комисия постави България в графата "Прекомерни дисбаланси", което е последната крачка преди започване на процедура, предвиждаща корективни мерки и евентуални санкции.

Основната причина, както става ясно от прессъобщението на институцията, са притесненията за практиките в банките с местна собственост, които може да имат "значителни последствия за финансовия сектор и макроикономическата стабилност". Огромната част от доклада на ЕК за България е посветена на банковия сектор, като основните изводи са, че кризата от лятото на 2014 г. е "разкрила институционални и надзорни слабости", появили са се притеснения за "надеждността на разкриваните от финансовия сектор данни". Присъдата на Брюксел спрямо БНБ е, че "без задълбочено външно прочуване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор".


По другите вече идентифицирани в предишните проверки дисбаланси се отчита или слабо подобрение, или липса на напредък (виж другия текст). Така банковият сектор се откроява като основен мотив за вкарването на страната сред петте страни в най-застрашената категория заедно с Италия, Португалия, Хърватия и Франция. "Икономическите дисбаланси в България се увеличиха през 2014 г. и страната вече е заедно с Хърватия и Франция в групата на "прекомерните дефицити". Проблемите на България обаче са свързани не толкова с фискалните показатели, колкото с банковите проблеми от миналата година", каза Анна Бушер, директор в DG ECFIN, отговарящ за растежа, конкуренцията и структурните реформи.

Банки на две скорости


В пространен анализ на българската банкова система ЕК разделя пазара на институции с местна и с чуждестранна собственост. За целите на изследването в първата група са включени БАКБ, Инвестбанк, Интернешънъл асет банк, Общинска банка, ПИБ, Тексимбанк, Търговска банка Д, ЦКБ, както и КТБ, която от началото на ноември 2014 г. е с отнет лиценз.

Основният извод на експертите от Брюксел е, че от началото на световната криза двете групи започват да показват напълно различно представяне. Апетитът на чуждите банки за експанзия отслабва, докато местните агресивно започват да растат, като привличат скъпо депозити и кредитират предимно компании също с местна собственост. Между първите тримесечия на 2010 г. и 2014 г. кредитирането расте средно с 3.5%, като при банките с гръцка собственост има спад от 0.9%, при тези с майки от други страни от ЕС ръстът е 3.7%, същевременно при местните - 17.6%, а ако се вземат само трите най-големи от тях (ПИБ, КТБ и ЦКБ), покачването е с 22.5%. Същевременно от ЕК посочват, че нито една банка с чуждестранна собственост не е отчела растеж над 10%, местните банки са били отговорни за 90% от сумарното кредитиране и ръстът им чувствително е изпреварвал този на икономиката, което "повдига въпроси за ефективността на алокирането на ресурса от финансовите институции и качеството на направените от тях инвестиции през този период".



В анализ на ситуацията след лятото 2014 г. от ЕК посочват, че външните оценки на КТБ са показали сериозни недостатъци при идентифицирането на риска от кредитиране на свързани лица. "Неспособността на националния банков регулатор да установи тези нередности поражда съмнения за ситуацията в цялата банкова система", се констатира в доклада.

Друго заключение е, че местните банки са отпускали по-скъпи кредити от средното за банковата система, което предполага и по-голям поет риск. Същевременно обаче същата група банки декларира по-добро качество на активите, като тук отново това се дължи основно на трите най-големи институции, част от местни групи. Според ЕК различието между отчитаното качество на активите през годините в двете групи е "стряскащо", което само донякъде може да се обясни с различни мениджърски подходи и относително по-новите им кредитни портфейли заради експанзията.

Недостатъчно печалба


Друг риск, който идентифицира докладът, е недостатъчната рентабилност в сектора. Спадът при местните банки е по-голям, като той се дължи основно на свития нетен лихвен марж, т.е., тъй като се финансират по-скъпо с депозити, те са принудени да намалят разликата с лихвите си по кредити, за да не станат отпусканите от тях средства напълно неизползваеми при слабия икономически растеж. Така рентабилността на местните банки се свива повече от средното за системата въпреки по-ниските си разходи за обезценки. "Това предполага, че тези банки може да нямат възможност да генерират достатъчно печалба, за да поемат загуби, ако качеството на активите се влоши. Дори покачването на разходите им за провизии до средните нива за сектора ще ги изведе на загуба и ще започне да ерозира капитала им", се казва в анализа.

Доза съмнение се хвърля и върху друг широко прокламиран аспект на банковата стабилност в България - качество на обезпеченията. Подчертава се, че в одитираните отчети са посочени високи нива на обезпечение, които често надхвърлят чувствително стойността на активите, които обезпечават. Същевременно обаче има притеснения доколко тези оценки са реални и доколко обезпеченията могат да бъдат реализирани, като отново се прави паралел с външния одит на КТБ, според който приемливото обезпечение се оказа на стойност едва 13% от кредитите, докато в последния одитиран отчет то беше осчетоводено на 170% от портфейла. ЕК се притеснява и от големия дял на графата "Други обезпечения" при някои местни банки, където се включват и неща като бъдещи вземания.

Надзорното бездействие


Решението на Брюксел да акцентира на банковия сектор не е изненадващо предвид кризата, довела до отнемането на лиценза на четвъртата по активи банка в България КТБ, и ликвидната подкрепа за третата - ПИБ, която към момента продължава да ползва 800 млн. лв. държавна помощ и изпълнява план за преструктуриране, одобрен от ЕК. Включването на констатацията, че проблемът е концентриран в банките с местна собственост, обаче е силен сигнал към правителството и БНБ. Анна Бушер подчерта, че големият проблем, отчетен и в доклада, е слабият надзор. Според нея обаче няма да се стигне до санкции, както не се е стигало досега. "Решение на проблема с дисбалансите са само реформите", заяви тя.

От централната банка не отговориха на въпросите на "Капитал" за коментар по темата до редакционното приключване на броя.

Включването на банковата тема означава, че България ще трябва да предложи конкретни мерки, чрез които да адресира посочените от Брюксел рискове. От Министерството на финансите не предоставиха детайли, като само съобщиха, че "България ще предприеме необходимите действия и мерки на политиката, които ще бъдат представени в актуализацията на Националната програма за реформи за 2015 г. и в Конвергентната програма (2015-2018 г.)". Финансовият министър Владислав Горанов вече публично заяви, че целият банков сектор ще премине през независима оценка на активите, като част от намерението на държавата е да влезе в единния надзорен механизъм и да предаде част от правомощията по тази линия на ЕЦБ. Това се очаква да се случи в края на 2015 г. или началото на 2016 г.

Същевременно обаче БНБ продължава да бъде без подуправител, отговарящ за "Банков надзор", след като обвиненият за престъпления по служба Цветан Гунев беше отстранен. Освен негов заместник през годината ще трябва да бъдат избрани още нов управител и подуправител, отговарящ за валутния борд, тъй като мандатите на Иван Искров и Калин Христов изтичат през есента. Още в началото на банковата криза практически всички политически сили поискаха оставки от ръководството на централната банка, които обаче така и не станаха факт.

Частен риск, държавен риск


Според ЕК банковата криза и разкритите при одита в КТБ нередности при банковите й практики показват сериозни макроикономически рискове за България. "Те (бел. ред. - нередностите) не са установени от одиторите или от регулатора допреди това, което повдига въпроси към разкриваната информация в целия сектор. Тези събития породиха и притеснения дали и други банки не е възможно да са следвали бизнес модел, подобен на този на КТБ", констатира ЕК.

Затова и като конкретен риск за макростабилността е посочена евентуална нужда от нова подкрепа за финансовия сектор, както и покриване на имплицитни задължения на правителството заради държавни компании, което може допълнително да ускори натрупването на дълг. При условията на валутен борд и липсата на кредитор от последна инстанция всички евентуални ликвидни и капиталови помощи трябва да се понесат от правителството, което засега успява да се финансира, но при ограничения вътрешен ресурс ще става все по-зависимо от външно финансиране.


Притеснения и за пенсионния сектор
Макар и доста сбито, в доклада на ЕК са рамкирани и основните предизвикателства пред частните пенсионни фондове. Посочва се, че въпреки законовото изискване собствеността на пенсионните компании не във всички случаи е прозрачна, което може да "изкриви кръга от свързани лица", което прави разкриването на експозициите към собствениците (които иначе са забранени) "предизвикателно". Отчитат се и законовите недостатъци по тази тема, които създават сериозни рискове за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на клиентите им и в по-широк план за разпределението на ресурсите в икономиката. Отчита се, че може да има големи взаимовръзки между пенсионните фондовете и банките, но заради високите изисквания за кредитен рейтинг те не могат да влагат средства в нито една банка с местни собственици.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста

И още: Правителството разреши на "ЦСКА-София" да строи в Борисовата градина, а Путин и Ердоган се разбраха за буферна зона в Сирия

23 окт 2019, 774 прочитания

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 1 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 1674 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Коментари Daily 26 февруари - Антикорупционното страшилище DNA

И още: Какво нямат българите - пари бол, бедни сме само на законност; "Протестна мрежа" към премиера: Време е за важни отговори

Още от Капитал
Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10