С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 фев 2015, 15:09, 5591 прочитания

Програма "Околна среда" може да е недопустима за малките ВиК

Добромир Симидчиев, представител на междуведомствения съвет за координация на водната реформа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След смяната на правителството беше създаден междуведомствен съвет за координация на водната реформа. За предстоящото раздвижване в сектора потърсихме за коментар Добромир Симидчиев, който е член на съвета и председател на съвета на директорите на фонда за подпомагане на общините ФЛАГ. Симидчиев е бивш зам.-министър на регионалното развитие с ресор "Води", като заема поста за пръв път през октомври 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ. Остава на поста и по време на правителството на Орешарски. Преди това работи в концесионера на ВиК мрежата на столицата "Софийска вода", като от 2007 г. до 2011 г. е директор "Инженерни услуги и активи" в компанията. Завършва Университета по строителство, архитектура и геодезия със специалност пречистване на питейни и отпадъчни води. Той е магистър по бизнес администрация в Университета на Сиатъл, САЩ.


Брюксел настоява, преди да отпусне пари за водния сектор, да види най-накрая една завършена водна реформа. Защо тя се проваля вече толкова много години?
Не се проваля, но няма толкова сериозен прогрес, колкото искаме. Важно е да кажем защо говорим за водна реформа. Като цяло, когато един сектор не се управлява устойчиво и ефективно, той се влошава с времето. Водният сектор е такъв. Приходите, които генерира не се изразходват винаги ефективно и основни параметри, свързани главно със състоянието на активите, бавно се влошават. Вече има места в България, където имаме проблем с услугата. Пример е Омуртаг, където има огромен проблем с един довеждащ водопровод и там са на режим на водата от години. Местното ВиК, макар че е регионално, не може да намери средства, за да го подмени. Такива неща се забелязват и на други места и ако ние не променим нещо, има шанс, ако не ние, то децата ни да останат без водоснабдяване или поне с много влошена услуга.


Кои са по-важните мерки от реформата, които най-накрая предстоят?
Постигнали сме консенсус вътре в сектора, че трябва да се изпълни стратегията за развитие на ВиК сектора, която беше изготвена от Световната банка и е готова от около година. Там има много мерки и комплексът от тези мерки наричаме реформа във ВиК сектора.
Първото, което обхваща реформата, е новата договорна рамка в отрасъла "асоциация - ВиК оператор". Всички ВиК активи, които в момента все още са в балансите на операторите, се вадят оттам и се прехвърлят в балансите на общините, т.е. правим ги публични. След това всички общини на дадена територия се обединяват в асоциации, които вече са създадени и са 29 на брой, като асоциации има там, където едно ВиК отговаря за повече от една община. Тези асоциации представляват собственика, т.е. общините, и сключват договор с ВиК оператора. Това е фундаментална промяна. Досега операторите на практика нямаха формален контакт с местната власт. Сега вече ще има договори, в които ще бъдат разписани задълженията на оператора, какви инвестиции трябва да прави, какви нива на услуги трябва да поддържа. В сектора го наричаме квази концесионен договор, защото има характера на концесионен договор. Разликата е, че не правиш концесионна процедура, за да избереш нов оператор, а сключваш договор със съществуващите ВиК. Асоциациите имат право да вървят и към концесия, но не мисля, че това ще се случи на практика. Втори стълб на реформата са публичните активи. В момента активите са на ВиК операторите. Разпределителните протоколи са готови 99% и с решение на министъра активите ще станат публични. Част от тях ще станат публично-общинска собственост, част от тях ще станат публично-държавна собственост. След като това се случи, ще бъдат предадени на асоциациите и те ще имат основание да сключват договори с ВиК операторите. Всичко това трябва да стане в рамките на тази година. Третият стълб е регионалният подход към инвестиционното планиране. В момента оперативна програма "Околна среда" работи на база общини бенефициенти. Всяка община е бенефициент и преминава през всички процедури по програмата, като проектът й е само един елемент от цялата територия, която ВиК-то обслужва, а анализите, които се правят, не отчитат в цялост ефекта върху ВиК дружеството. Това е неправилно и в новия програмен период 2014 - 2020 най-вероятно бенефициенти ще бъдат основно ВиК-тата. Като цяло това поведение на ЕК цели да стимулира консолидиране и икономия от мащаба.

Окрупняването на сектора обаче не се случи и още има 52 ВиК оператора. Какво ще стане с по-малките през новия програмен период?

В България има 28 региона. При 16 от тях операторите са изцяло консолидирани. В 6 региона операторите са почти консолидирани, т.е. отговарят почти за цялата област, с изключение на една община. Такъв пример е област Плевен, където има 11 общини, като ВиК - Плевен, обслужва 10 от тях, а Кнежа се обслужва от общинско ВиК. В момента се опитваме да убедим Брюксел, че тези 6 региона са също допустими за програмата. Има и трета група от 6 региона, където ВиК операторите са силно фрагментирани, с повече от една малка компания. Има екстремни примери като Пазарджик, където ВиК операторите са 8 за една област. В област Благоевград има един по-голям държавен оператор и още 4-5 общински като Сандански, Петрич, Струмяни. За тази група вероятно ще имаме проблем да убедим комисията, макар че полагаме сериозни усилия. Очакванията са ни програмата да се одобри март - април.  

Как ще бъде разписана тази забрана в програмата?

Планирането вече става на регионално ниво. Всичките анализи за разходите и ползите ще се правят за цялата територия, като така се вижда какъв ще е ефектът на новите активи върху цената на водата за цялата област. И това е нещо, на което комисията много държи, т.е. мерките да обхванат цял регион. Най-вероятно програмата ще е недопустима за региони с прекалено фрагментирани оператори. В момента МОСВ и МРРБ подготвят търгове за тези регионални прединвестиционни проучвания, като първо ще се обявят тези за регионите от първата група, като за София, която е част от тази група, най-вероятно търгът ще се обяви отделно. После ще се обявят търговете за тези от втората група. На базата на тези регионални прединвестиционни проучвания ще става планирането за следващия програмен период 2014 - 2020 г.  Те ще покажат приоритетите, върху които се фокусираме. 

Какво ще стане с програмата, докато приоритетите бъдат изяснени, и какви ще са тези безусловно необходими проекти?
Имайки предвид колко време ще ни отнемат тръжните процедури, изработването на регионалните прединвестиционни проучвания и впоследствие одобрението на апликационните форми, се заформя един период от три години, в които няма проекти за изпълнение, което е голям риск за държавата и бизнеса. За да не се получи тази дупка от 24 до 36 месеца, убеждаваме комисията да ни разрешат да започнем предварително изпълнение на някои проекти, които ние сме нарекли безусловно необходими. Това са проекти, за които е сигурно, че ще излязат като приоритетни от регионалните прединвестиционни проучвания. В момента уточняваме списъците с проекти и се опитваме да ги убедим колко са важни те за нас. Този въпрос ще се изясни заедно с приемането на програмата.

Като бенефициенти ВиК ще трябва и да осигурят съфинансирането на проектите. Няма ли да е проблемно за тях?
С програмата изграждаме активи, които впоследствие ВиК използват и генерират приходи, и е съвсем логично те да участват във финансирането. Те могат да потърсят финансиране от търговски банки, но на сектора като че ли му липсва един специализиран инструмент за финансов инженеринг с висока експертиза в сектора. Под специализиран инструмент имам предвид инфраструктурен фонд, фокусиран върху ВиК, който може дори да използва пари от ОПОС. Към момента няма такъв инструмент, но съм убеден, че ще получим подкрепата на международните финансови институции, като например ЕБВР. Те отдавана лобират за подобен фонд и са готови да участват в него със заемно финансиране. 



Какъв ще бъде ефектът върху цената през следващия програмен период, когато новите активи ще отиват в баланса на ВиК дружествата?
Можем да дадем много примери за проекти, в които се инвестираха десетки милиони левове в преоразмерени пречиствателни станции, които са натоварени под 50%. Към момента активите не отиват в баланса на ВиК дружествата и съответно не начисляват амортизационни разходи и тези амортизационни разходи не влизат в цената на водата. Ако някое ВиК получи активи за 100 млн. лв. и започне да ги амортизира за 30 години, това са по 3% на година, т.е. дружеството трябва да генерира 3 млн. лв. годишно повече. Или на практика да вдигне цената на водата сериозно. Сега връзката нови активи - цена на водата се губи и проектите често се раздуват, като целта е това да се промени през новия програмен период и да се търсят сериозни икономии от мащаба. В този процес водещи трябва да са ВиК-тата.

По новата програма ще се финансират ли проекти за водопроводна мрежа?
Прединвестиционните регионални проучвания ще обхващат както отпадните води, така и водопроводната мрежа. ВиК-тата предпочитат инвестиции във водопроводната мрежа, тъй като те носят ефективност, докато парите, които насочваш в пречистване, генерират основно разходи. Въпреки това вероятно отново фокусът ще е върху отпадъчните води, тъй като по тази директива изоставянето е най-голямо.

Някои ВиК се оплакват, че потреблението намалява, съответно приходите и възможностите за инвестиции?
Повечето се оплакват. От една страна, процесът до голяма степен е обективен поради повишената ефективност в индустрията и на домакинските уреди, които ползваме. Демографските процеси също безспорно влияят. Цената на водата постепенно върви нагоре, както и трябва да бъде, и хората внимават малко повече. От друга страна, дружествата имат огромен потенциал и количества, които не са обхванали. Дружествата трябва непрекъснато да търсят резерви, а ролята на регулатора е да ги кара да бъдат по-ефективни.  

Ще бъде ли разделен регулаторът на енергиен и воден?
Има предложение за промени в закона за енергетиката, чиято цел е той да започне да работи по-добре. Това засяга пряко водите, защото се обсъжда структурата на комисията. Нашето желание е да се раздели изцяло или поне да се създадат подкомисии, защото е важно секторът да е самостоятелен и това се гарантира от хората и тяхната експертиза. В момента всички гласуват всичко. Комисарите са претоварени по отношение на заседанията. Има седем души комисия, като водните комисари гласуват енергийни решения и обратното. Вярно, че е колективен орган, но всеки трябва да си носи отговорност за сектора, а в момента тази отговорност е обща. Когато разработвахме стратегията за ВиК, идентифицирахме, че едно от най-слабите звена в сектора е регулаторът. Тогава възложихме задача на Световната банка за реформа в регулатора. Сега има изработени две нови наредби - за нивата на услугите и за ценообразуването. За да може да приключи реформата в регулатора, удължихме бизнес плановете на ВиК дружествата за периода 2009 - 2013 г. с две години до края на 2015 г. Идеята беше новите бизнес планове 2016 - 2020 г. да се правят в условията на новите наредби. Има един обективен дефект в работата на регулатора, тъй като той одобрява бизнес планове отделно от цени, което не е логично поради факта, че са свързани. Сега вече след промените решенията на ДКЕВР ще бъдат за петгодишния период с петгодишни цени.

Има ли частен интерес за управление на ВиК активите в страната?
Опасявам се, че ние като държава пращаме много противоречиви сигнали, а бизнесът обича спокойствието и дългосрочността. Затова и прогнозата ми е, че асоциациите ще подпишат договорите със сегашните ВиК.

Нужните инвестиции в сектора обаче са много повече от средствата по оперативната програма. Остатъкът до 11.5 млрд. лв. през цената на водата ли трябва да дойде?
Тези необходимости са действителни, но финансирането им е много трудно постижимо. Аз лично ще бъда много доволен, ако ние като държава успеем да осигурим поне половината и ги инвестираме за период от 15 години. Мисля, че това ще доведе до качествена промяна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

КЗК мисли като държавата: Meridiam и Strabag трябва да вземат летище София 6 КЗК мисли като държавата: Meridiam и Strabag трябва да вземат летище София

Въпреки най-ниската инвестиционна оферта на победителя аргументите на четите обжалващи кандидата не са чути

16 ное 2019, 1847 прочитания

Патриотични игри в Столичния общински съвет 1 Патриотични игри в Столичния общински съвет

Общински съветник от "Атака" се присъедини към ВМРО и така "помогна" за сформирането на групата "Патриоти за София"

15 ное 2019, 2830 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
За Брюксел БНБ е част от проблема

Европейската комисия разкритикува остро надзора и практиките в банките с местна собственост

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10