С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 27 фев 2015, 15:48, 15620 прочитания

За Брюксел БНБ е част от проблема

Европейската комисия разкритикува остро надзора и практиките в банките с местна собственост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Липсата на качествен банков надзор в България още от миналата година си има етикет с цена. На него с големи печатни букви пише 3.5 млрд. лв., колкото са изплатени на гарантираните вложители в Корпоративна търговска банка (КТБ), и на ръка са дописани още към 2 млрд. лв. загуби за депозанти, облигационери и акционери. С немного голям шанс да се възстанови нещо по-значително като сума и щетите да се намалят чувствително.

За съжаление обаче това далеч не е цялата сметка. Тя не е толкова лесно да се остойности, но вече има и официални измерения, след като Европейската комисия описа надзорните слабости като най-големия макроикономически риск за страната. Банковата криза през 2014 г. и изкристализиралите от нея проблеми в БНБ и надзора й над целия сектор, и по-специално над институциите с местни собственици, стана причина Брюксел да постави България в графата "Прекомерни дисбаланси". Заплахата за нов съществен разход по тази линия не е голяма - прекият ефект е страната да е принудена да очертае и предприеме спешни коригиращи мерки и в почти имагинерен неприлаган досега механизъм да й бъдат наложени санкции.


Косвените ефекти обаче могат да бъдат и огромни. Тази изключително остра диагноза за неспособността на регулаторите да се справят е равносилна на напълно заслужено понижение на рейтинга на страната с няколко степени. Дългогодишната стратегия на институциите в България да оставят проблемите да тлеят и да представят всеки избухнал пожар като изолиран случай вече трудно може да се прилага. И ако досега вестоносците бяха малко или повече игнорирани в името на криворазбраната идея, че "парите обичат тишината", с Европейската комисия това едва ли ще е възможно. Тя извади и посочи с пръст конкретни проблеми и конкретни виновници, и посочи, че "силен, вдъхващ доверие и прозрачен надзор е нужен, за да се намали рискът от дисбаланси и да се коригират тези, които вече са натрупани". Единственият полезен ход след нейния доклад са конкретни действия по прочистване на системата, защото вече не става дума просто за въгленчета на съмнение и пламъците бързо могат да се разраснат. Рецептата на ЕК, равносилна и на присъдата за настоящото ръководство на БНБ и гуверньора Иван Искров, е, че "без задълбочено външно прочуване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор".

Болезнено искрени


По принцип документите от Брюксел не са известни с прямотата си, което често е давало възможност на управляващите да тълкуват дори и критични доклади като похвали за реализиран напредък. Затова и този документ е изненадващ. Тонът в него е недвусмислено остър, а констатациите не оставят много място за интерпретации с конкретността си. Ясно е подчертано, че за разлика от вече идентифицираните в предишните години дисбаланси, дължащи се на отделни превишени лимити на макроикономически показатели (често извън контрола на правителството), този път критиката е фокусирана и силно аргументирана. Огромната част от доклада на ЕК за България е посветена на банковия сектор, като основните изводи са, че кризата от лятото на 2014 г. е "разкрила институционални и надзорни слабости" и впоследствие са се появили притеснения за "надеждността на разкриваните от финансовия сектор данни".

В анализ на ситуацията след лятото на 2014 г. от ЕК посочват, че външните оценки на КТБ са показали сериозни недостатъци при идентифицирането на риска от кредитиране на свързани лица. "Неспособността на националния банков регулатор да установи тези нередности поражда съмнения за ситуацията в цялата банкова система", се констатира в доклада. Освен това са изброени и други линии, по които се наблюдават пропуски. Една такава е "качеството, размерът и честотата на проверките на място, особено за системно важните банки". Това е доста валиден аргумент, доколкото при опериращите в България под 30 кредитни институции и при пълния контрол от страна на БНБ на междубанковите платежни системи трудно може да се обоснове незнанието какво се е случвало в КТБ. Още повече че при нея кредитният портфейл е силно концентриран (друг подчертан риск) в изключително малко на брой кредитополучатели.



Според ЕК банковата криза и разкритите при одита в КТБ нередности при банковите й практики показват сериозни макроикономически рискове за България. "Те (бел. ред. - нередностите) не са установени от одиторите или от регулатора допреди това, което повдига въпроси към разкриваната информация в целия сектор. Тези събития породиха и притеснения дали и други банки не е възможно да са следвали бизнес модел, подобен на този на КТБ", констатира ЕК.

Затова и като конкретен риск за макростабилността е посочена евентуална нужда от нова подкрепа за финансовия сектор, както и покриване на имплицитни задължения на правителството заради държавни компании, което може допълнително да ускори натрупването на дълг. При условията на валутен борд и липсата на кредитор от последна инстанция всички евентуални ликвидни и капиталови помощи трябва да се понесат от правителството, което засега успява да се финансира, но при ограничения вътрешен ресурс ще става все по-зависимо от външно финансиране.

Така като цяло критиките на ЕК очертават една картина на надзора, която може да се обясни единствено по два начина: или тотална неефективност, или умишлено затворени очи. Разбира се, липсва оценка кое от двете е, но докладът дава доста ясно да се разбере, че поне в последните години е проявяван двоен стандарт и БНБ очевидно е гледала по-снизходително на банките с местни собственици

Раздвоение


За пръв път е поставена ясна и твърда разграничителна линия между банките в България според собствеността. И изказаните притеснения за банковите практики са насочени почти изключително към тези, контролирани от местни лица. В тази група ЕК включва БАКБ, Инвестбанк, Интернешънъл асет банк, Общинска банка, ПИБ, Тексимбанк, Търговска банка Д, ЦКБ, както и затворената КТБ. Сумарно тези институции имаха над 30% пазарен дял, като след отнемането на лиценза на КТБ той пада до около 24%.

Основният извод на експертите от Брюксел е, че от началото на световната криза банките с местни собственици залагат на бурна експанзия, като същевременно обаче декларираните от тях показатели за качество на активите рязко контрастират с тези на останалите. Местните банки привличат скъпо депозити и кредитират предимно компании също с местна собственост. Между първите тримесечия на 2010 г. и 2014 г. кредитирането расте средно с 3.5%, като при банките с гръцка собственост има спад от 0.9%, при тези с майки от други страни от ЕС ръстът е 3.7%, същевременно при местните - 17.6%, а ако се вземат само трите най-големи от тях (ПИБ, КТБ и ЦКБ), покачването е с 22.5%. КТБ е най-драстичният случай, но и при другите отклонението от средните нива за системата е огромно - нито една банка с чуждестранна собственост не е отчела растеж над 10%, докато местните банки са били отговорни за 90% от сумарното кредитиране. Този бум чувствително е изпреварвал ръста на икономиката, което според ЕК "повдига въпроси за ефективността на алокирането на ресурса от финансовите институции и качеството на направените от тях инвестиции през този период".

Друго заключение е, че местните банки са отпускали по-скъпи кредити от средното за банковата система, което предполага и по-голям поет риск. Същевременно обаче същата група банки декларира по-добро качество на активите, като тук отново това се дължи основно на трите най-големи институции, част от местни групи. Според ЕК различието между отчитаното качество на активите през годините в двете групи е "стряскащо", което само донякъде може да се обясни с различни мениджърски подходи и относително по-новите им кредитни портфейли заради експанзията.

Друг риск, който идентифицира докладът, е недостатъчната рентабилност в сектора. Спадът при местните банки е по-голям, като той се дължи основно на свития нетен лихвен марж, т.е., тъй като се финансират по-скъпо с депозити, те са принудени да намалят разликата с лихвите си по кредити, за да не станат отпусканите от тях средства напълно неизползваеми при слабия икономически растеж. Така рентабилността на местните банки се свива повече от средното за системата въпреки по-ниските си разходи за обезценки. "Това предполага, че тези банки може да нямат възможност да генерират достатъчно печалба, за да поемат загуби, ако качеството на активите се влоши. Дори покачването на разходите им за провизии до средните нива за сектора ще ги изведе на загуба и ще започне да ерозира капитала им", се казва в анализа.

Сметките на ЕК показват, че при такъв хипотетичен сценарий, където местните банки отчитат обезценки, колкото и чуждестранните (без да се променят други параметри), те щяха да са на загуба през практически всяко тримесечие от началото на кризата (виж графиката). Вместо това неотчетеното влошаване на портфейлите, което обичайно изисква снизхождението на регулатора, се превръща в печалба, а оттам в капитал, който позволява продължаване на експанзията. Както обаче показа одитът на КТБ, банката е предоговаряла и разсрочвала кредити многократно и така е поддържала живи много заеми, които реално са били необслужвани. И както и с всеки друг непризнат грях на БНБ, и тук остава съмнението това само в КТБ ли се е случвало.

Доза съмнение се хвърля и върху друг широко прокламиран аспект на банковата стабилност в България - качеството на обезпеченията. Подчертава се, че в одитираните отчети са посочени високи нива на обезпечение, които често надхвърлят чувствително стойността на активите, които обезпечават. Същевременно обаче има притеснения доколко тези оценки са реални и доколко обезпеченията могат да бъдат реализирани, като отново се прави паралел с външния одит на КТБ, според който приемливото обезпечение се оказа на стойност едва 13% от кредитите, докато в последния одитиран отчет то беше осчетоводено на 170% от портфейла. ЕК се притеснява и че освен имоти, други материални или финансови активи при някои местни банки има голям дял в графата "Други обезпечения", където се включват и доста несигурни неща като бъдещи вземания.

Цената на мълчанието

Цялата тази нагледно обрисувана картина няма как да бъде просто подмината. БНБ и практически всички държавни органи си позволиха да игнорират всякакви сигнални лампички за КТБ години наред и резултатът стана болезнено видим. Сега отново централната банка запазва мълчание в светлината на журналистически разследвания, сочещи концентрация на кредитирането в непозволени размери от страна на ПИБ, която към момента продължава да ползва 800 млн. лв. държавна помощ и изпълнява план за преструктуриране, одобрен от ЕК.

За разлика от медийните разкрития и мненията на анализатори обаче оценката на Европейската комисия е обвързваща, но поне засега БНБ не говори и за нея. От институцията не отговориха на въпросите на "Капитал" как ще коментират констатациите и дали ще предприемат проверки. Въпреки критиките си на думи и исканите оставки от ръководството на БНБ и управляващите подминават темата апатично. Финансовото министерство единствено излезе с описателно прессъобщение и пределно общата декларация: "България ще предприеме необходимите действия и мерки на политиката, които ще бъдат представени в актуализацията на Националната програма за реформи за 2015 г. и в Конвергентната програма (2015-2018 г.)."

Включването на банковата тема в Задълбочените прегледи в рамките на процедурата по макроикономически дисбаланси означава, че България ще трябва да предложи конкретни стъпки, чрез които да адресира посочените от Брюксел рискове. Истината е, че опасността от реални санкции не е особено голяма. Механизмите са тромави и досега не са прилагани.

Истинската опасност е, че когато вече проблемите са ясно и официално посочени, часовникът започва да тиктака. При всеки нов трус паниката ще е все по-трудна за овладяване. А при всеки нов реално възникнал проблем отговорността ще е все по-лична и трудна за размиване и прехвърляне. А дори и никой от тези рискове да не се материализира, несигурността ще продължава да блокира съживяването на икономическата активност и ще отблъсква чужди инвеститори.

На този фон безвремието в България изглежда плашещо. Заявеният още през лятото на миналата година спешен курс към Единния надзорен механизъм досега не е довел до предприети формални стъпки. Външната оценка на активите на банките, която може да разсее притесненията за сектора и да стане основа за изчистването му, е отложена за неясен момент в края на тази или началото на следващата година. БНБ продължава да бъде без подуправител, отговарящ за "Банков надзор", след като обвиненият за престъпления по служба Цветан Гунев беше отстранен. Гуверньорът Иван Искров продължава да е в публична изолация с искания за оставка към него от всички страни и изтичащ мандат през есента. Явно все по-трудно ще се намира на кого да се връчи сметката.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новата дългова криза на здравната каса Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

15 ное 2019, 267 прочитания

Ще се вдигат ли данъците Ще се вдигат ли данъците

Откъде общината ще повиши приходите си, след като намалее притокът от еврофондовете

15 ное 2019, 371 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Зануляването на НЕК

Финансите на компанията ще се оправят и без нужда от драстичен скок на цената на електроенергията

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10