25 години научен цирк
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

25 години научен цирк

25 години научен цирк

"Организационната култура" - любимата култура на УНИБИТ

9393 прочитания

© shutterstock


"Както и при племенните и родовите култури има тотеми и табута, които диктуват как всеки член трябва да се държи към своите събратя от племето и външните за него, по същия начин и организационната култура повлиява действията на работещите по отношение на клиентите, конкурентите, доставчиците и един към друг в организацията."

Tom Peters, "Corporate culture – the hard to change values that spell success or failure", Business Week, октомври 1980.

През 2015 г. се навършват 25 години от началото на научното изследване на "организационната култура" (corporate culture) у нас. Поне според сайта на Националния център за информация и документация (НАЦИД). На него не се открива никаква по-ранна дисертация, свързана с тази тема. Юбилеят обаче е повод за гордост, защото някогашната липса е компенсирана от цели 13 дисертации в това проблемно поле. Заслугата се пада най-вече на УНИБИТ. Може би там е мястото и за паметна конференция.

(001) Самото начало е поставено през май 1990 г., когато Научната комисия по правни науки издава диплом за научната степен кандидат на науките за дисертацията "Организационната култура на пионерите". Вярно, по това време пионери няма, но темата е все още дисертабилна. За съжаление днес не може да се установи с какво се занимава д-р 001. Затова пък следва да признаем пионерното му дело. И навярно да се замислим имало ли е при комунизма почва за организационна култура, дали някакви вътрешни или външни пречки не са пречили на науката да я разнищи, разбира се, по най-културен и организиран начин.

(002) Това знаменателно начало за съжаление остава за дълго време само спомен. Цели 13 години. Чак през 2003 г. e защитена следващата дисертация на тема "Формиране и промяна на организационната култура в растящите малки и средни предприятия", която се оказва толкова успешна – а и как да не е, след като малки и средни предприятия никнат навред – че през 2009 г. авторът й става доцент в УНСС – съгласно данните от сайта – с абсолютно същата тема. Вярно, че това май не е в синхрон с научните стандарти, но какво пък, темата е толкова рядка, че си струва да се повтори.

(003) Едва през 2006-2007 г. и преподавател в СУ се посвещава на темата. Нещо повече, той е изтъкнат изследовател и защитава най-висшата научна степен доктор на психологическите науки с работата си "Организационна култура: същност, функции и промяна". Всеки може лесно да прецени, че темата напълно подхожда на научния профил на дисертанта, тук просто няма какво да се възрази.

(004) Донякъде тази разработката задава тон. Година след нея млад колега става доктор в СУ по темата "Модели на организационната култура – поведенчески и нормативни аспекти". Оттук насетне следите на новия д-р в науката се губят. Но и колегията на психолозите сякаш преценява, че основните пътища в тази област са трасирани и проходени, че всичко друго би могло само да надува пара в свирката.

(005) И така, някъде по това време – в навечерието на световната криза – темата вече изглежда изчерпана за българските икономисти и психолози, но към нея се насочват учени с военен интерес. През 2007 г. имаме доктор с дисертация "Изследване на организационна култура на българските въоръжени сили при прехода към демокрация". Трудно е да се прецени, но не е изключено намаляващият брой и намаляващата боеспособност на въоръжените сили да са в пряка зависимост с усилването на организационната им култура. Или пък зависимостта да е обратна. Важното е, че авторът й става през 2012 г. професор не къде да е, а в УНИБИТ. И там полага основите на фундаментално изследване на организационната култура. Записите на НАЦИД мълчат дали професорът е бил някога доцент. А чл. 28 (2) от Закона за развитие на академичния състав не мълчи и изисква от кандидатите за професура "да са заемали академичната длъжност доцент в същото или в друго висше училище или научна организация не по-малко от две академични години или не по-малко от пет години". От доктор до професор за 5 години си е не просто марш на скок, а лъвски скок във времето.

(006) Макар и воин, на новия си пост той не остава сам. През 2010 г. е завоювана степента доктор с темата "Иновативни клъстъри и организационна култура" и само 4 години по-късно успешният докторат укрепва с капацитета си и вече в качеството си на доцент екипа от специалисти в УНИБИТ.

(007) През същата 2010 г. докторите в тази област се умножават благодарение на дисертацията "Оценка на организационната култура в българската корпоративна среда". Научният ръководител на д-р 007 е понастоящем на щат в УНИБИТ.

(008 - 011) Оттогава до днес четирима души защитават дисертации, свързани с тази толкова важна тема – организационната култура. Къде? Естествено – в УНИБИТ. И да не пропускаме – особено след вятъра на законови промени в сферите на академичното израстване.

Това са най-вече висши държавни служители, отделили от ценното си научно време и осмелили се да се явят на публична защита дали пък не пред свои подчинени. Публичният интерес изисква и позволява да ги знаем поименно. Г-н Цветлин Йовчев докторира с темата "Информационни аспекти на организационната култура на ДАНС като фактор на промените" (2010), а г-жа Цвета Маркова – с "Критични фактори за оптимизиране на организационната култура в ДАКСИ" (2012).

Явно, че това е малко и недостатъчно. За нуждите от борба срещу организираната престъпност е нужно да се впрегнат още повече сили, най-вече чрез мобилизиране на организационната култура. През 2012 г. г-н Константин Казаков става доктор с темата "Организационната култура на ДАНС в периода на трансформация". След като година по-рано д-р Йовчев е станал доцент, защо да не поеме рецензирането на колегата си Казаков? Нали е наясно с ДАНС като "фактор на промените"; значи може да прецени прецизно какво се случва с ДАНС в "периодите на трансформация". Особено в навечерието на нова ера, ерата на КОЙ. Естествено, не само това е по силите му. Затова мимоходом се нагърбва с рецензията и на дисертацията на г-н Владимир Писанчев. Онзи обаче не се брои тук, защото темата му е свързана не с организационната култура, а е посветена на нещо не по-малко важно – "Управление и развитие на политиката за защита на класифицираната информация" (2014). Впоследствие не само тясната научна общност, а и широката общественост научава за практическо-приложната част от изследванията на началника на ДАНС, кодирана с името "Червеи". Но да не се отклоняваме; предстои да чуем от компетентни органи има ли връзка между организационна култура и теч или точене на класифицирана информация. И да не забравим четвъртия млад специалист, подслонен в научния оазис на 7-и километър, който завоюва степента с изследването си върху "Организационната култура като фактор за адаптиране на служителите към работната среда" (2014). Научен ръководител в случая е признат учен, от години занимаващ се с лидерството като организация и в контекстите на различни среди; за него не е проблем да ръководи изследвания на организационната култура в "българската корпоративна среда" или при "адаптирането на служители към работната среда". Останалите трима корифеи на организационната култура – Йовчев, Маркова и Казаков – имат общ "научен баща" – самият ректор на УНИБИТ.

Следващата седмица директорът на ФБР ще посети България. На 19 май миналата година той сподели:

"Работата ни е да създадем инициативи и свободно пространство за лидерите в частните предприятия, за да избуява здрава култура. Хората одумват това, както им харесва. Експертите прекарват много време да говорят за "организационна култура". Компаниите разполагат с кодекси на поведение, съдържащи "интегритет" и "ценности", или "прави правилните неща дори когато не е лесно"… Но стъпиш ли в размирисана организационна култура, неминуемо ще помиришеш момента когато да излетиш през вратата. И днешните изследвания само потвърждават, че има много воня във финансовия сектор."

Дали пък не тръгнал да защитава дисертация в УНИБИТ?

Авторът е доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Както и при племенните и родовите култури има тотеми и табута, които диктуват как всеки член трябва да се държи към своите събратя от племето и външните за него, по същия начин и организационната култура повлиява действията на работещите по отношение на клиентите, конкурентите, доставчиците и един към друг в организацията."

Tom Peters, "Corporate culture – the hard to change values that spell success or failure", Business Week, октомври 1980.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Ама далеч не е само там, имаше някакв тъп, написал дисертация за ляв завой при спускане със ски, или нещо подобно.
    Просто всичко в държавата е страшен фарс, защото нямаше лустрация веднага след 1990-та, и оставиха социалистическите кадри да си безчинства и да си измислят какви ли не глупости за да вземат по още една титла и някой лев. В резултат образованието е в плачевно състояние, та само си спомнете бившата министърка Мариана Георгиева, доктор по филология (с дисертация на тема „Асиметрия при сложни изречения с „и“ и „но“) какви ги плещеше (същата между 2011 и 2013 г. е професор към Института за български език).

  • 2
    dimoslav avatar :-|
    dimoslav

    Браво, човече
    много добре си го казал

  • 3
    mlu666 avatar :-|
    Сотир Методиев Пеевски

    Не е смешно. "Организационната култура" на въпросните изследователи очевидно е на доста виско ниво, след като повече от 25 години ни го слагат, добре организирано, къде повече, къде по-малко, културно...

  • 4
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    От такива набедени доктори на науките и доценти,такива специалисти излизат после.И се сърдят,че работели работа за среднисти.

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Навремето академик Ангел Балевски, който беше и професор във ВМЕИ, казваше: "Като знам какви инженери готвим та ме е страх да отида на доктор."
    Е, и ук си има повод човек да се страхува.

  • 6
    roum avatar :-|
    roum

    Поздравления за автора!

  • 7
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Цвета Маркова – с "Критични фактори за оптимизиране на организационната култура в ДАКСИ" (2012)."

    Човек се пита, кой и защо би дал пари за подобен научен труд и какво приложение има?
    После какво се чудим, защо младите хора бягат оттук без да се обръщат!

  • 8
    rxb1418346119385170 avatar :-|
    Nikolai Tsekov

    А защо авторът на иначе интересната статия не смее да постави името си под нея? Да не би да си увреди топлите връзки с "ценните" колеги, които ги изтипосва в статията си? Отрицателният подбор в българската наука ще продължи и заради тази страхлива анонимност...

  • 9
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    До коментар [#8] от "Nikolai Tsekov":

    Да бе, че да му пратят НАП, НОИ, ДАНС, МАНС и всички съкращения в "държавата" на проверка.

  • 10
    idilia avatar :-|
    Nickoletta Elenkova

    Авторът си е написал ясно името - Стилиян Йотов.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK