Зануляването на НЕК
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зануляването на НЕК

Зануляването на НЕК

Финансите на компанията ще се оправят и без нужда от драстичен скок на цената на електроенергията

9638 прочитания

"От тези 16 милиарда 12 са за старите дългове, а другите са, за да се балансират системите. Ако не занулим дълговете на НЕК, дълговете на енергетиката, образно казано, вече имаме тежък проблем в самата държава." Макар че в изказването на Бойко Борисов пред младежката организация на ГЕРБ в края на миналата седмица не се визираше само енергийният сектор, сумата, която премиерът споменава, е подозрително близо до общите пасиви на Националната електрическа компания. На фона на дълговата истерия в последните седмица размерът наистина звучи стряскащо. Още повече че съществена част от плана на ГЕРБ за решаване на проблемите в енергийния сектор е безплатното саниране на жилища (за да не се увеличават сметките за отопление). Ако схемата обхване всички 650 хил. жилища, които се нуждаят от модернизация, за тази цел ще отидат още поне 6 млрд. лв. И сметката набъбва опасно.

Въпреки някои апокалиптични прогнози енергийните проблеми могат да бъдат решени срещу значително по-малко пари от очакваното, а огромните дългове в НЕК да бъдат изплатени доста по-лесно.

Диагнозата на НЕК е проста. От 2006 г. насам компанията се товари с политически поети задължения, които няма как да бъдат покрити заради популисткия натиск за задържане на цените. В същото време вътрешно се толерират определени производители, които имат силен гръб към точния момент. В резултат на това общите пасиви на НЕК нараснаха от 860 млн. лв. през 2006 до 3.3 млрд. лв. през 2014 г., т.е. близо четири пъти. Цените на електроенергията в средата на 2014 се бяха смъкнали до нивото им от 2011г., което е добре за потребителите, но на фона на растящите разходи за закупуване на електроенергия сметката нямаше как да излезе. Това доведе до формиране на устойчив дефицит от около 600 млн. годишно в бюджета на компанията - около 450 млн. от него се формира, тъй като НЕК продава на бита и населението електроенергия на цена, която е по-ниска от тази, която компанията заплаща на производителите. Останалата част от финансовата пробойна се формира от нарастващите дългове, с които компанията финансира дефицита си.

Така че рецептата е край на безсмислените проекти, премахване на паразитните плащания, които компанията прави, и едва тогава, ако все още има дефицит в нейните финанси, да се прибегне до увеличение на цените. Което ще бъде сравнително умерено.

Как ще стане излекуването

В резултат на спадащите продажби заради разразилата се през 2008 г. финансова криза и продължаващите плащания за изграждането на АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък" още през 2009 г. НЕК влоши дотолкова финансовите си показатели, че отпуснатият само година по-рано заем от 250 млн. евро за строежа на ядрената централа стана изискуем. Тогава на държавната компания й се размина само с повишени лихви. Последваха две години на привидно спокойствие, през които възобновяването на износа на електроенергия и ограничаването на инвестиционните разходи доведе до положителни финансови резултати за НЕК. Но още през 2011 г. разходите за електроенергия от възобновяеми източници, топлофикационни и заводски централи започнаха да набъбват. Тогава обаче премиерът Бойко Борисов даваше указания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за конкретния процент на увеличение на цените на електроенергията за бита, средно около три пъти по-нисък от прогнозите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Така се стигна до юни 2012 г., когато цената на електроенергията трябваше да скочи с 15.2% общо за всички потребители. Това запали искрата на протестите през февруари 2013 г., но доведе и до френетично търсене на изход. Популисткият ход беше да се поиска отнемане на лиценза на ЧЕЗ, но по това време се родиха и повечето идеи за ограничаване на проблемите в НЕК. Тогавашният министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев започна да говори за предоговаряне на условията на скъпите дългосрочни договори с ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и "ContourGlobal Марица-изток 3", ограничаване на плащанията за топлофикациите, заводските централи и възобновяемите източници на енергия и прехвърлянето на приходите от продажбата на въглеродните квоти към НЕК, за да се компенсират част от разходите на обществения доставчик по задължението му да изкупува зелен ток.

Преглед на оригинала

Тези мерки обаче започват да се прилагат едва сега, когато Добрев е вече председател на комисията по енергетика в парламента. Странното е, че те като цяло бяха възприети и от БСП, която можеше да ги приложи още през 2013 г. Мантрата тогава обаче беше сваляне на цената на електроенергията, защото в нея се виждаше възможност за политическо дълголетие. ДКЕВР три пъти последователно свали цените (първия път още при първия кабинет на ГЕРБ), което обаче увеличи дълговете на НЕК. В резултат на това се блокираха всички плахи наченки на преговори с AES и ContourGlobal, които нямаха намерение да отстъпват от договорите си, без да получат дължимите им от държавната компания пари. По-лошото е, че социалистите позволиха да бъдат превзети отвътре от хора, които прокарваха собствените си интереси. Както стана ясно миналата година, в десетката на компаниите, на които НЕК е плащала задълженията си най-редовно, бяха два ТЕЦ-а, свързвани с тогавашния изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг Георги Христозов, и още четири, свързвани с Христо Ковачки. Така дори смислените мерки на кабинета на Пламен Орешарски - като ограничаване на преференциалните плащания към ВЕИ до работните часове, одобрени им от ДКЕВР (гарантиращи нормалното изплащане на инвестицията), което сви разходите на НЕК за зелена енергия с около 10%, потънаха в съмнения за корупционни сделки. 

Сделката с "американците"

Най-сложна ще бъде сделката с т.нар. американски централи. В петнадесетгодишните споразумения на ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и "ContourGlobal Марица-изток 3" за изкупуване на енергията им са заложени твърди плащания, за да могат инвеститорите да възвърнат вложенията си. Това оскъпява тяхната електроенергия неимоверно - "AES Марица-изток 1" е двойно по-скъпа от средната цена на пазара. През 2014 г. една четвърт от разходите за електроенергия, които НЕК прави, за да снабдява битовите потребители и малкия бизнес, са за покупки от двата ТЕЦ-а. 

Първоначалното предложение на правителството е било те да намалят цената за своята разполагаемост с 30 и 20% за AES и ContourGlobal, съответно. Това би довело до 163 млн. лв. спестявания на година за НЕК (изчисленията са на базата на финансовите модели на двата ТЕЦ-а). Двете фирми са отвърнали с контрапредложения за 10% свиване на цените. След това офертата от американските компании е била модифицирана - ако НЕК им изплати дължимите за последните две години 600 млн. лв., те биха могли да направят и по-добро предложение. Според запознати с хода на преговорите процентът е малко по-висок, но правителството настоява за по-сериозно намаление на цените в следващите няколко години, като AES и ContourGlobal бъдат компенсирани по-късно. По-сериозни идеи за преструктуриране на задълженията на двете компании към кредиторите, което може много по-сериозно да промени цената на тяхната електроенергия, засега не са били обсъждани. В момента валутните и лихвените хеджове по кредитите на AES и ContourGlobal, с които са финансирани двата ТЕЦ-а, на практика удвояват техните финансови разходи.

Това, което е сигурно - че държавата ще гарантира заем, най-вероятно от БЕХ, с който да се покрият дълговете към AES и ContourGlobal. За да се осъществи сделката обаче, двата инвеститора са поискали да видят и цялостен план, за да има гаранция, че в бъдеще НЕК ще си плаща сметките (което всъщност е много добра новина за държавната компания). Източник, близък до преговорите, твърди, че едно от условията е било държавата най-накрая да санкционира ТЕЦ-овете, които не изпълняват екологичните норми.

Проблеми за Ковачки и "Енерджи маркет"

"От тези 16 милиарда 12 са за старите дългове, а другите са, за да се балансират системите. Ако не занулим дълговете на НЕК, дълговете на енергетиката, образно казано, вече имаме тежък проблем в самата държава." Макар че в изказването на Бойко Борисов пред младежката организация на ГЕРБ в края на миналата седмица не се визираше само енергийният сектор, сумата, която премиерът споменава, е подозрително близо до общите пасиви на Националната електрическа компания. На фона на дълговата истерия в последните седмица размерът наистина звучи стряскащо. Още повече че съществена част от плана на ГЕРБ за решаване на проблемите в енергийния сектор е безплатното саниране на жилища (за да не се увеличават сметките за отопление). Ако схемата обхване всички 650 хил. жилища, които се нуждаят от модернизация, за тази цел ще отидат още поне 6 млрд. лв. И сметката набъбва опасно.

Въпреки някои апокалиптични прогнози енергийните проблеми могат да бъдат решени срещу значително по-малко пари от очакваното, а огромните дългове в НЕК да бъдат изплатени доста по-лесно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    "В резултат на спадащите продажби заради разразилата се през 2008 г. финансова криза и продължаващите плащания за изграждането на АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък" още през 2009 г. НЕК влоши дотолкова финансовите си показатели..."
    Не съм съгласен, че подажбите са спаднали осезаемо заради кризата, от 2000-ната насам потреблението в България е около 30 тераватчаса. За справка - отчета на ЕСО за 2012, стр. 19, последния ред в таблицата http://www.tso.bg/uploads/file/Profile/bg/ESO_Annual_Report_2012.pdf
    Отделно 2011 имахме рекорден износ.

  • 2
    deepdish avatar :-|
    Deepdish

    Статията обсъжда пространно заводските централи и американските, както и интересите зад тях, но ВЕИ проблемите са леко позабравени. А тяхното балансиране без въпросните конвенционални централи е мееко казано невъзможно.

  • 3
    wellington avatar :-|
    Wellington

    Отговорът е приватизация, защото иначе БЕХ и БДЖ ще останат неефективно управлявани бездънни каци, източвани по социално-политически и далавераджийски причини.

  • 4
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    А къде са ВЕЦ-овете и ВЕИ-тата.Къде са техните милиони.От трите централи в Марица Изток,ако губим само стотина милиона е едно нищо,при 3,3млрд задължения на НЕК.Тогва защо ги навираме непрекъснато в очите на хората.

  • 5
    lz73 avatar :-|
    lz73

    До коментар [#4] от "rosiraycheva50._":
    Айде пробвай да познаеш защо все ВЕИ и ВЕЦ са виновни...

  • 10
    ozd05563707 avatar :-|
    ozd05563707

    Тука няма ли модератори? Да трият тия чаршафи....

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK