С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 1 мар 2015, 19:19, 7695 прочитания

Лекарски грешки в управлението

Практиките да се приватизира печалбата и да се национализират разходите са емблема на държавните болници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Военномедицинска академия е една от най-големите болнични структури в България. Тя е и с най-големи задължения сред болниците и затова нарушенията там са толкова видими. Проблемът обаче е системен - отвъд личността на ген. Стоян Тонев и контрактите, които е сключвал. Ако за тях има вина той, може би ще я понесе. Това обаче няма да реши системата от пропуски и регламенти, които са позволили това да се случи. Проблемът е изцяло структурен, защото подобни нарушения са се случвали не само там, а в почти всички лечебни заведения. Повечето от тях също имат клиники, практики на работа и договори, които са на ръба или отвъд закона.

Примерите за подобни нередности в здравеопазването са много. Във фоайето на информацията в голяма държавна болница например има списък на приемните часове в частните кабинети в частния център на лекарите, които иначе работят в държавната болница. Въпросният център е "диагностично-консултативен" и се намира на първия етаж на клиниката. След или дори по време на работа лекарите слизат там, за да преглеждат пациенти, и плащат наем.


В друга държавна болница рентгенът е "аутсорснат". Пациентите отиват там за снимки, а лаборантите получават за това пари от здравната каса. В същото време болницата им осигурява клиенти. В съседна клиника частен е скенерът. В друга пък само частна лаборатория, разположена на нейната територия, извършва изследванията на цялата болница, защото тя отдавна няма собствена. Частни клиники има на територията на много държавни болници и всякакви форми на публично-частно партньорство са широко разпространени в здравния сектор. Най-честият случай е частната клиника да ползва базата на болницата срещу наем, който обикновено не е много висок.

Всичко това всъщност не е нарушение на закона. Нормативната уредба не забранява на държавните болници да имат частни доставчици и публично-частни партньорства. Според Закона за лечебните заведения на територията на държавните и общински болници може да има частни структури само ако те не дублират дейността на държавните. Няма и регламент територията на държавните болници да не се използват за частен бизнес. Не е уточнен и въпросът има ли право лекарят първо да преглежда пациента в частния си кабинет, за да го вкара в държавната клиника.

Около неизгодните обществени поръчки и договори се шуми само когато има смяна на един директор на държавна болница с друг. В повечето случаи обаче нищо не се променя. Също така почти всички мениджъри на болници са лекари, които дълги години са работили в същата болница. Те създават около себе си кръгове на влияние сред колегите си и често обръчи от фирми, с които се работи, независимо дали договорите са изгодни за клиниката и пациентите.



По стъпките на ВМА

"Така на територията на повечето държавни и част от общинските болници има структури като тази във ВМА. Видно е, че тя е от 2004 г. Нима досега не са се правили проверки и одити и те не са намерили нищо нередно", коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Той допълва, че при публична собственост има всички предпоставки за законни, но неморални практики за източване на здравната каса и публичните средства.

"Частните дейности, обществените поръчки за снабдяване са класическа схема на харчене на чужди пари за задоволяване на чужди нужди. Там, където има публична собственост, може да се очаква, че на входа и на изхода печалбата се приватизира и загубата се национализира. Възможно е да има малки изключения, но това е правилото", отбелязва Кацаров.

"Здравният министър Петър Москов неслучайно каза, че лечебните заведения трябва да престанат да бъдат търговски дружества. Това е една от причините. Търговските дружества първо трябва да реализират печалба и едва след това да мислят за обществения интерес", коментира Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. Той допълва, че в надзорния съвет на здравната каса неведнъж е настоявал бюджетите на болниците да станат публични, за да се знае за какво точно отиват парите от здравни вноски.

"Неизгодните договори за услуги и доставки, с които се източва печалбата на болниците, всъщност са в основата и на трупането на задължения на клиниките. ВМА е класически пример за големи дългове. Но подобни големи задължения имат и повечето държавни клиники. Част от тях обаче са привилегировани и дълговете им се плащат", разяснява Стойчо Кацаров.  В началото на тази година задълженията на държавните и общинските болници към доставчици са над 500 млн. лв.

"Задал съм няколко въпроса към здравния министър дали нарастването на задълженията е критерий за успешно управление на държавните болници.  Що се отнася до частните дейности в клиниките, само за последните месеци на годината са лицензирани седем нови частни болници и 39 нови отделения на съществуващите. Част от тези отделения са частни клиники на територията на държавната и може да се постави под въпрос колко печеливши за държавната болница могат да бъдат те", коментира д-р Емил Райнов, депутат от БСП и заместник-председател на парламентарната здравна комисия.
 
Какво да се прави?

Веднага след отстраняването на ген. Стоян Тонев здравният министър Петър Москов обяви, че започва експресна едноседмична проверка дали държавните и общинските болници се източват чрез частни структури. Погледът на здравните експерти обаче стига доста по-напред. Част от тях смятат, че трябва да се регламентират частните практики на лекарите, които работят в държавни болници.

"Аз съм категорично против на държавна работа да се работи частно", казва например д-р Райнов. Пациентските организации от своя страна смятат, че трябва да има точен регламент. Според Станимир Хасърджиев има доводи "за" и "против" частните кабинети и клиники в болниците, защото невинаги е защитен общественият интерес. "В Австрия например има точен регламент колко часа един лекар може да работи в частната си практика и етичният кодекс не му позволява да е в конфликт с държавната болница, в която е назначен. Тук част от лекарите разбират свободния пазар като битпазар. Системата може да функционира добре само когато има добри правила", казва той.

Според д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ, която беше избрана за председател на парламентарната здравна комисия след оттеглянето на ген. Тонев, в програмата на партията й са залегнали идеите да има единни стандарти за управление на публичните лечебни заведения, тъй като съществуват много примери, че поставени в едни и същи условия, те показват различен финансов резултат. "Това може да бъде обект на коментар, за да се намерят законодателни промени, така че да бъдат защитени общественият интерес и ресурсът от здравната каса. Трябва в детайли да се запознаем с нормативната уредба за лечебните заведения и проблемите, които създават. Този дебат предстои", казва Дариткова.

Част от експертите в сектора приемат за панацея приватизацията на болниците. "Това е радикалното решение. Когато болницата е частна, директорът й може да си направи каквито иска клиники, да си купува апаратура, да сключва неизгодни договори, докато фалира. Така обаче конкуренцията ще стане по-честна и както на телекомуникационния пазар, цените на услугите ще паднат. Сега има галеници на държавата и лоши практики, защото никой не е заинтересован да пази обществените пари", заключва д-р Кацаров.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво означава за България новият зелен курс Какво означава за България новият зелен курс

Краят на въглищните централи ще дойде много по-рано от очакваното

12 дек 2019, 213 прочитания

Зеленият вятър на промяната Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

12 дек 2019, 249 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
По-важните въпроси за частните училища

Субсидиите не са лоша идея, но само, ако се въведат с ясни условия

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10