По-важните въпроси за частните училища
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-важните въпроси за частните училища

По време на бежанската вълна миналата година частното училище "Авицена" обучаваше безплатно сто сирийски деца.

По-важните въпроси за частните училища

Субсидиите не са лоша идея, но само, ако се въведат с ясни условия

Люба Йорданова
19933 прочитания

По време на бежанската вълна миналата година частното училище "Авицена" обучаваше безплатно сто сирийски деца.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Докато някои училища по време на бежанската вълна миналата година отпращаха деца от семейства, търсещи закрила в България, едно частно учебно заведение прие да обучава безплатно около сто от тях. Направи го по своя инициатива, без допълнителен ресурс, дори търсеше дарители, които да поемат транспорта на учениците до училището. Накрая не получи и едно "браво" от държавата, в чиито задължения влиза образованието на децата бежанци.

Ако палестинското училище "Авицена" беше получило от държавния бюджет разходите за обучението на децата бежанци, това щеше да е един от успешните примери как публични средства могат да се използват от частни училища, за да направят образованието по-достъпно. В много страни по света съществуват независими от държавата учебни заведения, които срещу определени условия получават публично финансиране. Charter schools в САЩ например са публични училища, които се управляват като частно предприятие. Получават държавна субсидия, освободени са някои правила, които важат за традиционните училища, но не въвеждат такси за учениците и трябва да изпълнят конкретни цели, свързани с повишаване на качеството на образованието. Тези, които успяват, изваждат значителен брой ученици от сегрегираната им среда и отварят пред тях възможности.

Не около тези аспекти обаче се върти дебатът в България за това дали частните училища да получават средства от държавния бюджет. Макар това да е може би най-разискваната точка от новия законопроект за предучилищното и училищното образование, дискусията се движи по повърхността. Аргументите на депутатите "за" звучат лобистки, а на тези "против" - популистки. Засега - в момента законът е между първо и второ четене, е предвидено частните детски градини и училища да получават държавна субсидия, като за дейностите, които тя ще покрива, няма да могат да събират такси. Контролът върху изразходването на средствата е оставен на кметовете на общините. Според мотивите към закона тази промяна ще разшири достъпа до образование и ще повиши конкуренцията между учебните заведения. Текстовете обаче все още са твърде неясни - не се знае кои дейности точно ще покрива субсидията, какви ще са критериите за качествено обучение и какво ще се случва, когато училището не отговаря на тях. Освен това промяната не гарантира равнопоставеност на училищата - докато частните ще могат да ползват както публични, така и частни средства, държавните и общинските нямат право да набират допълнително финансиране. Това може да прати системата на образованието там, където сега е тази на здравеопазването - в среда с некачествени услуги на фона на отделян огромен финансов ресурс.

Дяволът е в детайлите...

В момента в частни училища учат малко над 1% от българските ученици - 6451 през учебната 2013/2014 по данни на НСИ. Ако парламентът приеме да плаща от бюджета единния разходен стандарт и за тях (който средно се определя на 1300 лв. на година), това би означавало между 8 и 9 млн. лв. на година. Въпросът обаче не е в числата.

Мярката "категорично не осигурява "разширен" достъп до образование", коментира университетският преподавател Ружа Смилова. Според нея децата от социално слаби семейства от маргинализирани общности, които и в момента имат проблем с достъпа до качествено образование, няма да бъдат по-добре включени в образователната система и след приемането на промяната. "Тези ученици няма да спечелят нищо от държавното финансиране на частни училища, доколкото те няма да имат достъп до тях", смята Смилова и допълва, че мярката може дори да засили сегрегацията на деца, чиито родители имат по-малки финансови възможности. Аргументите на преподавателя са, че учениците, които могат да се възползват от мярката, и сега имат равен достъп, а противно на тезата на вносителите на закона, дискриминация на учениците в частните училища няма, тъй като на всяко дете има осигурено място в държавно или общинско училище. "Доброволният отказ да се ползва това място не е дискриминация, а свободен избор на всеки", допълва Смилова. По отношение на конкуренцията между училищата, която промяната цели да постигне, преподавателят е на мнение, че дори и тя да се случи в големите градове между частните и елитните профилирани гимназии и да повиши качеството на образованието и в двете (което и в момента е достатъчно високо), това няма да има какъвто и да било ефект върху непрофилираните училища, чиито ученици показват слаби резултати. 

За изпълнителния директор на фондация "Заедно в час" Евгения Пеева слабите места са в липсващите законови детайли. "Как гарантираме, че частното училище ще намали ресурса, който събира от родители за сметка на публичното финансиране", пита например тя. И допълва, че текстът може да се подобри, като се добави, че частни училища могат да се финансират с публични средства единствено при условие, че не формират печалба за своите собственици/учредители. Също така, ако е позволено на частните учебни заведения да събират такси от родителите за допълнителни услуги, които не се финансират с публични средства, е логично това да бъде и в правомощията на публичните училища и детски градини, смята Пеева.

...и в по-трудните въпроси

"В образованието първо трябва да се разплетат веригите на отговорност и да се изправят така, че да ги виждат всички", категорична е програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова. Според нея, за да се въведе конкуренция между училищата по честен начин, първо трябва да се подобри прозрачността в образователната система и да е ясно кой за какво отговаря и в какви параметри има свобода да взима решения. Донкова дава пример с това, че и до ден днешен не се знае колко струва един български ученик. Освен единния разходен стандарт за издръжка (около 1300 лв.), училищата получават още много допълнителни плащания от бюджета. Така по груба сметка излиза, че бюджетните разходи за един ученик са между 5 и 6 хил. на година. Заради което и сравнението между разходния стандарт и таксата в частно училище не е възможно. Докато обществото не е наясно как се изчисляват разходите за образование и кое училище колко получава за какъв краен резултат, няма как да се разбере и какво дава ефект.

"Когато даваш пари на някого, трябва да следиш и какво качество получаваш", съгласна е и Евгения Пеева. И това важи както за публичните, така и за частните училища. Законопроектът създава нов национален инспекторат по образованието, но структурата му също засега не е напълно изяснена. "Преди да започнем да променяме системата на финансиране, е важно да се установи добра система за оценка на качеството на всяко едно училище", смята Пеева. Подобна практика съществува например във Великобритания, където националният инспекторат дава публична оценка на всяко училище - всеки може да види резултатите му и как те се променят във времето. Така родителите биха могли да направят информиран избор къде да учи детето им.

За Мария Донкова правилното прилагане на публичното финансиране на частните училища означава да има и истинска училищна автономия на държавните и общинските учебни заведения - те да могат да разполагат наистина с бюджетите си, да инвестират в различни практики и да взимат сами решения в интерес на учениците си. Въпросът е доколко държавната администрация е готова да им разреши това.

Пътят към качествено образование обаче минава през такива смели стъпки. Ако се въведат, както трябва, и субсидиите за частните училища биха могли да бъдат такава. Биха дали възможност да се създадат нови прогресивни училища, които да предложат добро обучение на деца от семейства с по-малки финансови ресурси и на такива със специфични нужди. Биха увеличили конкуренцията на база качество, а не брой ученици. Биха дали на родителите по-голям избор. Но само ако промяната върви с ясни критерии и прозрачност.

Докато някои училища по време на бежанската вълна миналата година отпращаха деца от семейства, търсещи закрила в България, едно частно учебно заведение прие да обучава безплатно около сто от тях. Направи го по своя инициатива, без допълнителен ресурс, дори търсеше дарители, които да поемат транспорта на учениците до училището. Накрая не получи и едно "браво" от държавата, в чиито задължения влиза образованието на децата бежанци.

Ако палестинското училище "Авицена" беше получило от държавния бюджет разходите за обучението на децата бежанци, това щеше да е един от успешните примери как публични средства могат да се използват от частни училища, за да направят образованието по-достъпно. В много страни по света съществуват независими от държавата учебни заведения, които срещу определени условия получават публично финансиране. Charter schools в САЩ например са публични училища, които се управляват като частно предприятие. Получават държавна субсидия, освободени са някои правила, които важат за традиционните училища, но не въвеждат такси за учениците и трябва да изпълнят конкретни цели, свързани с повишаване на качеството на образованието. Тези, които успяват, изваждат значителен брой ученици от сегрегираната им среда и отварят пред тях възможности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

43 коментара
  • 3
    m_style avatar :-|
    m_style

    А стига с тази демагогия, че частните училища ще получават субсидии даром! Субсидията е за ученика, т.е. парите следват ученика, без значение дали учи в частно, държавно или общинско училище! Много е важно да се проумее това!

  • 4
    gabera avatar :-|
    gabera

    Радвам се, че в България има такова частно училище, което доброволно е отделило ресурс за безплатно обучение. Достойно за уважение дело!

    Относно: "Мярката "категорично не осигурява "разширен" достъп до образование", коментира университетският преподавател Ружа Смилова. Според нея децата от социално слаби семейства от маргинализирани общности, които и в момента имат проблем с достъпа до качествено образование, няма да бъдат по-добре включени в образователната система и след приемането на промяната."

    Не виждам, защо чрез субсидии за частните училища трябва да се търси разрешаване на проблема с включването на ромските деца в образователната система. Този проблем няма нищо общо с частните училища. Все едно да отричаме преминаването на ТЕЦ-овете от въглища на газ, защото с това пречистването на водата няма да се повиши.

  • 5
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    ако държавата не субсидира частните училища, родителите на децата които учат в тях трябва да получават данъчен кредит...

  • 6
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#5] от "tucker case":

    Държавата е задължена по конституция да осигури възможност за образование, докато родителите не са задължени да осигурят деца ползващи тази образователна инфраструктура, т.е. родителите не би трябвало да получават данъчен кредит, ако изберат не публични училища. Тази тема, особено в данъчната й част, е дъвкана отдавна в САЩ - четете и си правете изводи. Да не говорим, че в БГ има плосък данък, и по презумпция данъчни отстъпки или кредити не се дават в система на плосък данък. Всъщност, въс фискалната макросреда на БГ всякакви публични услуги са малко не на място, учудващо е, че ги има все още.

  • 7
    7777 avatar :-|
    7777

    "Мярката "категорично не осигурява "разширен" достъп до образование", коментира университетският преподавател Ружа Смилова. Според нея децата от социално слаби семейства от маргинализирани общности, които и в момента имат проблем с достъпа до качествено образование, няма да бъдат по-добре включени в образователната система и след приемането на промяната."

    Точно! Ирина Репуц беше водещата вносителка на тази реформа. Комунистите пак ограбиха данъкоплатците, използвайки "равнопоставеността" за предлог. Какъв цинизъм и какво дебелоочие.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    В интерес на истината "алтернативните" и "чартърните" училища са най-разпространената организационна форма в САЩ за стимулиране на деца от бедни семейства от афро-американското малцинство. Целите преследвани от тези форми са основно изваждане от средата където ценностната система налага негативнни модели на поведение. Много често този тип училища работят с обществени организации, особено църкви и с доброволци-ментори за следучебно време. В българския вариант това би ппозволило да се разнообразят учебните програми, особено като се положи натиск върху изучаването на български език и социални навици (разбирай дисциплина, труд, общуване в рамките на правово общество и т.н.). Пак подчертавам че държавата има право да контролира тези училища посредством а)финансирането - ваучери или по друга формула; и б)законовите положения за правата на децата, включително здравни норми.

  • 9
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    До коментар [#6] от "mirohero":

    епа тя темата още си е любима дъвка на републиканците... :)
    какво ще рече в българия има плосък данък... и данъка върху доходите ли е плосък...?

  • 10
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#6] от "mirohero":

    Може би е разумно да поясним че; 1. В САЩ образованието е отговорност на щата а не на федералното правителство. 2. Основната система за финансиране на образованието е данък недвижимост в рамките на училищния регион. 3. Корекции на финансирането се извършват за държавните (публичните) училища от държавния орган за управление на образованието, който и определя средния размер на издръжката на 1 ученик. Съответните финансови корекции се правят по приетата формула за финансиране за публичните училища където приходите от данъци са под нормата. 4. Частните училища обикновено се издържат от вноски на родителите, като надзорният съвет (училищното настоятелство) активно участва в процеса на формиране на бюджета. Процесът е подобен в училищата към конфесиите (католически, еврейски и т.н.). !астните училища обикновено отпускат стипендии за талантливи бедни деца, особено от малцинствата с цел приобщаване. 5. Съществуват държавни стандарти за обема и качеството на обучението, плюс общонационалните тестове за висшите учебни заведения налагат подготовка съобразена с получаването на определени знания.

  • 11
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#9] от "tucker case":

    Колегата навярно има предвид данъка върху недвижимостите - приходите от къща със стойност 1.8 милиона и от 100-на хиляди са доста различни, оттам борбата между демократи и републиканци е за преразпределението на тези приходи. Обикновено демократите искат всичко над нормата финансиране на 1 ученик да отиде в кюпа на щатския бюджет, републиканците са средствата да си останат в училищния район където се намират недвижимите имоти предвид факта че често родителите купуват жилища в райни с добри училища, а тези са в скъпите райони. Е, познавам изключения, но те обикновено са в малките католически училища където мотивацията е базирана на ценностната ориентация на родителите, а оттам и на децата.

  • 12
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#10] от "daskal1":

    Всъщност над 50% от финансирането на училищата става от данъци върху хазарта, акцизи върху алкохола и т.н. в този дух, включително част от събираните "данък продажби" - където има такъв налог. Една трета идва от локални данъци, и да - те са гигантски в скъпите квартали. Такива неща в БГ в момента няма, нито има административна инфраструктура, практики, хора и т.н. да бъде изпълнено.
    България е по-близо до щати с по-лека данъчна система, като да речем Невада, Аризона, Небраска и в този дух, където публични услуги липсват, но и сложна система от прогресивни данъци и данъчни отстъпки, кредити и т.н. също липсват. Общо взето за 10-те % данък доход в БГ би трябвало да се финансира армия, полиция и някаква централна министерска администрация - а всичко останало да бъде частно.
    Не правете аналогия на БГ със федералната щатска администрация - на федерално ниво се създават само обща защита чрез армията, федерална минимална пенсионна система, обща съдебна система и оттам нататък само регулации -като за централна банка и т.н. Образование, социално застраховане, и т.н. услуги, които в БГ и Европа изглеждат естествени, са всъщност решени на щатско ниво и струват много пари - затова е скъпо да се живее в Калифорния или Масачузец, или Хаваи.
    Това със субсидирането на частните училища в БГ и прочие желания за "публично-частни партньорства" е според мен просто сложен начин да се нарече "дайте да крадем" :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK