Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 2 мар 2015, 19:48, 19592 прочитания

По-важните въпроси за частните училища

Субсидиите не са лоша идея, но само, ако се въведат с ясни условия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Докато някои училища по време на бежанската вълна миналата година отпращаха деца от семейства, търсещи закрила в България, едно частно учебно заведение прие да обучава безплатно около сто от тях. Направи го по своя инициатива, без допълнителен ресурс, дори търсеше дарители, които да поемат транспорта на учениците до училището. Накрая не получи и едно "браво" от държавата, в чиито задължения влиза образованието на децата бежанци.

Ако палестинското училище "Авицена" беше получило от държавния бюджет разходите за обучението на децата бежанци, това щеше да е един от успешните примери как публични средства могат да се използват от частни училища, за да направят образованието по-достъпно. В много страни по света съществуват независими от държавата учебни заведения, които срещу определени условия получават публично финансиране. Charter schools в САЩ например са публични училища, които се управляват като частно предприятие. Получават държавна субсидия, освободени са някои правила, които важат за традиционните училища, но не въвеждат такси за учениците и трябва да изпълнят конкретни цели, свързани с повишаване на качеството на образованието. Тези, които успяват, изваждат значителен брой ученици от сегрегираната им среда и отварят пред тях възможности.


Не около тези аспекти обаче се върти дебатът в България за това дали частните училища да получават средства от държавния бюджет. Макар това да е може би най-разискваната точка от новия законопроект за предучилищното и училищното образование, дискусията се движи по повърхността. Аргументите на депутатите "за" звучат лобистки, а на тези "против" - популистки. Засега - в момента законът е между първо и второ четене, е предвидено частните детски градини и училища да получават държавна субсидия, като за дейностите, които тя ще покрива, няма да могат да събират такси. Контролът върху изразходването на средствата е оставен на кметовете на общините. Според мотивите към закона тази промяна ще разшири достъпа до образование и ще повиши конкуренцията между учебните заведения. Текстовете обаче все още са твърде неясни - не се знае кои дейности точно ще покрива субсидията, какви ще са критериите за качествено обучение и какво ще се случва, когато училището не отговаря на тях. Освен това промяната не гарантира равнопоставеност на училищата - докато частните ще могат да ползват както публични, така и частни средства, държавните и общинските нямат право да набират допълнително финансиране. Това може да прати системата на образованието там, където сега е тази на здравеопазването - в среда с некачествени услуги на фона на отделян огромен финансов ресурс.

Дяволът е в детайлите...

В момента в частни училища учат малко над 1% от българските ученици - 6451 през учебната 2013/2014 по данни на НСИ. Ако парламентът приеме да плаща от бюджета единния разходен стандарт и за тях (който средно се определя на 1300 лв. на година), това би означавало между 8 и 9 млн. лв. на година. Въпросът обаче не е в числата.



Мярката "категорично не осигурява "разширен" достъп до образование", коментира университетският преподавател Ружа Смилова. Според нея децата от социално слаби семейства от маргинализирани общности, които и в момента имат проблем с достъпа до качествено образование, няма да бъдат по-добре включени в образователната система и след приемането на промяната. "Тези ученици няма да спечелят нищо от държавното финансиране на частни училища, доколкото те няма да имат достъп до тях", смята Смилова и допълва, че мярката може дори да засили сегрегацията на деца, чиито родители имат по-малки финансови възможности. Аргументите на преподавателя са, че учениците, които могат да се възползват от мярката, и сега имат равен достъп, а противно на тезата на вносителите на закона, дискриминация на учениците в частните училища няма, тъй като на всяко дете има осигурено място в държавно или общинско училище. "Доброволният отказ да се ползва това място не е дискриминация, а свободен избор на всеки", допълва Смилова. По отношение на конкуренцията между училищата, която промяната цели да постигне, преподавателят е на мнение, че дори и тя да се случи в големите градове между частните и елитните профилирани гимназии и да повиши качеството на образованието и в двете (което и в момента е достатъчно високо), това няма да има какъвто и да било ефект върху непрофилираните училища, чиито ученици показват слаби резултати. 

За изпълнителния директор на фондация "Заедно в час" Евгения Пеева слабите места са в липсващите законови детайли. "Как гарантираме, че частното училище ще намали ресурса, който събира от родители за сметка на публичното финансиране", пита например тя. И допълва, че текстът може да се подобри, като се добави, че частни училища могат да се финансират с публични средства единствено при условие, че не формират печалба за своите собственици/учредители. Също така, ако е позволено на частните учебни заведения да събират такси от родителите за допълнителни услуги, които не се финансират с публични средства, е логично това да бъде и в правомощията на публичните училища и детски градини, смята Пеева.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 997 прочитания

Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума

НАП претендира за вземане от 135 хил. лв., а причината е ползван данъчен кредит за ремонт на имота

27 май 2020, 1857 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ЕВН поиска увеличение на тока за битовите клиенти с 6.62%

Компанията се надява на увеличение на маржа и процента на технологичните си разходи

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10