Първа инвестиционна банка (ПИБ) планира до 2016 г. да е възстановила нивата си на депозитите отпреди тегленията от средата на юни 2014 г., както и да обвърже ръста на кредитирането с този на влоговата си база. Банката е поела и ангажимент за повече фокус към ритейл кредитирането, с което да балансира портфейла си и да намали концентрацията. Това са част от малкото неща, които стават ясни отhttp://ec.europa.eu/competition/state_aid/cases/255309/255309_1629861_152_4.pdf"> писмото на Европейската комисия от 29 ноември миналата година, с което се одобрява държавната помощ под формата на 900 млн. лв. депозит на финансовото министерство в банката. В документа, публикуван с три месеца закъснение, по искане на ПИБ са заличени голяма част от статистическите и прогнозните данни, което е нормална практика и беше очаквано. Скрити по неизвестни причини обаче остават и цели пасажи, както и детайли от конкретните ангажименти, които ПИБ и българската държава са поели.
Попълнете празните полета
Въпреки оставените дупки в документа все пак се съдържат и досега неизвестни данни. Така например за пръв път се публикува и пълният размер на тегленията от ПИБ по време на кризата, като досега се знаеше единствено за 788 млн. лв. на 27 юни 2014 г., когато пред клоновете на банката се извиха опашки и тя беше принудена да затвори по-рано. Според писмото от Брюксел за периода 20 юни - 3 юли банката е изплатила общо 1.424 млрд. лв.
Други важни данни, за които се разбира между празните полета, са за ликвидността. Основният аргумент на България да поиска продължаване на подкрепата през ноември е, че пълно изплащане би отслабило ликвидната позиция на ПИБ и би свалило коефициента й под изискваните от БНБ 20%. При приетия погасителен план на вноски до 28 май 2016 г. обаче също се очаква банката да не може да изпълнява препоръчаните от регулатора нива, но да се отклонява от тях с много малко.
Не е ясно и при какви точно условия е депозитът на правителството в ПИБ. До ноември 2014 г. средствата бяха депозирани при 2.2% годишно, а за след това очаква "да е на сходни нива". Числото, сложено като минимум, е заличено в публичната версия и е заменено с диапазон 0.8-3%.
Неизвестно е и как ще се промени графикът за вноските. Миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов обяви, че не бива да се оказва натиск върху ПИБ да връща дадените й от бюджета средства. "Не смятам, че в момента е редно да оказваме натиск върху банката да ги връща. Дори съм забранил на ПИБ да връща средства на правителството в момента. Като мине малко време и се успокоят нещата, ще си влезем в графика на възстановяване", обясни Горанов. Той каза още, че ПИБ иска да върне оставащите около 800 млн. лв. на правителството, но финансовият министър не иска да ги вземе. Няма информация защо в документите за държавната помощ сумата е 900 млн. лв., а министърът винаги говори за 100 млн. лв. по-малко.
Поетите ангажименти
Планът за преструктуриране на ПИБ предвижда действия по няколко линии. Първото е възстановяване на доверието и депозитната база. Там са заложени цели по години, които са скрити. Банката поема и ангажимент да поддържа съотношението кредити към депозити в рамките на 90%. На следващо място се предвиждат мерки за подобряване на рентабилността като оптимизиране на оперативните разходи.
Доста мащабни промени ще трябва да настъпят в банката по отношение на риск мениджмънта и управленската й структура като цяло. ПИБ ще трябва да назначи директори за риска и за регулаторното съответствие. Засилен надзор се предвижда и на големите експозиции, представляващи над 0.5% от портфейла, или над 10% от капитала. При тях всяка промяна на условията или предоговаряне ще трябва да става след анализ на цялото кредитно досие и да включва прогноза, доказваща възможността заемът да се обслужва, и преоценка на обезпеченията. Ще трябва и поне веднъж годишно да се прави преглед на цялото кредитно досие, а тримесечно да се извършва мониторинг, за да се видят предупредителни сигнали за влошаване.
Банката ще трябва до средата на 2015 г. да изготви изцяло нов кодекс за корпоративно управление и до края на годината да вкара един независим член на борда си.
Остават и са малко по-детайлно разписани наложените ограничения за придобивания, обратни изкупувания, дивиденти, плащания по хибридни инструменти, използването на агресивни търговски практики и рекламиране на държавната помощ, които биха могли да изкривят пазара.
Външен надзорник
Описани са детайлно и правомощията на специалния надзорник, който трябва от името на ЕК да следи за спазването на плана за преструктуриране. ПИБ се задължава да му оказва пълно съдействие и да му предоставя нужната информация, което включва и достъп до цялата документация. От него се очаква на всяко тримесечие да изготвя доклади, като освен числата да следи и корпоративното управление. Затова има право да посещава като наблюдател срещи на борда, на кредитен комитет, на одитен комитет и всички служители на банката трябва да са на разположение за срещи с него.
Засега няма публична информация кой е избран за надзорник, като по процедура ПИБ е трябвало до края на 2014 г. да изпрати поне две предложения до комисията за одобрение. Ако не бъде одобрен нито един от предложените, ЕК определя надзорник и ПИБ е длъжна да го назначи.
Първа инвестиционна банка (ПИБ) планира до 2016 г. да е възстановила нивата си на депозитите отпреди тегленията от средата на юни 2014 г., както и да обвърже ръста на кредитирането с този на влоговата си база. Банката е поела и ангажимент за повече фокус към ритейл кредитирането, с което да балансира портфейла си и да намали концентрацията. Това са част от малкото неща, които стават ясни отhttp://ec.europa.eu/competition/state_aid/cases/255309/255309_1629861_152_4.pdf"> писмото на Европейската комисия от 29 ноември миналата година, с което се одобрява държавната помощ под формата на 900 млн. лв. депозит на финансовото министерство в банката. В документа, публикуван с три месеца закъснение, по искане на ПИБ са заличени голяма част от статистическите и прогнозните данни, което е нормална практика и беше очаквано. Скрити по неизвестни причини обаче остават и цели пасажи, както и детайли от конкретните ангажименти, които ПИБ и българската държава са поели.
49 коментара
ясно е ,че в момента ПИБ е стабилна ,поне за тази година
ПИБ искали да върнат 900 млн.лв. на България, но Горанов не искал!? Кой не искал, същият който твърди, че България трябва да вземе 16 млд. лева кредит, защото сме нямали!?
Това за какво искат да вземат парите Борисов, Горанов, Пеевски и компания е ясно, и може би е нормално да се борят за частните си интереси. Това което е шокиращо е, че има български граждани, които гласуват за партиите им, с ясното съзнание, че единственият ефект е да ги правим богати за наша сметка.
До кога?
До коментар [#2] от "svoboden":
Нормално е при такъв потенциално системен риск всеки държавник да не иска да създава опасни ситуации. Особено и след коментара на ЕК, който си е доста верен според мен. Независимо на коя партия е правителството - това е правилният начин да се отиграе ситуацията. Хареса ми, че ЕК са си вкарали човек. Сега остава да се присъединим към банковия надзорен механизъм. Дори и да ни измислят някакъв наш си, е добре да ни сложат няколко техни чиновника и ще влязат в ред нещата.
Официално спасяваха ПИБ два пъти...! Третия път дали ще успеят?
Не съм им душманин на ПИБ, ама собственика и се свързва с какви ли не странични дейности и бизнеси и все по-малко с банкерство! Това на мене ми говори само за едно, че въпросния собственик кредитира на воля свързани с него фирми без да има кой да го спре! Тоя филм го гледахме вече с един друг мустакат банкер, дето сега е в немилост и никой всъщност не може да каже колко точно пари изчезнаха в навалицата...!
чакайте, то тепърва идва интересното. мониторингът над големите експозиции ще се види и по борсовите данни. освен ББР - няма откъде да се намери финансова институция,която би рефинансирала на приятелско начало рефинансираните взимания на КТБ. Просто всички възможни са описани в доклада на ЕК за ниското ниво на банков надзор.
2,2% (0,85-3%) !!!!!???????????
Що за подарък с мойте пари??????????
Това е безобразие!!!
В нормална държава когато спасяват закъсала банка с пари на данъкоплатците поне последните печелят нещо.
За справка - в Щатите спасиха Ей Ай Джи със заем на 10%.
Миналата годна никой нямаше да им даде пари на ПИБ. Защо правителството не се е договорило по добре.
Например 10% върху 1,2 млрд.лв. за 120 млн.лв. годишно.
Колко пенсии са това? Защо ги подаряват на акционерите на банката?
В същото време банката плаща много по-високи лихви по подчинен дълг.
Абсолютно безобразие! Министерство на финансите (или на подаръците) събудете се. Харчите чужди пари.
Случилото се с ПИБ идва да покаже, че няма нищо общо с това, което се е правило в КТБ, както се опитваха дълго време да втълпят. Банката е стабилна и без удължаване на помощта, което се налага защото пълното "изплащане би отслабило ликвидната позиция на ПИБ и би свалило коефициента й под изискваните от БНБ 20%", тя пак би отцеляла. Въпреки изтеглените от вложителите 1.424 млрд. лв. Това е напълно достатъчно за да се каже, че няма място за притеснение...