Под натиска на Брюксел: България трябва да прочисти банковата си система

Проваленият надзор над банките, особено тези с местен собственик, събори страната в групата на европейските страни с най-висок икономически риск. Рязкото пропадане означава засилен мониторинг от страна на Европейската комисия. Но най-вече трябва да има конкретно действие на местна територия - рязко засилване на надзора от страна на БНБ. За три месеца управление коалицията не предприе нищо за подобряване на контрола над финансовите институции, а дни след доклада на Брюксел за дисбалансите и БНБ, и финансовото министерство мълчат за проблема. Но под натиска на ЕК ще трябва да се начертаят мерки и то още през април.

Далечната заплаха от констатациите на Брюксел е наказателна процедура за България и финансови санкции. Трайният ефект обаче ще е, че външните инвеститори ще виждат страната в най-рисковата категория.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво следва

След като еврокомисията направи първата стъпка - публикува оценката си за дисбалансите, следва докладът да бъде разгледан от финансовите министри на държавите членки на заседанието им този месец. През април всяка страна трябва да предостави своите планове за стабилни публични финанси (програми за стабилност или програми за конвергенция), както и за реформи и мерки за постигане на устойчив растеж в области като заетост, образование, изследвания, иновации, енергетика или социално приобщаване (национални програми за реформи).

През май комисията трябва да предложи специфичните за всяка държава препоръки. Те ще съдържат съобразени с положението в съответната страна политически съвети в области, смятани за приоритетни през следващите 12-18 месеца. Съветът обсъжда препоръките, а Европейският съвет ги одобрява. Това означава, че на държавите членки се дават политически съвети, преди да завършат изготвянето на проектобюджетите си за следващата година. Най-накрая, в края на юни или началото на юли, съветът официално приема конкретните препоръки за всяка държава. Планът за корективни действия трябва да има ясна пътна карта и крайни срокове.



Тъй като страната ни вече е в графата "специален мониторинг", тя ще бъде наблюдавана изкъсо за спазването на предписанията. Това включва различни мисии, които ще посещават България няколко пъти през следващите 12 месеца. "До средата на март в България ще пристигне мисия на Европейската комисия, която ще се срещне с управителя на БНБ Иван Искров", съобщи във вторник вицепремиерът Ивайло Калфин, който е на посещение в Брюксел.

Ако комисията установи неизпълнение на предписанията, тя трябва да пристъпи към санкции. Това обаче ще се случи, ако бъде констатирано двукратно неизпълнение на поставените цели и срокове от страна на държава членка. Тогава се предвижда еднократно трансфериране на сума, равна на 0.1% от БВП на съответната страна, т.е. 8.2 млн. лв. в случая с България. Средствата се дават на комисията под формата на лихвоносен депозит, който се връща, когато започне да спазва предписанията. Практиката досега обаче показва, че дори и тогава не се налагат санкции. Според Анна Бушер, директор в DG ECFIN (Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси"), отговарящ за растежа, конкуренцията и структурните реформи, вероятността да се стигне до директни наказания на държава членка е твърде малка.

Проверка отвън

В документа еднозначно се заявява, че България има нужда от външна оценка на банковата система. Финансовият министър Владислав Горанов преди месец публично заяви, че целият банков сектор ще премине през независима оценка на активите. Тогава той я обясни с намерението на държавата да влезе в единния надзорен механизъм и да предаде част от правомощията по тази линия на ЕЦБ. Предварителната нагласа беше, че външният одит ще е през тази есен. В анализа на ЕК се посочва като срок краят на годината или първото тримесечие на следващата.

От четвъртък, когато излезе докладът, до вторник БНБ не отговори на въпросите на "Капитал" какво ще предприеме централната банка. Мълчание запази и финансовият министър. Единствен с публична изява беше вицепремиерът Кафлин, който от Брюксел заяви, че
"ангажиментите, които ще поемем, не трябва да бъдат само голи обещания, че повече няма да правим така, а действително да има някакви факти".

Отсъстващият надзор

Комисията е притеснена за практиките в банките с местна собственост. Брюксел разделя българската банкова система на две по линия на собствеността. Така в една група са включени институциите с българска собственост - БАКБ, Инвестбанк, Интернешънъл асет банк, Общинска банка, ПИБ, Тексимбанк, Търговска банка Д, ЦКБ, както и КТБ, чийто лиценз в началото на ноември бе отнет. Във втората са тези с чуждестранна собственост. Основният извод на експертите от Брюксел е, че от началото на световната криза двете групи започват да показват напълно различно представяне - българските растат бързо, но качеството на отпусканите кредити е под съмнение.

Решаването на тези проблеми изисква само едно – качествен банков надзор в лицето на БНБ. Събитията от последния месец обаче говорят, че това ще може да бъде факт едва през есента, когато изтича мандатът на гуверньора на БНБ Иван Искров. БНБ продължава да бъде без подуправител, отговарящ за "Банков надзор", след като обвиненият за престъпления по служба Цветан Гунев беше отстранен. Искров подкрепи кандидатурата на Димитър Костов, който в момента е подуправител на управление "Банково". Неговата кандидатура бе подкрепена от ГЕРБ, но срещна съпротивата на Реформаторския блок, които изтъкват, че Костов е бил министър на финансите в правителството на Жан Виденов, когато фалираха десетки банки.

Заради неразбирателството между партньорите в управляващата коалиция обсъждането на кандидатурата на Костов дори не беше внесена за обсъждане в бюджетната комисия. Менда Стоянова от ГЕРБ коментира, че "постът е прекалено важен и трябва да има широка подкрепа. Последната половин година се видя, че надзорът на практика не работи". По закон номинацията идва от Искров, но реалността е, че управляващите нямат силна обединяваща номинация, която да му предложат.

По информация на "Капитал" от банковите среди и към момента ГЕРБ и Реформаторският блок не постигат разбирателство около кандидатурата за "Банков надзор". На проведената пред седмица среща между представители на сектора и управляващите е станало ясно само, че няма харесвана от всички страни номинация за нов надзорник или гуверньор. Сред имената, които се въртят за наследник на Гунев, са Радослав Миленков от фонда за гарантиране на влоговете и Емилия Миланова, бивш подуправител на БНБ с ресор "Банков надзор". Но първият е кандидатура само на ГЕРБ, а и двете имена не срещат подкрепа сред банкерите.

Около фигурата на гуверньора също още няма яснота. Единствената приемлива за всички фигура е на финансиста Светослав Гаврийски, но неофициалната информация е, че самият той не желае да се кандидатира.