Спорът между пенсионните фондове и Комисията за финансов надзор (КФН) за реалната доходност на пенсионните фондове от 2002 и 2004 до 2014 г. продължава на територията на временната анкетна комисия в парламента за работата на пенсионните дружества. Почти със сигурност се очертава промяна в начина, по който се изчислява доходността. Председателят на КФН Стоян Мавродиев изтъкна в сряда, че методиката, която в момента е в наредба на оглавявания от него регулатор, може да бъде заложена в самия закон – Кодекса за социално осигуряване и по нея да се намери консенсус между политическите партии. Ако това не стане, той има резервен вариант – да организира работна група по въпроса с асоциациите на инвестиционните посредници, управляващите дружества и пенсионните фондове и да се обединят около нова методика.
Реалната доходност (номиналната минус инфлацията за периода) е разковничето на мотивите на управляващите да променят пенсионния модел и да пренасочват осигуровките от капиталовия стълб към Националния осигурителен институт или Сребърния фонд. Тъй като промените бяха направени без каквито и да било разчети за пет дни в края на декември 2014 г. оттогава досега се търси начин по който да се сравняват инвестициите на пенсионните фондове с на практика фалиралия държавен пенсионен фонд и да се оправдават приетите промени в пенсионния модел. Затова възникнаха спорове около методиката, по която се изчислява доходността.
КФН и по-специално заместник-председателят й по осигурителен надзор Ангел Джалъзов продължават да твърдят, че реалната доходност за период от 2002 до 2014 г. е положителна, а за периода 2004 до 2014 г. е отрицателна – минус 0.16%. От пенсионните фондове смятат, че методиката на КФН не е правилна и че доходността е плюс 0.46%. Заради това през миналата седмица те сезираха европейския регулатор на пенсионния и застрахователния пазарEIOPA и чакат становище оттам. Тъй като се очаква становището да е в тяхна полза, те смятат да търсят отговорност от Джалъзов за въвеждане в заблуждение на обществото с неверни и чувствителни данни.
"Дебатът за сгрешените методологии е измислен. Всяка методика стъпва на определени данни и води до определени резултати. Не можем да говорим коя е вярна и сгрешена. Ако пенсионните фондове са имали против, тя е в сила от 2004 г. и те не са възразявали до ден-днешен", коментира Мавродиев пред комисията.
От своя страна депутатите Настимир Ананиев от Реформаторския блок, Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и Мариана Тодорова от АБВ отбелязаха, че явно няма единодушие по прилаганата формула и тя е сгрешена.
Мавродиев отбеляза, че лично неговото мнение е, че самата идея за реална доходност е странна, тъй като не се изчислява при нито един друг финансов продукт и ако това стане, може да се стигне до извода, че банковите депозити имат още по-голяма отрицателна доходност.
Настимир Ананиев призова регулатора да предложи подходяща методика. От пенсионните фондове казаха, че не са коментирали досега наредбите на КФН, тъй като никой не е искал тяхното мнение. От друга страна, дори и когато са изразявали становище по определени въпроси, то не е било взето предвид от регулатора.
"Решението за използваната методика е производно на нивото на компетентност на решаващия и никакви изказвания за предложенията за нейната промяна не могат да бъдат оправдание за използваната грешна методика", коментира Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие".
Опит за самопохвалване
Стоян Мавродиев заяви пред анкетната комисия, че трябва да ги запознае с доклада на Европейската комисия за България от миналата седмица, тъй като той изтъквал, че КФН провежда строг и отговорен надзор.
ЕК постави България в графата "Прекомерни дисбаланси", което е последната крачка преди започването на процедура, предвиждаща корективни мерки и евентуални санкции. Основните критики бяха насочени към работата на БНБ, но в доклада има маркирани и бележки за надзора над пенсионните фондове, които съвсем не са ласкави. В документа е посочено, че не във всички случаи собствеността им е прозрачна, което може да "изкриви кръга от свързани лица", което прави разкриването на експозициите към собствениците (които иначе са забранени) "предизвикателно". Отчитат се и законовите недостатъци, които създават сериозни рискове за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на клиентите им и в по-широк план за разпределението на ресурсите в икономиката.
Анкетната комисия за пенсионните фондове ще продължи работата си днес и утре с изслушване на финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин.
Спорът между пенсионните фондове и Комисията за финансов надзор (КФН) за реалната доходност на пенсионните фондове от 2002 и 2004 до 2014 г. продължава на територията на временната анкетна комисия в парламента за работата на пенсионните дружества. Почти със сигурност се очертава промяна в начина, по който се изчислява доходността. Председателят на КФН Стоян Мавродиев изтъкна в сряда, че методиката, която в момента е в наредба на оглавявания от него регулатор, може да бъде заложена в самия закон – Кодекса за социално осигуряване и по нея да се намери консенсус между политическите партии. Ако това не стане, той има резервен вариант – да организира работна група по въпроса с асоциациите на инвестиционните посредници, управляващите дружества и пенсионните фондове и да се обединят около нова методика.
Реалната доходност (номиналната минус инфлацията за периода) е разковничето на мотивите на управляващите да променят пенсионния модел и да пренасочват осигуровките от капиталовия стълб към Националния осигурителен институт или Сребърния фонд. Тъй като промените бяха направени без каквито и да било разчети за пет дни в края на декември 2014 г. оттогава досега се търси начин по който да се сравняват инвестициите на пенсионните фондове с на практика фалиралия държавен пенсионен фонд и да се оправдават приетите промени в пенсионния модел. Затова възникнаха спорове около методиката, по която се изчислява доходността.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Още от Капитал
6 коментара
веднага да се сформира комисия за откриване на топлата водя, пардон новата методика
[quote#0:"Статията"]Реалната доходност (номиналната минус инфлацията за периода) е разковничето на мотивите на управляващите да променят пенсионния модел и да пренасочват осигуровките от капиталовия стълб към Националния осигурителен институт или Сребърния фонд.[/quote]
Още малко и ще повярвам, че това се прави за да защити държавата моите интереси. Не съм чак такъв баламурник.
Апропо, колко е доходността в НОИ?
И понеже веднага ще напълзят троловете да обясняват, че понеже НОИ работи по разходно-покривна система, самото понятие доходност е неприложимо, бързам да има отговоря - ИМЕННО!
До коментар [#2] от "Калник":
НОИ си вади сериозна доходност, за него "доход" са приходите от осигурителни вноски, които по силата на закона има право да изземва от нас. Така че можеш да гледаш по-широко на нещата - и солидарната, и капиталовата система са еквивалентни в дългосрочен план.
Когато дойде време да се плащат пенсии от фондовете, те ще са натрупали примерно 30 или 50 млрд. активи и ще притежават примерно 15% или 20% от икономиката - акции и облигации на фирми от реалния сектор. По този начин 15 или 20% от печалбите му ще отиват за пенсии.
Което и сега става - чрез изземване под формата на вноски.
В бъдеще ще става чрез изземване под формата на дивиденти и лихви.
Принципа е същия - за има пенсии, трябва тези, които работят, да отделят част от изработеното за плащане към пенсионираните.
[quote#3:"Камен"]НОИ си вади сериозна доходност, за него "доход" са приходите от осигурителни вноски, които по силата на закона има право да изземва от нас.[/quote]
Не съм съгласен с този поглед върху нещата. Че то и за ЧПФ парите се изземват по закон. Но доходността са печалбите, които правят от тези пари. А не сами пари като такива.
Освен това самият факт, че почти половина от средствата за пенсиите идват от държавния бюджет, много добре показва колко е цъфнал и вързал НОИ. Това, че не може да фалира в класическия смисъл на думата, е нещо съвсем отделно.
До коментар [#3] от "Камен":
Иначе гледната точка, която споделяте, е интересна - че парите така или иначе винаги идват от работещите и отиват при неработещите. Но едно е да се отнема насилствено и безусловно, а съвсем друго е да се инвестират. Във всеки случай, аз бих предпочел сам да определям каква част от парите ми да се заделят за след пенсионирането и как да се инвестират. Мога да ви уверя, че в моят конкретен случай (с оглед настоящите особености на пенсионната ни система) това би било много (ама много!) по-добре за мен. Разбира се, държавата не може да бъде ангажирана с моето благоденствие, дори когато това означава просто да не ми отнемат спечеленото, без да ми дават нищо насреща.
Уважаема Николова,
Пишете "...с на практика фалиралия държавен пенсионен фонд", което не може да бъде вярно.
1) Държавен пенсионен фонд - няма, Има НОИ
2) Да фалираш, значи активите ти да са по-малко от задълженията ти и капиталът ти да е отрицателен
3) НОИ няма и никога не е имал капитал, така че не може да фалира нито на практика, нито на теория
4) НОИ е "тръба" - в която каквото се "влива" през годината, това се и "излива" . Следващата година - пак същото
Просто Ви предлагам уточнение