Методиката за доходността на пенсионните фондове ще се променя

Спорът между пенсионните фондове и Комисията за финансов надзор (КФН) за реалната доходност на пенсионните фондове от 2002 и 2004 до 2014 г. продължава на територията на временната анкетна комисия в парламента за работата на пенсионните дружества. Почти със сигурност се очертава промяна в начина, по който се изчислява доходността. Председателят на КФН Стоян Мавродиев изтъкна в сряда, че методиката, която в момента е в наредба на оглавявания от него регулатор, може да бъде заложена в самия закон – Кодекса за социално осигуряване и по нея да се намери консенсус между политическите партии. Ако това не стане, той има резервен вариант – да организира работна група по въпроса с асоциациите на инвестиционните посредници, управляващите дружества и пенсионните фондове и да се обединят около нова методика.

Реалната доходност (номиналната минус инфлацията за периода) е разковничето на мотивите на управляващите да променят пенсионния модел и да пренасочват осигуровките от капиталовия стълб към Националния осигурителен институт или Сребърния фонд. Тъй като промените бяха направени без каквито и да било разчети за пет дни в края на декември 2014 г. оттогава досега се търси начин по който да се сравняват инвестициите на пенсионните фондове с на практика фалиралия държавен пенсионен фонд и да се оправдават приетите промени в пенсионния модел. Затова възникнаха спорове около методиката, по която се изчислява доходността.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

КФН и по-специално заместник-председателят й по осигурителен надзор Ангел Джалъзов продължават да твърдят, че реалната доходност за период от 2002 до 2014 г. е положителна, а за периода 2004 до 2014 г. е отрицателна – минус 0.16%. От пенсионните фондове смятат, че методиката на КФН не е правилна и че доходността е плюс 0.46%. Заради това през миналата седмица те сезираха европейския регулатор на пенсионния и застрахователния пазар

Мотивът, който изтъква КФН в момента, е, че досега пенсионните фондове не са протестирали срещу начина на изчисление на доходността и вероятно го правят, защото до 31 март ще са длъжни да публикуват доходността си за десетгодишен период.

Джалъзов все пак призна, че в КФН има писмо от пенсионните фондове с тяхното виждане по методологията и настояване да се ползва парично-претегления метод при изчисляване на доходността – т.е. да се отразяват всички постъпили по партидата вноски и направените реални плащания.

"Дебатът за сгрешените методологии е измислен. Всяка методика стъпва на определени данни и води до определени резултати. Не можем да говорим коя е вярна и сгрешена. Ако пенсионните фондове са имали против, тя е в сила от 2004 г. и те не са възразявали до ден-днешен", коментира Мавродиев пред комисията.

От своя страна депутатите Настимир Ананиев от Реформаторския блок, Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и Мариана Тодорова от АБВ отбелязаха, че явно няма единодушие по прилаганата формула и тя е сгрешена.

Мавродиев отбеляза, че лично неговото мнение е, че самата идея за реална доходност е странна, тъй като не се изчислява при нито един друг финансов продукт и ако това стане, може да се стигне до извода, че банковите депозити имат още по-голяма отрицателна доходност.

Настимир Ананиев призова регулатора да предложи подходяща методика. От пенсионните фондове казаха, че не са коментирали досега наредбите на КФН, тъй като никой не е искал тяхното мнение. От друга страна, дори и когато са изразявали становище по определени въпроси, то не е било взето предвид от регулатора.

"Решението за използваната методика е производно на нивото на компетентност на решаващия и никакви изказвания за предложенията за нейната промяна не могат да бъдат оправдание за използваната грешна методика", коментира Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие".

Опит за самопохвалване

Стоян Мавродиев заяви пред анкетната комисия, че трябва да ги запознае с доклада на Европейската комисия за България от миналата седмица, тъй като той изтъквал, че КФН провежда строг и отговорен надзор.

ЕК постави България в графата "Прекомерни дисбаланси", което е последната крачка преди започването на процедура, предвиждаща корективни мерки и евентуални санкции. Основните критики бяха насочени към работата на БНБ, но в доклада има маркирани и бележки за надзора над пенсионните фондове, които съвсем не са ласкави. В документа е посочено, че не във всички случаи собствеността им е прозрачна, което може да "изкриви кръга от свързани лица", което прави разкриването на експозициите към собствениците (които иначе са забранени) "предизвикателно". Отчитат се и законовите недостатъци, които създават сериозни рискове за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на клиентите им и в по-широк план за разпределението на ресурсите в икономиката.

Анкетната комисия за пенсионните фондове ще продължи работата си днес и утре с изслушване на финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин.