С една оставка - три заека

Най-тежката конфронтация между премиера и Вучков била по отношение на трима ключови 
ръководители в службите за сигурност – главния секретар, председателя на ДАНС и председателя на агенцията за подслушване ДАТО Цветан Китов. 

Позицията на премиера била, че Веселин Вучков надхвърля правомощията си на вътрешен министър, за да иска смяна на Писанчев и Китов. Шефовете на тези две служби по закон се назначават от министър-председателя.

В същото време Бойко Борисов не искал да влиза в конфликт с ДПС, какъвто със сигурност е щял да се случи, ако махне Писанчев, Лазаров и Китов, които се ползват с протекциите на движението. Позицията на премиера е била, че тримата могат да бъдат използвани като бушони и махнати след няколко месеца.

От Реформаторския блок твърдят, че в различни неофициални разговори с премиера той е заявявал, че обмисля смяната на Владимир Писанчев и Светлозар Лазаров, и споделял, че причината да не прибегне до рокадите сега е, че двамата демонстрирали лоялност към управляващите. Лоялността според запознати се дължала на притесненията на председателя на ДАНС заради скандала около разкритията за изтичането на информация от масивите на МВР при разработката "Червеи", а на главния секретар - заради акцията в Лясковец.

Позицията на Борисов обаче не срещнала съгласието на Вучков, на председателя на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред Атанас Атанасов, както и на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Именно заради тях Бойко Борисов говори в множествено число на заседанието в Министерския съвет при реакцията си при оставката на Вучков, че "му прилага ченгесарски номера". 

Според източници на "Капитал" в ръководството на ГЕРБ чашата обаче е преляла след опита на Веселин Вучков да разговаря с премиера по въпроса за смените, но в продължение на повече от седмица Бойко Борисов е отказвал да го приеме. Вместо това миналия петък вътрешният министър в оставка е получил отрицателното становище на правната дирекция на МС, в което се казвало, че двамата не могат да бъдат сменени заради липсата на текст в преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за МВР.

Отказът на премиера да се срещне с Вучков е бил и причината той да повдигне въпроса на заседанието на кабинета в сряда, въпреки че подобна точка не фигурираше в дневния ред. 


Оставката на Веселин Вучков постави Борисов в сложна ситуация. Първо, защото вече бившият министър на вътрешните работи се ползваше с добра репутация както в ГЕРБ, така и в средите на коалиционните партньори, главно Реформаторския блок. В сряда след срещата между Вучков и председателите на четирите парламентарни групи на партиите от управляващото мнозинство съпредседателят на блока Радан Кънев заяви, че всички формации застават зад Веселин Вучков, както и зад искането му за смяна на Писанчев и Лазаров.

Подобно обяснение Борисов даде и след оставката  на бившия министър на вътрешните работи. "Единствената ми цел е била тази част от парламента да бъде спокойна, че няма да има пак ченгеджийски номера - "Лиани", "Галерии", "Червеи", "Маймуни" и всичко останало. Излиза, че, опитвайки се да правя това нещо за спокойствието ви, аз съм зависимият човек в държавата", заяви Борисов от парламентарната трибуна.

Всички опити на "Капитал" да се свърже с Вучков завършиха с неуспех.



Пренареждане в коалицията

Депутати от мнозинството разчетоха бързата реакция на Борисов след оставката на Веселин Вучков, изненадващия му ход с избора на вицепремиера Румяна Бъчварова, както и искането на оставките на главния секретар на МВР и председателя на ДАНС в няколко посоки. Едната е вътрешнопартийна и е свързана с ГЕРБ. Според тях изборът на Бъчварова може да се изтълкува като удар по бившия министър на вътрешните работи и зам.-председател на партията Цветан Цветанов. Според народни представители от мнозинството думите на Борисов от парламентарната трибуна, че е "принуден" да прибегне до рокадите от начина, по който се е случило всичко, са били отправени именно към него. В такава посока беше и изказването на Румяна Бъчварова пред "Нова тв" малко преди кандидатурата й за вътрешен министър да бъде обявена официално от премиера в парламента в четвъртък. Тя определи подаването на оставка от Веселин Вучков като опит премиерът да бъде "притискан от хора, които искат да овладеят службите". Нещо повече – близки до Цветан Цветанов твърдят, че той е научил за намерението на Борисов да предложи Бъчварова за министър на вътрешните работи в пленарната зала.

От тази гледна точка номинацията на Бъчварова, която е близка до премиера, е и знак за отнемане на влиянието на Цветанов върху силовото ведомство, което преминава изцяло под крилото на Борисов. Дали това наистина е така ще стане ясно при назначаването на новия главен секретар на МВР и избора на екип на Бъчварова. Именно това е постът, през който се осъществява оперативното ръководство на МВР, и от това кой ще застане на него ще стане ясно дали възможностите на Цветанов за влияние върху силовото ведомство са напълно отрязани. Засега обаче и от ГЕРБ, и от РБ твърдят, че името на новия главен секретар изобщо не е дискутирано. 
Твърде вероятно е, ако наистина Цветан Цветанов остане без позиции в МВР, да бъде компенсиран с влияние в ДАНС. Засега единственото име, което се споменава в управляващото мнозинство за наследник на Писанчев, е това на Димитър Георгиев. Той беше зам.-министър в МВР по времето на Цветанов, а преди това ръководеше дирекцията за международно оперативно и полицейско сътрудничество, по-рано е натрупал и опит в контраразузнаването.

Освен към собствената му партия изборът на Румяна Бъчварова е насочен и към коалиционните партньори от РБ. За никого не е тайна, че тя е близка до реформаторите и е един от хората в ГЕРБ с най-голям принос както за затоплянето на отношенията между ГЕРБ и реформаторите, така и за подписването на коалиционното споразумение за съвместно управление. Като вицепремиер тя отговаря за коалиционните отношения в мнозинството. Избирането й за министър на вътрешните работи ще тушира напрежението между ГЕРБ и РБ по линия на силовото ведомство.

Външният министър

Ако кандидатурата на Румяна Бъчварова бъде гласувана, тя ще е първата жена "титулярен" вътрешен министър, след като Петя Първанова заемаше поста по време на служебното правителство на Марин Райков. Основните притеснения на експертите около нейната кандидатура са, че до този момент тя не е имала каквито и да е било допирни точки с министерството. От една страна, това може и да е предимство, доколкото я освобождава от професионални зависимости, каквито обаче не липсват при Бойко Борисов. 
В същото време напълно незапознат със системата човек може да засили стреса сред работещите в МВР, провокиран от динамичните процеси през последните две години (смяната във властта, законодателните промени, протестите, миграционният натиск).

Според източници в изпълнителната власт виждането на Румяна Бъчварова за управлението на МВР е тя да налага политики за реформа, но не и да се меси в оперативната работа на министерството, която ще бъде поверена на професионалното ръководство. 

За това с каква дискреция ще разполага Румяна Бъчварова обаче ще стане ясно още следващата седмица, когато ще трябва да предложи главен секретар на МВР. 
Фаворит за поста е досегашният заместник на Светлозар Лазаров – Георги Костов. Подобно на други две назначения по върховете на МВР – на ГДБОП, където беше назначен Ивайло Спиридонов, и на Националната полиция, където беше назначен Христо Терзийски, Костов е от кръга на Столичната дирекция на вътрешните работи. Концентрирането на назначения от едно "котило" по върховете на МВР ще създаде напрежение в министерството и особено във възстановената ГДБОП, в която ще са концентрирани ключови направления в работата на вътрешното министерство – борбата с акцизните и данъчните престъпления, организираната престъпност и корупцията. 
Именно безпроблменото възстановяване на елитната служба ще е едно от предизвикателствата пред новия вътрешен министър.