Как екопопулизмът задушава Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как екопопулизмът задушава Европа

Как екопопулизмът задушава Европа

Старият континент диша все по-трудно заради отоплението с дърва и въглища, дизела и земеделието

18669 прочитания

© Shutterstock


Европейска столица на културата София не успя да стане, но на мръсния въздух - категорично.

Да, напоследък София става известна като европейска столица на мръсния въздух. Фактите за качеството на въздуха в Европа обаче съвсем не се изчерпват с това. Ето още малко новини:

Замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) е рисков фактор, който води до респираторни, ракови и други заболявания, които ежегодно причиняват смъртта на 430 000 души в ЕС (при 3 пъти по-малко в Северна Америка). В сравнение с това всички други екологични проблеми на континента просто не съществуват.

Качеството на въздуха в най-големите градове не се подобрява, а в някои даже се влошава в последните години. В резултат жителите на Лондон, Париж, Марсилия, Милано и Рим дишат доста по-мръсен въздух от жителите на Лос Анджелис, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго и Торонто, въпреки че последните са значително по-големи и с много повече транспорт.

Горното се случва, въпреки че общите емисии на ФПЧ и техните прекурсори (серни, азотни оксиди и амоняк, които водят до образуване на ФПЧ) в ЕС са доста по-ниски, отколкото в САЩ и продължават устойчиво да намаляват.

Защо е така? Нали ЕС е световният екологичен лидер, с най-зелени политики и най-голям спад на въглеродните емисии в света? Да, така е, но и там е проблемът, защото точно

Екологичният активизъм на Европа я докарва до изкуствено дишане

В рамките на една седмица през ноември, 2014 г. Европейската агенция по околна среда публикува два доклада: Air quality in Europe - 2014 report и Costs of air pollution from European industrial facilities 2008-2012. Първият ясно показва колко е тежко положението с качеството на въздуха и всички медии сочат София за пример. Вторият твърди, че общите икономически вреди от замърсяването от големите горивни инсталации достигат 189 милиарда евро за 2012 г. (БВП на Финландия!) и сочи ТЕЦ "Марица-изток 2" като замърсителя на Европа. Неслучайно и двата доклада получават такова силно отразяване у нас. Политическото послание от тази масирана медийна изява на ЕАОС и ЕК в навечерието на Парижката среща за климата е абсолютно недвусмислено: "Въглищните централи ни тровят, давайте да ги затваряме!"

Когато въпросните доклади се прочетат в детайли обаче, става ясно, че напълно си противоречат. Първият се базира на реални измервания и твърди, че основните виновници за лошото качество на въздуха в Европа са транспортът, битовото отопление на твърдо гориво и земеделието. Вторият напълно игнорира това и на базата на моделиране и допускания с висока степен на несигурност, достига до изводи като: само замърсяването на въздуха от ТЕЦ "Марица-изток 2" причинява икономически вреди от 15% от БВП на България през 2008 г. (при стойност на произведеното електричество от 0.3% от БВП). Внушението е, че ТЕЦ-овете генерират умопомрачителна отрицателна стойност за обществото.

Да, до края на XX век индустриалното замърсяване играе водеща роля за лошото качество на въздуха в Европа, но днес подобно твърдение е просто лъжа. Въпреки това хората масово асоциират индустриалните комини със замърсяване, а пушещите къщички през зимата – с приказки и коледен уют. Ролята на ЕАОС и ЕК обаче не е да подсилват заблудите, а да ги разсейват и да вземат информирани решения.

Да вземем за пример България. Графиката ясно показва колко много намаляват индустриалните емисии на ФПЧ и техните прекурсори в периода 2007-2013 г. – над 5 пъти (2014 г. спадът продължава, но все още няма окончателни данни). В същото време качеството на въздуха едва мърда – средногодишната концентрация на ФПЧ10 в градовете ни се изменя (в зависимост от конкретните географски и метеорологични условия) между 40 и 50 мкг/м3. През 2014 г. имаме два града с над 60 мкг/м3, Монтана и Видин, по-скоро известни като столици на бедност, отколкото на работеща индустрия. Замърсяването на въздуха в София намалява значително след затварянето на Кремиковци през 2009 г. и оттогава индустрията няма значим принос. Ако във втория доклад на ЕАОС имаше логика, то градовете Гълъбово, Девня и Пирдоп би трябвало да са адът на Земята (какъвто са били до края на XX век), изложени на около 90% от общото индустриално замърсяване в България. Само че измерванията показват, че след 2007 г. се радват на сравнително добро качество на въздуха и даже в последните години покриват изискванията на ЕС за ФПЧ (с много редки превишения за други газове).

Подобни паралели могат да бъдат направени за всяка страна в Европа. В Италия например не са останали големи горивни инсталации със значими емисии, но качеството на въздуха е сравнимо с България и се влошава. Германия и Великобритания, които имат десетки огромни ТЕЦ-ове с много по-големи общи емисии, пък се радват на добро качество на въздуха. Тук-там в Източна Европа има и изключения, но изводът, който се налага е: днес индустриалното замърсяване вече няма (почти) никаква връзка с лошото качество на въздуха в Европа. Дори веднага да затворим въглищните централи, въздухът, който дишаме, няма да стане осезаемо по-чист.

Транспортът (водещ във всички големи градове), битовото отопление на твърди горива (особено в по-бедните страни) и земеделието (в провинцията) създават над 95% от проблема поради простия факт, че емитират замърсители директно в лицата ни.

Ето още няколко факта:  ЕС е единственият регион в света, в който се случва мащабна дизелизация на автомобилния парк, като днес около 40% от колите са дизелови (при 1% в САЩ и 3% в Япония), а годишните им продажби в някои страни напоследък достигат 70-80% от целия пазар.   

ЕС е единственият регион в света, където използването на биомаса за битово отопление се увеличава в периода 1990-2010 г.

Все по-често се случват епизоди на мащабно (на територията на няколко държави) замърсяване на въздуха с ФПЧ в Западна и Централна Европа през пролетта – както през март 2014 г. Основен източник обаче е разпръскването на оборски (амоняк) и изкуствени торове (нитрати) по полетата.

Един изправен дизелов автомобил (повечето са Евро 2/3/4) замърсява между 5 и 10 пъти повече от съответния бензинов; а неизправен – до 20 пъти. Бумът на дизеловите автомобили от 90-те години насам се дължи на комбинация от фактори. Първо, климатичните политики на ЕС изискват от автомобилните концерни да намаляват бързо въглеродните емисии на колите, което се случва много по-лесно с високоефективните дизелови двигатели; Второ, данъчното облагане измества фокуса си от замърсителите на въздуха към въглеродните емисии. И трето, дизеловото гориво е жизненоважно за товарния транспорт и съответно цената му се поддържа по-ниска чрез акцизите. В резултат продажбите на дизели експлодират. Налага се слагането на филтри за твърди частици, които пък ограничават ефективността и в крайна сметка дори и въглеродните емисии на нов дизелов и бензинов автомобил днес са почти еднакви. Междувременно в Париж се чудят как да ги премахнат от пътя и предлагат по 10 000 евро субсидия за закупуване на електромобил при предаване на стар дизел. Само че вместо за скрап старият дизел най-вероятно ще дойде в България, нали?

Климатичните политики на ЕС създават и проблема с биогоривата и биомасата. Под мотото "Възобновяемият ресурс е винаги по-чист" Европа промотира смесването на фосилните с биогорива. Днес всички знаем, че екологичните и социални ефекти са катастрофални и ЕК се чуди как да даде назад. Положението с твърдата биомаса е подобно. След години субсидиране на завръщането на биомасата (под всякакви форми) към котлите и камините в Европа и съответния ръст на замърсяването с ФПЧ, включително в домовете (битовото изгаряне на дървесина емитира два пъти повече ФПЧ на единица произведена енергия от въглищата), днес Германия, Австрия и Швейцария вече въвеждат изисквания за филтри, които сериозно оскъпяват това отопление. Дори и те обаче не прихващат съединения като силно канцерогенното БаП (бензо-а-пирен), което се емитира при изгаряне на биомаса и представлява единственият значим замърсител на въздуха, чиито общи емисии в ЕС растат.

Без да навлизам във всички екологични аспекти на биоземеделието, любимото дете на Общата селскостопанска политика и зелените потребители, ще спомена само един факт – оборският тор е най-значимият източник на силно летлив амоняк и е в основата на мащабните пролетни замърсявания на въздуха в Европа през последните десетина години. Да, миналия март цяла Западна Европа диша био-ФПЧ в ударни дози и това ще се случва отново… 

И тук стигаме до

най-важният фактор: стагнацията

В много страни от ЕС качеството на въздуха се влошава, тъй като продължителната икономическа стагнация (реално в Европа няма значим ръст след 2008 г.) принуждава хората масово да минават на дърва и въглища и даже да изгарят отпадъци в домовете си, да занемаряват колите си, а някои – и да крадат филтри и катализатори за рециклиране. Особено ясно това се наблюдава в Гърция, където качеството на въздуха в Атина и Солун драматично се влошава въпреки благоприятните физикогеографски условия. Всъщност специализирани проучвания показват, че качеството на въздуха през зимата в малките и по-бедни градове и села в Европа, в които няма постоянен мониторинг, често е по-лошо, отколкото в големите градове и индустриални центрове. Това лесно се установява с просто око или нос при прекарване на няколко дни на такова място. Просто къщички с коминчета…

Медицинската статистика ясно подкрепя тезата, че качеството на въздуха се подобрява успоредно със степента на икономическо развитие. Долната графика показва отличната обратна корелация между БВП/човек и стандартизираната (коригирана за възраст) смъртност, свързана със замърсяването на въздуха с ФПЧ във всички страни с големи територии северно от 35-ия паралел северна ширина и над 1 милион жители. Ясно са обособени няколко групи – от азиатските държави с най-висока смъртност и най-ниски доходи, през европейските страни извън ЕС, новите страни-членки, Западна Европа и Северна Америка. България е единствената страна членка на ЕС-28 с над 600, Гърция – единствената страна членка на ЕС-15 с над 300 жертви на мръсния въздух на милион жители. Очевидно е, че силното развитие на индустрията и съответно икономиката е по-скоро предпоставка за по-чист въздух, отколкото обратното.

За съжаление тази графика вече не отразява реалността, защото през последните пет години Европа безнадеждно изостава. Високите и растящи цени на газа и особено на електроенергията, пряк резултат от "зелените" европолитики (вкл. отказ от ядрена енергия и фракинг; непрекъснат натиск за още по-силно, макар и безсмислено намаляване на индустриалните емисии; фиксидеята за намаляване на енергийното потребление; въглеродни квоти и разточителни субсидии за ВЕИ), водят до изключително "кафяв" резултат – загуба на индустрии, безработица, енергийна бедност и оттам – влошаване на качеството на въздуха и повишаване на смъртността и заболеваемостта. В това време в Америка се наблюдава спад на цените на газа и електроенергията, пазарно навлизане на ВЕИ, хибридни и електрически автомобили и съответно – развитие на индустрията, заетостта и благосъстоянието и много по-добро качество на въздуха дори и в най-големите градове.

Старият континент диша все по-трудно, защото страда от екологичен популизъм – комбинация от идеализъм, невежество и страх от технологиите, която спира прогреса и ни води към деволюция – живот в хармония с природата и остра миризма на био пушек!

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Европейска столица на културата София не успя да стане, но на мръсния въздух - категорично.

Да, напоследък София става известна като европейска столица на мръсния въздух. Фактите за качеството на въздуха в Европа обаче съвсем не се изчерпват с това. Ето още малко новини:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya

    Зелени, зелени, че чак плесенясали.
    Правилно в статията се обръща внимание на замърсяването от дизеловите превозни средства, като се набляга, че бензиновите замърсяват в пъти по- малко, и интересно как общественото мнение се насочва към ел. автомобила, и идва въпроса защо се подминава съществуващата алтернатива която комплексно по този показател бори почти всички, а именно газифицираните автомобили. Как така драги зелени не знаете, че отпадните газове от тези автомобили са въглероден двуокис и водни пари и защо не защитавате политики толериращи газифицирането, но може би „в това лоби сметка няма"?

  • 2
    dun avatar :-|
    dun

    няма противоречия - както битовото отполение, така и транспорта и индустриалните инсталации имат своя принос да правят живота ни по-къс и по-мизерен заради болестите...

    ... и докато се правим че въздухът ни е мръсен защото няколко хиляди семейства се топлят на въглища няма да мръднем и крачка напред!

    ЕКО популизъм няма - това е дъвка за конформисти които с тяхното мислене и действия са ни докарали дотук. просто има популисти които се възползват от всяка сфера - както например рашев с тази (и куп други подобни) статия можем да наречем индустриален популист!

  • 3
    realist avatar :-|
    Realist

    Това го пиша от години, екологичната политика на ЕС е сбъркана. В САЩ:

    1. Дизелов автомобил трябва да има катализатор пълен с урея за да мине еко изискванията на САЩ. Дизелов автомобил може да има по- малки СО2 емисиии от бензиновия, но азотните окиси излъчвани от дизела са причина за киселинните дъждове. А саждите, за раковите и белодробните заболявания.

    2. Економичността в САЩ се постига с помоща на хибридни и електрически автомобили. За 2016 всички производители са задължени да продадат 1% ZEV (автомобили с нулеви емисии). За 2018- та процента става 4, за 2025- та 30.

    2. Камините на дърва и въглища са забранени да се продават в магазините в почти в всеки град, (има ги в много стари къщи само) . Качеството на въздуха се следи всекидневно и когато кода е червен паленето им е забранено!

  • 4
    realist avatar :-|
    Realist

    Еконимичността на дизеловият двигател също е под въпрос, защото за производството на единица дизелово гориво се използва повече нефт!

  • 5
    pavelan avatar :-?
    Павел Антонов

    Тази статия не я ли четохме в "Дневник" преди няколко месеца?

  • 6
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    Добре, че има хора каращи на пропан-бутан и метан, че иначе с толкова много продадени самоходни нафтови печки картината щеше да е още по-печална. Направих грешката да си купя дизел /нов/ но смятам да не я повтарям - скъпа поддръжка, съмнителна финансова икономия, екологичност съмнителна също /докато му работи FAP-a/.

    Замърсители за мен
    1. Фирмените дизелови служебни автомобили - камиончета, бусчета, баничарки. Някакви грохнали талиги 20+ години обслужват строителни бригади, разнасят стока по търговски обекти. Такива щайги на 4 колела са в толкова плачевно състояние, че спирайки зад тях задължително включваш на рециркулация защото може да те удуши дори и на празен ход, а мудното им потегляне е съпроводено с кълбета дим.
    2. Двутактовите автомобили - макар и вече екзотика все още има някакви пенсионери каращи Вартбург и Трабант ... време е да бъдат забранени в градовете - който има носталгия към миналото да си ги кара на село. В тази графа включвам и "маслоядни" 4 тактови дето селтака собственик не им смена сегменти и гумички щото "Абе аз не я карам много, ще наливам евтина "Приста" и пак че ми излезе сметката"
    3. Транспортни автобуси, бусове и рейсчета каращи хора по линии и "случаен превоз". Стари морги с Евро 1,2 двигатели които поради липса на поддръжка са станали Евро -1.
    4. Печки, камини котли - всички дървени и чугунени глави които имат наглостта да се топлят на дърва, въглища и течни горива в градовете.
    Особено внимание да се обърне на изгарянето на пластмаси, ПДЧ, гума за отопление. Знам и за автосервизи, които се отопляват зимата на отработено масло /нали е без пари/.
    5. Стоителни обекти и свързаната с тях мизерия, цимент и прахоляк. Дори и на обществени поръчки сме виждали как режат плочки с флекс вместо с машина с водно охлаждане.
    6. Калта и прахът в който се превръща после - виновник - спирането в градинки, липсата на залесяване и озеленяване. Строителни дейности. Неасфалтирани улици.

  • 7
    velian avatar :-|
    volarok

    На първо време е достатъчно да се мият улиците пролетно и лятно време. И да започне постепена забрана на пушещите коли - всичко, що е над 20 години поетапно да се спира. Иначе хората няма да спрат да горят дърва и въглища и ТЕЦ-овете няма да спрат за година-две.

  • 8
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#3] от "Realist":

    Много от това важи за щата Калифорния не за САЩ. Примера със САЩ е крайно неудачен поради ред причини:
    1. САЩ почти винаги е на челни места в класациите касаещи замърсяването на околната среда и водите, може да се каже, че едни от малкото които тук таме ги изпреварват по този показател са Китай.
    2. САЩ имат изключително лицемерна политика в тази област, т.е. замърсяването става проблем в дадена област на производството едва когато в тази област в САЩ овладеят технологии които да намалят съответното замърсяване, иначе до тогава няма проблем.
    3. Потребителската кошница на „американеца" е най- голяма в световен мащаб, като множество от тези стоки в кратки срокове се превръщат в боклук, като САЩ не само не критикуват тази политика но дори я насърчават, който е прочел поне един съвременен учебник по икономика ще го знае.
    Това са само 3 причини з-то примера е неудачен, а могат да се изброят сигурно още доста. В случая да слушаме САЩ в тази насока е като да слушаме крадецът който вика- дръжте крадеца.

  • 9
    toma_belev avatar :-|
    Тома Белев

    втората графика показва, че богатите общества има по-ниска смъртност от замърсяване на въздуха, което не е доказателство за тезата "Очевидно е, че силното развитие на индустрията и съответно икономиката е по-скоро предпоставка за по-чист въздух, отколкото обратното." ниската смъртност от тази причина в обществата с висок БВП може да се дължи на редица фактори или комбинации от тях, като по-високи разходи за здравеопазване, по-ефективно здравеопазване, развитие основано на индустрии, които не отделят ФПЧ, развитие основано на услуги, та чак до генетични фактори.
    опростяването на темите за развитието, характерно за вярващите в прости икономически теории, като комунизъм или либертарианство, рядко е смислено

  • 10
    realist avatar :-|
    Realist

    [quote#8:"beriya"]Много от това важи за щата Калифорния не за САЩ. Примера със САЩ е крайно неудачен поради ред причини[/quote]

    Като не искате да приличате на САЩ, вземете заприличайте на Япония, скоро в Япония станциите за зареждане на ел. автомобили станаха повече от бензиностанциите!

    Подходът на ЕС с дизеловите автомобили си беше глупост още от самото начало. Дизелите замърсяват повече от всеки бензинов автомобил, а в САЩ ако автомобила ти не мине годишният тест за вредни емисии губиш номера и не можеш да караш!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK