Как екопопулизмът задушава Европа

 

ЕС е единственият регион в света, в който се случва мащабна дизелизация на автомобилния парк, като днес около 40% от колите са дизелови (при 1% в САЩ и 3% в Япония), а годишните им продажби в някои страни напоследък достигат 70-80% от целия пазар.   

ЕС е единственият регион в света, където използването на биомаса за битово отопление се увеличава в периода 1990-2010 г.

Все по-често се случват епизоди на мащабно (на територията на няколко държави) замърсяване на въздуха с ФПЧ в Западна и Централна Европа през пролетта – както през март 2014 г. Основен източник обаче е разпръскването на оборски (амоняк) и изкуствени торове (нитрати) по полетата.

Един изправен дизелов автомобил (повечето са Евро 2/3/4) замърсява между 5 и 10 пъти повече от съответния бензинов; а неизправен – до 20 пъти. Бумът на дизеловите автомобили от 90-те години насам се дължи на комбинация от фактори. Първо, климатичните политики на ЕС изискват от автомобилните концерни да намаляват бързо въглеродните емисии на колите, което се случва много по-лесно с високоефективните дизелови двигатели; Второ, данъчното облагане измества фокуса си от замърсителите на въздуха към въглеродните емисии. И трето, дизеловото гориво е жизненоважно за товарния транспорт и съответно цената му се поддържа по-ниска чрез акцизите. В резултат продажбите на дизели експлодират. Налага се слагането на филтри за твърди частици, които пък ограничават ефективността и в крайна сметка дори и въглеродните емисии на нов дизелов и бензинов автомобил днес са почти еднакви. Междувременно в Париж се чудят как да ги премахнат от пътя и предлагат по 10 000 евро субсидия за закупуване на електромобил при предаване на стар дизел. Само че вместо за скрап старият дизел най-вероятно ще дойде в България, нали?

Климатичните политики на ЕС създават и проблема с биогоривата и биомасата. Под мотото "Възобновяемият ресурс е винаги по-чист" Европа промотира смесването на фосилните с биогорива. Днес всички знаем, че екологичните и социални ефекти са катастрофални и ЕК се чуди как да даде назад. Положението с твърдата биомаса е подобно. След години субсидиране на завръщането на биомасата (под всякакви форми) към котлите и камините в Европа и съответния ръст на замърсяването с ФПЧ, включително в домовете (битовото изгаряне на дървесина емитира два пъти повече ФПЧ на единица произведена енергия от въглищата), днес Германия, Австрия и Швейцария вече въвеждат изисквания за филтри, които сериозно оскъпяват това отопление. Дори и те обаче не прихващат съединения като силно канцерогенното БаП (бензо-а-пирен), което се емитира при изгаряне на биомаса и представлява единственият значим замърсител на въздуха, чиито общи емисии в ЕС растат.

Без да навлизам във всички екологични аспекти на биоземеделието, любимото дете на Общата селскостопанска политика и зелените потребители, ще спомена само един факт – оборският тор е най-значимият източник на силно летлив амоняк и е в основата на мащабните пролетни замърсявания на въздуха в Европа през последните десетина години. Да, миналия март цяла Западна Европа диша био-ФПЧ в ударни дози и това ще се случва отново… 

И тук стигаме до

най-важният фактор: стагнацията

В много страни от ЕС качеството на въздуха се влошава, тъй като продължителната икономическа стагнация (реално в Европа няма значим ръст след 2008 г.) принуждава хората масово да минават на дърва и въглища и даже да изгарят отпадъци в домовете си, да занемаряват колите си, а някои – и да крадат филтри и катализатори за рециклиране. Особено ясно това се наблюдава в Гърция, където качеството на въздуха в Атина и Солун драматично се влошава въпреки благоприятните физикогеографски условия. Всъщност специализирани проучвания показват, че качеството на въздуха през зимата в малките и по-бедни градове и села в Европа, в които няма постоянен мониторинг, често е по-лошо, отколкото в големите градове и индустриални центрове. Това лесно се установява с просто око или нос при прекарване на няколко дни на такова място. Просто къщички с коминчета…

Медицинската статистика ясно подкрепя тезата, че качеството на въздуха се подобрява успоредно със степента на икономическо развитие. Долната графика показва отличната обратна корелация между БВП/човек и стандартизираната (коригирана за възраст) смъртност, свързана със замърсяването на въздуха с ФПЧ във всички страни с големи територии северно от 35-ия паралел северна ширина и над 1 милион жители. Ясно са обособени няколко групи – от азиатските държави с най-висока смъртност и най-ниски доходи, през европейските страни извън ЕС, новите страни-членки, Западна Европа и Северна Америка. България е единствената страна членка на ЕС-28 с над 600, Гърция – единствената страна членка на ЕС-15 с над 300 жертви на мръсния въздух на милион жители. Очевидно е, че силното развитие на индустрията и съответно икономиката е по-скоро предпоставка за по-чист въздух, отколкото обратното.

За съжаление тази графика вече не отразява реалността, защото през последните пет години Европа безнадеждно изостава. Високите и растящи цени на газа и особено на електроенергията, пряк резултат от "зелените" европолитики (вкл. отказ от ядрена енергия и фракинг; непрекъснат натиск за още по-силно, макар и безсмислено намаляване на индустриалните емисии; фиксидеята за намаляване на енергийното потребление; въглеродни квоти и разточителни субсидии за ВЕИ), водят до изключително "кафяв" резултат – загуба на индустрии, безработица, енергийна бедност и оттам – влошаване на качеството на въздуха и повишаване на смъртността и заболеваемостта. В това време в Америка се наблюдава спад на цените на газа и електроенергията, пазарно навлизане на ВЕИ, хибридни и електрически автомобили и съответно – развитие на индустрията, заетостта и благосъстоянието и много по-добро качество на въздуха дори и в най-големите градове.

Старият континент диша все по-трудно, защото страда от екологичен популизъм – комбинация от идеализъм, невежество и страх от технологиите, която спира прогреса и ни води към деволюция – живот в хармония с природата и остра миризма на био пушек!