С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 6 мар 2015, 17:06, 17534 прочитания

Как екопопулизмът задушава Европа

Старият континент диша все по-трудно заради отоплението с дърва и въглища, дизела и земеделието

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Цената на мръсния въздух

Между замитането и измитането

Кои са основните причинители на замърсяването и възможните решения на проблема

Когато дишаш отровен прах

Мръсният въздух в България се превръща във все по-голям проблем, решения има, но засега не се прави нищо

Дишай трудно

Белодробните заболявания се влошават рязко от мръсния въздух според проучванията на лекарите

Не дишайте!

Прогресът на цялата държава в момента зависи от промени, които са много по-сложни от правеното досега

Европейска столица на културата София не успя да стане, но на мръсния въздух - категорично.
Да, напоследък София става известна като европейска столица на мръсния въздух. Фактите за качеството на въздуха в Европа обаче съвсем не се изчерпват с това. Ето още малко новини:

Замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) е рисков фактор, който води до респираторни, ракови и други заболявания, които ежегодно причиняват смъртта на 430 000 души в ЕС (при 3 пъти по-малко в Северна Америка). В сравнение с това всички други екологични проблеми на континента просто не съществуват.


Качеството на въздуха в най-големите градове не се подобрява, а в някои даже се влошава в последните години. В резултат жителите на Лондон, Париж, Марсилия, Милано и Рим дишат доста по-мръсен въздух от жителите на Лос Анджелис, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго и Торонто, въпреки че последните са значително по-големи и с много повече транспорт.
Горното се случва, въпреки че общите емисии на ФПЧ и техните прекурсори (серни, азотни оксиди и амоняк, които водят до образуване на ФПЧ) в ЕС са доста по-ниски, отколкото в САЩ и продължават устойчиво да намаляват.

Защо е така? Нали ЕС е световният екологичен лидер, с най-зелени политики и най-голям спад на въглеродните емисии в света? Да, така е, но и там е проблемът, защото точно

Екологичният активизъм на Европа я докарва до изкуствено дишане



В рамките на една седмица през ноември, 2014 г. Европейската агенция по околна среда публикува два доклада: Air quality in Europe - 2014 report и Costs of air pollution from European industrial facilities 2008-2012. Първият ясно показва колко е тежко положението с качеството на въздуха и всички медии сочат София за пример. Вторият твърди, че общите икономически вреди от замърсяването от големите горивни инсталации достигат 189 милиарда евро за 2012 г. (БВП на Финландия!) и сочи ТЕЦ "Марица-изток 2" като замърсителя на Европа. Неслучайно и двата доклада получават такова силно отразяване у нас. Политическото послание от тази масирана медийна изява на ЕАОС и ЕК в навечерието на Парижката среща за климата е абсолютно недвусмислено: "Въглищните централи ни тровят, давайте да ги затваряме!"

Когато въпросните доклади се прочетат в детайли обаче, става ясно, че напълно си противоречат. Първият се базира на реални измервания и твърди, че основните виновници за лошото качество на въздуха в Европа са транспортът, битовото отопление на твърдо гориво и земеделието. Вторият напълно игнорира това и на базата на моделиране и допускания с висока степен на несигурност, достига до изводи като: само замърсяването на въздуха от ТЕЦ "Марица-изток 2" причинява икономически вреди от 15% от БВП на България през 2008 г. (при стойност на произведеното електричество от 0.3% от БВП). Внушението е, че ТЕЦ-овете генерират умопомрачителна отрицателна стойност за обществото.

Да, до края на XX век индустриалното замърсяване играе водеща роля за лошото качество на въздуха в Европа, но днес подобно твърдение е просто лъжа. Въпреки това хората масово асоциират индустриалните комини със замърсяване, а пушещите къщички през зимата – с приказки и коледен уют. Ролята на ЕАОС и ЕК обаче не е да подсилват заблудите, а да ги разсейват и да вземат информирани решения.

Да вземем за пример България. Графиката ясно показва колко много намаляват индустриалните емисии на ФПЧ и техните прекурсори в периода 2007-2013 г. – над 5 пъти (2014 г. спадът продължава, но все още няма окончателни данни). В същото време качеството на въздуха едва мърда – средногодишната концентрация на ФПЧ10 в градовете ни се изменя (в зависимост от конкретните географски и метеорологични условия) между 40 и 50 мкг/м3. През 2014 г. имаме два града с над 60 мкг/м3, Монтана и Видин, по-скоро известни като столици на бедност, отколкото на работеща индустрия. Замърсяването на въздуха в София намалява значително след затварянето на Кремиковци през 2009 г. и оттогава индустрията няма значим принос. Ако във втория доклад на ЕАОС имаше логика, то градовете Гълъбово, Девня и Пирдоп би трябвало да са адът на Земята (какъвто са били до края на XX век), изложени на около 90% от общото индустриално замърсяване в България. Само че измерванията показват, че след 2007 г. се радват на сравнително добро качество на въздуха и даже в последните години покриват изискванията на ЕС за ФПЧ (с много редки превишения за други газове).

Подобни паралели могат да бъдат направени за всяка страна в Европа. В Италия например не са останали големи горивни инсталации със значими емисии, но качеството на въздуха е сравнимо с България и се влошава. Германия и Великобритания, които имат десетки огромни ТЕЦ-ове с много по-големи общи емисии, пък се радват на добро качество на въздуха. Тук-там в Източна Европа има и изключения, но изводът, който се налага е: днес индустриалното замърсяване вече няма (почти) никаква връзка с лошото качество на въздуха в Европа. Дори веднага да затворим въглищните централи, въздухът, който дишаме, няма да стане осезаемо по-чист.

Транспортът (водещ във всички големи градове), битовото отопление на твърди горива (особено в по-бедните страни) и земеделието (в провинцията) създават над 95% от проблема поради простия факт, че емитират замърсители директно в лицата ни.

Ето още няколко факта:
 
ЕС е единственият регион в света, в който се случва мащабна дизелизация на автомобилния парк, като днес около 40% от колите са дизелови (при 1% в САЩ и 3% в Япония), а годишните им продажби в някои страни напоследък достигат 70-80% от целия пазар.   

ЕС е единственият регион в света, където използването на биомаса за битово отопление се увеличава в периода 1990-2010 г.

Все по-често се случват епизоди на мащабно (на територията на няколко държави) замърсяване на въздуха с ФПЧ в Западна и Централна Европа през пролетта – както през март 2014 г. Основен източник обаче е разпръскването на оборски (амоняк) и изкуствени торове (нитрати) по полетата.

Един изправен дизелов автомобил (повечето са Евро 2/3/4) замърсява между 5 и 10 пъти повече от съответния бензинов; а неизправен – до 20 пъти. Бумът на дизеловите автомобили от 90-те години насам се дължи на комбинация от фактори. Първо, климатичните политики на ЕС изискват от автомобилните концерни да намаляват бързо въглеродните емисии на колите, което се случва много по-лесно с високоефективните дизелови двигатели; Второ, данъчното облагане измества фокуса си от замърсителите на въздуха към въглеродните емисии. И трето, дизеловото гориво е жизненоважно за товарния транспорт и съответно цената му се поддържа по-ниска чрез акцизите. В резултат продажбите на дизели експлодират. Налага се слагането на филтри за твърди частици, които пък ограничават ефективността и в крайна сметка дори и въглеродните емисии на нов дизелов и бензинов автомобил днес са почти еднакви. Междувременно в Париж се чудят как да ги премахнат от пътя и предлагат по 10 000 евро субсидия за закупуване на електромобил при предаване на стар дизел. Само че вместо за скрап старият дизел най-вероятно ще дойде в България, нали?

Климатичните политики на ЕС създават и проблема с биогоривата и биомасата. Под мотото "Възобновяемият ресурс е винаги по-чист" Европа промотира смесването на фосилните с биогорива. Днес всички знаем, че екологичните и социални ефекти са катастрофални и ЕК се чуди как да даде назад. Положението с твърдата биомаса е подобно. След години субсидиране на завръщането на биомасата (под всякакви форми) към котлите и камините в Европа и съответния ръст на замърсяването с ФПЧ, включително в домовете (битовото изгаряне на дървесина емитира два пъти повече ФПЧ на единица произведена енергия от въглищата), днес Германия, Австрия и Швейцария вече въвеждат изисквания за филтри, които сериозно оскъпяват това отопление. Дори и те обаче не прихващат съединения като силно канцерогенното БаП (бензо-а-пирен), което се емитира при изгаряне на биомаса и представлява единственият значим замърсител на въздуха, чиито общи емисии в ЕС растат.

Без да навлизам във всички екологични аспекти на биоземеделието, любимото дете на Общата селскостопанска политика и зелените потребители, ще спомена само един факт – оборският тор е най-значимият източник на силно летлив амоняк и е в основата на мащабните пролетни замърсявания на въздуха в Европа през последните десетина години. Да, миналия март цяла Западна Европа диша био-ФПЧ в ударни дози и това ще се случва отново… 

И тук стигаме до

най-важният фактор: стагнацията

В много страни от ЕС качеството на въздуха се влошава, тъй като продължителната икономическа стагнация (реално в Европа няма значим ръст след 2008 г.) принуждава хората масово да минават на дърва и въглища и даже да изгарят отпадъци в домовете си, да занемаряват колите си, а някои – и да крадат филтри и катализатори за рециклиране. Особено ясно това се наблюдава в Гърция, където качеството на въздуха в Атина и Солун драматично се влошава въпреки благоприятните физикогеографски условия. Всъщност специализирани проучвания показват, че качеството на въздуха през зимата в малките и по-бедни градове и села в Европа, в които няма постоянен мониторинг, често е по-лошо, отколкото в големите градове и индустриални центрове. Това лесно се установява с просто око или нос при прекарване на няколко дни на такова място. Просто къщички с коминчета…

Медицинската статистика ясно подкрепя тезата, че качеството на въздуха се подобрява успоредно със степента на икономическо развитие. Долната графика показва отличната обратна корелация между БВП/човек и стандартизираната (коригирана за възраст) смъртност, свързана със замърсяването на въздуха с ФПЧ във всички страни с големи територии северно от 35-ия паралел северна ширина и над 1 милион жители. Ясно са обособени няколко групи – от азиатските държави с най-висока смъртност и най-ниски доходи, през европейските страни извън ЕС, новите страни-членки, Западна Европа и Северна Америка. България е единствената страна членка на ЕС-28 с над 600, Гърция – единствената страна членка на ЕС-15 с над 300 жертви на мръсния въздух на милион жители. Очевидно е, че силното развитие на индустрията и съответно икономиката е по-скоро предпоставка за по-чист въздух, отколкото обратното.

За съжаление тази графика вече не отразява реалността, защото през последните пет години Европа безнадеждно изостава. Високите и растящи цени на газа и особено на електроенергията, пряк резултат от "зелените" европолитики (вкл. отказ от ядрена енергия и фракинг; непрекъснат натиск за още по-силно, макар и безсмислено намаляване на индустриалните емисии; фиксидеята за намаляване на енергийното потребление; въглеродни квоти и разточителни субсидии за ВЕИ), водят до изключително "кафяв" резултат – загуба на индустрии, безработица, енергийна бедност и оттам – влошаване на качеството на въздуха и повишаване на смъртността и заболеваемостта. В това време в Америка се наблюдава спад на цените на газа и електроенергията, пазарно навлизане на ВЕИ, хибридни и електрически автомобили и съответно – развитие на индустрията, заетостта и благосъстоянието и много по-добро качество на въздуха дори и в най-големите градове.

Старият континент диша все по-трудно, защото страда от екологичен популизъм – комбинация от идеализъм, невежество и страх от технологиите, която спира прогреса и ни води към деволюция – живот в хармония с природата и остра миризма на био пушек!

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бунтът на смолянските строители угасна в КЗК Бунтът на смолянските строители угасна в КЗК

Производството по жалбата на 24 фирми срещу завишени изисквания в обществени поръчки е прекратено заради невнесени такси

24 юни 2019,

Почти потушен е пожарът на един от комините на ТЕЦ "Марица-изток 2" 2 Почти потушен е пожарът на един от комините на ТЕЦ "Марица-изток 2"

Горя сероочистващата инсталация на 8-и блок на държавната компания, който е бил в основен ремонт

24 юни 2019, 361 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Когато дишаш отровен прах

Мръсният въздух в България се превръща във все по-голям проблем, решения има, но засега не се прави нищо

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

Как южнокорейският поп завладя света

Корейският поп е един от най-успешните национални културни проекти през последните няколко десетилетия

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков