Европейска столица на културата София не успя да стане, но на мръсния въздух - категорично.
Да, напоследък София става известна като европейска столица на мръсния въздух. Фактите за качеството на въздуха в Европа обаче съвсем не се изчерпват с това. Ето още малко новини:
Замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) е рисков фактор, който води до респираторни, ракови и други заболявания, които ежегодно причиняват смъртта на 430 000 души в ЕС (при 3 пъти по-малко в Северна Америка). В сравнение с това всички други екологични проблеми на континента просто не съществуват.
Качеството на въздуха в най-големите градове не се подобрява, а в някои даже се влошава в последните години. В резултат жителите на Лондон, Париж, Марсилия, Милано и Рим дишат доста по-мръсен въздух от жителите на Лос Анджелис, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго и Торонто, въпреки че последните са значително по-големи и с много повече транспорт.
Горното се случва, въпреки че общите емисии на ФПЧ и техните прекурсори (серни, азотни оксиди и амоняк, които водят до образуване на ФПЧ) в ЕС са доста по-ниски, отколкото в САЩ и продължават устойчиво да намаляват.
Защо е така? Нали ЕС е световният екологичен лидер, с най-зелени политики и най-голям спад на въглеродните емисии в света? Да, така е, но и там е проблемът, защото точно
Екологичният активизъм на Европа я докарва до изкуствено дишане
В рамките на една седмица през ноември, 2014 г. Европейската агенция по околна среда публикува два доклада: Air quality in Europe - 2014 report и Costs of air pollution from European industrial facilities 2008-2012. Първият ясно показва колко е тежко положението с качеството на въздуха и всички медии сочат София за пример. Вторият твърди, че общите икономически вреди от замърсяването от големите горивни инсталации достигат 189 милиарда евро за 2012 г. (БВП на Финландия!) и сочи ТЕЦ "Марица-изток 2" като замърсителя на Европа. Неслучайно и двата доклада получават такова силно отразяване у нас. Политическото послание от тази масирана медийна изява на ЕАОС и ЕК в навечерието на Парижката среща за климата е абсолютно недвусмислено: "Въглищните централи ни тровят, давайте да ги затваряме!"
Когато въпросните доклади се прочетат в детайли обаче, става ясно, че напълно си противоречат. Първият се базира на реални измервания и твърди, че основните виновници за лошото качество на въздуха в Европа са транспортът, битовото отопление на твърдо гориво и земеделието. Вторият напълно игнорира това и на базата на моделиране и допускания с висока степен на несигурност, достига до изводи като: само замърсяването на въздуха от ТЕЦ "Марица-изток 2" причинява икономически вреди от 15% от БВП на България през 2008 г. (при стойност на произведеното електричество от 0.3% от БВП). Внушението е, че ТЕЦ-овете генерират умопомрачителна отрицателна стойност за обществото.
Да, до края на XX век индустриалното замърсяване играе водеща роля за лошото качество на въздуха в Европа, но днес подобно твърдение е просто лъжа. Въпреки това хората масово асоциират индустриалните комини със замърсяване, а пушещите къщички през зимата – с приказки и коледен уют. Ролята на ЕАОС и ЕК обаче не е да подсилват заблудите, а да ги разсейват и да вземат информирани решения.
Да вземем за пример България. Графиката ясно показва колко много намаляват индустриалните емисии на ФПЧ и техните прекурсори в периода 2007-2013 г. – над 5 пъти (2014 г. спадът продължава, но все още няма окончателни данни). В същото време качеството на въздуха едва мърда – средногодишната концентрация на ФПЧ10 в градовете ни се изменя (в зависимост от конкретните географски и метеорологични условия) между 40 и 50 мкг/м3. През 2014 г. имаме два града с над 60 мкг/м3, Монтана и Видин, по-скоро известни като столици на бедност, отколкото на работеща индустрия. Замърсяването на въздуха в София намалява значително след затварянето на Кремиковци през 2009 г. и оттогава индустрията няма значим принос. Ако във втория доклад на ЕАОС имаше логика, то градовете Гълъбово, Девня и Пирдоп би трябвало да са адът на Земята (какъвто са били до края на XX век), изложени на около 90% от общото индустриално замърсяване в България. Само че измерванията показват, че след 2007 г. се радват на сравнително добро качество на въздуха и даже в последните години покриват изискванията на ЕС за ФПЧ (с много редки превишения за други газове).
Подобни паралели могат да бъдат направени за всяка страна в Европа. В Италия например не са останали големи горивни инсталации със значими емисии, но качеството на въздуха е сравнимо с България и се влошава. Германия и Великобритания, които имат десетки огромни ТЕЦ-ове с много по-големи общи емисии, пък се радват на добро качество на въздуха. Тук-там в Източна Европа има и изключения, но изводът, който се налага е: днес индустриалното замърсяване вече няма (почти) никаква връзка с лошото качество на въздуха в Европа. Дори веднага да затворим въглищните централи, въздухът, който дишаме, няма да стане осезаемо по-чист.
Транспортът (водещ във всички големи градове), битовото отопление на твърди горива (особено в по-бедните страни) и земеделието (в провинцията) създават над 95% от проблема поради простия факт, че емитират замърсители директно в лицата ни.
Ето още няколко факта: ЕС е единственият регион в света, в който се случва мащабна дизелизация на автомобилния парк, като днес около 40% от колите са дизелови (при 1% в САЩ и 3% в Япония), а годишните им продажби в някои страни напоследък достигат 70-80% от целия пазар.
ЕС е единственият регион в света, където използването на биомаса за битово отопление се увеличава в периода 1990-2010 г.
Все по-често се случват епизоди на мащабно (на територията на няколко държави) замърсяване на въздуха с ФПЧ в Западна и Централна Европа през пролетта – както през март 2014 г. Основен източник обаче е разпръскването на оборски (амоняк) и изкуствени торове (нитрати) по полетата.
Един изправен дизелов автомобил (повечето са Евро 2/3/4) замърсява между 5 и 10 пъти повече от съответния бензинов; а неизправен – до 20 пъти. Бумът на дизеловите автомобили от 90-те години насам се дължи на комбинация от фактори. Първо, климатичните политики на ЕС изискват от автомобилните концерни да намаляват бързо въглеродните емисии на колите, което се случва много по-лесно с високоефективните дизелови двигатели; Второ, данъчното облагане измества фокуса си от замърсителите на въздуха към въглеродните емисии. И трето, дизеловото гориво е жизненоважно за товарния транспорт и съответно цената му се поддържа по-ниска чрез акцизите. В резултат продажбите на дизели експлодират. Налага се слагането на филтри за твърди частици, които пък ограничават ефективността и в крайна сметка дори и въглеродните емисии на нов дизелов и бензинов автомобил днес са почти еднакви. Междувременно в Париж се чудят как да ги премахнат от пътя и предлагат по 10 000 евро субсидия за закупуване на електромобил при предаване на стар дизел. Само че вместо за скрап старият дизел най-вероятно ще дойде в България, нали?
Климатичните политики на ЕС създават и проблема с биогоривата и биомасата. Под мотото "Възобновяемият ресурс е винаги по-чист" Европа промотира смесването на фосилните с биогорива. Днес всички знаем, че екологичните и социални ефекти са катастрофални и ЕК се чуди как да даде назад. Положението с твърдата биомаса е подобно. След години субсидиране на завръщането на биомасата (под всякакви форми) към котлите и камините в Европа и съответния ръст на замърсяването с ФПЧ, включително в домовете (битовото изгаряне на дървесина емитира два пъти повече ФПЧ на единица произведена енергия от въглищата), днес Германия, Австрия и Швейцария вече въвеждат изисквания за филтри, които сериозно оскъпяват това отопление. Дори и те обаче не прихващат съединения като силно канцерогенното БаП (бензо-а-пирен), което се емитира при изгаряне на биомаса и представлява единственият значим замърсител на въздуха, чиито общи емисии в ЕС растат.
Без да навлизам във всички екологични аспекти на биоземеделието, любимото дете на Общата селскостопанска политика и зелените потребители, ще спомена само един факт – оборският тор е най-значимият източник на силно летлив амоняк и е в основата на мащабните пролетни замърсявания на въздуха в Европа през последните десетина години. Да, миналия март цяла Западна Европа диша био-ФПЧ в ударни дози и това ще се случва отново…
И тук стигаме до
най-важният фактор: стагнацията
В много страни от ЕС качеството на въздуха се влошава, тъй като продължителната икономическа стагнация (реално в Европа няма значим ръст след 2008 г.) принуждава хората масово да минават на дърва и въглища и даже да изгарят отпадъци в домовете си, да занемаряват колите си, а някои – и да крадат филтри и катализатори за рециклиране. Особено ясно това се наблюдава в Гърция, където качеството на въздуха в Атина и Солун драматично се влошава въпреки благоприятните физикогеографски условия. Всъщност специализирани проучвания показват, че качеството на въздуха през зимата в малките и по-бедни градове и села в Европа, в които няма постоянен мониторинг, често е по-лошо, отколкото в големите градове и индустриални центрове. Това лесно се установява с просто око или нос при прекарване на няколко дни на такова място. Просто къщички с коминчета…
Медицинската статистика ясно подкрепя тезата, че качеството на въздуха се подобрява успоредно със степента на икономическо развитие. Долната графика показва отличната обратна корелация между БВП/човек и стандартизираната (коригирана за възраст) смъртност, свързана със замърсяването на въздуха с ФПЧ във всички страни с големи територии северно от 35-ия паралел северна ширина и над 1 милион жители. Ясно са обособени няколко групи – от азиатските държави с най-висока смъртност и най-ниски доходи, през европейските страни извън ЕС, новите страни-членки, Западна Европа и Северна Америка. България е единствената страна членка на ЕС-28 с над 600, Гърция – единствената страна членка на ЕС-15 с над 300 жертви на мръсния въздух на милион жители. Очевидно е, че силното развитие на индустрията и съответно икономиката е по-скоро предпоставка за по-чист въздух, отколкото обратното.
За съжаление тази графика вече не отразява реалността, защото през последните пет години Европа безнадеждно изостава. Високите и растящи цени на газа и особено на електроенергията, пряк резултат от "зелените" европолитики (вкл. отказ от ядрена енергия и фракинг; непрекъснат натиск за още по-силно, макар и безсмислено намаляване на индустриалните емисии; фиксидеята за намаляване на енергийното потребление; въглеродни квоти и разточителни субсидии за ВЕИ), водят до изключително "кафяв" резултат – загуба на индустрии, безработица, енергийна бедност и оттам – влошаване на качеството на въздуха и повишаване на смъртността и заболеваемостта. В това време в Америка се наблюдава спад на цените на газа и електроенергията, пазарно навлизане на ВЕИ, хибридни и електрически автомобили и съответно – развитие на индустрията, заетостта и благосъстоянието и много по-добро качество на въздуха дори и в най-големите градове.
Старият континент диша все по-трудно, защото страда от екологичен популизъм – комбинация от идеализъм, невежество и страх от технологиите, която спира прогреса и ни води към деволюция – живот в хармония с природата и остра миризма на био пушек!
Европейска столица на културата София не успя да стане, но на мръсния въздух - категорично.
Да, напоследък София става известна като европейска столица на мръсния въздух. Фактите за качеството на въздуха в Европа обаче съвсем не се изчерпват с това. Ето още малко новини:
29 коментара
Зелени, зелени, че чак плесенясали.
Правилно в статията се обръща внимание на замърсяването от дизеловите превозни средства, като се набляга, че бензиновите замърсяват в пъти по- малко, и интересно как общественото мнение се насочва към ел. автомобила, и идва въпроса защо се подминава съществуващата алтернатива която комплексно по този показател бори почти всички, а именно газифицираните автомобили. Как така драги зелени не знаете, че отпадните газове от тези автомобили са въглероден двуокис и водни пари и защо не защитавате политики толериращи газифицирането, но може би „в това лоби сметка няма"?
няма противоречия - както битовото отполение, така и транспорта и индустриалните инсталации имат своя принос да правят живота ни по-къс и по-мизерен заради болестите...
... и докато се правим че въздухът ни е мръсен защото няколко хиляди семейства се топлят на въглища няма да мръднем и крачка напред!
ЕКО популизъм няма - това е дъвка за конформисти които с тяхното мислене и действия са ни докарали дотук. просто има популисти които се възползват от всяка сфера - както например рашев с тази (и куп други подобни) статия можем да наречем индустриален популист!
Това го пиша от години, екологичната политика на ЕС е сбъркана. В САЩ:
1. Дизелов автомобил трябва да има катализатор пълен с урея за да мине еко изискванията на САЩ. Дизелов автомобил може да има по- малки СО2 емисиии от бензиновия, но азотните окиси излъчвани от дизела са причина за киселинните дъждове. А саждите, за раковите и белодробните заболявания.
2. Економичността в САЩ се постига с помоща на хибридни и електрически автомобили. За 2016 всички производители са задължени да продадат 1% ZEV (автомобили с нулеви емисии). За 2018- та процента става 4, за 2025- та 30.
2. Камините на дърва и въглища са забранени да се продават в магазините в почти в всеки град, (има ги в много стари къщи само) . Качеството на въздуха се следи всекидневно и когато кода е червен паленето им е забранено!
Еконимичността на дизеловият двигател също е под въпрос, защото за производството на единица дизелово гориво се използва повече нефт!
Тази статия не я ли четохме в "Дневник" преди няколко месеца?
Добре, че има хора каращи на пропан-бутан и метан, че иначе с толкова много продадени самоходни нафтови печки картината щеше да е още по-печална. Направих грешката да си купя дизел /нов/ но смятам да не я повтарям - скъпа поддръжка, съмнителна финансова икономия, екологичност съмнителна също /докато му работи FAP-a/.
Замърсители за мен
1. Фирмените дизелови служебни автомобили - камиончета, бусчета, баничарки. Някакви грохнали талиги 20+ години обслужват строителни бригади, разнасят стока по търговски обекти. Такива щайги на 4 колела са в толкова плачевно състояние, че спирайки зад тях задължително включваш на рециркулация защото може да те удуши дори и на празен ход, а мудното им потегляне е съпроводено с кълбета дим.
2. Двутактовите автомобили - макар и вече екзотика все още има някакви пенсионери каращи Вартбург и Трабант ... време е да бъдат забранени в градовете - който има носталгия към миналото да си ги кара на село. В тази графа включвам и "маслоядни" 4 тактови дето селтака собственик не им смена сегменти и гумички щото "Абе аз не я карам много, ще наливам евтина "Приста" и пак че ми излезе сметката"
3. Транспортни автобуси, бусове и рейсчета каращи хора по линии и "случаен превоз". Стари морги с Евро 1,2 двигатели които поради липса на поддръжка са станали Евро -1.
4. Печки, камини котли - всички дървени и чугунени глави които имат наглостта да се топлят на дърва, въглища и течни горива в градовете.
Особено внимание да се обърне на изгарянето на пластмаси, ПДЧ, гума за отопление. Знам и за автосервизи, които се отопляват зимата на отработено масло /нали е без пари/.
5. Стоителни обекти и свързаната с тях мизерия, цимент и прахоляк. Дори и на обществени поръчки сме виждали как режат плочки с флекс вместо с машина с водно охлаждане.
6. Калта и прахът в който се превръща после - виновник - спирането в градинки, липсата на залесяване и озеленяване. Строителни дейности. Неасфалтирани улици.
На първо време е достатъчно да се мият улиците пролетно и лятно време. И да започне постепена забрана на пушещите коли - всичко, що е над 20 години поетапно да се спира. Иначе хората няма да спрат да горят дърва и въглища и ТЕЦ-овете няма да спрат за година-две.
До коментар [#3] от "Realist":
Много от това важи за щата Калифорния не за САЩ. Примера със САЩ е крайно неудачен поради ред причини:
1. САЩ почти винаги е на челни места в класациите касаещи замърсяването на околната среда и водите, може да се каже, че едни от малкото които тук таме ги изпреварват по този показател са Китай.
2. САЩ имат изключително лицемерна политика в тази област, т.е. замърсяването става проблем в дадена област на производството едва когато в тази област в САЩ овладеят технологии които да намалят съответното замърсяване, иначе до тогава няма проблем.
3. Потребителската кошница на „американеца" е най- голяма в световен мащаб, като множество от тези стоки в кратки срокове се превръщат в боклук, като САЩ не само не критикуват тази политика но дори я насърчават, който е прочел поне един съвременен учебник по икономика ще го знае.
Това са само 3 причини з-то примера е неудачен, а могат да се изброят сигурно още доста. В случая да слушаме САЩ в тази насока е като да слушаме крадецът който вика- дръжте крадеца.
втората графика показва, че богатите общества има по-ниска смъртност от замърсяване на въздуха, което не е доказателство за тезата "Очевидно е, че силното развитие на индустрията и съответно икономиката е по-скоро предпоставка за по-чист въздух, отколкото обратното." ниската смъртност от тази причина в обществата с висок БВП може да се дължи на редица фактори или комбинации от тях, като по-високи разходи за здравеопазване, по-ефективно здравеопазване, развитие основано на индустрии, които не отделят ФПЧ, развитие основано на услуги, та чак до генетични фактори.
опростяването на темите за развитието, характерно за вярващите в прости икономически теории, като комунизъм или либертарианство, рядко е смислено
[quote#8:"beriya"]Много от това важи за щата Калифорния не за САЩ. Примера със САЩ е крайно неудачен поради ред причини[/quote]
Като не искате да приличате на САЩ, вземете заприличайте на Япония, скоро в Япония станциите за зареждане на ел. автомобили станаха повече от бензиностанциите!
Подходът на ЕС с дизеловите автомобили си беше глупост още от самото начало. Дизелите замърсяват повече от всеки бензинов автомобил, а в САЩ ако автомобила ти не мине годишният тест за вредни емисии губиш номера и не можеш да караш!