Когато дишаш отровен прах
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато дишаш отровен прах

Столичният Орлов мост държи едно от челните места по прахоляк

Когато дишаш отровен прах

Мръсният въздух в България се превръща във все по-голям проблем, решения има, но засега не се прави нищо

Калина Горанова
40128 прочитания

Столичният Орлов мост държи едно от челните места по прахоляк

© Надежда Чипева


Всъщност всичко щеше да бъде наред, ако можеше да не дишаме три-четири месеца през годината. Приблизително толкова са общо дните, през които въздухът в големите градове на България е толкова замърсен, че освен кислород в белите ни дробове влизат фини прахови частици. Те остават там и макар че са малки, всъщност са огромен проблем - причиняват тежки болести. Заради тях живеем по-малко. Годишно за лечение на белодробни заболявания в България се плащат между 150 и 200 млн. лева и съществена част от тях могат да бъдат спестени, ако въздухът беше чист.

"Задръжте си дъха, докато сте в България", написа преди година New York Times, според който София е мръсната столица на Европа. Това, че се излагаме пред чужденците, разбира се, е най-малкото притеснение. Фините прахови частици (ФПЧ), които в момента са най-големият замърсител в България, разболяват - причиняват от астма до рак. В България те са много над нормата на Европейския съюз и в пъти над определеното за безопасно от Световната здравна организация.

Столичният Орлов мост държи едно от челните места по прахоляк
Фотограф: Надежда Чипева

Проблемът е изключително сериозен, но въпреки това има решения. Нито едно от тях не е лесно, нито бързо, но още по-неприятното е, че чистотата на въздуха не е приоритет на нито една партия, на нито едно управление през последните години. Единственият натиск идва по линия на Европейския съюз, но малкото постигнато от Брюксел до момента е да подобри измерването и статистиката, така че да знаем по-добре за размера на проблема. В последните дни на декември например (традиционно най-мръсният период през годината) в София замърсяването с ФПЧ надвишаваше в няколко дни нормата на ЕС осем пъти, а на Световната здравна организация - около 20 пъти.

Не дишайте!

Със затварянето на редица производства, изграждането на прахоуловители и сероочистки на големите горивни инсталации и повишаването на енергийната ефективност на промишлеността популярните преди години залпови обгазявания с опасни субстанции стават все по-редки (виж картата за местата, където е отчетено замърсяване над допустимото със серен диоксид, азотен диоксид и озон). С пречистването на индустрията фокусът постепенно започна да се измества върху т.нар. фини прахови частици, вилнеещи в градовете. Финият замърсител става популярен, след като в САЩ доказват, че той е по-опасен от т.нар. общ прах, мерен дотогава, обясняват от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Новите станции за мониторинг на въздуха, които започват да се изграждат в страната в средата на 90-те години, показват една силно запрашена картина, много над позволената норма, която е 35 дни в годината повече от допустимия фин прах. От влизането на България в ЕС българските градове ежегодно държат едни от челните места в съюза по фина запрашеност на въздуха, а темата се раздухва безрезултатно всяка зима от медиите, когато домашните печки бумтят силно, а студеният въздух затиска отровите от трафика към земята и дробовете ни.

Според последните обобщени данни на ИАОС за 2013 г. от всичките 50 станции 40 отчитат мръсен въздух над допустимото (виж картата), като повечето от останалите 10 се намират по планините, а само на връх Рожен може да дишате абсолютно спокойно. Страната е една от 17-те членки на ЕС, срещу които има наказателна процедура за непостигане на нормите за фини прахови частици в 29 общини на територията на цялата страна, като процедурата се намира в досъдебна фаза.

Въпреки че всичките 29 общини работят по програми за подобряване на въздушната ситуация, по данни на Министерството на околната среда и водите подобрения за периода 2011 - 2013 г. няма. "В по-голямата част от населените места изискванията за спазване на нормите не са постигнати", признават от там. Причината за сложността на решаване на проблема с финия прах са източниците, които го причиняват, и тяхната пряка връзка с ежедневието на жителите на даденото населено място и финансовите им възможности. Анализите за връзката между богатство и замърсяване показват, че (поне в нашия климатичен пояс) колкото по голяма е бедността, толкова по-мръсен е градският въздух. Мерките за намаляване на финия прах биха засегнали почти всеки жител на населено място, а на свой ред общинските администрации предпочитат да не проявяват голяма твърдост за налагане на непопулярни мерки, като например ограничаване на печките с дърва и въглища или строг контрол за изправността на автомобилите.

Камината - начин на употреба

Основен причинител на фините прахови частици общо за страната е битовото отопление под формата на дърва, въглища или нафта, което има дял от 59% (виж графиката). "Още един неблагоприятен факт е, че емисиите от бита са на височина 4-5 метра и всичко, което се изхвърли във въздуха, остава на нивото на дишане на хората. При големите ТЕЦ-ове комините са на по 200 - 300 метра височина и битът се явява по-опасен източник на фини прахови частици", обяснява Валери Серафимов, директор на дирекция "Мониторинг и оценка на околната среда" в ИАОС. "В някои малки населени места, тъй като беше неизгодно поддържането на топлоелектрически централи, те затвориха и цялото населено място мина на дърва и въглища или дори и да не е затворен ТЕЦ-ът, хората се отказват от него по икономически причини", продължава още той.

Друг основен причинител на фин прах е транспортът. Там лидер е Столичната община, чиито изчисления показват, че той има принос от 80% за състоянието на градския въздух. Наскоро главният архитект на София Петър Диков пресметна, че в столицата на 1000 души се падат 520 автомобила, като добави, че в САЩ 1000 души разполагат с 500 коли. "Куриозното е, че ние в това отношение надминахме американците, може би единствената област, в която сме ги задминали", обобщи той на лекция пред студенти на тема "Съвременност и развитие на София: градско развитие". Междувременно от седемте станции, които мерят въздуха на столицата, само тази, намираща се на Копитото, показва резултати, влизащи в нормата. Структурата на автомобилния парк и трафика също е от съществено значение, като популярните дизелови автомобили са по-замърсяващи от тези на бензин, а задръстванията още повече засилват проблема.     

Принос към фината прах има и строителството, като всичко впоследствие се разнася от камионите по улиците. За 2014 г. Столичният инспекторат е проверил 451 строителни обекта и е съставил 81 акта за нарушения. Най-честите са замърсяване на уличните платна с непочистени гуми от кал на строителните машини, неуплътнени каросерии и липса на предпазни мрежи и чергила на товарните автомобили. Улиците са сериозен източник на проблеми и през зимата, когато към домашните печки се добавя и лугата.  

За прахоляка допринася и пренебрежителното отношение на общините към зелените площи. Една от експертизите по безпрецедентното дело за въздуха на Пловдив, започнато през есента на 2011 г., когато се оказа, че там се диша един от най-замърсените с фин прах въздух в ЕС, например показа, че зелените площи в града са  близо два пъти по-малко от стандартите, като при норматив от 20 кв.м на човек Пловдив е заделил по 11 квадрата. Общината е демонстрирала и слаб контрол към това дали инвеститорите в различни обекти спазват нормите на залесяване. Накрая идват и географските и метеорологичните особености на всяко едно населено място и способността му да се самопречиства. Тя не е голяма за мъглив град като София, затворен като в тенджера от планини. А градовете в южната част на континента, където има засушавания, имат по-малки шансове да надминат по чист въздух дъждовно място като Копенхаген например.

Имитация на пречистване

До момента обаче не е направен европейски компромис по отношение на изискванията към някои от държавите, или българските градове трябва да влязат в нормите на допустимото. Общините до момента обаче демонстрират сила основно на хартия. Това е и част от защитата по делото за въздуха на Пловдив. То показа, че има чувствителност към проблема и гражданите могат да оказват натиск върху общинските администрации, за да живеят в една по чиста околна среда. Колективният иск срещу община Пловдив и регионалната екоинспекция, която трябва да следи дали общината изпълнява програмата си за пречистване на въздуха, дойде от от фондация "Асоциацията за европейска интеграция и права на човека", а делото се води от адвокат Михаил Екимджиев. Искът нямаше имуществени претенции. Желанието е при положително за гражданите съдебно решение в срок от шест месеца общината да се погрижи въздухът в града да влезе в европейските норми. Около две години жалбата не намери почва за разглеждане в Пловдив и накрая стигна до Смолянския окръжен съд, който наскоро я отхвърли и ответниците излязоха чисти от ситуацията.

Пловдивското дело няма аналог в България, но не и в европейски мащаб. Преди няколко години Италия беше осъдена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради боклука на Неапол, тъй като жалбоподателите са били принудени в продължение на години да живеят в екологично замърсена среда. Преди няколко години Дитер Янечек, член за Зелената партия и жител на Мюнхен, завежда иск срещу общината в Европейския съд за това, че местните власти не са предприели адекватни мерки за борбата с фините прахови частици и въздухът в града е по-мръсен от допустимото, като Янечек спечелва делото срещу града. От три години в Страсбург се намира и делото за въздуха на Пловдив. Какъвто и да е резултатът от него обаче, топката отново ще попадне в общината и нейната отговорност към здравето на жителите на града.

Това, което прави проблема сложен за решаване, е, че трябва да се комбинират политики на различни нива - от Европейския съюз (вижте повече на стр. 12), през изпълнителната власт, до общините. Въздухът, разбира се, може да се изчисти, и то не за десетилетия - задачата е напълно изпълнима. Истинските причинители на замърсяването могат да се сведат до три - грешни политики, липса на контрол и бедност. И за трите могат да се намерят решения. Иначе ще продължим съвсем буквално да се задръстваме с мръсотия.

Преглед на оригинала

Всъщност всичко щеше да бъде наред, ако можеше да не дишаме три-четири месеца през годината. Приблизително толкова са общо дните, през които въздухът в големите градове на България е толкова замърсен, че освен кислород в белите ни дробове влизат фини прахови частици. Те остават там и макар че са малки, всъщност са огромен проблем - причиняват тежки болести. Заради тях живеем по-малко. Годишно за лечение на белодробни заболявания в България се плащат между 150 и 200 млн. лева и съществена част от тях могат да бъдат спестени, ако въздухът беше чист.

"Задръжте си дъха, докато сте в България", написа преди година New York Times, според който София е мръсната столица на Европа. Това, че се излагаме пред чужденците, разбира се, е най-малкото притеснение. Фините прахови частици (ФПЧ), които в момента са най-големият замърсител в България, разболяват - причиняват от астма до рак. В България те са много над нормата на Европейския съюз и в пъти над определеното за безопасно от Световната здравна организация.

Столичният Орлов мост държи едно от челните места по прахоляк
Фотограф: Надежда Чипева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

60 коментара
  • 1
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Едно време си мислех, че Ню Йорк, Пекин, и всякакви арабски страни са в челото на класацитте за мръсотия.. А София и цяла България с неината прекрасна природа - палнини, реки, море.. не може да не бъде чиста.

    Уви - нива от 60-70 микрочастици, при нормално в "мръсните" американски градове от 15-30 ... наистина изглеждат стряскащи. Още по-стряскащо е непукизма и неразбирането на гражданите за проблема.

    Преди 20- години, когато прибирайки се у дома, всяка вечер ризата ми бе мръсна по яката - си мислех , че аз съм виновен.. Сега когато живея в "империалистическа страна" и независимо какво съм правил през деня - ризите ми са чисти разбрах, че проблема е другаде..



  • 2
    aha avatar :-P
    aha

    Пловдив е номинирания от българия град за европейска столица на културата заедно с 'истинската' столица софия ни водят непрощаващо към хронични белодробни заболявания. Това трябва да бъде написано на входа на всеки първокласен път летища и гари...Да не пропускаме градове с десетилетна култура на отравяне на собствените си граждани, а именно Бургас, Стара Загора, Варна и Русе...

  • 3
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Тъжната истина е, че в стремежа си да спестяваме.. харчим много повече и съсипваме здравето си.

    В стремежа си да спестим пари от отопление, се отказахме от парното и газта за отопление и ги заменихме масови с пачки с твърдо гориво - въглища , мазут, дърва.. Уплаших се преди 5-6 години когато минах по Южната дъга на София - там няма толкова лъскави офиси, колкото складове за твърдо гориво. Половин София вече се отоплява с котли и камини.. Цялата тая мръсотия отива във въздуха. А положението в Казанлък, Сливен, Плевен, дори Бургас - не е по-добро. Зимно врме, особено като падне мъгла - воня и пепел се носи из въздуха.

    И всичко това е за да спестим от ... газ и парно.

    Като казах парно - вальо топлото, още ли не е на топло ?

  • 4
    longin avatar :-(
    longin

    също така - всеки който си е резнал катализатора е виновен!

  • 6
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    смашният плач да се затвори Кремиковци по екологични причини май наистина е бил смешна работа

  • 10
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#3] от "bestbuy":

    Някои пестят, за други отоплението на твърдо гориво е почти без алтернатива и идва тук въпроса защо в селата където и зиме и лете бабите „се тровят" с печките на твърдо гориво, то въздухът е в пъти по- чист, може би защото те за всеки 2 крачки не се качват на колата, или защото за месец не използват по няколко килограма химия, за да си чистят тоалетната, стъклата, паркета... или защото не изливат в-у себе си куп химия под форма на парфюми, пудра, червила и .... или защото за всяко видяно насекомо не отиват до аптеката да купуват флакони с препарати стигащи да убият няколко коня или защото...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK