Какво доведе Алиев в София
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво доведе Алиев в София

Какво доведе Алиев в София

"Газпром" и падащите петролни цени активизираха азерските газови проекти

10232 прочитания

© Георги Кожухаров


Въпреки представата, че ниската цена на петрола удря предимно Русия и Венецуела, това не е точно така. Една от най-пострадалите държави от драмите на петролния пазар е Азербайджан, която само преди няколко седмици трябваше да девалвира националната си валута - маната, с 33.5%. Сега Баку се вижда принуден спешно да търси допълнителни приходи, с които да компенсира спадащите печалби от петрола.

Много възможно е това да е една от причините, довели азерския президент Илхам Алиев спешно в София. Преди още да са потекли първите количества каспийски газ към Европа, което се очаква да се случи след 2020 г., Баку вече се вижда принуден да увеличава обещаното. Част от очакваните 10 млрд. куб. метра газ ще стигнат до България и Италия, като минат през Турция и Гърция, след като през 2012 г. Азербайджан и консорциумът "Шах Дениз" избраха този маршрут вместо проекта "Набуко". Музикалният газопровод, който тихо умря преди години, трябваше да мине през България и да достигне до Австрия. Сега обаче Алиев отново заговори за изграждане на газова връзка от Турция към Централна Европа.

Освен петрола другата причина за това естествено е завоят на руските газови проекти. През 2012 г. беше ясно, че азерският газ няма да мине през България не само поради икономически причини, но и за да не се конкурира с "Южен поток". Сега обаче, когато газопроводът на "Газпром" се трансформира в "Турски поток", на негласното разделение на труда между Москва и Баку беше сложен край. Руският газ, поне според последните планове, ще стига на гръцко-турската граница точно там, където ще излиза и азерският газ. В Турция освен това съвсем сериозно се говори, че след като доставките за страната се преместят през Черно море и транзитните газопроводи през България останат сухи, тяхната посока може да се обърне и руският газ да потече по тях до Централна Европа. Това ще затвори още един потенциален пазар за азерския газ. 

Турският интерконектор

Така че премиерът Бойко Борисов има известни причини за ентусиазъм, тъй като този път не България, а Азербайджан има повече нужда от подкрепата на София. "Възможността, която президентът Алиев дава на България - "Булгартрансгаз" да участва в Южния газов коридор, включително да закупим акции, дава стратегическо предимство на България в региона", каза Борисов след срещата си с азерския президент. Въпреки че така и не стана ясно за какво точно говори премиерът, според запознати идеята, която се е обсъждала, е подновяването на т.нар. турски интерконектор. Газопроводът за кратко влезе в новините, когато през 2012 г. трябваше да бъде намерен заместител на "Набуко". Идеята беше да се свърже газопроводът ТАНАП (който транзитира каспийски газ до европейската част на Турция) с българската газопреносна мрежа и проектът беше наречен "Набуко–запад". Британската BP също имаше подобна идея. Тогава обаче азерският газ очевидно не достигаше да запълни още една тръба и Баку предпочете да не се конфронтира с Москва. 

Сега този план очевидно се възкресява, още повече че той никога не е умирал напълно. Маршрутът от Турция до Австрия все още присъства в т.нар. проекти от общ интерес на Европейската комисия. За правителството то е допълнителен коз, с който да подкрепи създаването на газов разпределителен център в България - по турския интерконектор на теория би могъл да тече както азерски, така и руски газ или суровината от LNG терминали в Турция. В същото време Брюксел не се е отказал да търси доставки и от други азиатски източници. Сред мерките, предвидени в току-що приетия план за изграждане на Енергиен съюз, присъства и засилването на диалога с Туркменистан, като далечната цел е и тази страна да стане доставчик на Европа.

Ентусиазмът се подклажда и от това, че азерският газ струва на турската "Боташ" средно с 16% по-евтино от доставките на "Газпром". Затова вече се говори как България може да внася и допълнително, отвъд вече договорените 1 млрд. кубически метра газ годишно.

Очи пълни, тръби празни

В плана има само два малки, но съществени проблема. Първо, изобщо не е ясно кога Азербайджан ще може да достави допълнителни количества газ. Дори сегашното находище "Шах Дениз 2", от което "Булгаргаз" трябва да получава суровина след 2020 г., все още не е разработено. Останалите полета в Каспийско море са още в много начален стадий на проучване (приблизително там, където е и блок "Хан Аспарух" в Черно море) и могат да влязат в експлоатация след поне десет години. В същото време алтернативните доставчици като Туркменистан са още по-далечна перспектива - засега няма изгледи Русия и Иран да се откажат от позицията си срещу газопровод през Каспийско море, без който централноазиатската република трудно ще се свърже с Европа.

Без всичко това да се случи, дори и капацитетът на газовата връзка между България и Гърция, по която се предвижда "Булгаргаз" да получава газа си от Азербайджан, ще остане незапълнен.

Другият проблем е, че Баку по ориенталски маниер е щедър на обещания. За последните години се говореше съвсем убедено как азерската петролна компания SOCAR ще закупи българската "Петрол". После се премина към идеята за придобиване на "Химко". Но нищо от това не стана. Гърция от години чака допълнителни 6 млрд. кубически метра газ, които трябваше да дойдат в страната по вече изградените газопроводи от Турция.

Иначе засега България и Азербайджан подписаха споразумения за сътрудничество в областта на туризма и телекомуникациите. Газът ще трябва да почака още малко.

Въпреки представата, че ниската цена на петрола удря предимно Русия и Венецуела, това не е точно така. Една от най-пострадалите държави от драмите на петролния пазар е Азербайджан, която само преди няколко седмици трябваше да девалвира националната си валута - маната, с 33.5%. Сега Баку се вижда принуден спешно да търси допълнителни приходи, с които да компенсира спадащите печалби от петрола.

Много възможно е това да е една от причините, довели азерския президент Илхам Алиев спешно в София. Преди още да са потекли първите количества каспийски газ към Европа, което се очаква да се случи след 2020 г., Баку вече се вижда принуден да увеличава обещаното. Част от очакваните 10 млрд. куб. метра газ ще стигнат до България и Италия, като минат през Турция и Гърция, след като през 2012 г. Азербайджан и консорциумът "Шах Дениз" избраха този маршрут вместо проекта "Набуко". Музикалният газопровод, който тихо умря преди години, трябваше да мине през България и да достигне до Австрия. Сега обаче Алиев отново заговори за изграждане на газова връзка от Турция към Централна Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    моето мнение ,че газта ще потече много по бързо отколкото се очаква ,поради това ,че технологиите са достатъчно напреднали ,трябва политическа воля и добри цени

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Мъжете в семейство Алиеви като че се раждат за ръководители: бащата секретар на Азербайджанскиа ЦК на КПСС, после президент, след това синът. После се чудим защо нещата не вървят.

  • 3
    today avatar :-|
    today

    Тия ако тръгнат да изнасят газ нали Путлер веднага ще прати зелените човечета да организират референдум и да свалят Алиев.

  • 4
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Един път и от нас да зависи нещо.

  • 5
    kirsner avatar :-|
    kirsner

    Медиите в България наистина създадоха ( по идеологически причини) наистина някаква едностранна картина, според която основно Русия и тук-таме някои страни като Венецуела са пострадалите от спадналите цени на петрола.

    Истината е че дори една Канада е сред най-пострадалите. Канада, подобно на Русия, има дял на бизнеса със земни горива от около 10% от БВП. От август 2014 досега канадския долар се обезцени с близо 30% спрямо американската валута. Някои големи американски вериги ( като "Target" например) затвориха бизнеса си в Канада главно заради това обезценяване. А канадците вече или спират, или обмислят спирането на редици от социалните си програми.

  • 6
    velian avatar :-|
    volarok

    Азербайджан и Иран крепят интереса на Москва в газовия й поход към Европа, но не мога да разбера, къде е техният интерес?

  • 7
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Отлична енергийна теория. И както се пее в една наша песен "А дано, ама на дали".

  • 8
    gwm1411212753377318 avatar :-|
    Plamen Shopov

    До коментар [#5] от "kirsner":

    Това е така,защото има свръхпроизводство,и всички хранилища са запълнени!Нищо общо с евтиния петрол!Това за Канада,Русия я тресе друг синдром!

  • 9
    jonson avatar :-|
    jonson

    До коментар [#5] от "kirsner":

    А еврото от 1.5 на 1.8 за долар, защото Европа е износител на петрол?

  • 10
    kirsner avatar :-|
    kirsner

    До коментар [#9] от "jonson":

    По-скоро от 1.5 на 1.08 за доллар, и не защото Европа е износител на петрол, там факторите са други. Но специално в страните-износителки, падането на цените на петрола е една от основните причини за падане на техните валути.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK