Между замитането и измитането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Между замитането и измитането

Между замитането и измитането

Кои са основните причинители на замърсяването и възможните решения на проблема

Калина Горанова
9513 прочитания

© Инна Павлова


В един скромен дом, всичко, което не може да бъде заметено под килима, рано или късно просто се превръща в част от обзавеждането. В битката с финия прах над страната простото миене на улиците се е превърнало в най-популярната мантра, повтаряна от редица общински администрации. Козметичната мярка създава вибрации, които може и да разместват фини прахови частици из пространството, общинска е, лесна е, радва се на широка обществена подкрепа, но не способства за премахването на причините за тяхната поява и за по-дългосрочното решаване на проблема. А решенията са комплексни, нужна е подкрепата на разнообразни институции, нужни е промяната на някои установени от години практики и не на последно място подкрепа от страна на обществото. В борбата с фините прахови частици България попада в по-непривилегированата графа на държави с население със сериозни икономически проблеми, чийто приоритет е по-скоро оцеляването в студена зимна нощ, отколкото качеството на въздуха на другата сутрин. Балансът между двете обаче може и трябва да бъде намерен, за да стане къщичката по-симпатична за живеене и с по-малко прах под килима.

Битовото отопление

С 59% принос в страната за фините прахови частици битовото отопление е най-големият причинител на замърсяване. Данните показват, че качеството на въздуха е най-лошо именно през зимните месеци. Освен за града като цялоизползването на твърди горива в домовете има огромен негативен ефект върху въздуха в самите помещения с директно отражение върху здравето на хората там. Държавната енергийна политика обаче върви точно в обратната посока на тази за решаване на проблемите с чистотата на въздуха. Повишаването на енергийната ефективност е безспорно едно от основните решения на проблема. Програмата за саниране, в ход в момента, обаче е насочена към панелните сгради, където няма използване на твърди горива и така тя няма да допринесе за решаването на проблема с мръсния въздух. Друг пример за политика, която върви директно срещу чистотата на въздуха, са енергийните помощи, като сега чрез тях се разпределят по около 250 хил. тона въглища на година, или около половината от общото им потребление от домакинствата в страната. Една от мерките за намаляване на ФПЧ според експертите от denkstatt е спиране на енергийните помощи в твърдо гориво (дърва и въглища) поне в големите градове и увеличаване на стойностите на ваучерите за ток, газ и парно. Отново при запазване на субсидиите за енергийни нужди може да се предпочете вариант средствата да отидат за изграждане на малък ТЕЦ на биомаса, който да генерира енергия за голям брой домакинства при емисии, равни на тези от печките за дърва на десетина къщи. Друга мярка, за която обаче ще е необходимо допълнително финансиране, е замяната на горивната база на тези домакинства, които не са директни получатели на енергийни помощи, от дърва и въглища към ток, газ или възобновяеми енергийни източници. Помощ може да се предостави и под формата на ваучери за закупуване на по-енергоефективни отоплителни уреди. Като причина за замърсяването на въздуха често се пренебрегва изгарянето на отпадъците най-вече в ромските квартали, като това може да бъде решено с по-добра организация на сметосъбирането. 

Транспортът

Другият сериозен източник на замърсяване на въздуха е транспортът. Изграждането на метрото е сред основните червени (или по-скоро зелени) точки на Столична община в борбата с финия прах. Изчисленията на общината показват, че с разширението на метрото и пускането на новите участъци до летището и до Бизнес парк София се очаква намалените вредните емисии във въздуха да станат общо 67 хил. тона на година. Сред другите мерки, посочени от градската управа, е модернизацията на градския транспорт, като от 2014 г. са обновени 90% от тролейбусите, като в движение са пуснати 50 нови тролея. По Оперативна програма "Околна среда" пък са доставени 86 нови автобуся, като предстои доставката на още 40. Градския транспорт обаче играе малка роля за наличието на фините прахови частици на фона на частните автомобили, като мерките няма как да се радват на силна подкрепа сред жителите на града. Според експерти в дългосрочен план важна мярка за решаване на проблема може да е въвеждането на нова формула за определяне на данъчните ставки за автомобилите, така че да се стимулира отказа от стари дизелови коли и преминаването към такива с нулеви емисии. Замърсяването с ФПЧ от транспорта се дължи в огромна степен на наличието на голям брой автомобили без катализатор или с неработещ такъв, като начин за решаването му е при годишните технически прегледи такива автомобили просто да не бъдат допускани до движение. Съществена част от задачата е контролът в пунктовете да бъде реален и обективен, като изчисленията на експертите показват, че това може да изведе от движение до 50% от старите дизелови коли в градовете, докато те не бъдат приведени в съответствие. Извън рамките на пунктовете в различните градове  по света има редица проекти за установяване на замърсяващите МПС-та посредством мобилни газови анализатори, автоматични системи за мигновено измерване на емисиите на МПС в движение или на входовете на паркингите, кампании за докладване на пушещи автомобили и т.н. Колкото до ролята на трафика за замърсяването на въздуха, там традиционите мерки са увеличаване на пропускливостта на движение, ограничаване на употребата на лични автомобили в центъра чрез разширяване на синята зона, изграждане на още велоалеи и т.н.

Улицата

Третият източник на замърсяване, който зависи от общинитея е поддържането на улиците, като това най-често се свързва с тяхното миене. В мерките на столична община се предвижда и "оросяване" през сухите и горещи периоди и увеличаване на механизираното метене за сметка на ръчното. Общината също така трябва да следи строителните обекти и транспортните средствая излизащи от тях и разнасящи прах из града. Част от мерките на общините предвиждат подмяна на настилките с такива с ниска изтриваемост и оборудването им с отводнителни системи, изнасящи падналия прах. Важна част от мерките за намаляване на замърсяването на въздуха е и озеленяването, като спирането на автомобилите в тревните площи или бившите тревни площи превърнати на кал и пръст трябва да бъде ограничено. От голямо значение е и озеленяването на пространствата в близост до платната, за да се избегне вторичното замърсяване с прах.

В един скромен дом, всичко, което не може да бъде заметено под килима, рано или късно просто се превръща в част от обзавеждането. В битката с финия прах над страната простото миене на улиците се е превърнало в най-популярната мантра, повтаряна от редица общински администрации. Козметичната мярка създава вибрации, които може и да разместват фини прахови частици из пространството, общинска е, лесна е, радва се на широка обществена подкрепа, но не способства за премахването на причините за тяхната поява и за по-дългосрочното решаване на проблема. А решенията са комплексни, нужна е подкрепата на разнообразни институции, нужни е промяната на някои установени от години практики и не на последно място подкрепа от страна на обществото. В борбата с фините прахови частици България попада в по-непривилегированата графа на държави с население със сериозни икономически проблеми, чийто приоритет е по-скоро оцеляването в студена зимна нощ, отколкото качеството на въздуха на другата сутрин. Балансът между двете обаче може и трябва да бъде намерен, за да стане къщичката по-симпатична за живеене и с по-малко прах под килима.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    gligi avatar :-|
    gligi

    Още по-проста мярка - привеждане в ред на безбройните уж "зелени" петна, а реално кални купчини или локви, от които се стича кал през дъждовния сезон и се вдига прах през сухия.

    И да не забравяме превенцията - всеки материал, останал на асфалта достатъчно дълго, ще се превърне във ФПЧ. Дупките и локвите трябва да останат в миналото. Улиците в големите градове са за тотално преизграждане, вкл. канализацията.

    Едва след като се оправят тези два проблема, ще има смисъл и полза от миенето.

  • 2
    zaza avatar :-|
    zaza

    Големият проблем са т.н. зелени площи, които всъщщност са превърнати в паркоместа. Автомобилите паркират там и ако те самите не разнасят особено количество прах

  • 3
    zaza avatar :-|
    zaza

    Големият проблем са т.н. зелени площи, които всъщщност са превърнати в паркоместа. Автомобилите паркират там и ако те самите не разнасят особено количество прах то вятърът вдига прахоляк, дъждовете го свалят на улицата и т.н. Това нещо трудно може да се контролира от общината.
    Тези "зелени" площи трябва наистина да се озеленят и това по възможност да стане от хората, които и да си ги пазят. Това е нещото, което винаги ми е липсвало, когато се върна от САЩ, Ирландия и т.н. Оснивния прахоляк и мръсотия идва от калните градинки или калта край всяко улично дърво!

  • 4
    maimunimrysni avatar :-@
    Dreadlord

    До коментар [#3] от "zaza":

    Не - 50% от тия псевдозелени площи трябва да се покрият с настилка и да се превърнат в паркинг - ако трябва платен, но паркинг. Такива са реалностите и всичко останало е мечтателност на псевдоинтелектуален градоустроител. С парите от тия платени паркинги да се засадят дървета на другите 50% от поляната, като така се компенсира "зеленият ефект" от намалената площ (а него не го е имало изобщо, тъй като в калните коловози трева не никне). Трябва да се разбере, че за да има смисъл от една "зелена площ", тя трябва да е зелена, а не да е в перманентна оран от точила на автомобили. А не може да бъде зелена ако тези автомобили няма къде да паркират. Друг вариант са многоетажни паркинги, но той е в по-дългосрочен план.

  • 5
    sasvirco avatar :-|
    sasvirco

    Улиците се мият 1 път в годината. Но според автора на статията, нямало да реши проблемите...

    Спирам да чистя в къщи. За какво да чистя, като това няма да реши проблемите с праха в къщи. Той пак се появява след 2-3 дни.

  • 6
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Улиците в София се мият веднъж годишно, което е комично. Като си купиш бели обувки след един ден стават сиви. В Холандия ги носиш един месец и изглеждат като нови. Как да не влияе това на въздуха? Трябва като за начало са почнат да мият всяка седмица, пък тогава да мислим и за други мерки

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    maiski avatar :-|
    Хъм

    До коментар [#4] от "Lord Dreadfort":

    Защо тогава платените паркинги на метрото стоят празни, след като са толкова необходими на гражданите??? Аз си плащам месечна такса за паркинг и не се мотая из целия център на София, негодувайки как нямало къде да се паркира...
    Напротив, повече зелени площи, повече велоалеи и изнасяне на основния трафик извън центъра.

  • 8
    ceneto avatar :-|
    ceneto

    добра статия, иначе в София може и панелите да не се отопляват с
    твърдо гориво, но в Монтана например това е основния тип отопление
    и данните за ФПЧ го потвърждават

  • 9
    maimunimrysni avatar :-?
    Dreadlord

    До коментар [#7] от "Хъм":

    Защото има и неплатени. Ако моето предложение се изпълни, то би покрило почти всички паркоместа в рамките на града. И не е въпросът в плащането, а в това да има достатъчно количество паркоместа, които не са кални коловози - щото очевидно те де факто се ползват за паркоместа, а това налага полагането на настилка върху тях.

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Важна част от мерките за намаляване на замърсяването на въздуха е и озеленяването, като спирането на автомобилите в тревните площи или бившите тревни площи превърнати на кал и пръст трябва да бъде ограничено."

    Вие луди ли сте? Няма паркинги. Това Е! На всяка бивша публична собственост буренясвала с години наред може да се построи по един 2-3 етажен паркинг. Тогава може да се забрани паркирането на всички улици, но уви...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK