Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
91 7 мар 2015, 23:57, 25031 прочитания

В информационна война ли сме

Как се провеждат т.нар. психологически операции, които заливат медиите покрай кризата в Украйна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля." Това изречение от работния вариант на стратегическия документ "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана", разработен от служебния военен министър Велизар Шаламанов, предизвика малка политическа буря у нас в края на миналото лято. След личната намеса на служебния премиер Георги Близнашки частта за информационната война на Русия отпадна от окончателната версия на визията. От дистанцията на изминалите няколко месеца обаче премахването на този елемент на заплахите за националната сигурност изглежда по-скоро прибързано и наивно. Защото в момента публичното пространство в България като че ли е под постоянен дъжд от проруски информационни шрапнели. "Русия провежда най-удивителния информационен блицкриг, който някога сме виждали", заяви и командващият на въоръжените сили на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав около месец и половина след като българското правителство заглади ръбовете на своята "Визия 2020", така че да не дразни Кремъл твърде много.

Война ли е


Според някои специалисти по информационна сигурност за война е може би малко пресилено да се говори. Което обаче по никакъв начин не значи, че страната ни не се намира под масирано пропагандно въздействие от страна на Москва. "Не знам дали да нарека случващото се в България "информационна война". По-скоро е пропаганда, манипулиране на политически и икономически процеси, въздействие върху общественото мнение, даване на привидност за поддръжка от страна на ЕС за действията на Русия", коментира за "Капитал" бившият служебен министър Тодор Тагарев. Освен специалист по планирането на отбранителните способности той е и един от българските изследователи, които се занимават с информационните аспекти на сигурността и съвременните бойни действия. Според него терминът война трябва да се използва само когато има конфликт, който включва в себе си упражняване на сила, използване на оръжия, разрушения и жертви. Такава обаче в момента съвсем реално се случва в Източна Украйна, а информационните аспекти от този конфликт засягат не само пряко замесените в него, но и трети страни, които могат да са както неутрални, така и потенциални съюзници на някоя от враждуващите държави. Тагарев смята, че българският случай е типичен за държава с неустановени възприятия и разбиране за политиката за сигурност и външнополитическата ориентация. Нещо подобно се случва и в други държави от ЕС, като например Унгария - експлоатира се естественият страх от войната, притеснението на хората, че могат да загубят, нежеланието им да причинят зло на някой друг.

"Всички тези пропагандни действия на Русия, ако приемем хипотезата, че тя няма да предприеме агресивни действия спрямо член на НАТО, по-скоро са, за да разколебаят големи групи от населението или политическите лидери в страни от ЕС в тяхната собствена правота. Целта е да ги убедят, че Москва има право на някакъв друг модел, на някакъв друг специфичен стил на поведение, който не се признава от международните норми. Целта е да ги разколебае по отношение на съюзите, в които участват, и по този начин да се намали съпротивата спрямо нейните агресивни действия в т.нар. близка чужбина - в държавите, които тя счита за своя сфера на влияние. Очевидният пример е Украйна", коментира по този повод Тагарев. Според него обаче в подобни ситуации само психологически операции не работят и като правило винаги става дума за съчетаване на различни видове инструменти. "Най-важният момент е, че те са елемент от по-голямо военно усилие", обобщава Тагарев. И добавя: "Струва ми се, че концепцията за хибридната война е по-обещаваща за анализиране на тези въпроси." За хибридна война говорим, когато става дума за съчетаване на конвенционални и асиметрични бойни действия с методи за натиск от невоенен характер, които включват в себе си също така информационни и психологически операции.

Как работи



Първоначално информационните операции са разглеждани като елементи от някакви военни действия, от някакъв военен конфликт, който е достатъчно ясно очертан. По същия начин стои въпросът и с психологическите операции, които са част от действията, които всяка една от воюващите страни предприема, за да може да въздейства на така наречените от известния военен теоретик Карл фон Клаузевиц "центрове на тежестта на противника".

Това например може да е лидерът на противниковата страна – можеш да се опиташ да го унищожиш физически, което обаче обикновено е доста трудно. За сметка на това е далеч по-лесно да се опиташ да промениш начина му на мислене. Цел на психологическите операции например може да е да създаде у него усещането, че не може да ти противодейства, че е загубен и няма полезни ходове. Може също така да го дискредитираш в очите на собственото му население.

Втора възможност е да действаш спрямо вражеските войски и да ги деморализираш. В миналото това става чрез разпръскване на лозунги, чрез радиопредавания и т.н. В наши дни се използват по-съвременни комуникационни средства като телевизия, интернет, социални мрежи и т.н. Когато става дума за деморализация на въоръжените сили, има значение и точно за какъв тип войски става дума – най-податливи са например запасняци, новобранци или пък части, които са изтощени, дълго време са били под напрежение или пък са с много ранени. Те в много по-голяма степен се поддават на такова въздействие.

Трета възможна цел на подобни операции е цивилното население. Тогава, когато успееш да убедиш хората, че каузата им е загубена, че твоята кауза е печелившата, че тяхното бъдеще е с теб, можеш да си осигуриш победа с минимални загуби или дори изобщо без бойни действия. Тогава цивилните може да спрат да поддържа лидерите или армията си, дори те все още да са решителни, единни и целенасочени. Така че подриването на обществената поддръжка за военните усилия на страната е основен елемент от информационната война.

Последното се постига чрез систематично повторение на отделни твърдения, независимо дали са верни или не. Резултатът от това е бомбардиране на населението с манипулативни заглавия от типа на: "Обявиха война в МО!', "Дрънченето на оръжия продължава: Четири натовски кораба в Черно море" или пък "САЩ се оглеждат за танкова база у нас". "Има различни тези, които последователно се набиват постоянно в съзнанието на хората. Например, че Крим е руски. А всъщност той е бил на татарите. А ако върнем по-назад историята, може да се окаже, че е бил и български. По всички международни договори обаче Крим си е част от Украйна и това са международно признати граници", коментира по този повод Тагарев и добавя: "Друга теза е колко ни вредят санкциите. Колко да вредят, при положение че едва около 2.5% от търговията е с Русия?"

Важен момент при информационната война също така е налагане на "правилните" канали за разпространение на информация. "Впечатлението ми е, че в българските медии се цитират основно руски източници. Цитират се т.нар. опълченци от Луганск и Донецк. Често се цитират западни източници. Практически обаче никога няма позовавания на украински с изключение на официални изявления. Руската страна обаче последователно и агресивно налагат своите тези, докато западните медии се опитват да правят балансирано представяне на нещата. Така руската гледна точка преобладава", казва по този повод Тагарев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска 3 Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска

И още: Петролът продължава да се срива, срокът за чакалнята на еврозоната за България се изтегля за следващата година, а кабинетът обсъжда актуализация на бюджета

30 мар 2020, 2323 прочитания

Във вторник изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево Във вторник изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево

Той предвижда застрояване на нови 835 декара в парк "Странджа", от които 678 декара са по крайбрежието

30 мар 2020, 799 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
София "оправда" некачествения ремонт по бул. "България" със стара глоба

"СК 13 Трансстрой" е глобена с 620 хил. лв. още през лятото, но все още не е отстранила дефектите по трасето

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10