Как работи

Първоначално информационните операции са разглеждани като елементи от някакви военни действия, от някакъв военен конфликт, който е достатъчно ясно очертан. По същия начин стои въпросът и с психологическите операции, които са част от действията, които всяка една от воюващите страни предприема, за да може да въздейства на така наречените от известния военен теоретик Карл фон Клаузевиц "центрове на тежестта на противника".

Това например може да е лидерът на противниковата страна – можеш да се опиташ да го унищожиш физически, което обаче обикновено е доста трудно. За сметка на това е далеч по-лесно да се опиташ да промениш начина му на мислене. Цел на психологическите операции например може да е да създаде у него усещането, че не може да ти противодейства, че е загубен и няма полезни ходове. Може също така да го дискредитираш в очите на собственото му население.

Втора възможност е да действаш спрямо вражеските войски и да ги деморализираш. В миналото това става чрез разпръскване на лозунги, чрез радиопредавания и т.н. В наши дни се използват по-съвременни комуникационни средства като телевизия, интернет, социални мрежи и т.н. Когато става дума за деморализация на въоръжените сили, има значение и точно за какъв тип войски става дума – най-податливи са например запасняци, новобранци или пък части, които са изтощени, дълго време са били под напрежение или пък са с много ранени. Те в много по-голяма степен се поддават на такова въздействие.

Трета възможна цел на подобни операции е цивилното население. Тогава, когато успееш да убедиш хората, че каузата им е загубена, че твоята кауза е печелившата, че тяхното бъдеще е с теб, можеш да си осигуриш победа с минимални загуби или дори изобщо без бойни действия. Тогава цивилните може да спрат да поддържа лидерите или армията си, дори те все още да са решителни, единни и целенасочени. Така че подриването на обществената поддръжка за военните усилия на страната е основен елемент от информационната война.

Последното се постига чрез систематично повторение на отделни твърдения, независимо дали са верни или не. Резултатът от това е бомбардиране на населението с манипулативни заглавия от типа на: "Обявиха война в МО!', "Дрънченето на оръжия продължава: Четири натовски кораба в Черно море" или пък "САЩ се оглеждат за танкова база у нас". "Има различни тези, които последователно се набиват постоянно в съзнанието на хората. Например, че Крим е руски. А всъщност той е бил на татарите. А ако върнем по-назад историята, може да се окаже, че е бил и български. По всички международни договори обаче Крим си е част от Украйна и това са международно признати граници", коментира по този повод Тагарев и добавя: "Друга теза е колко ни вредят санкциите. Колко да вредят, при положение че едва около 2.5% от търговията е с Русия?"

Важен момент при информационната война също така е налагане на "правилните" канали за разпространение на информация. "Впечатлението ми е, че в българските медии се цитират основно руски източници. Цитират се т.нар. опълченци от Луганск и Донецк. Често се цитират западни източници. Практически обаче никога няма позовавания на украински с изключение на официални изявления. Руската страна обаче последователно и агресивно налагат своите тези, докато западните медии се опитват да правят балансирано представяне на нещата. Така руската гледна точка преобладава", казва по този повод Тагарев.

Руският опит

Ако разгледаме руската литература, която третира проблемите на информационната война и психологическите операции, ще намерим и доста интересни примери как подобни инструменти за въздействие могат да се използват и в мирно време. За жалост някои от тях може да открием и разглеждайки публикациите в българските медии. Книгата "Тайни на психологическата война – цели, задачи, методи, форми, опит" на Владимир Криско подробно описва използването на пропагандния инструментариум преди, по време и след военни действия. В нея съвсем ясно е казано, че една от основните задачи е да се всява разкол в редиците на противниковата страна и нейните съюзници, както и да се провокират съмнения във водените от тях вътрешна и външна политика.

"Целите на психологическата война могат да бъдат: а) предотвратяване на възможен военен конфликт; б) отслабване на морала на личния състав на въоръжените сили и гражданското население на противника; в) склоняването им към отказ да участват в бойни действия", се казва в книгата. Друг стратегически елемент от руските психологически операции е критикуването и дискредитирането на политическото ръководство и популярните лидери на потенциалните противникови държави, както и атакуване възгледите на държавното ръководство. По този параграф руската школа за водене на психологическа война различава три вида пропаганда: бяла, сива и черна. Бялата се базира на информация от официални източници, използва проверени данни и не прикрива своите цели. Сивата използва както достоверна, така и непроверена информация и обикновено подбира фактите и мненията си така, че да налага своите изводи и оценки.

Най-интересна е черната пропаганда. Тя е и най-ефективният инструмент за дискредитиране. Черната пропаганда винаги крие своите източници на информация, а задачата й е лансирането на откровени лъжи. "В демократичните държави тя се преследва по закон", отбелязва руският наръчник по психологическа война, но добавя, че "тя все пак съществува, като нейни носители са така наречената булевардна преса и жълти издания, както и екстремистките политически организации". В българския случай това са вестници от типа на "Уикенд", "Телеграф", сайтове като pik.bg и blitz.bg или пък партии от типа на "Атака". Последната например е най-големият разпространител на инсинуации за предстояща мобилизация на военнослужещи или разполагане на натовска военна техника, която ще се използва за нападение срещу Русия и така ще превърне България в мишена на руските въоръжени сили. И че всъщност заемът от 16 млрд. лв. ще се използва за подготовка на българската армия за атака срещу Русия.

Гореописаната инсинуация пък попада в обхвата на друг тип психологически операции – деморализация на противника чрез изграждане на негативно отношение към собствената армия и войната по принцип. Основните направления в при този тип информационно въздействие са две – втълпяване, че войната е безперспективна, че ще има катастрофални последствия за страната и за всеки отделен човек, от една страна, а от друга, че положението е безнадеждно и съпротивата е безсмислена. "Направи ми впечатление, че след подписването на споразумението в Минск, което не беше спазено от сепаратистите с благословията на Кремъл, медиите и социалните мрежи бяха пълни с новини как украинските войски са обградени, обречени и ще бъдат смачкани. Според мен това няма начин да не е стигало до силите в Дебалцево. Това си е метод на психологическа война", коментира по този повод Тодор Тагарев. Паралелно с това се провежда друг тип психологически операции сред собственото население, които се борят с пацифизма и мобилизират хората за поддръжка за бъдещи бойни действия (в англоезичната литература по този повод се използва терминът homefront).

Разделяй и владей

Друга основна задача на психологическите операции е подриването на авторитета на политическото и военното ръководство на противника в очите на собственото население, личния състав на въоръжените сили и световното обществено мнение. Арсеналът от използваните способи е доста разнообразен, манипулативен и безмилостен:

- Ясно разделяне на политическия и военния елит на "добри" и "лоши";

- Използване на негативен език, както и сравнения и епитети, унижаващи личното му достойнство.

Друга задача на психологическите операции, описана в руския наръчник, е всяване на разкол между различните общности сред населението. "Целта е задълбочаването на съществуващите противоречия между различните групи хора до критично ниво и посредством това значително да се намали боеспособността на войските на противника, а също така и способността на населението да се съпротивлява", се казва в книгата. Това се постига чрез акцентиране на различията между отделните социални групи, най-важни от които са социално-класовите и национално-религиозните. Като ефективен пример в тази посока авторите на наръчника дават съветската пропаганда сред украинците и белорусите при нахлуването на СССР в Полша през 1939 г., както и американските психологически операции по време на първата война в Персийския залив, довели до въстание сред кюрдското население.

Паралелно с това се провеждат и точно обратния тип психологически операции – изграждане на максимално позитивно отношение към собствената държава, политика и въоръжени сили в средите на противника. Авторите отбелязват обаче, че това често е доста сложна задача. Като пример те привеждат опитите за пропаганда във Финландия, предхождали Зимната война от 1939-1940 г. Разпространяваните агитационни материали за дружбата между народите на СССР и Финландия провокирали у финландците единствено недоумение и смях.

В сферата на психологическите операции попада и умението да заблудиш противника относно бъдещите си намерения и действия. Това създава предпоставки за неочакван военен удар, отбелязват руските теоретици на информационната война. Като добри примери от историята те разглеждат изненадващите нападения на Сталин над Полша и Финландия, както и на Германия над СССР. Към тях вероятно трябва да добавим и светкавичната операция на руските специални сили в Крим от края на февруари миналата година, когато те успяха да овладеят украинския полуостров в рамките на четири дни, без никой да очаква това.

Друг любопитен и доста характерен елемент от руската информационна война е... възхвалата на руското оръжие. Като последен елемент от стратегически важните мирновременни психологически операции е отбелязано, че "трябва да се доказва качественото преимущество на собствената бойна техника, оръжие, военно обучение и духа на въоръжените сили". По всяка вероятност имате представа за какво става дума, ако сте се сблъсквали с българските издания и сайтове на оръжейна тематика. "В нашите медии е пълно с твърдения как руското оръжие е най-доброто на света. Почти няма нищо за американското. И ако има нещо, то ще е за поредния проблем при изпитанията на F-35. А твърденията за руското оръжие са чисто пропагандни. Да сте видели някой сериозен неспециализиран американски вестник да пише, че американското оръжие е най-доброто на света", коментира по този повод Тодор Тагарев.

Така че следващия път, когато някой ви прати видео от Youtube, в което руски МиГ-29 успява да победи във въздушна битка американски стелт изтребител F-22, имайте предвид, че ви облъчва руска пропаганда. Защото само по-запознатите с бойната авиация ще забележат, че така нареченият МиГ-29 е всъщност американски F-15. Останалите 95% от хората ще получат поредното нагледно "доказателство", че руското оръжие е "непобедимо" и "безаналогово"...