В информационна война ли сме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В информационна война ли сме

В информационна война ли сме

Как се провеждат т.нар. психологически операции, които заливат медиите покрай кризата в Украйна

Момчил Милев
25576 прочитания

© shutterstock


"Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля." Това изречение от работния вариант на стратегическия документ "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана", разработен от служебния военен министър Велизар Шаламанов, предизвика малка политическа буря у нас в края на миналото лято. След личната намеса на служебния премиер Георги Близнашки частта за информационната война на Русия отпадна от окончателната версия на визията. От дистанцията на изминалите няколко месеца обаче премахването на този елемент на заплахите за националната сигурност изглежда по-скоро прибързано и наивно. Защото в момента публичното пространство в България като че ли е под постоянен дъжд от проруски информационни шрапнели. "Русия провежда най-удивителния информационен блицкриг, който някога сме виждали", заяви и командващият на въоръжените сили на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав около месец и половина след като българското правителство заглади ръбовете на своята "Визия 2020", така че да не дразни Кремъл твърде много.

Война ли е

Според някои специалисти по информационна сигурност за война е може би малко пресилено да се говори. Което обаче по никакъв начин не значи, че страната ни не се намира под масирано пропагандно въздействие от страна на Москва. "Не знам дали да нарека случващото се в България "информационна война". По-скоро е пропаганда, манипулиране на политически и икономически процеси, въздействие върху общественото мнение, даване на привидност за поддръжка от страна на ЕС за действията на Русия", коментира за "Капитал" бившият служебен министър Тодор Тагарев. Освен специалист по планирането на отбранителните способности той е и един от българските изследователи, които се занимават с информационните аспекти на сигурността и съвременните бойни действия. Според него терминът война трябва да се използва само когато има конфликт, който включва в себе си упражняване на сила, използване на оръжия, разрушения и жертви. Такава обаче в момента съвсем реално се случва в Източна Украйна, а информационните аспекти от този конфликт засягат не само пряко замесените в него, но и трети страни, които могат да са както неутрални, така и потенциални съюзници на някоя от враждуващите държави. Тагарев смята, че българският случай е типичен за държава с неустановени възприятия и разбиране за политиката за сигурност и външнополитическата ориентация. Нещо подобно се случва и в други държави от ЕС, като например Унгария - експлоатира се естественият страх от войната, притеснението на хората, че могат да загубят, нежеланието им да причинят зло на някой друг.

"Всички тези пропагандни действия на Русия, ако приемем хипотезата, че тя няма да предприеме агресивни действия спрямо член на НАТО, по-скоро са, за да разколебаят големи групи от населението или политическите лидери в страни от ЕС в тяхната собствена правота. Целта е да ги убедят, че Москва има право на някакъв друг модел, на някакъв друг специфичен стил на поведение, който не се признава от международните норми. Целта е да ги разколебае по отношение на съюзите, в които участват, и по този начин да се намали съпротивата спрямо нейните агресивни действия в т.нар. близка чужбина - в държавите, които тя счита за своя сфера на влияние. Очевидният пример е Украйна", коментира по този повод Тагарев. Според него обаче в подобни ситуации само психологически операции не работят и като правило винаги става дума за съчетаване на различни видове инструменти. "Най-важният момент е, че те са елемент от по-голямо военно усилие", обобщава Тагарев. И добавя: "Струва ми се, че концепцията за хибридната война е по-обещаваща за анализиране на тези въпроси." За хибридна война говорим, когато става дума за съчетаване на конвенционални и асиметрични бойни действия с методи за натиск от невоенен характер, които включват в себе си също така информационни и психологически операции.

Как работи

Първоначално информационните операции са разглеждани като елементи от някакви военни действия, от някакъв военен конфликт, който е достатъчно ясно очертан. По същия начин стои въпросът и с психологическите операции, които са част от действията, които всяка една от воюващите страни предприема, за да може да въздейства на така наречените от известния военен теоретик Карл фон Клаузевиц "центрове на тежестта на противника".

Това например може да е лидерът на противниковата страна – можеш да се опиташ да го унищожиш физически, което обаче обикновено е доста трудно. За сметка на това е далеч по-лесно да се опиташ да промениш начина му на мислене. Цел на психологическите операции например може да е да създаде у него усещането, че не може да ти противодейства, че е загубен и няма полезни ходове. Може също така да го дискредитираш в очите на собственото му население.

Втора възможност е да действаш спрямо вражеските войски и да ги деморализираш. В миналото това става чрез разпръскване на лозунги, чрез радиопредавания и т.н. В наши дни се използват по-съвременни комуникационни средства като телевизия, интернет, социални мрежи и т.н. Когато става дума за деморализация на въоръжените сили, има значение и точно за какъв тип войски става дума – най-податливи са например запасняци, новобранци или пък части, които са изтощени, дълго време са били под напрежение или пък са с много ранени. Те в много по-голяма степен се поддават на такова въздействие.

Трета възможна цел на подобни операции е цивилното население. Тогава, когато успееш да убедиш хората, че каузата им е загубена, че твоята кауза е печелившата, че тяхното бъдеще е с теб, можеш да си осигуриш победа с минимални загуби или дори изобщо без бойни действия. Тогава цивилните може да спрат да поддържа лидерите или армията си, дори те все още да са решителни, единни и целенасочени. Така че подриването на обществената поддръжка за военните усилия на страната е основен елемент от информационната война.

Последното се постига чрез систематично повторение на отделни твърдения, независимо дали са верни или не. Резултатът от това е бомбардиране на населението с манипулативни заглавия от типа на: "Обявиха война в МО!', "Дрънченето на оръжия продължава: Четири натовски кораба в Черно море" или пък "САЩ се оглеждат за танкова база у нас". "Има различни тези, които последователно се набиват постоянно в съзнанието на хората. Например, че Крим е руски. А всъщност той е бил на татарите. А ако върнем по-назад историята, може да се окаже, че е бил и български. По всички международни договори обаче Крим си е част от Украйна и това са международно признати граници", коментира по този повод Тагарев и добавя: "Друга теза е колко ни вредят санкциите. Колко да вредят, при положение че едва около 2.5% от търговията е с Русия?"

Важен момент при информационната война също така е налагане на "правилните" канали за разпространение на информация. "Впечатлението ми е, че в българските медии се цитират основно руски източници. Цитират се т.нар. опълченци от Луганск и Донецк. Често се цитират западни източници. Практически обаче никога няма позовавания на украински с изключение на официални изявления. Руската страна обаче последователно и агресивно налагат своите тези, докато западните медии се опитват да правят балансирано представяне на нещата. Така руската гледна точка преобладава", казва по този повод Тагарев.

Руският опит

Ако разгледаме руската литература, която третира проблемите на информационната война и психологическите операции, ще намерим и доста интересни примери как подобни инструменти за въздействие могат да се използват и в мирно време. За жалост някои от тях може да открием и разглеждайки публикациите в българските медии. Книгата "Тайни на психологическата война – цели, задачи, методи, форми, опит" на Владимир Криско подробно описва използването на пропагандния инструментариум преди, по време и след военни действия. В нея съвсем ясно е казано, че една от основните задачи е да се всява разкол в редиците на противниковата страна и нейните съюзници, както и да се провокират съмнения във водените от тях вътрешна и външна политика.

"Целите на психологическата война могат да бъдат: а) предотвратяване на възможен военен конфликт; б) отслабване на морала на личния състав на въоръжените сили и гражданското население на противника; в) склоняването им към отказ да участват в бойни действия", се казва в книгата. Друг стратегически елемент от руските психологически операции е критикуването и дискредитирането на политическото ръководство и популярните лидери на потенциалните противникови държави, както и атакуване възгледите на държавното ръководство. По този параграф руската школа за водене на психологическа война различава три вида пропаганда: бяла, сива и черна. Бялата се базира на информация от официални източници, използва проверени данни и не прикрива своите цели. Сивата използва както достоверна, така и непроверена информация и обикновено подбира фактите и мненията си така, че да налага своите изводи и оценки.

Най-интересна е черната пропаганда. Тя е и най-ефективният инструмент за дискредитиране. Черната пропаганда винаги крие своите източници на информация, а задачата й е лансирането на откровени лъжи. "В демократичните държави тя се преследва по закон", отбелязва руският наръчник по психологическа война, но добавя, че "тя все пак съществува, като нейни носители са така наречената булевардна преса и жълти издания, както и екстремистките политически организации". В българския случай това са вестници от типа на "Уикенд", "Телеграф", сайтове като pik.bg и blitz.bg или пък партии от типа на "Атака". Последната например е най-големият разпространител на инсинуации за предстояща мобилизация на военнослужещи или разполагане на натовска военна техника, която ще се използва за нападение срещу Русия и така ще превърне България в мишена на руските въоръжени сили. И че всъщност заемът от 16 млрд. лв. ще се използва за подготовка на българската армия за атака срещу Русия.

Гореописаната инсинуация пък попада в обхвата на друг тип психологически операции – деморализация на противника чрез изграждане на негативно отношение към собствената армия и войната по принцип. Основните направления в при този тип информационно въздействие са две – втълпяване, че войната е безперспективна, че ще има катастрофални последствия за страната и за всеки отделен човек, от една страна, а от друга, че положението е безнадеждно и съпротивата е безсмислена. "Направи ми впечатление, че след подписването на споразумението в Минск, което не беше спазено от сепаратистите с благословията на Кремъл, медиите и социалните мрежи бяха пълни с новини как украинските войски са обградени, обречени и ще бъдат смачкани. Според мен това няма начин да не е стигало до силите в Дебалцево. Това си е метод на психологическа война", коментира по този повод Тодор Тагарев. Паралелно с това се провежда друг тип психологически операции сред собственото население, които се борят с пацифизма и мобилизират хората за поддръжка за бъдещи бойни действия (в англоезичната литература по този повод се използва терминът homefront).

Разделяй и владей

Друга основна задача на психологическите операции е подриването на авторитета на политическото и военното ръководство на противника в очите на собственото население, личния състав на въоръжените сили и световното обществено мнение. Арсеналът от използваните способи е доста разнообразен, манипулативен и безмилостен:

- Ясно разделяне на политическия и военния елит на "добри" и "лоши";

- Тенденциозен подбор на факти от биографията на съответния човек; - Осмиване на възгледите му; - Разпространение на дезинформация и лъжливи слухове за него;
- Насочване на общественото внимание към негови грешни и неблаговидни постъпки;

- Използване на негативен език, както и сравнения и епитети, унижаващи личното му достойнство.

Друга задача на психологическите операции, описана в руския наръчник, е всяване на разкол между различните общности сред населението. "Целта е задълбочаването на съществуващите противоречия между различните групи хора до критично ниво и посредством това значително да се намали боеспособността на войските на противника, а също така и способността на населението да се съпротивлява", се казва в книгата. Това се постига чрез акцентиране на различията между отделните социални групи, най-важни от които са социално-класовите и национално-религиозните. Като ефективен пример в тази посока авторите на наръчника дават съветската пропаганда сред украинците и белорусите при нахлуването на СССР в Полша през 1939 г., както и американските психологически операции по време на първата война в Персийския залив, довели до въстание сред кюрдското население.

Паралелно с това се провеждат и точно обратния тип психологически операции – изграждане на максимално позитивно отношение към собствената държава, политика и въоръжени сили в средите на противника. Авторите отбелязват обаче, че това често е доста сложна задача. Като пример те привеждат опитите за пропаганда във Финландия, предхождали Зимната война от 1939-1940 г. Разпространяваните агитационни материали за дружбата между народите на СССР и Финландия провокирали у финландците единствено недоумение и смях.

В сферата на психологическите операции попада и умението да заблудиш противника относно бъдещите си намерения и действия. Това създава предпоставки за неочакван военен удар, отбелязват руските теоретици на информационната война. Като добри примери от историята те разглеждат изненадващите нападения на Сталин над Полша и Финландия, както и на Германия над СССР. Към тях вероятно трябва да добавим и светкавичната операция на руските специални сили в Крим от края на февруари миналата година, когато те успяха да овладеят украинския полуостров в рамките на четири дни, без никой да очаква това.

Друг любопитен и доста характерен елемент от руската информационна война е... възхвалата на руското оръжие. Като последен елемент от стратегически важните мирновременни психологически операции е отбелязано, че "трябва да се доказва качественото преимущество на собствената бойна техника, оръжие, военно обучение и духа на въоръжените сили". По всяка вероятност имате представа за какво става дума, ако сте се сблъсквали с българските издания и сайтове на оръжейна тематика. "В нашите медии е пълно с твърдения как руското оръжие е най-доброто на света. Почти няма нищо за американското. И ако има нещо, то ще е за поредния проблем при изпитанията на F-35. А твърденията за руското оръжие са чисто пропагандни. Да сте видели някой сериозен неспециализиран американски вестник да пише, че американското оръжие е най-доброто на света", коментира по този повод Тодор Тагарев.

Така че следващия път, когато някой ви прати видео от Youtube, в което руски МиГ-29 успява да победи във въздушна битка американски стелт изтребител F-22, имайте предвид, че ви облъчва руска пропаганда. Защото само по-запознатите с бойната авиация ще забележат, че така нареченият МиГ-29 е всъщност американски F-15. Останалите 95% от хората ще получат поредното нагледно "доказателство", че руското оръжие е "непобедимо" и "безаналогово"...

"Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля." Това изречение от работния вариант на стратегическия документ "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана", разработен от служебния военен министър Велизар Шаламанов, предизвика малка политическа буря у нас в края на миналото лято. След личната намеса на служебния премиер Георги Близнашки частта за информационната война на Русия отпадна от окончателната версия на визията. От дистанцията на изминалите няколко месеца обаче премахването на този елемент на заплахите за националната сигурност изглежда по-скоро прибързано и наивно. Защото в момента публичното пространство в България като че ли е под постоянен дъжд от проруски информационни шрапнели. "Русия провежда най-удивителния информационен блицкриг, който някога сме виждали", заяви и командващият на въоръжените сили на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав около месец и половина след като българското правителство заглади ръбовете на своята "Визия 2020", така че да не дразни Кремъл твърде много.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

91 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • -16
    • +134

    ДА! Между другото, КАПИТАЛ, малко късно се включвате в тази дискусия, тя върви с пълна сила в САЩ и Европа. Подготвят се добре финансирани програми да неутрализират ефекта на RT. Британците са особено афектирани.

  • 2
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    "Съзнателното и интелигентно манипулиране на навиците и мненията на масите е важен елемент на демократичното общество. Тези, които контролират този невидим механизъм на обществото, конституират невидимо правителство, което е истинската управляваща власт в страната...Ние сме управлявани,умовете ни са моделирани, вкусовете формирани, идеите ни - подсказвани, най-вече от хора за които никога не сме чували. Това е логичен резултат от начина по който нашето демократично общество е организирано...В почти всеки аспект на живота ни - дали в политиката или бизнеса, в социалното ни поведение или етично мислене, ние сме доминирани от относително малък брой хора...които разбират мисловния процес и социалните модели на масите. Това са хората, които дърпат конците контролиращи общественото мнение." (Едуарт Бърнес, Пропагандата, 1928г.)
    Е. Бърнес е бащата на теорията Връзки с обществеността или Пъблик релейшънс. Той се отказва от думата "пропаганда" заради лошите и конотации след ПСВ. Но по същество е същото, - може би малко по-изтънчена форма за за манипулиране на общественото мнение. Първата му кампания в рекламния бизнес е за цигарената индустрия в САЩ. До тогава е било абсолютно неприемливо жена да пуши на обществено място; била е арестувана. На парад в Ню Йорк Бърнес организира група от добре изглеждащи модели, които едновременно запалват цигари пред също така предварително поканена голяма група журналисти и фотографи. Интересено е мотото на кампанията "Да запалим за свободата си" ( В Америка всичко се прави в името на свободата и демокрацията).
    Първата важна политическа кампания с която Бърнес се захваща и която има за цел да формира и обоснове външната политика на САЩ е кампанията за сваляне на демократично избрания президент на Гватемала - пол. Якобо Гусман, в услуга на интересите на американската корпорация Юнайтед фрут со., за която цел Гусман е представен пред американското обществено мнение като комунист, какъвто той не е.
    Но от средата на миналия век механизмът е значително подобрен, машината е добре смазана, работи почти безотказно. Статиите на Капитал свързани с демонизирането на Русия и Путин са добра илюстрация за това и всеки относително образован и мислещ читател може да го види.
    Разбира се руснаците също могат да четат и да учат, но все още са далеч зад учителя

  • 3
    jazzanova80 avatar :-|
    jazzanova80
    • -137
    • +55

    Смешно.че то тази статия е образец за пропаганда.и що не дадете сравнение колко проруски и колко"демократични"медии има в бг.реално ревете за 4-5 сайта .това ли е свободно слово ? Да ви имам разбирането за демокрация

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    xm... avatar :-P
    xm...

    Това е въпросът за 3 милиона! :)

    А наръчника ... че кой ще го чете наръчника!
    Във военно време :)

  • 5
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin
    • -28
    • +171

    През последните 2-3 години се появиха термините "соросоиди", "еврогейове", "толерасти", "либерастия", "колониално робство" и т.н.

    Идеята на тези термини е лесно да се сплотят хората без информационен и образователен ценз около идеята за ненавистния запад.Тези хора нямат аргументи в защита на про-руската политика, чисто и просто защото в Русия хората живеят много по зле от хората на запад.Единственото, което им остава е да нападат по линия на сексуалната ориентация и религията.Всички знаем още от училище, че такива нападки са характерни за на глупавите хора.

    И ако електората на ДПС се лута някъде между ЕС и арабския ислям, то поддръжниците на БСП и Атака изпадат в радикален идиотизъм, когато стане дума за защита на матушката.

    Хубавото е, че повечето хора осъзнават, когато ги лъжат и алфа атака и РТ са от най-недолюбваните телевизии в ефира.

    П.С. Атака отдавна трябваше да бъдат обявени за нелегална организация, защитаваща интересите на друга държавата Русия.Както и ДПС, но те по друга линия :)

  • 6
    bormashina avatar :-|
    bormashina
    • -103
    • +43

    Теория и общи приказки. Ако има война, била тя и информационна, нали трябва да има поне още един участник? Ако сме либерали, ако сме за свободата на словото и пр. мантри, защо показваме само едната страна на монетата? Дали не е защото другия лагер изсипва всека година едни милиони в едни определени медии със сини банерчета? Влияе ли това на обективността и демократичността на тези медии, защото явно за да се показва винаги само едната гледна точка, значи влияе.
    Какво излиза на практика - получаваме пари уж за налагане на демократични ценности, а ефектът е погазване на демократичните ценности и журналистическата етика; 100% пропаганда, угодна на дарителите.
    И един въпрос към работещите в тези медии - не ве ли е срам като се разхождате по улиците? Достойнство немате ли?

  • 9
    today avatar :-|
    today
    • -19
    • +117

    Има нещо, над което много малко хора се замислят. Големите западни форуми се посещават от хора от цял свят и в тях се пише на английски, кой пише по-грамотно, кой не, хората са свикнали. Докато в руските се пише само на руски, а колко са западняците, които знаят руски, и биха седнали да се занимават да обясняват на сдуханяците как ги лъже Путлер, да им дават доказателства, и т.н. Затова руската пропаганда е в стихията си. Просто трябва да се вземат подходящи мерки. Примерно някой тука лъгал, че викат хората в запаса, и да ги пращат в Украйна, защото Плевнелиев искал да обяви война на Русия. Ми да го намерят тоя, да го приберат в затвора, дори и да е депутат, и като приберат няколко човека другите ще мирясат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK