Коментари Daily 9 март - Не Мерцедес, а Антилопа Гну

FACEBOOK

Не Мерцедес, а Антилопа Гну

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Огнян Минчев, политолог, към инициаторите на връщането на Симеон ІІ в политиката и за сравнението му с Мерцедес в нея.

Уважаеми господа, вие всички добре помните колко помпозно тръгна този Мерцедес в началото на 2001 г. и колко бързо му спаднаха гумите, изчерпа му се горивото, посивя му лустрото - та се наложи да го паркирате в страничните улички на българската политика.

Тогава кортежът тръгна с тържествени клаксони да ни оправя за 800 дни. Помните ли къде пристигна? Пристигна в АЕЦ "Белене", в най-голямата корупционна сделка преди КТБ - магистрала "Тракия", в скандалния swap на външния дълг от долари в евро десетина дни преди доларът на падне с 40 на сто на пазара... Вашият Мерцедес я докара дотам, че трябваше да го паркирате почти на джанти в тройната коалиция заедно с момчетата от Сарая и "Позитано" под мъдрото ръководство на другаря Първанов.



Сега се опитвате да теглите една нова вакса върху петната и ни го предлагате като нов - този път не за редовна политическа употреба, а за специални екскурзии. Напомняте за едно возило от епохата на Великия комбинатор Остап Бендер - автомобилната принцеса Антилопа Гну.

"Ех, как ще ви повозя", беше написал на борда водачът на славната лимузина Адам Козлевич. "Идеите наши, бензинът ваш", беше девизът на екипажа й, както и на вашия Мерцедес. Само че искам да ви предупредя -  този път ще ви бъде по-трудно да ни извозите. Бъдете така добри: и идеите, и бензина си поемете сами. Стига толкова.

---

Позиция

Важните теми си остават табу, а съдебна реформа по румънски модел няма да има. Фотограф: Красимир Юскеселиев

Задкулисие вече нямало, казват. Дали?

От анализ на Ясен Бояджиев за Deutshe Welle

С "гениалния си политически инстинкт" премиерът светкавично "сне всички напрежения" - "точката е поставена", "темата е затворена", "кризата е приключена". Това самоуспокояващо внушение излъчват от петък насам управляващите.

Българският "проблем на проблемите" е отдавна идентифициран - срастването на политическа, икономическа, съдебна и медийна власт, чрез което безпрепятствено и безнаказано се източват публичните ресурси. Моделът "Кой" - олицетворяван от работещи в частен интерес "независими" институции, от "гнилите ябълки" в проядената от зависимости съдебна система, от Пеевски и медийните му "бухалки", от многомилиардната, платена от данъкоплатците, афера КТБ.
И ето как сегашното правителство "доказва", че моделът е разбит.

"Има задкулисие? Глупости! Тези, които ме познават, знаят, че съм неуправляем", уверява премиерът.

"Премиерът затвори темата за всякакви интерпретации как всъщност имаме някакви зависимости", уверява неговият заместник в партията.

"Няма разумна обосновка на някаква зависимост на премиера от ДПС", уверява бъдещият вътрешен министър.

"Решението на премиера снема внушенията за задкулисие в отношенията с ДПС", уверява в пълно единодушие с тях лидерът на ДПС.

Няма обаче реални признаци, че на задкулисието му се е случило нещо. Историята със смените в МВР и ДАНС засега не обяснява и не доказва нищо. А важни за обществото теми си остават табу. За премиера моделът "Кой" не съществува, както и нарицателното му име Пеевски. Основните фигури в "независимите" регулиращи органи са непокътнати и безотговорни за действията и бездействията си в аферата КТБ.

Прокуратурата пък преследва изобличителите на модела "Кой", но отказва да забележи видимите с просто око несъответствия между стандарта на живот и данъчните и имотните декларации на Пеевски. Медиите, които на книга не са на Пеевски, отново са в любвеобилен съюз с премиера и размахват "бухалки" срещу критиците му. Сякаш живеем в държавата на Путин, а не в "реформаторски" управлявана страна от ЕС.

Най-важната от всички реформи - съдебната, също е под огромен въпрос. Вече е ясно, че заради единната съпротива на най-голямата партия и главния прокурор България няма да има независима прокуратура за борба срещу корупцията по върховете на властта по румънски модел. Впрочем и за съдебната реформа от премиера няма да чуете нито дума по същество.

Заради всичко това "кризата", която е основно в доверието на обществото към управлението, далеч не е приключила, а е по-скоро в разгара си.

---

Коментар+

Ако моделът само се пребоядиса, грозната ръжда ще избие отново

Веселин Вучков, вече бивш вътрешен министър, пред "Нова телевизия"

Подадох оставка по две много ясни причини. Едната е съпротивата от премиера към намерението ми да инициирам смени на Светлозар Лазаров и на Владимир Писанчев, както и на шефа на ДАТО Китов. Втората е недоверието му към мен именно по този повод. От петък, 27 февруари, няколко пъти правих неуспешни опити да се срещна или поне да се чуя с Борисов. Това беше най-силният израз на недоверие.  В такива случаи ясно е, че си тръгва министърът.

Според мен смяната на Лазаров е абсолютно задължителна от няколко гледни точки. На първо място, оставането му в МВР – нищо лично – може да дискредитира изцяло реформата, която предприехме. В момента сме в сърцевината й. И второ, Лазаров и Писанчев олицетворяват един модел, срещу който преди година от ГЕРБ внесохме вот на недоверие.

Аз не можех да обясня как ще правя реформа срещу модела от Бисеров и Йовчев, като оставям начело флагманите му. Но да не фокусираме в личностите, важен е моделът, който те олицетворяват. Развинтени са само първите му гайки, но той трябва да бъде докрай разграден. Ако само се пребоядиса, много скоро тази грозна ръжда отново ще избие.

Вярно е, че с байпас служители на техническата дирекция на ДАНС 300 дни са реализирали СРС срещу информационна система на МВР.  Къде е информацията – това е най-важният въпрос на деня.

---

Обществото

В криза на средната възраст

От коментар на Александър Николов в webcafe.bg

Ню Йорк. В 1.45 ч. сутринта на 15 септември 2008 г. компанията "Лемън брадърс" подава документи за банкрут по Глава 11. Президентът Джордж Буш-младши и наследилият го малко след това Барак Обама вече 7 години обясняват фалита и последвалата финансова криза, инфлацията, после и дефлацията, безработицата и хаоса в здравеопазването... с мандата на Бил Клинтън. Предполагам се досещате, че това не е точно така. Все пак Бил Клинтън не е Костов.

Париж. От около десетина години президентите Никола Саркози и Франсоа Оланд се оправдават с "Жак Ширак разпродаде държавата на безценица"... Добре де, пак се шегувам.

Белград. Премиерът Вучич се оправдава с наследството, оставено му от Зоран Джинджич, а видни културни дейци громят Миле Китич, Лепа Брена и филмите на Кустурица, които развращават младото поколение.

Атина. Алексис Ципрас посочва виновника за кризата - песните на Василис Карас. А и тези, които унищожиха авиокомпания "Олимпик"!

Представихте ли си в какъв абсурд живурка българското общество. Не, не бъркам глагола. То не живее, а живурка.

Политиците нямат смелост за реформи и се оправдават с турското робство, руснаците, американците, световния заговор и Костов. Обществото всъщност не желае реформи, защото го е страх от тях. То иска само виновни.

А творците нямат смелост или желание да творят и си търсят виновник за факта, че не могат да достигнат до сърцата и умовете на хората.

Чалгата и телевизията са лесна мишена. Само че те не са причина, а следствие. Кризата у нас не е финансова, не е икономическа, тя дори не е политическа или духовна. Обществото ни е в криза на средната възраст.

Отегчено от света и от себе си, без желание да прави каквото и да било, то се чувства обидено на всички, предадено от всички и си търси с кого да се кара и кого да обвини за неуспехите си. А формулата е позната от години. Чалгата, илюминатите и Костов.

Пешоооо, сипи една ракия!