"Булгартрансгаз" уточнява детайлите по газопровода Eastring

Стойността на проекта се изчислява на 1.14 -1.52 млрд. евро на първия етап, като идеята е да се осигури европейско финансиране.

Намерението на Русия да се откаже от газопровода "Южен поток" провокира раздвижването на множество алтернативни идеи за доставка на природен газ в Европа. Една от тях е проектът, лансиран от словашкия газов оператор Eustream като по-евтината алтернатива на "Южен поток". Стават въпрос за така наречения Eastring, който трябва да свърже словашко-украинската с българско-турската граница. В неделя словашкият информационен сайт Actuality съобщи, че в най-скоро време ще бъде подписан меморандум за разбирателство за изграждането на газопровода между Словакия, Унгария, България и Румъния. От сайта на проекта пък става ясно, че философията на меморандума, както и търговските аспекти на проекта са били обсъдени между ръководството на българската "Булгартрансгаз" и словашките им колеги в средата на февруари. Паралелно на тази среща експертни групи са обсъдили и техническите аспекти на газопровода.

По отношение на детайлите по бъдещия меморандум от Министерството на енергетиката коментираха за "Капитал Daily", че в момента "Булгартрансгаз" води разговори  на експертно равнище с националната газопреносна компания на Словакия за уточняване на детайлите по бъдещия газопровод. "Доколкото тези разговори все още не са приключили, към момента не можем да конкретизираме възможен период за подписване на меморандум по проекта, допълниха от там. Подобни срещи са били проведени също и между словашката Еastring и газовите оператори на Румъния и Унгария. От българското Министерство на енергетиката не отговориха какви са аспектите на меморандума, който предстои да бъде подписан.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Конкретно за проекта

Идеята на словашката Eustream e газопроводът да започне от съществуващата компресорна станция "Велке Капушани" в Словакия, която е свързана с реверсивна газова връзка с Украйна. Оттам газопроводът ще премине през Унгария и ще достигне до румънската граница, откъдето и до България, достигайки до турската граница. От сайта на проекта става ясно, че маршрутът на газопровода все още не е окончателно уточнен и има няколко варианта откъде да премине. Според различните варианти дължината на трасето ще бъде между 744 м и 1.015 км, а капацитетът му се изчислява между 20 и 40 млрд. куб. метра газ годишно. Стойността на проекта ще бъде между 1.14 -1.52 млрд. евро на първия етап, като идеята е да се осигури европейско финансиране. По отношение на това дали страните, които участват в газопровода, също ще трябва да участват във финансирането от Министерството на енергетиката коментираха, че дали и как България ще участва във финансирането на проекта ще стане ясно след преценка на всички детайли относно модела на газопровода – капацитет, срокове за строителство и експлоатация, срокове за възвращаемост на инвестицията и други.

Източници на газ



Според изпълнителния директор на Eastream Томас Маречек, цитиран от Ройтерс, този газопровод ще даде възможност за доставка на газ както от Русия, така и от европейските газови хъбове NCG, Gaspool, Baumgarten, TTF през Словакия или Украйна. Газ за новия газопровод може да бъде доставян и от Азербайджан, Иран, Ирак и Кипър.

Преди дни външният министър на Словакия Мирослав Лайчак се срещна с българския си колега Даниел Митов, пред когото също изтъкна ползите от подобен проект. По думите му, цитирани от "РИА Новости", подобен проект е от особена изгода за всички участващи страни и по-специално Словакия и България, които са почти напълно зависими от доставките на руски газ. Според Лайчак за Словакия е много важно, че проектът отговаря на 100% на европейското законодателство. В същото време този проект ще допълни липсващата газова инфраструктура в България.
Идеята е газопроводът да бъде пуснат в експлоатация до края на 2018 г.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

 

Съветник в ЕК разкритикува България за газовите връзки България няма политическа воля за изграждане на интерконекторните връзки със съседните страни. Това е заявил Брендън Девлин, съветник в Генерална дирекция "Енергетика" към ЕК, по време на организираната от Центъра за европейски изследвания към групата на Европейската народна партия. По думите му страната ни иска да се върне към проекта "Южен поток" и като цяло се интересува само от големи газови проекти. Девлин коментирал, че България все още не е изградила интерконекторните връзки със съседните страни. По думите му на срещата на високо равнище, която се проведе в София на 9 февруари, на която участва заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович, са обсъждани основно въпроси, датиращи от 2008 г., тъй като оттогава страната ни няма особен напредък по отношение на газовите си проекти.