Колко струва електронното управление
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко струва електронното управление

Колко струва електронното управление

С кои елементи от него се е сдобила България до момента и кой плаща сметката

Мария Манолова
12888 прочитания

Знаете ли какво е ЕПДЕАУ? Това е Единния портал за достъп до електронни административни услуги. Или просто сайтът egov.bg. Само за поддръжката му от 2012 г. насам са отишли четвърт милион лева, макар и вероятно почти никой гражданин да не е чувал за него. Вероятно е малко известно и че съществува например електронна система за признаването на дипломи за висше образование от ЕС и трети страни. Тя пък струва 700 хил. лв. След 12 години на усилия държавата разполага с десетки вътрешни системи за документооборот и комуникация, развити е-услуги, хардуерни системи, регистри и други.

И въпреки това може да я прекосите нашир и надлъж и пак няма да откриете човек, който да ви отговори на въпроса колко е струвало електронното управление до момента.

Когато преди година Пламен Орешарски реши да даде 500 млн. лв. за общински проекти за "растеж" без критерии и приоритети, Томислав Дончев го обвини в прахосничество и заяви пред "Капитал", че за тези пари може да се подкара "цялото електронно управление". Дали е прав или не, е трудно да се каже. Но опитът на няколко правителства за дузина години по-скоро доказва противоположното - възможно е четвърт милиард лева да бъде изхарчен, без да има видими резултати. Задълбочено проучване на "Капитал" в огромния куп от проекти, посветени на тази цел, успя да събере около 270 млн. лв, дадени от 2007 г. насам (виж графиката).

За тези пари държавата си е набавила купчина различни елементи - хардуер, софтуер, бази данни и прочее. В своята съвкупност обаче те са електронния аналог на Вавилонска кула - твърде много, твърде различни и твърде неспособни да си комуникират помежду си. Триумфът на хаоса настъпи по времето на кабинета "Орешарски", когато министър-председателят директно вдигна ръце от електронното управление въпреки тези 250 млн., похарчени дотогава.

Въпреки слабия интерес на Орешарски, процесът все пак продължи да тече и да хаби средства. Сметката дотук е поне 270 млн. лв. Как държавата е създала куп стратегии и дори цяла нова оперативна програма за електронното правителство - "Добро управление", без да има на хартия поне сметката за похарченото дотук, е въпрос без отговор.

Проблемът не е в липсата на пари, както ще заключи Сметната палата в доклада си за е-управлението. Инвестиции има, но за момента остава онова чувство, че сме се сдобили с прекалено скъп код, който не работи особено добре. Поради естеството на ИТ проектите и фактът, че всичко до момента е със затворен код, няма и да разберем какво е качеството на извършеното дотук. С просто око обаче се вижда (да вземем за пример системата за следене на еврофондовете ИСУН, egov.bg, сайта на Националния център за действие при индиценти govcert.bg), че липсва сериозно и последователно усилие за това колко добре да изглеждат или колко лесно да се използват тези системи - всеки, който е работил с търсачката на ИСУН, ще потвърди нейната пълна неефективност.

В плана на "Добро управление" настоящото правителство все пак е направило една сметка - едва 13% от всички услуги на администрацията имат електронен вариант, а само 5% предполагат различни администрации да си взаимодействат автоматично помежду си, вместо гражданите да тичат между гишета и опашки. Срещу 270 млн. лв. - толкова.

Знаете ли какво е ЕПДЕАУ? Това е Единния портал за достъп до електронни административни услуги. Или просто сайтът egov.bg. Само за поддръжката му от 2012 г. насам са отишли четвърт милион лева, макар и вероятно почти никой гражданин да не е чувал за него. Вероятно е малко известно и че съществува например електронна система за признаването на дипломи за висше образование от ЕС и трети страни. Тя пък струва 700 хил. лв. След 12 години на усилия държавата разполага с десетки вътрешни системи за документооборот и комуникация, развити е-услуги, хардуерни системи, регистри и други.

И въпреки това може да я прекосите нашир и надлъж и пак няма да откриете човек, който да ви отговори на въпроса колко е струвало електронното управление до момента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.