Премиерът поиска да се назначи веднага синдик в КТБ

"Надявам се комисията по финанси и бюджет заедно с финансовия министър да направят бързо заседание, ако имат предложения и въпроси, и да се направи, но не бива да оставаме да разграбват банката", каза още премиерът при представянето на идеята си.

Широки права за синдика

В сряда следобед депутати отидоха на закрита среща във финансовото министерство. До редакционното приключване не станаха ясни конкретните промени, но присъствалите членове на парламентарната бюджетна комисия разполагаха с текстове. "Разгледахме няколко предложения и всички се обединихме около тезата, че държавата трябва да опази имуществото в КТБ и да защити интереса си", каза Менда Стоянова, председател на комисията. Друг присъствал на срещата депутат обясни, че окончателните текстове ще са готови в сряда следобед.

В изявление след срещата финансовият министър Владислав Горанов обясни, че синдикът в КТБ ще може да разваля стари сделки, които увреждат масата на несъстоятелноста и които са напълно законни според сегашната нормативна уредба. "Правомощията на кредиторите са недостатъчни, за да се гарантира, че с определени допустими от закона действия няма да се извърши допълнително ограбване на КТБ. След отнемане на лиценза няма достатъчно гаранции, че квесторите в рамките на закона могат да защитят обществения интерес, за да не се допусне допълнително увреждане на имуществото на банката."

"Промените в законодателството ще бъдат въведени, за да действат занапред, но правомощията на временните синдици ще са такива, че да могат да преразглеждат и да подлагат на съмнение по съответния законов ред и състояли се вече сделки единствено с идеята да се запази интересът на кредиторите, държавата и фонда за гарантиране на влоговете, така че да не се допусне допълнително ограбване, разпиляване или загуба на имуществото на КТБ", каза Горанов. 

Експертите във ведомството му бяха готови с проекта за изменения на закона за банковата несъстоятелност още в сряда, като в същия ден Фондът за гарантиране на влоговете в банките вече беше внесъл в Софийския градски съд искане за назначаване на временен синдик в КТБ. Това се видя от справка в сайта на СГС, която показва внесено искане по делото за несъстоятелност на банката. От казаното по-горе обаче е видимо, че дори управляващите знаят, че този опит няма как да е успешен, тъй като законът сега не предвижда такава възможност за банки.

Въпрос на контрол

Според професор по право, до когото "Капитал" се допита, назначаването на временен синдик в КТБ би обезсмислило присъствието на квесторите и най-вероятно, ако това се случи, те ще бъдат освободени. Ако не бъдат допълнително разширени, правомощията на синдика ще се припокриват с тези, които имат и квесторите в момента.

Единствената по-съществена разлика между квесторите и синдика е, че те са назначения на БНБ, отчитат се само на нея и действат под неин контрол, докато синдикът се назначава от съда и в случая с КТБ ще може да се контролира и от фонда за гарантиране на влоговете. Самият списък със синдици обаче се изготвя от БНБ, допълва се непрозрачно и е тайна. По какви критерии фондът за гарантиране на влоговете ще избере макар и временен синдик също не е публично оповестено.

От изказването на Борисов личи, че очакванията са синдикът да охранява по-добре останалото от банката, за да може, когато се стигне до осребряване на имуществото й, да се покрие максимално голям размер от вземанията. Публикуваният преди седмица консолидиран неодитиран отчет на КТБ показа повече от 70% свиване на активите на банката - от близо 7 млрд. лв. на 1.9 млрд. лв., което се дължи не само на преоценките на кредитния портфейл, но и заради осчетоводените от квесторите прехващания след цесии за близо 1 млрд. лв. Те увреждат масата на несъстоятелността и намаляват шансовете за удовлетворяване на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който има да взема повече от 3.5 млрд. лв. от КТБ, както и на останалите кредитори.

В изказването си пред депутатите в сряда премиерът Борисов каза, че очаква да бъдат възстановени поне милиард и половина лева от онова, което е дала държавата за преодоляване на кризата с КТБ. В края на годината държавата взе 1.3 млрд. евро мостов заем, с част от който помогна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Каквото и действие да предприемат управляващите, факт е, че за безвремието от девет месеца много от активите и обезпеченията на банката се преместват или има опити да бъдат измъкнати от контрола й. Избраният синдик ще трябва да е избран прозрачно и да действа бързо.