Отменени са общо осем текста от Закона за електронните съобщения, които регламентираха какво са трафични данни, задължението на операторите да ги съхраняват и начина, по който става достъпът до тях.

КС приема, че се нарушават основни човешки права като неприкосновеност на личния живот и кореспонденцията, коментираха пред "Капитал" източници от съда. "Когато едно търговско дружество събира данни за това с кого, колко и откъде си говорим по телефона е необходима правна регламентация, която да гарантира, че нито това дружество, нито службите за сигурност могат да злоупотребят със събраната информация. Приехме, че действащото законодателство не създава подобни гаранции", коментираха източниците ни и допълниха, че КС не приема, че съхраняването на подобни данни е противконституционно, а такъв е начинът, по който това се случва. Източникът ни добави, че българският законодател дори е "отпуснал края", когато е транспонирал директивата и значително е разширил нейните текстове.

По искане на омбудсмана

Делото бе образувано в средата на април миналата година по искане на омбудсмана Константин Пенчев. Той се мотивира с решение на Съда на ЕС, с което беше отменена европейската директива за съхранение на трафични данни, на която са базирани и текстовете в българския закон.

Според конституционните съдии текстовете нарушават Хартата за основните права в ЕС. Решенията на Съда на ЕС не се пренасят автоматично в националните законодателства, но ако националният съд е сезиран по същия проблем, той трябва да се съобрази с практиката на Съда на ЕС. Действията на обществения защитник следваха именно от това решение на Съда на ЕС, а отсъждането на КС бе очаквано.

Омбудсманът Константин Пенчев атакува разпоредбите от ЗЕС само седмица след решението на Съда на ЕС да обяви цялата директива за следенето в интернет за незаконна. Тогава европейските магистрати приеха, че разпоредбите в нея са твърде всеобхватни и неконкретни и дават възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите, което противоречи на Хартата за основните права в ЕС.

Според решението на съда в Люксембург задължението интернет доставчиците да пазят трафичните данни на клиентите си до две години позволява на разследващите органи безпроблемно да установят с кого и по какъв начин даден абонат е общувал в мрежата, колко е продължила комуникацията и къде се е намирал през това време той, както и да изследват детайлно навиците и кръга от приятели на дадено лице във виртуалното пространство. С подобни мотиви и българският обществен защитник поиска текстовете в българското законодателство да бъдат обявени за противоконституционни. 

Междувременно аргументите на Съда на ЕС бяха споделени и от българския Върховен касационен съд, който на свой пленум в началото на юли м.г. прие становище, което бе приложено по конституционното дело. В него се казваше, че текстът в ЗЕС, предвиждащ трафичните данни на потребителите да се пазят от интернет доставчиците, е в директно противоречие на конституцията.

Какво следва

Очаква се решението на КС да бъде публикувано в началото на следващата седмица. От момента, в който то се появи в КС, текстовете в закона ще отпаднат и това ще създаде празнота в закона, която може да бъде попълнена само със законодателни промени, които трябва да са съобразени с мотивите на конституционните съдии. Докато това се случи, данните ще могат да се изискват по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но предвид факта, че КС приема, че и задължението за операторите да съхраняват тези данни отпада, службите за сигурност няма да имат никаква гаранция, че ще получат поисканата информация.

Текстовете бяха разписани в закона през 2010 г. и по този начин в българското законодателство бе транспонирана европейската директива за трафичните данни, която задължава провайдърите да съхраняват всички трафични данни в продължение на до две години. В българския случай срокът е 1 година, а ДАНС и прокуратурата имат право да изискват информация при разследване на тежки престъпления, за които се предвижда затвор над 5 години. 

Последните промени в закона пък реално улесниха достъпа на службите до тези данни, защото свалиха нивото на съдебния контрол от председател на окръжен съд до председател на районен съд въпреки острите критики. Освен това службите не са длъжни да предоставят доказателства по разследванията си. 

Понякога исканията на службите обаче стигат още по-далече. През юни 2014 г. "Капитал" например разказа за среща между 40 доставчици на интернет и ръководството на службата за подслушване ДАТО, на която от компаниите е било поискано в следващата година да закупят скъпо струващо оборудване, с което да осигурят на службата достъп до целия трафик в интернет в реално време с възможност за съхраняване на информацията и за достъп и от страна на ДАНС.