Конституционният съд обяви съхранението на трафични данни за незаконно

Конституционният съд обяви съхранението на трафични данни за незаконно

Решението бе очаквано, след като преди година и магистратите от Съда на ЕС поставиха европейската директива извън закона

15423 прочитания

От публикуването на решението в Държавен вестник МВР и службите няма да могат да искат трафични данни.

Конституционният съд (КС)  в четвъртък обяви за противоконституционни част от текстовете на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които регламентират съхранението на трафични данни и достъпа на МВР и службите за сигурност до тях. Tрафични данни са информацията, която мобилните оператори съхраняват за проведените разговори и изпратени съобщения, тяхната продължителност, мястото, от което са проведени, абонатът, с когото сме говорили. Такива данни са съхраняваните от интернет доставчици данни за IP адреса, който ползваме, запазените log-ове и т.н.

Решението е било взето с осем на три гласа, като съдиите Благовест Пунев, Стефка Стоева и Гроздан Илиев са били на особено мнение и са отстоявали тезата, че трябва да бъде обявена частична противоконституционност. 

Отменени са общо осем текста от Закона за електронните съобщения, които регламентираха какво са трафични данни, задължението на операторите да ги съхраняват и начина, по който става достъпът до тях.

КС приема, че се нарушават основни човешки права като неприкосновеност на личния живот и кореспонденцията, коментираха пред "Капитал" източници от съда. "Когато едно търговско дружество събира данни за това с кого, колко и откъде си говорим по телефона е необходима правна регламентация, която да гарантира, че нито това дружество, нито службите за сигурност могат да злоупотребят със събраната информация. Приехме, че действащото законодателство не създава подобни гаранции", коментираха източниците ни и допълниха, че КС не приема, че съхраняването на подобни данни е противконституционно, а такъв е начинът, по който това се случва. Източникът ни добави, че българският законодател дори е "отпуснал края", когато е транспонирал директивата и значително е разширил нейните текстове.

По искане на омбудсмана

Делото бе образувано в средата на април миналата година по искане на омбудсмана Константин Пенчев. Той се мотивира с решение на Съда на ЕС, с което беше отменена европейската директива за съхранение на трафични данни, на която са базирани и текстовете в българския закон.

Според конституционните съдии текстовете нарушават Хартата за основните права в ЕС. Решенията на Съда на ЕС не се пренасят автоматично в националните законодателства, но ако националният съд е сезиран по същия проблем, той трябва да се съобрази с практиката на Съда на ЕС. Действията на обществения защитник следваха именно от това решение на Съда на ЕС, а отсъждането на КС бе очаквано.

Омбудсманът Константин Пенчев атакува разпоредбите от ЗЕС само седмица след решението на Съда на ЕС да обяви цялата директива за следенето в интернет за незаконна. Тогава европейските магистрати приеха, че разпоредбите в нея са твърде всеобхватни и неконкретни и дават възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите, което противоречи на Хартата за основните права в ЕС.

Според решението на съда в Люксембург задължението интернет доставчиците да пазят трафичните данни на клиентите си до две години позволява на разследващите органи безпроблемно да установят с кого и по какъв начин даден абонат е общувал в мрежата, колко е продължила комуникацията и къде се е намирал през това време той, както и да изследват детайлно навиците и кръга от приятели на дадено лице във виртуалното пространство. С подобни мотиви и българският обществен защитник поиска текстовете в българското законодателство да бъдат обявени за противоконституционни. 

Междувременно аргументите на Съда на ЕС бяха споделени и от българския Върховен касационен съд, който на свой пленум в началото на юли м.г. прие становище, което бе приложено по конституционното дело. В него се казваше, че текстът в ЗЕС, предвиждащ трафичните данни на потребителите да се пазят от интернет доставчиците, е в директно противоречие на конституцията.

Какво следва

Очаква се решението на КС да бъде публикувано в началото на следващата седмица. От момента, в който то се появи в КС, текстовете в закона ще отпаднат и това ще създаде празнота в закона, която може да бъде попълнена само със законодателни промени, които трябва да са съобразени с мотивите на конституционните съдии. Докато това се случи, данните ще могат да се изискват по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но предвид факта, че КС приема, че и задължението за операторите да съхраняват тези данни отпада, службите за сигурност няма да имат никаква гаранция, че ще получат поисканата информация.

Текстовете бяха разписани в закона през 2010 г. и по този начин в българското законодателство бе транспонирана европейската директива за трафичните данни, която задължава провайдърите да съхраняват всички трафични данни в продължение на до две години. В българския случай срокът е 1 година, а ДАНС и прокуратурата имат право да изискват информация при разследване на тежки престъпления, за които се предвижда затвор над 5 години. 

Последните промени в закона пък реално улесниха достъпа на службите до тези данни, защото свалиха нивото на съдебния контрол от председател на окръжен съд до председател на районен съд въпреки острите критики. Освен това службите не са длъжни да предоставят доказателства по разследванията си. 

Понякога исканията на службите обаче стигат още по-далече. През юни 2014 г. "Капитал" например разказа за среща между 40 доставчици на интернет и ръководството на службата за подслушване ДАТО, на която от компаниите е било поискано в следващата година да закупят скъпо струващо оборудване, с което да осигурят на службата достъп до целия трафик в интернет в реално време с възможност за съхраняване на информацията и за достъп и от страна на ДАНС. 

От публикуването на решението в Държавен вестник МВР и службите няма да могат да искат трафични данни.

Конституционният съд (КС)  в четвъртък обяви за противоконституционни част от текстовете на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които регламентират съхранението на трафични данни и достъпа на МВР и службите за сигурност до тях. Tрафични данни са информацията, която мобилните оператори съхраняват за проведените разговори и изпратени съобщения, тяхната продължителност, мястото, от което са проведени, абонатът, с когото сме говорили. Такива данни са съхраняваните от интернет доставчици данни за IP адреса, който ползваме, запазените log-ове и т.н.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Това вече е изненада.

  • 2
    trakerbg avatar :-|
    TrakerBG

    Браво на Константин Пенчев!

  • 3
    info111 avatar :-|
    info111

    Между другото най-общо погледнато, ненаказуемото, позволеното - дори и негласно, непреследвано от закона масово подслушване и следене, вкл. и на трафични данни и съхранението и неоторизираното със специални конкретни разрешения и обосновки Е В АБСУРДНО, КРЕЩЯЩО ПРОТИВОРЕЧИЕ И СЪС ЗАКОНА И ЛОГИКАТА МУ (да не говорим за основни човешки конституционни права), защото ...
    ТО ОБЕЗМИСЛЯ РАЗРЕШЕНИЯТА ЗА ЗАКОННИ СРС-та , ЗАКОНОВОТО ИМ УРЕЖДАНЕ И НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ, респ. целия труд по подготовката и приемането им.
    Тоест - те рушат държавата и държавността!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход