С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 13 мар 2015, 16:50, 12721 прочитания

Ерата на полуразпада

След носталгията по спрените ядрени реактори на АЕЦ "Козлодуй" настъпва времето за тяхното погребване и плащането на цената

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В машинната зала на бившите четири малки реактора на АЕЦ "Козлодуй" кипи усилен труд. Тонове тръби, турбини и генератори вече са просто купища нарязан метал. Втори реактор вече е останал без "калпака" си и започва преместването на част от облъчената му вътрешност. Само малка снимка в контролната зала с образа на Васил Левски навява някаква носталгия по спряната атомна мощ.  

Прискърбието обаче е кратко, тъй като българска ядрена енергетика (или поне по-старата част от нея) все по-устремено навлиза в един нов, не по-малко предизвикателен период - този, в който трябва да погребе съществена част от себе си. Проблемът е, че ядрената енергетика е една от тези сфери, в която не важи схващането, че разрушаването е по-лесно от изграждането. 


Погребването става по няколко направления. Вече започна разглобяването на някои от четирите реактора, а всичкото оборудване на блоковете от първи до четвърти на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъде обезопасено и премахнато, така че помещенията накрая да могат да се използват за други цели. Догодина трябва да започне изграждането на първото в страната хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци, където те ще се погребват за около 300 години. И трето - страната вече няма да изпраща към Русия отработено ядрено гориво за преработка, като руската страна дори може да ни върне количествата, заминали за там след 1989 г. - или 180 тона. Всичко това ще струва много пари, като част от тях не са осигурени. Разбира се, за това има време - в сектора се работи с хоризонт от десетки през стотици до хиляди години.

От Русия със заряд
Последната пратка за Русия с високо радиоактивни отпадъци от България е била през миналата година. Според двустранната спогодба с Москва периодът, в който връщането на всичко, което сме изпратили след 1989 г., трябва да стане, е 2025 - 2035 г. За целта руската страна трябва да даде 10 години за реакция на България за посрещането на въпросните количества, опаковани в 11-12 контейнера. Те могат да бъдат докарани на няколко пъти. Положителното, ако може да има нещо такова при получаването на подобна пратка, е, че отработеното радиоактивно гориво, което ще пристигне някой ден от Русия, е било допълнително обработено и остъклено, с намалена радиоактивност и обем. Това обаче не отменя въпроса къде ще се съхранява с десетилетия.   

Атомната електроцентрала разполага с приреакторни хранилища, където след двегодишна работа в реакторите горивото престоява около 10 години. После то се насочва към мокрото и към сухото хранилище на централата за съхранение на силно радиоактивен материал. Планът е пратката от Русия да отиде в сухото. То е със срок на експлоатация 50 години и с капацитет 72 контейнера, като към момента в него има 6. В тях се съхранява отработено гориво, което не е посещавало Русия. Друг, но по-далечен вариант е то да бъде погребано на 400 м дълбочина, където да престои хиляди години. За това вече бяха правени анализа и обследвания, но до решение така и не стигна - дори повдигане на темата ще предизвика сериозни вълнения по местата, край които би било изградено хранилището.



По-големият проблем обаче е, че отработеното гориво, което оттук насетне ще остава на територията на АЕЦ, няма да е преминало през допълнителната руска преработка. За решаването на този въпрос може да се мисли в посока износ към страни като Франция или Великобритания (единствените страни в ЕС, които могат да преработват отработено ядрено гориво), но това е доста скъпа опция.

Цената на употребения атом
За горивото ще е отговорна атомната централа, тъй като то не се води отпадък (и всъщност след години, с напредъка на технологиите, може да се окаже ценна суровина). Решаването на останалата радиоактивна задача е поставено на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО), създадено на 1 януари 2004 г. То обслужва цялата страна, както и хранилището край село Нови хан, където попадат радиоактивни отпадъци от медицината, промишлеността и т.н. Второ поделение функционира на площадката на атомната централа и се занимава с отпадъците, а трето поделение отговаря за изваждането от експлоатация на спрените ядрени мощности от 1-и до 4-и блок. До момента по отношение на последната задача предприятието има лиценз само за 1-и и 2-и блок, т.е. там може да работи и по реакторите, докато в 3-и и 4-и демонтира само т.нар. чисто оборудване в машинната зала, а до края на март ще подаде документи за по-високия лиценз.   

Процесът по извеждането на реакторите от експлоатация започна преди 10 години, като "към 2010 г. имаше натрупано закъснение от година, година и половина по някои проекти. Към момента няма проекти със закъснение и с плана за извеждане, който вече не е до 2035 г., а до 2030 г.", коментира изпълнителният директор на предприятието Дилян Петров.

Сега обаче той заяви, че сметките за поставените задачи не излизат с 342.4 млн. евро. Според последните направени изчисления за периода 2003 - 2030 г. на предприятието са необходими 1.106 млрд. евро, като до момента осигурените средства са 764.7 млн. евро. Те идват от трите фонда, от които се финансира ДП РАО: Международен фонд "Козлодуй" и двата български - фонд "Радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". В последните два средствата идват от вноски на организациите, генериращи радиоактивни отпадъци, като основен донор е АЕЦ "Козлодуй", който заделя годишно по 10.5% от приходите си от продадена електроенергия.

"Дейността на предприятието е обезпечена до 2020 г., като дотогава ще се извършат опасните дейности, а за финансирането на неопасните дейности ще се преценява впоследствие", заяви Дилян Петров. Една от възможностите за намаляване на финансовата дупка е да има малка промяна на първоначалния план и целта да не е да се стигне до зелена поляна. "Смятаме, че ще е прекалено скъпо и неефективно, като ще оставим част от сградния фонд за други цели", заяви Петров. Друга възможност за свиване на финансовата дупка е продажбата на желязото и оборудването при разглобяването на четирите блока, като през 2014 г. от машинната част са демонтирани 7200 тона. От тях 4800 т вече са освободени от регулиране, т.е. доказано е, че не са опасни за здравето. 

Първо заравяне

Другият голям проект, по който работи държавното предприятие, е отново свързан с погребването, но този път на ниско и средно радиоактивните отпадъци. Към момента в страната има само места за временното им съхранение. Изграждането на постоянно хранилище ще даде възможност те да се погребват за няколко столетия. Прогнозната цена на проекта е 50 млн. евро, като той се финансира от фонд "Козлодуй". Избраната площадка е в близост до АЕЦ "Козлодуй", като наскоро ДП РАО съобщи, че вече имат зелена светлина от екоминистерството по втория доклад за оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Проектът трябваше да е готов миналата есен, но първата процедура по ОВОС беше обжалвана от движението "Екогласност", като съдът откри пропуски в процедурата. Сега от предприятието се надяват да започнат строителството догодина. Преди това обаче трябва да се мине през обществено обсъждане, започващо скоро, и то в по-разширен вариант от това при първата процедура по ОВОС. Едни от печелившите от проекта ще бъдат жителите на Нови хан, тъй като планът е около 90% от отпадъците там да бъдат преместени и погребани в новото, като това може да стане след 2020 г. 

Разчистването на ядреното наследство няма да е лесна и евтина задача. А времето за пълното й решаване е... почти до края на света.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 4564 прочитания

Дунав не ни вълнува 6 Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

19 юли 2019, 3334 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кой не иска да се бори с корупцията

Управляващите изоставиха идеята за независим орган за разследване на корупцията, ще развиват потенциала на БОРКОР

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков