Ерата на полуразпада
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ерата на полуразпада

Втори реактор вече е останал без "калпака" си

Ерата на полуразпада

След носталгията по спрените ядрени реактори на АЕЦ "Козлодуй" настъпва времето за тяхното погребване и плащането на цената

Калина Горанова
13473 прочитания

Втори реактор вече е останал без "калпака" си

© Снимка: Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци"


В машинната зала на бившите четири малки реактора на АЕЦ "Козлодуй" кипи усилен труд. Тонове тръби, турбини и генератори вече са просто купища нарязан метал. Втори реактор вече е останал без "калпака" си и започва преместването на част от облъчената му вътрешност. Само малка снимка в контролната зала с образа на Васил Левски навява някаква носталгия по спряната атомна мощ.  

Прискърбието обаче е кратко, тъй като българска ядрена енергетика (или поне по-старата част от нея) все по-устремено навлиза в един нов, не по-малко предизвикателен период - този, в който трябва да погребе съществена част от себе си. Проблемът е, че ядрената енергетика е една от тези сфери, в която не важи схващането, че разрушаването е по-лесно от изграждането. 

Погребването става по няколко направления. Вече започна разглобяването на някои от четирите реактора, а всичкото оборудване на блоковете от първи до четвърти на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъде обезопасено и премахнато, така че помещенията накрая да могат да се използват за други цели. Догодина трябва да започне изграждането на първото в страната хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци, където те ще се погребват за около 300 години. И трето - страната вече няма да изпраща към Русия отработено ядрено гориво за преработка, като руската страна дори може да ни върне количествата, заминали за там след 1989 г. - или 180 тона. Всичко това ще струва много пари, като част от тях не са осигурени. Разбира се, за това има време - в сектора се работи с хоризонт от десетки през стотици до хиляди години.

От Русия със заряд

Последната пратка за Русия с високо радиоактивни отпадъци от България е била през миналата година. Според двустранната спогодба с Москва периодът, в който връщането на всичко, което сме изпратили след 1989 г., трябва да стане, е 2025 - 2035 г. За целта руската страна трябва да даде 10 години за реакция на България за посрещането на въпросните количества, опаковани в 11-12 контейнера. Те могат да бъдат докарани на няколко пъти. Положителното, ако може да има нещо такова при получаването на подобна пратка, е, че отработеното радиоактивно гориво, което ще пристигне някой ден от Русия, е било допълнително обработено и остъклено, с намалена радиоактивност и обем. Това обаче не отменя въпроса къде ще се съхранява с десетилетия.   

Атомната електроцентрала разполага с приреакторни хранилища, където след двегодишна работа в реакторите горивото престоява около 10 години. После то се насочва към мокрото и към сухото хранилище на централата за съхранение на силно радиоактивен материал. Планът е пратката от Русия да отиде в сухото. То е със срок на експлоатация 50 години и с капацитет 72 контейнера, като към момента в него има 6. В тях се съхранява отработено гориво, което не е посещавало Русия. Друг, но по-далечен вариант е то да бъде погребано на 400 м дълбочина, където да престои хиляди години. За това вече бяха правени анализа и обследвания, но до решение така и не стигна - дори повдигане на темата ще предизвика сериозни вълнения по местата, край които би било изградено хранилището.

По-големият проблем обаче е, че отработеното гориво, което оттук насетне ще остава на територията на АЕЦ, няма да е преминало през допълнителната руска преработка. За решаването на този въпрос може да се мисли в посока износ към страни като Франция или Великобритания (единствените страни в ЕС, които могат да преработват отработено ядрено гориво), но това е доста скъпа опция.

Цената на употребения атом

За горивото ще е отговорна атомната централа, тъй като то не се води отпадък (и всъщност след години, с напредъка на технологиите, може да се окаже ценна суровина). Решаването на останалата радиоактивна задача е поставено на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО), създадено на 1 януари 2004 г. То обслужва цялата страна, както и хранилището край село Нови хан, където попадат радиоактивни отпадъци от медицината, промишлеността и т.н. Второ поделение функционира на площадката на атомната централа и се занимава с отпадъците, а трето поделение отговаря за изваждането от експлоатация на спрените ядрени мощности от 1-и до 4-и блок. До момента по отношение на последната задача предприятието има лиценз само за 1-и и 2-и блок, т.е. там може да работи и по реакторите, докато в 3-и и 4-и демонтира само т.нар. чисто оборудване в машинната зала, а до края на март ще подаде документи за по-високия лиценз.   

Процесът по извеждането на реакторите от експлоатация започна преди 10 години, като "към 2010 г. имаше натрупано закъснение от година, година и половина по някои проекти. Към момента няма проекти със закъснение и с плана за извеждане, който вече не е до 2035 г., а до 2030 г.", коментира изпълнителният директор на предприятието Дилян Петров.

Сега обаче той заяви, че сметките за поставените задачи не излизат с 342.4 млн. евро. Според последните направени изчисления за периода 2003 - 2030 г. на предприятието са необходими 1.106 млрд. евро, като до момента осигурените средства са 764.7 млн. евро. Те идват от трите фонда, от които се финансира ДП РАО: Международен фонд "Козлодуй" и двата български - фонд "Радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". В последните два средствата идват от вноски на организациите, генериращи радиоактивни отпадъци, като основен донор е АЕЦ "Козлодуй", който заделя годишно по 10.5% от приходите си от продадена електроенергия.

"Дейността на предприятието е обезпечена до 2020 г., като дотогава ще се извършат опасните дейности, а за финансирането на неопасните дейности ще се преценява впоследствие", заяви Дилян Петров. Една от възможностите за намаляване на финансовата дупка е да има малка промяна на първоначалния план и целта да не е да се стигне до зелена поляна. "Смятаме, че ще е прекалено скъпо и неефективно, като ще оставим част от сградния фонд за други цели", заяви Петров. Друга възможност за свиване на финансовата дупка е продажбата на желязото и оборудването при разглобяването на четирите блока, като през 2014 г. от машинната част са демонтирани 7200 тона. От тях 4800 т вече са освободени от регулиране, т.е. доказано е, че не са опасни за здравето. 

Първо заравяне

Другият голям проект, по който работи държавното предприятие, е отново свързан с погребването, но този път на ниско и средно радиоактивните отпадъци. Към момента в страната има само места за временното им съхранение. Изграждането на постоянно хранилище ще даде възможност те да се погребват за няколко столетия. Прогнозната цена на проекта е 50 млн. евро, като той се финансира от фонд "Козлодуй". Избраната площадка е в близост до АЕЦ "Козлодуй", като наскоро ДП РАО съобщи, че вече имат зелена светлина от екоминистерството по втория доклад за оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Проектът трябваше да е готов миналата есен, но първата процедура по ОВОС беше обжалвана от движението "Екогласност", като съдът откри пропуски в процедурата. Сега от предприятието се надяват да започнат строителството догодина. Преди това обаче трябва да се мине през обществено обсъждане, започващо скоро, и то в по-разширен вариант от това при първата процедура по ОВОС. Едни от печелившите от проекта ще бъдат жителите на Нови хан, тъй като планът е около 90% от отпадъците там да бъдат преместени и погребани в новото, като това може да стане след 2020 г. 

Разчистването на ядреното наследство няма да е лесна и евтина задача. А времето за пълното й решаване е... почти до края на света.

В машинната зала на бившите четири малки реактора на АЕЦ "Козлодуй" кипи усилен труд. Тонове тръби, турбини и генератори вече са просто купища нарязан метал. Втори реактор вече е останал без "калпака" си и започва преместването на част от облъчената му вътрешност. Само малка снимка в контролната зала с образа на Васил Левски навява някаква носталгия по спряната атомна мощ.  

Прискърбието обаче е кратко, тъй като българска ядрена енергетика (или поне по-старата част от нея) все по-устремено навлиза в един нов, не по-малко предизвикателен период - този, в който трябва да погребе съществена част от себе си. Проблемът е, че ядрената енергетика е една от тези сфери, в която не важи схващането, че разрушаването е по-лесно от изграждането. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Всичко това действа много подтискащо въпреки, че ще сме си уредили споровете с Русия за ядрените отпадъци.

  • 2
    beriya avatar :-|
    beriya

    Като ще спираме АЕЦ-а, защо не го превърнем в хранилище на тези отпадъци, които гарантирано в утрешен ден ще се превърнат в ресурс. В случая би имало един огромен проблем и той е, че някой няма да вземе огромно количество пари, т.е. ще се създаде изкуствено огромен отпор, който пак може и да ни доведе до ситуация в която пак да си платим само, че още по- скъпо за това за което имаме пълен ресурс и сами да си свършим по удачен за нас начин.

  • 3
    ksto avatar :-|
    ksto

    Една от най-тъжните, една от най не-дискутираните, една от най-лъжовните теми за евтиния ток от АЕЦ "Козлодуй".

  • 4
    bvanetza avatar :-|
    Borislav Valkov

    Аз не искам скъп зелен ток, искам евтин ток от атомна електроцентрала- Белене, пък нека децата/внуците ми светят в тъмното, на мен ми е през х*я!

  • 5
    thepirineagle avatar :-?
    thepirineagle

    До коментар [#3] от "ksto":
    Мдаа, "евтин" ток от АЕЦ, ама не ни калкулират другите разходи. Днес имаме нужда от над € 1 млрд. за отпадъците,а колко сме платили в миналото и още колко трябва да плащаме? Това феновете на атомната енергетика не го смятат / лично не съм догматична привърженичка на тази или онази енергия,прагматик съм/....
    Във Великобритания аргументът е днес ни излиза,за момента, по-евтино ако строим АЕЦ за да задоволим настоящите растящи нужди,и не за друго,а защото ВЕИ трябва да заемат огромни площи за същото количество енергия,а отнема много време и пари / често безуспешно / да убедиш англичаните на село,че "вентилаторите" няма да им загрозяват пейзажа....А да правиш ВЕИ в морето е много по-скъпо за момента.....

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Значи имаме хранилище за ядрени отпадъци в Нови Хан на 20 километра от София...

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    от центъра на София...

  • 8
    mironikon avatar :-|
    mironikon

    До коментар [#4] от "Borislav Valkov":

    Иди до Чернобил, може и ти да засветиш,така даже и от евтин ток няма да имаш нужда, поне за осветление :)
    Решаването на проблемите по този начин - след мен и потоп - ни е довело на тоя хал. Лошото е, че няма надежда скоро да се промени мисленето ни...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK