Ако не се интересувате по-специално от проблемите на отбраната и сигурността, едва ли имате представа какво се крие зад енигматичното име служба "Военна информация". Още по-малко вероятно е да си помислите, че в нея може да работи някой български еквивалент на Джеймс Бонд. Последното всъщност едва ли е много вероятно в контекста на последните признания на военния министър Николай Ненчев, според които във въпросната структура, която всъщност е българското военно разузнаване, около 39 на сто от ръководния състав е съставен от ветерани, работещи от времето на тоталитарните тайни служби. А също така и че около 6 на сто от тях са минали специални обучения в разузнавателни школи на СССР. Така че поне един на всеки трима офицери от наследника на бившото Разузнавателно управление на Министерство на народната отбрана (РУМНО) по-скоро е получил закалката на майор Емил Боев от шпионските романи на Богомил Райнов, отколкото на агент 007. Наличието на толкова много оперативни работници от онази епоха не е стигма и не означава задължително, че те са нелоялни и получават своите заповеди от Кремъл. Със сигурност означава обаче, че промените в тази спецслужба се случват меко казано бавно.
Роднина, милиционер...
Военното разузнаване, което всъщност е може би най-нереформираната специална служба в България за последния четвърт век, изключително рядко попада в общественото полезрение. Вероятно една от причините за това е, че тя никога не е била част от мегаструктурата Държавна сигурност (ДС) и е функционирала самостоятелно на подчинение на военното ръководство, без да привлича излишно внимание. През тази седмица обаче служба "Военна информация" попадна в прожекторите на публичното внимание, след като в понеделник досегашният й ръководител Веселин Иванов беше отстранен от министъра на отбраната Николай Ненчев. Това обаче се случи по малко странен начин и с доста мъгляви аргументи, особено в частта, че така ще се осъществи "по-голяма оперативна съвместимост със службите на Алианса".
Истината е, че за предстоящи рокади във военното разузнаване се говори още от началото на мандата на настоящото правителство и мотивите за тях са чисто политически. Неслучайно ден след махането на Иванов към медиите контролирано изтече името на най-вероятния негов наследник – бившия служебен вътрешен министър и бивш депутат от СДС Йордан Бакалов. Специфичното в случая е, че информацията за това бе разпространена дори от държавната агенция БТА, която се позова на неназован източник от Министерски съвет - нещо, която тя практически никога не прави. Което от своя страна е косвено доказателство за нещо, което няколко независими източника твърдят – че Бакалов всъщност е номинация на премиера Бойко Борисов, а не на Реформаторския блок, част от който е СДС.
По информацията на "Капитал" военният министър Николай Ненчев, който по закон разполага с цялата власт да назначи за ръководител на военното разузнаване когото си пожелае, също не е бил в особен възторг от перспективата бившият служебен вътрешен министър да оглави спецслужбата. Въпреки това обаче той бил готов да го назначи под давлението на Борисов. Според няколко независими източника също така Бакалов не е бил единствената номинация. Освен него са спрягани поне още две потенциални кандидатури, чиито имена не бяха разпространени. По неофициална информация става дума за сегашния и.д. началник полк. Светослав Даскалов и Драгомир Петков от Движение "България на гражданите". Което може да означава, че името на Бакалов се пуска или за да се тестват обществените нагласи, или за да се отклони вниманието от истинския бъдещ военен разузнавач номер едно.
Любопитно е също така, че в редиците на ГЕРБ очевидно не цари единомислие по въпроса за назначаването на Бакалов. Срещу него в четвъртък например се изказа бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, който не е известен със склонността си публично да се конфронтира със своя лидер. Освободеният Веселин Иванов пък е назначение от времето на първото правителство на ГЕРБ, като заради него постът на военен разузнавач номер едно дори беше девоенизиран. Последното обаче е твърде условно казано, тъй като Иванов всъщност е о.р. полковник от служба "Военна информация". За издигането му навремето е лобирал лично тогавашният военен министър о.р. ген. Аню Ангелов, който в момента е съветник на премиера Борисов по въпросите на отбраната.
Какъв е проблемът с военното разузнаване
Въпросът с лоялността на въпросните 39% висши служители на военното разузнаване, които са направили своите първи стъпки като оперативни работници преди края на Студената война, вероятно е от ключово значение за съюзниците ни в НАТО, но едва ли е най-важното нещо за българските политици. Сегашният стремеж за пълното овладяване на спецслужбата и контрол изкъсо всъщност е свързан най-вече с факта, че тя е единствената, която отказва да предаде пълните архиви за дейността си отпреди 10 ноември 1989 г. на комисията по досиетата. Съществуват сериозни подозрения, че агенти на тоталитарното военно разузнаване дори в момента заемат високи постове в българския политически и обществен живот и това създава условия за манипулиране на техните действия.
Принципно поставянето на агенти на разузнаването на високи държавни постове е неприемливо в демократите държави. На практика обаче забрана за подобно нещо подобно не просто не съществува в българското законодателство, но дори точно обратното. "При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите от служба "Военна информация" могат да заемат за прикритие и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет", пише в чл. 101 алинея 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Това широко отваря вратите военни разузнавачи да се назначават на ключови позиции в държавата, поставяйки под сериозен въпрос независимостта на техните решения. Освен това министърът на отбраната не просто е пряк и непосредствен ръководител на военното разузнаване, но по закон "да може да възлага и допълнителни задачи на служба "Военна информация", свързани с националната сигурност и отбраната на страната". Тоест може да заповяда на военните разузнавачи да правят почти всичко. И тъй като настоящият военен министър не се слави с особено задълбочените си познания в сферата на сигурността, това ще превърне в ключови играчи по тази линия бъдещия пряк ръководител на спецслужбата, както и неговия политически покровител.
Въпреки че явно се правят с идея за контрол върху потока на секретна информация и над определени зависимости по линия на спецслужбите, промените на върха на военното разузнаваме все пак могат да имат и някакъв положителен ефект. Дори да не означават непременно нелоялност, цитираните от министъра 39% действащи офицери от времето на РУМНО със сигурност са индикатор за сериозно капсулиране на тази разузнавателна агенция, която трудно би могла да прогнозира заплахите за страната ни, взирайки се в миналото, а не в бъдещето. Означават същи така, че тази система тотално се е затворила за промяната и се самовъзпроизвежда, превръщайки се в кротък пристан за офицери в предпенсионна възраст, удобно разпределящи си примамливи постове по посолствата в западните държави под булото на секретността. Всичко това може да се промени единствено чрез външна намеса, защото еволюцията тук явно следва някаква своя вътрешна логика.
----------
*Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана. Това е названието на служба "Военна информация" преди 10 ноември 1989 г.
Ако не се интересувате по-специално от проблемите на отбраната и сигурността, едва ли имате представа какво се крие зад енигматичното име служба "Военна информация". Още по-малко вероятно е да си помислите, че в нея може да работи някой български еквивалент на Джеймс Бонд. Последното всъщност едва ли е много вероятно в контекста на последните признания на военния министър Николай Ненчев, според които във въпросната структура, която всъщност е българското военно разузнаване, около 39 на сто от ръководния състав е съставен от ветерани, работещи от времето на тоталитарните тайни служби. А също така и че около 6 на сто от тях са минали специални обучения в разузнавателни школи на СССР. Така че поне един на всеки трима офицери от наследника на бившото Разузнавателно управление на Министерство на народната отбрана (РУМНО) по-скоро е получил закалката на майор Емил Боев от шпионските романи на Богомил Райнов, отколкото на агент 007. Наличието на толкова много оперативни работници от онази епоха не е стигма и не означава задължително, че те са нелоялни и получават своите заповеди от Кремъл. Със сигурност означава обаче, че промените в тази спецслужба се случват меко казано бавно.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
18 коментара
Самият факт, че Премиерът насочи светлините на прожекторите към тази служба, както и държейки я в лека безтегловност за известно време, необявявайки кой ще я оглави със сигурност, е достатъчен повод за позитивно очакване. Както и под други статии по темата на скоро дискутирахме - за какво точно им плащаме ние на тези богоизбрани персони???
Трябва да се видят докладите на РУМНО по байтошово време - такава смешка са, че просто... За съжаление, не мога да намеря някакво разследване на Антон Тодоров, където ги четох.
Сигурна съм, че и сега е така - при тях всичко е толкова секретно, че те могат да си живеят необезпокоявано и безконтролно до пенсия и дълго след нея.
типично по комунистически колкото по секретно толкова по голяма далавера и така повече рода е назначена на сладка паша....красота мечтата на всеки апаратчик а като си знаем как ги назначаваха само по партиен и роднински принцип ,само можем да гадаем какво блато ще еи колко ще са некадърни поне 60% от 'работещите' там
"... тази система тотално се е затворила за промяната и се самовъзпроизвежда, превръщайки се в кротък пристан за офицери в предпенсионна възраст, удобно разпределящи си примамливи постове по посолствата в западните държави под булото на секретността."
Е, точно заради това трябва да бъде разчистена и то от външен за системата човек.
Чистка!!!!!!
Публикувано през m.capital.bg
Подкрепям предложението за избор на Йордан Бакалов.
напълно закономерно развитие
До коментар [#4] от "rosiraycheva50._":
Напълно съгласен.
П.С. С едно нещо от статията обаче не съм съгласен: "...Принципно поставянето на агенти на разузнаването на високи държавни постове е неприемливо в демократите държави...."
Аторът на статията греши два пъти:
1. Служителите в РУМНО/Военна информация НЕ СА "агенти на разузнаването"! Те са служители в разузнаването, чиято цел е да разузнават, по най различен начин. Включая и чрез агенти (вербувани от тях, или други).
2. По белия свят е доста прието бивши служители на разузнаването да бъдат на високи държавни постове в администрацията, както и в дипломацията. Буш старши е бил шеф на ЦРУ, например.
Накрая-един виц (или не) по този повод:
На някакъв прием в една средноизточна държава посланникът на СССР казва на местния...премиер/президент/вот'ева: Само да знаеш че 'мириканския посланник преди беше № 3 в ЦРУ!!
Отговаря му премиера/посланника-Ами поласкан съм от важността която САЩ придават към моята държава-да пратят тук за посланник бивш № 3 в ЦРУ. Щото СССР ми пратиха за посланник бившия № 27 в тяхното КГБ!
До коментар [#2] от "Black Ice":
Параграф 12 и „бандата на петимата“ http://frognews.bg/news_59356/Paragraf-12-i-bandat
Служба „Военна информация“ се нуждае от радикално прочистване http://frognews.bg/news_58134/Slujba-Voenna-inform
Антон Тодоров-нужна е чистка във военното разузнаване
https://www.youtube.com/watch?v=-hvOQpGr3TY
Всички служби за сигурност трябваше да се реформират още след прехода, но това трябваше да се извършва от принципалите им, в случая министъра на отбраната. Той и обкръжението му разполагат с необходимата информация относно времето на назначаване, местата, където са се обучавали и качеството на извършваната работа за всеки един служител. С думи прости тези 39% ръководен състав не са назначени вчера, тези 6% не са минали обучение онзи ден. Ако някой е имал желание да реформира бившото РУМНО, е можел да го направи по всяко време. Но за да се направи качествено, ще е необходимо осигуряване на приемственост и експертиза, а не обезглавяване на службата и поставяне на поста на човек с образование в областта на металургията, началник цех успял да се намърда в политиката, престоял 3-4 мандата в парламента, служебен вътрешен министър и хоп ръководител на военното ни разузнаване. ( Всъщност ако погледнем квалификацията на военния министър или госпожата социоложка кандидат вътрешен, явно това е тенденция при кабинета Борисов 2.) С каква цел се лансира човек без досег до толкова специфична материя, освен участието му в парламентарни комисии? Има ли връзка с неуспешния опит за обединяване на външните разузнавания, или с неистовото желание от няколко месеца да се получи достъп до информацията за чуждите граждани сътрудничили на бившето РУМНО? Защо никой не се интересува от НРС или просто те не са интересни, защото списъците с техните сътрудници Доган отдавна ги взе най-безцеремонно и без никаква съпротива? Въпросите са много, но тенденцията е една - обезличаване и обезсилване на службите ни за сигурност (ДАНС, НРС, СВИ), демотивиране и унищожаване на отбранителните възможности на страната, засилване зависимостта от чужди дъжави и явна васалност към поставилите на власт това правителство.