С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 13 мар 2015, 16:20, 13736 прочитания

Сега дърветата ни пречат

Кризата с електроснабдяването, която остави над 200 хил. потребители без ток, се дължи колкото на времето, толкова и на занемарената поддръжка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Обяснението, че зимата отново ни изненада, тази година има малка модификация. След като в първите часове на 7 март аварираха 47 електропровода с високо напрежение, потребителите първо научиха поредната енергийна абревиатура - ЕСО. А виновници за кризата, оставила над 200 хил. потребители без ток, се оказаха не само метеорологичните условия, но и дърветата. "Форсмажорните обстоятелства с безпрецедентния обилен и продължителен валеж от тежък и мокър сняг в съчетание със силния вятър са обективната причина за множеството повреди", обясняват от Електроенергийния системен оператор - ЕСО. "Паднали дървета са причинили скъсване на електропроводите в 90 процента от случаите", допълниха от там.

Държавното дружеството се грижи за гръбнака на електропреносната мрежа у нас - електропроводите с напрежение 400, 220 и 110 кВ. Именно ЕСО свързва основните производители с ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", които доставят електроенергията до домакинствата. И за да е още по-голям проблемът, без електроенергията да достига до мрежата на ЕРП-тата, те дори няма как да разберат къде би могло да имат аварии. В случая от ЕВН коментираха, че намесата на държавата, която предостави военен вертолет за облитане на електропреносните мрежи, е била изключително важна.


Но както винаги не точно зимата е виновна за проблемите. По време на заседанието на комисията по транспорт в Народното събрание например телекомуникационните оператори откровено си признаха, че пропадналият мобилен сигнал в пострадалите региони не се дължи толкова на снега, колкото на кражбите. Резервоарите на дизелгенераторите на базовите станции, които се включват при липса на външно захранване, не се зареждали догоре, тъй като често се оказвали "нерегламентирано" изпразнени.

От Илинденското въстание насам...

Както в повечето катастрофични бедствия в последните години, стандартното обяснение са форсмажорните обстоятелства - много дъжд, сняг или жега. Отскоро вече към тях се добавиха и глобалните климатични промени.



"От десетилетия хората в този регион казват, че не помнят подобни снегове", каза пред "Дарик радио" министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Информацията на министъра изглежда леко несигурна, тъй като се позовава на "хората от региона". Това няма как да е и другояче. От Националния институт по метеорология и хидрология коментираха за "Капитал", че в засегнатите от тежките снеговалежи региони има общо 17 станции на БАН. При 10 от тях и преди е регистрирана подобна дебелина на снежната покривка, а в 7 не, като данните са за 110 години назад. От това може да се заключи, че ситуацията наистина е била тежка, но пък трудно може да се направи извод за влиянието на климата върху електроснабдяването. В този регион със сигурност то е на значително по-крехка възраст.

Според енергийните експерти подобна криза е нямало от 1985 г. Спорният момент е само дали тогава е било виновно само времето. В този период българските граждани се радваха на т.нар. дискотечен режим на тока. Когато доставките на електроенергия се възобновяваха и всички потребители включваха своите "респроми", "мразове", "перли" и акумулиращи печки, мрежата се претоварваше и следваха аварии.

Можеше ли да се предотврати кризата

"ЕСО поддържа просеките на електропроводите в безупречно състояние, като регулярно в рамките на всяка година се правят обходи за обследване на състоянието им", коментират от дружеството. Тоест, ако е имало паднали дървета, това се дължи само и единствено на времето. Допълнителен нюанс даде и бившият член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Еленко Божков, който пред БНР обясни, че част от скъсаните кабели в горите са били повлечени от болни дървета, за които нямало как да се предвиди кога точно ще паднат.

В момент, когато аварийните екипи на ЕСО и ЕРП-тата все още обикалят трудно достъпните планински региони, едва ли е времето за статистика точно колко електропроводи и стълбове са били повредени заради обледеняване или паднали дървета. Но само тя ще покаже истинските причини за кризата, за които има лесни и добре известни дори в България лечения въпреки твърденията на енергийните дружества. От ЕСО например коментираха неофициално, че "няма такова чудо като система срещу обледеняване" на електропроводите.
 
Всъщност от края на 80-те години на миналия век до началото на настоящото хилядолетие в Североизточна България е действала точно такава система. "Варненският регион на някогашното поделение на НЕК бяха пионери в областта", казва бившият директор на ЕСО Иван Айолов. "Тези станции за топене на лед действаха около 90-те години, но много неща от гледна точка на експлоатацията се занемаряват", допълни той.

Инженер с практика в областта казва, че системата е била много проста - при заплаха за обледеняване в подстанциите се е предизвиквало изкуствено късо съединение, което е водило до кратковременно рязко повишаване на напрежението по електропроводите и съответно до разтапяне на леда. Според него, вместо системата да се модернизира и разпространи в цялата страна, тя е била изоставена.      

Валентин Колев, друг бивш директор на ЕСО и преподавател по "Техника на високите напрежения" в Техническия университет, си спомня, че наистина е имало такава система. "Сега не бих препоръчал да се използва, тъй като голяма част от съоръженията са на 20-25 години и просто могат и да не издържат", каза той.

От ЕВН пък от години предлагат всички електропреносни линии да бъдат вкарани под земята, с което се избягват ситуации като настоящата. От дружеството обясняват, че докато на територията, обслужвана от него в Австрия, 80% от линиите са подземни, в България 75% от тях са въздушни. Само ЕВН има 65 хил. км електропреносни линии ниско и средно напрежение, като тяхното вкопаване струва двойно повече от полагането на въздушни проводници. За да се извърши това, са необходими солидни инвестиции, които обаче не се разрешават от ДКЕВР (вече КВЕР), за да не се налага увеличаване на цената на електроенергията.  От ЕВН посочват, че всички новоизградени от него линии са подземни.

Според доц. Колев обаче има и други методи, особено за мрежата на средно напрежение (която е част от отговорностите на ЕРП-тата). Например да се прилага усукване на електропроводите, които по този начин могат да устояват на много по-големи натоварвания. Или пък да се слагат изолирани електропроводи, които са по-скъпи, но страдат много по-малко от обледеняване.  

Другото обяснение за авариите са падналите дървета - поради тесните сервитути, отредени за преносните линии, нямало как далекопроводите да бъдат предпазени. Това обаче не е точно така. Доц. Колев припомня Наредба 16 от 2004 г. за минималните сервитутни зони за енергийните обекти, в която са предвидени подобни казуси. Например при преминаване през горски масиви с височина на насажденията над 4 метра просеката трябва да е широка не по-малко от 9 метра или "удвоената средна височина на дърветата". Тоест наредбата предвижда да няма теоретична възможност за повреда на мрежата високо напрежение от падащи дървета. Дори намаляването на просеката не може да стане без съгласието на организациите, експлоатиращи въздушни електропроводи.

Както се вижда от нормативния документ, ЕСО и ЕРП-тата имат правна възможност да поддържат просеките. И ако те бяха в "безупречно състояние", просто нямаше как да има подобни по мащаб аварии.

Ще има и още

Настоящата криза очевидно не е предизвикана от дървета, а по-скоро от това, че технологичната дисциплина в дружествата отдавна не е на ниво. Отчасти това се дължи и на липсата на средства за инвестиции и поддръжка. Например остарелите съоръжения на ЕСО не позволяват да се прилагат иначе изпробвани методи за борба с обледеняването. 

От години ДКЕВР не позволява на ЕРП-тата и другите енергийни предприятия да увеличат регулаторно признатите си активи, тъй като на тяхна база се изчислява възвращаемостта на компаниите. Причината е, че регулаторът не иска да я вкарва в цените. Но в същото време това намалява и размера на амортизационните отчисления, които би трябвало да се използват за възстановяване на дълготрайните материални активи. За да заместят липсата на средства, ЕРП-тата използват парите си за инвестиции. Но, изненада - от две години ДКЕВР не признава такива за мрежовите дружества.

В резултат на това от одобрените за периода 2008-2009 г. 599 млн. лв. общо разходи и възвращаемост за трите ЕРП-тата за периода 2014-2015 г. сумата е вече 394 млн. лв. (от сметката са извадени средствата, които дружествата получават, за да покриват технологичните си загуби). При ЕСО положението е подобно. Така, ако сега те занемаряват дейности, които считат, че рядко могат да доведат до проблеми (като прочистване на просеки), в скоро време е може да се получи така, че авариите вече ще се случват не само при форсмажорни обстоятелства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1154 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 995 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ерата на полуразпада

След носталгията по спрените ядрени реактори на АЕЦ "Козлодуй" настъпва времето за тяхното погребване и плащането на цената

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10