Коментари Daily 16 март - Невидимата за институциите "дървена мафия"

Съдебна статистика

Невидимата "дървена мафия"

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От изследване на  Красен Николов, "Медиапул"

Горската мафия изглежда напълно недосегаема заради нежеланието на държавата да се бори с нея. Това показва проучване на Mediapool на всички 205 окончателни присъди, публикувани от българските съдилища от 2009 г. досега. В момент, когато властите анонсират нови мерки за справяне с незаконната сеч, статистиката потвърждана безпощадно нещо добре известно  - държавата преследва основно беззащитните социални групи, които нямат нужните им пари за отопление през зимата.

Натрупаните данни разкриват криза на справедливостта на всички нива -  прокуратура, съд, експертизи и контролния апарат на изпълнителната власт. В най-добрия случай горските стопанства са безмълвни свидетели на случващото се, когато техни служители те са дейни участници в изсичането.



Тежката престъпност е оставена да се измъкне почти безнаказано, а борбата с незаконна сеч е огледало на цялостната борба с престъпността у нас. Общо 97.5% от делата за незаконна сеч, които достигат до съда, приключват с наказания. (

Това по удивителен начин повтаря статистиката на борбата с престъпността изобщо, тъй като сред тези 97.5% има само няколко осъдени за поголовна сеч в стила на т.нар. дървена мафия. Те се разминават с твърде леки наказания. Тежките присъди се понасят за дребна сеч. За капак - според съдебните експерти  един кубик дърва от един и същи вид може да струва между 30 и 100 лева.
Какви хора са осъдените за незаконна сеч? По правило безработни - те са 58.4% от всички наказани. Пенсионерите са други близо 6%. Общо 79% от понеслите наказание са с образование до 8-и клас, а една четвърт са напълно неграмотни. От мотивите по делата става ясно, че заради липса на пари не виждат друго решение за отопление, освен да си насекат от гората. На този фон едва шестима дървосекачи и лесничеи (2.5% от всички) са получили присъди за незаконна сеч.

Цялото "усилие" на държавата за борбата с незаконната сеч за последните шест години е довело до 15 ефективни присъди затвор (6.2% от всички), 48 условни присъди (20%), 62 пробации (25.3%) и 114 глоби (47.3%). Има и екзотични наказания – трима души са наказани с порицания, които е трябвало да бъдат излъчени по местната кабелна телевизия или отпечатани в местния вестник. Общо са наложени глоби за 91 хил. лв. и са конфискувани 6 каруци и един ЗИЛ. Глобите няма как да бъдат събрани, защото повечето от наказаните нямат доходи.

Екоорганизациите от години алармират за незаконното изсичане на горите в Странджа, Родопите, Рила, Пирин, Стара планина и Североизточна България. Според наказателните дела обаче се сече предимно в места с компактно ромско население и покрай селищата.

В същото време няма нито един публикуван окончателен съдебен акт за сеч в Югозападна България.  Това отразява състоянието на "борбата"  в Рила и Пирин. За сеч в Странджа има точно едно приключило дело за последните шест години. В Смолян няма нито едно дело, а в района на Кърджали са едва седем за дребни прегрешения. От статистиката излиза, че гората се сече само от бедните българи и роми.

Варненският районен съд има уникална практика по тези дела. Първо съдът произнася най-тежката изобщо присъда за незаконна сеч - 2.5 години затвор ефективно при "строг" режим за 3 кубика дъбови дърва за огрев. После двама други са наказани за абсолютно същото нарушение с по 150 лева глоба. И двете присъди са потвърдени.

---

Културен кошмар

Три реда оцелели камъни не предизвикват патриотични чувства

От съобщение на Националния исторически музей:

Директорът на НИМ.  Божидар Димитров започва кампания за набиране на средства за реставрация и социализиране на четири знакови паметници на Българското Средновековие - дворци и църкви. Причините са най-малко три:

- За да възстановим разрушената си историческа памет. Тези дворци и църкви не са унищожени случайно, както си мислят някои. Всеки "нормален" завоевател в човешката история използва за свои нужди сградите (особено монументалните) на завоювания народ. Правили са го всички, включително и ние, българите, сме използвали крепостите на ранните византийци.

- Културно-историческият туризъм. Това е неразработен все още сектор на туризма у нас. А постигнатото е обнадеждаващо. Възстановените частично крепости и църкви на малки средновековни градчета като Перперикон, Белчин, Пещера, Бяла и др. показват, че те се посещават годишно от 250 000 до 500 000 туристи.

- Патриотичното възпитание на българите. Три реда оцелели камъни не само не предизвикат патриотични чувства, но и туристи не привличат. Те могат да предизвикат само униние и чувства на историческа фрустрация. А и някои аналогии с днешната действителност: "Ето, това сме и днес – руини, макар че не сме преживяли ислямска инвазия".

---

В Дисниленд "България"

Всеки град с крепост

От коментар на проф. Ивайло Дичев, културолог, за Deutsche Welle

Наследството ни неусетно премина от идеологическия фронт на етнонационализма към царството на предприемачеството. Строят се нови крепости в стил Балдуиновата кула, къде по легенди, къде по художествени хрумки на историци, къде със съвременни инженерни решения. Имаме археологически парк "Тополница", самодеен Джурасик ("Дино") парк край Пазарджик с бетонни динозаври, които си съперничат по автентичност с крепостната стена в Созопол. В тиха революция на "българщината" бизнес ориентацията все по-често се насочва към римски времена. А всяка новопостроена "старина" се "социализира" с творчески разработени битки на римляни срещу хуни, кумани, славяни. Кой знае, може един ден предприемчив деятел да зарадва германските туристи с готи, а ирландските - с келти, все обитавали нашите земи.

Представете си мащаба на диснификацията - дотук са построени трийсет и няколко крепости по 4-5 милиона парчето; чувам, че се готвят нови 100-200 според повелята на един от историците бизнесмени: "всеки град - с крепост". И навсякъде фестивали, възстановки, дегустации. От една страна има едни европейски пари, които трябва да се вземат, от друга бизнесът натиска за обществени поръчки, от трета - съмнителни експерти заработват щедри хонорари, като яростно тъпчат всеки опит за критика в съюз с жадните за национална гордост медии.

Очевидно е, че когато едно и също нещо се предлага в големи количества, цената пада. Ще загубят всички, бъдете сигурни! И след години ще се отвори работа за фирми по разрушаването на всичко това.

Не съм противник на тематичните увеселителни паркове. Но това, което ги прави успешни, е новото, неочакваното, екзотичното. А за да има възвръщаемост, са нужни са огромни потоци от хора. В България  за 200 няма пазар. И няма нужда да съм икономист.

Нашата Дисни индустрия си мисли, че може да продаде предишните гордости като атракциони. Малко бутафорийка, както се изрази министърът на културата. Така България се подменя пред очите ни и постепено ще започнем да се чувстваме чужденци в нея - заради комерсиализирането на собственото аз. Защото е трудно жив човек да живее с усещането, че е бутафорен. И в крайна сметка развиваме този цинизъм и към самите себе си.

---

Реформатори по съребрена линия

Неочаквано връхлетялата власт засилва вероятността от тежък кадрови резил. Фотограф: Георги Кожухаров

Да се гръмнеш в коляното, докато се целиш в задкулисието

От коментар на Дияна Костова в webcafe.bg

Ако се вгледа в дебата около съпружеско-партийните назначения от Реформаторския блок, човек остава с впечатлението, че неговите лидери май са единствените политици, способни да се гръмнат в коляното, докато се целят в задкулисието.

В поредния кадрови балон Комисията за защита на потребителите тихомълком се снабди с нов ръководител - Димитър Маргаритов Йотов, по-познат като мъжа на жена си - Мария Карабельова-Маргаритова, началник на кабинета на вицепремиера Кунева. Преди да запретне ръкави в защита на потребителските права, той е покорил служебния идеал на всеки уважаващ себе си българин с вуйчо владика - отговорник по обществените поръчки във високодоходното Държавно предприятие "Ръководство въздушно движение".

Без конкурс, без публично обсъждане, без стратегия за управление, Маргаритов осъмна началник с мандат за пет години. Назначението му  е показно за ненаучен урок - на същия принцип "по съребрена линия" публика опозна сърдечната другарка на министър Божидар Лукарски - Ива Йорданова, друг изтъкнат кадър от бодрата смяна на Движение "България на гражданите". Нейният кратък, но незабравим мандат начело на Държавната агенция за българите в чужбина беше първият симптом на хроничната етична недостатъчност в държавата на братовчедите България.

"Тънката" линия проникна и в здравното министерство, където политическият кабинет на Петър Москов беше оглавен от 23-годишната Руслана Петрова, дъщеря на директора на ВМА проф. Николай Петров.

Някои министри разбраха твърде буквално "квотното" разпределение на реформаторския портфейл. С Николай Ненчев начело Министерството на отбраната се превърна в софийска резиденция на ямболското БЗНС. А Лукарски успя да трудоустрои в Министерството на икономиката толкова много членове на тясното (буквално) ръководство на СДС, че когато гръмна вътрешнопартийният скандал във Варна с избора на Янко Станев, се оказа, че в София нямаше кой да реагира цяла седмица - понеже половината централен сбор бе на ведомствена командировка в чужбина.

Парашутизмът не е патент на реформаторите, нито отклонение от кадровата политика на кабинетите "Борисов". Но когато липсата на качествен управленски потенциал се съчетае с неочаквано връхлетялата ги власт и щедър откъм щатни длъжности административен апарат, вероятността за тежък кадрови резил се увеличава в геометрична прогресия.

---

Едно към едно

Фотограф: Мария Съботинова

Бедствия и фъш-фъш

От пресконференцията на премиера Борисов в Смолян за бедствията в района по Нова тв

Карайки си с джипката, виждам достатъчно, за да ми е ясно - през тея всичките дни министърът (Николай Ненчев - бел. ред.) идва пет пъти. Лили Павлова, дет се вика, само ходи до парламента и се връща обратно... и, разбира се, на -фъш, да духне малко косата. Те с Мая Манолова не знам кво толкова правят... (към Павлова) Какво й било хубаво якето, тен има - ти си църна по рождение, нали, не си се пекла некъде предполагам.

(На въпроса на репортерка "Вие къде отивате?") Знаеш ли, че от такива като теб не мога да са ожена. Само при мисълта, че като тръгнем нанекъде, ше ме питат къде отивам... Това ми е най-омразният въпрос - къде отиваш и кога ше се върнеш. Където ти е най-лесно - зарад тебе там ше отидем.