Натрупаните данни разкриват криза на справедливостта на всички нива -  прокуратура, съд, експертизи и контролния апарат на изпълнителната власт. В най-добрия случай горските стопанства са безмълвни свидетели на случващото се, когато техни служители те са дейни участници в изсичането.

Тежката престъпност е оставена да се измъкне почти безнаказано, а борбата с незаконна сеч е огледало на цялостната борба с престъпността у нас. Общо 97.5% от делата за незаконна сеч, които достигат до съда, приключват с наказания. (

Това по удивителен начин повтаря статистиката на борбата с престъпността изобщо, тъй като сред тези 97.5% има само няколко осъдени за поголовна сеч в стила на т.нар. дървена мафия. Те се разминават с твърде леки наказания. Тежките присъди се понасят за дребна сеч. За капак - според съдебните експерти  един кубик дърва от един и същи вид може да струва между 30 и 100 лева.

Какви хора са осъдените за незаконна сеч? По правило безработни - те са 58.4% от всички наказани. Пенсионерите са други близо 6%. Общо 79% от понеслите наказание са с образование до 8-и клас, а една четвърт са напълно неграмотни. От мотивите по делата става ясно, че заради липса на пари не виждат друго решение за отопление, освен да си насекат от гората. На този фон едва шестима дървосекачи и лесничеи (2.5% от всички) са получили присъди за незаконна сеч.

Цялото "усилие" на държавата за борбата с незаконната сеч за последните шест години е довело до 15 ефективни присъди затвор (6.2% от всички), 48 условни присъди (20%), 62 пробации (25.3%) и 114 глоби (47.3%). Има и екзотични наказания – трима души са наказани с порицания, които е трябвало да бъдат излъчени по местната кабелна телевизия или отпечатани в местния вестник. Общо са наложени глоби за 91 хил. лв. и са конфискувани 6 каруци и един ЗИЛ. Глобите няма как да бъдат събрани, защото повечето от наказаните нямат доходи.

Екоорганизациите от години алармират за незаконното изсичане на горите в Странджа, Родопите, Рила, Пирин, Стара планина и Североизточна България. Според наказателните дела обаче се сече предимно в места с компактно ромско население и покрай селищата.

В същото време няма нито един публикуван окончателен съдебен акт за сеч в Югозападна България.  Това отразява състоянието на "борбата"  в Рила и Пирин. За сеч в Странджа има точно едно приключило дело за последните шест години. В Смолян няма нито едно дело, а в района на Кърджали са едва седем за дребни прегрешения. От статистиката излиза, че гората се сече само от бедните българи и роми.

Варненският районен съд има уникална практика по тези дела. Първо съдът произнася най-тежката изобщо присъда за незаконна сеч - 2.5 години затвор ефективно при "строг" режим за 3 кубика дъбови дърва за огрев. После двама други са наказани за абсолютно същото нарушение с по 150 лева глоба. И двете присъди са потвърдени.

Културен кошмар