С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 16 мар 2015, 19:14, 9908 прочитания

Кой и как ще издирва имуществото на КТБ

Временният синдик ще има почти всички правомощия на обикновения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Временният синдик на банка с отнет лиценз, но все още невлязла в процедура по несъстоятелност, както и Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) ще могат да предявяват искове пред съда "за връщане на полученото имущество с произход от банката срещу всяко всяко трето лице". Това е една от ключовите нови разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, около които се оформи широк политически консенсус след изказаните през миналата седмица притеснения на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, че активите на Корпоративна търговска банка (КТБ) се разграбват, докато тече обжалването на отнетия й лиценз от БНБ.

Според версия на законопроекта, с която "Капитал" разполага, се предвижда доста широко разбиране на това какво е с произход от банката, като се въвежда специална дефиниция: "всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, които в същия или в променен вид са достигнали до патримониума на всяко трето лице независимо от броя на междинни прехвърляния и правната им форма". Така чрез новите текстове, които се очакваше да бъдат внесени в парламента в понеделник, да бъдат разгледани на второ четене от бюджетна комисия във вторник и приети окончателно през седмицата, теоретично се дават широки правомощия на временните синдици за отменителни искове, както за обезпечаване на бъдещи такива. В интервю за в. "Стандарт" обаче дори и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова изказва съмнение доколко това ще е ефективно.


С цялата временна власт

В проекта се предвижда временният синдик да се избира по молба на ФГВБ, като съдът е длъжен да го назначи най-късно до края на следващия ден, ако е декларирал съгласие и отговаря на законовите условия. Критериите са същите, които важат и досега за обикновен синдик - функцията се изпълнява от поне две лица, които трябва да вземат всички решения единодушно. Те се избират от специално водения от БНБ списък, който досега не е публично оповестяван от централната банка, но според информация на "Капитал" е съставен от 26 лица. Някои от тях обаче не отговарят на условията за КТБ - например за квесторите на банката има изрична забрана. За сметка на това според предложените промени не се предвиждат пречки временният синдик след това да бъде избран и за обикновен. Новият законопроект предвижда БНБ задължително да публикува списъка със синдици на сайта си.

Депутатите планират да дадат на временния синдик всички правомощия на обикновения с изключение на съставянето на списък на вземанията и осребряване на имуществото. С назначаването му той директно ще поема управлението от квесторите и техните правомощия се прекратяват. Специално е разписано и правомощие на синдика да предявява отменителни и обезпечителни искове.



Любопитен момент е, че законодателите задават и ясен сигнал коя дата биха приели за начало на неплатежоспособността. Изрично е записано, че за целите на отменителните искове "сроковете се изчисляват спрямо датата на поставянето на банката под специален надзор". В случая с КТБ това е 20 юни 2014 г., което може даде на временните и после на постоянните синдици силни аргументи пред съда за отменяне на цесии и прехващания. Разбира се, датата на неплатежоспособността като крайна ще се определи от съда, като спрямо нея и досега законът предвижда различни срокове (между шест месеца и пет години) назад, в които синдикът може да търси отменяне на различни видове възмездни и безвъзмездни видове сделки на банката. Специално се разширяват и възможностите на синдика да иска обезпечение на бъдещи искове, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността, като се иска те да бъдат подкрепени с достатъчно доказателства.

Промените дават силна заявка и за прозрачност, като се предлага временният, а впоследствие и постоянният синдик да публикуват на сайта на ФГВБ ежеседмични отчети за дейността си.

С преходните и заключителните разпоредби се прави и друга поправка на Закона за кредитните институции, която явно цели да се ускори процедурата и да се избегне възможността отново както с КТБ обжалването на отнемането на лиценза да се проточи с месеци. Записано е изрично, че съдът трябва да се произнася по жалби срещу редица актове на БНБ в едномесечен срок. Тази мярка би ограничила чувствително периода, в който ще има временен синдик, но ще е практически много трудно да се приложи. Юристи, с които разговаряхме, коментираха, че съдът до голяма степен е обвързан с редица обстоятелства, преди да се стигне до произнасяне по жалбата (за което има срок от 1 месец, който обаче е инструктивен, т.е. не е задължителен). Обвързването на магистратите с едномесечен срок може да ограничи правата на страните в процеса.

С малко задно действие

Спорен въпрос е дали така предложените промени не противоречат на конституцията, доколкото ще въвеждат промени със задна дата и ще се прилагат за висящи дела. А това означава и че конкретно отнетият лиценз и поисканата несъстоятелност на КТБ също ще бъдат обхванати, което е и целта на промените, както става ясно и от публичните изказвания на политици по темата. Така се прибягва до принципно лоша практика да се изковава специално създадено законодателство, при това с ретроактивно действие. В общия случай подобни ходове се гледат с лошо око от чужди инвеститори, макар че в конкретния случай вероятно репутационно няма щети, доколкото (за разлика от други спорни подобни действия) има ясно обоснована и мотивирана цел - ограничаването на загуби на публичен ресурс.

Чисто законово също едва ли ще има трудност просто защото е малко вероятно да се намери кой да сезира Конституционния съд. Право на това имат най-малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор или омбудсманът. Предвид политическия и обществения консенсус по темата за нуждата от по-строго опазване на активите на КТБ обаче едва ли някоя от изброените институции ще има желание да блокира закона.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в топ 20 на най-замърсените със серен диоксид държави България е в топ 20 на най-замърсените със серен диоксид държави

Миналия месец Европейската комисия заведе дело срещу България точно заради високите нива емисии край Стара Загора

19 авг 2019, 90 прочитания

Уикенд новини: Валери Симеонов критикува ГЕРБ; Борис Джонсън пак иска да предоговаря Брекзит Уикенд новини: Валери Симеонов критикува ГЕРБ; Борис Джонсън пак иска да предоговаря Брекзит

Притеснението за рецесия насочва вниманието към лихви, акции и облигации

18 авг 2019, 1311 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Коментари Daily 16 март - Невидимата за институциите "дървена мафия"

И още: В Дисниленд "България" - всеки град с крепост; Да се гръмнеш в коляното, докато се целиш в задкулисието; Eдно към едно: бедствия и фъш-фъш

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда