Кой и как ще издирва имуществото на КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой и как ще издирва имуществото на КТБ

Въпреки протестите през миналата година до политическо решение за опазване на останките от КТБ се стигна чак девет месеца след затварянето й

Кой и как ще издирва имуществото на КТБ

Временният синдик ще има почти всички правомощия на обикновения

Николай Стоянов
10279 прочитания

Въпреки протестите през миналата година до политическо решение за опазване на останките от КТБ се стигна чак девет месеца след затварянето й

© Юлия Лазарова


Временният синдик на банка с отнет лиценз, но все още невлязла в процедура по несъстоятелност, както и Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) ще могат да предявяват искове пред съда "за връщане на полученото имущество с произход от банката срещу всяко всяко трето лице". Това е една от ключовите нови разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, около които се оформи широк политически консенсус след изказаните през миналата седмица притеснения на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, че активите на Корпоративна търговска банка (КТБ) се разграбват, докато тече обжалването на отнетия й лиценз от БНБ.

Според версия на законопроекта, с която "Капитал" разполага, се предвижда доста широко разбиране на това какво е с произход от банката, като се въвежда специална дефиниция: "всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, които в същия или в променен вид са достигнали до патримониума на всяко трето лице независимо от броя на междинни прехвърляния и правната им форма". Така чрез новите текстове, които се очакваше да бъдат внесени в парламента в понеделник, да бъдат разгледани на второ четене от бюджетна комисия във вторник и приети окончателно през седмицата, теоретично се дават широки правомощия на временните синдици за отменителни искове, както за обезпечаване на бъдещи такива. В интервю за в. "Стандарт" обаче дори и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова изказва съмнение доколко това ще е ефективно.

С цялата временна власт

В проекта се предвижда временният синдик да се избира по молба на ФГВБ, като съдът е длъжен да го назначи най-късно до края на следващия ден, ако е декларирал съгласие и отговаря на законовите условия. Критериите са същите, които важат и досега за обикновен синдик - функцията се изпълнява от поне две лица, които трябва да вземат всички решения единодушно. Те се избират от специално водения от БНБ списък, който досега не е публично оповестяван от централната банка, но според информация на "Капитал" е съставен от 26 лица. Някои от тях обаче не отговарят на условията за КТБ - например за квесторите на банката има изрична забрана. За сметка на това според предложените промени не се предвиждат пречки временният синдик след това да бъде избран и за обикновен. Новият законопроект предвижда БНБ задължително да публикува списъка със синдици на сайта си.

Депутатите планират да дадат на временния синдик всички правомощия на обикновения с изключение на съставянето на списък на вземанията и осребряване на имуществото. С назначаването му той директно ще поема управлението от квесторите и техните правомощия се прекратяват. Специално е разписано и правомощие на синдика да предявява отменителни и обезпечителни искове.

Любопитен момент е, че законодателите задават и ясен сигнал коя дата биха приели за начало на неплатежоспособността. Изрично е записано, че за целите на отменителните искове "сроковете се изчисляват спрямо датата на поставянето на банката под специален надзор". В случая с КТБ това е 20 юни 2014 г., което може даде на временните и после на постоянните синдици силни аргументи пред съда за отменяне на цесии и прехващания. Разбира се, датата на неплатежоспособността като крайна ще се определи от съда, като спрямо нея и досега законът предвижда различни срокове (между шест месеца и пет години) назад, в които синдикът може да търси отменяне на различни видове възмездни и безвъзмездни видове сделки на банката. Специално се разширяват и възможностите на синдика да иска обезпечение на бъдещи искове, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността, като се иска те да бъдат подкрепени с достатъчно доказателства.

Промените дават силна заявка и за прозрачност, като се предлага временният, а впоследствие и постоянният синдик да публикуват на сайта на ФГВБ ежеседмични отчети за дейността си.

С преходните и заключителните разпоредби се прави и друга поправка на Закона за кредитните институции, която явно цели да се ускори процедурата и да се избегне възможността отново както с КТБ обжалването на отнемането на лиценза да се проточи с месеци. Записано е изрично, че съдът трябва да се произнася по жалби срещу редица актове на БНБ в едномесечен срок. Тази мярка би ограничила чувствително периода, в който ще има временен синдик, но ще е практически много трудно да се приложи. Юристи, с които разговаряхме, коментираха, че съдът до голяма степен е обвързан с редица обстоятелства, преди да се стигне до произнасяне по жалбата (за което има срок от 1 месец, който обаче е инструктивен, т.е. не е задължителен). Обвързването на магистратите с едномесечен срок може да ограничи правата на страните в процеса.

С малко задно действие

Спорен въпрос е дали така предложените промени не противоречат на конституцията, доколкото ще въвеждат промени със задна дата и ще се прилагат за висящи дела. А това означава и че конкретно отнетият лиценз и поисканата несъстоятелност на КТБ също ще бъдат обхванати, което е и целта на промените, както става ясно и от публичните изказвания на политици по темата. Така се прибягва до принципно лоша практика да се изковава специално създадено законодателство, при това с ретроактивно действие. В общия случай подобни ходове се гледат с лошо око от чужди инвеститори, макар че в конкретния случай вероятно репутационно няма щети, доколкото (за разлика от други спорни подобни действия) има ясно обоснована и мотивирана цел - ограничаването на загуби на публичен ресурс.

Чисто законово също едва ли ще има трудност просто защото е малко вероятно да се намери кой да сезира Конституционния съд. Право на това имат най-малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор или омбудсманът. Предвид политическия и обществения консенсус по темата за нуждата от по-строго опазване на активите на КТБ обаче едва ли някоя от изброените институции ще има желание да блокира закона.

Временният синдик на банка с отнет лиценз, но все още невлязла в процедура по несъстоятелност, както и Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) ще могат да предявяват искове пред съда "за връщане на полученото имущество с произход от банката срещу всяко всяко трето лице". Това е една от ключовите нови разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, около които се оформи широк политически консенсус след изказаните през миналата седмица притеснения на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, че активите на Корпоративна търговска банка (КТБ) се разграбват, докато тече обжалването на отнетия й лиценз от БНБ.

Според версия на законопроекта, с която "Капитал" разполага, се предвижда доста широко разбиране на това какво е с произход от банката, като се въвежда специална дефиниция: "всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, които в същия или в променен вид са достигнали до патримониума на всяко трето лице независимо от броя на междинни прехвърляния и правната им форма". Така чрез новите текстове, които се очакваше да бъдат внесени в парламента в понеделник, да бъдат разгледани на второ четене от бюджетна комисия във вторник и приети окончателно през седмицата, теоретично се дават широки правомощия на временните синдици за отменителни искове, както за обезпечаване на бъдещи такива. В интервю за в. "Стандарт" обаче дори и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова изказва съмнение доколко това ще е ефективно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    "Така се прибягва до принципно лоша практика да се изковава специално създадено законодателство, при това с ретроактивно действие".
    Това закъсняло специално законодателство ще създаде такъв хаос, че делата ще се точат с години. Не е ясно по какъв начин точно ще се защити общественият интерес. Обратно, прозират големи частни интереси! Както е казал шефът на ФБР при посещението си в България "видно е, че центърът на властта е извън властта". Когато решенията се вземат под натиск, премиерът нервничи, а законите са недоносчета.

  • 2
    glupak_0 avatar :-|
    глупав българин

    Пълна публичностт - за всеки - започваме от приятелчето на Баце Сталийски, шефката на ДСК Виолина Маринова, минаваме през Вежди Рашидов, милионите на близначката Михаела Калайджиева и всички кредити на Пеевските фирми, Краси Гергов... Не ви ли се струва, че вътрим една кохорта?
    Да започнем с наистина интересните от публична гледна точка сделки. Този път ще държим да бъдем убедени, че мерките засягат ВСЕКИ! Въпреки че като цяло законопроектът е атакуем и ще натресе допълнителни дела на държавата.

  • 3
    vaskeh avatar :-|
    vaskeh

    Че живеем в кочина на нас българите като, че ли не ни е ясно, та и сега някой чужденец трябва да ни го каже. Когато лавината от дела срещу държавата на ощетени от ктб стигнат до Страсбург и Люксембург ще стане интересно.

  • 4
    boian.ikonomov avatar :-|
    jgold

    Много добра идея. Дано се реализира според замисъла и да развърже ръцете на Фонда за гарантиране на влоговете за отмяна на всички прихвашания, с които са погасявани кредити (и вероятно вдигани обезпечения) и с които, на практика е източван Фонда и са ограбени данъкоплатците.
    Лошото е,че сега разните групи по интереси, около бивши кредитополучатели и депозанти на КТБ (Литекс, Петрол, Риск инженеринг, Миролио и пр.), които са си "погасили" кредити с прихващания срещу депозити (купени на 50%) ще се организират, ще вдигнат вой до небесата, как се прокарвали закони "със задна дата" (което не е вярно, защото и сега по Търговския закон прихващанията могат да се отменят) и в крайна сметка политиците ще клекнат под натиска, и между четенията така ще променят закона, че за нищо няма да става.

  • 5
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    До коментар [#4] от "jgold":
    [quote#4:"jgold"]Много добра идея. Дано се реализира според замисъла и да развърже ръцете на Фонда за гарантиране на влоговете за отмяна на всички прихвашания, с които са погасявани кредити (и вероятно вдигани обезпечения) и с които, на практика е източван Фонда и са ограбени данъкоплатците. [/quote]

    Откога шепа търговски банки, които са собственици на ФГВБ са данъкоплатциТЕ!? Дори не всички банки, които оперират в България не участват във ФГВБ. В случая Бойко и Делян не се борят толкова и за интереса на любимите си банки, колко за това да могат да заграбят колкото се може повече, за сметка на негарантираните вложители, които може би най-много заслужават определението ДАНЪКОПЛАТЦИ в тази история.

  • 6
    boian.ikonomov avatar :-|
    jgold

    До коментар [#5] от "svoboden":

    Това, че шепа търговски банки са собственици на ФГВБ е вероятно шега. Теоретично, по скоро ФГВБ е собственост на всички кредитополучатели и вложители в България, доколкото 0,5% годишно от (почти) всички влогове отиват във Фонда. Вноските ги правят банките, но на практика ги взимат от вложителите и кредитополучателите.
    А иначе данъкоплатците наляха 1,6 млрд.лв. във Фонда (засега назаем), за да се изплатят гарантираните влогове. Ако Фондът не събере нищо, щото шепа тарикати - кредитполучатели и големи вложители в КТБ са извъртели схеми с прихващания, всички данъкоплатци, вложители в банки и кредитполучатели биват прецакани.
    Дали негарантираните вложители са данъкоплатци, не е толкова относимо. Просто са вложили са парите си в КТБ заради високата лихва и съзнателно са поели по-висок риск от загуба.

  • 7
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    До коментар [#6] от "jgold":

    По тази логика всички застрахователни компании са на данакоплатците!? Това че вноските на банките, които участват във фонда се определят на база на депозитите не означава, че ги плащат депозантите. ФГВБ е вид застраховка, която плащат банките и то само тези, които участват в него има банки които оперират в България и не участват във ФГВБ.

    Големият печеливш от ситуацията с КТБ, освен ТОЙ и КОЙ са именно търговските банки. Получиха огромен ресурс от гарантираните вложители на КТБ без да са си мръднали пръста, отстраниха един от най-големите конкуренти в бизнеса. Простият факт, че лихвите по депозитите паднаха в пъти, при незначително намаление на лихвите по кредитите е показателен. А сега да вземем всички да им покрием и задълженията им към ФГВБ си е направо цинизъм.

  • 8
    xzk39309305 avatar :-|
    Иван55

    [quote#5:"svoboden"]Откога шепа търговски банки, които са собственици на ФГВБ[/quote]
    До коментар [#5] от "svoboden":

    [quote#6:"jgold"]Това, че шепа търговски банки са собственици на ФГВБ[/quote]
    До коментар [#6] от "jgold":

    Фондът е държавен. Държавата, чрез фонда, определя "данъка" за банките, който се използва за попълването му. Сега държавата, чрез фонда и временния синдик, се опитва да минимизира щетите, сътворени от няколко "институции на конци". "Квик, квик" е само потвърждение за добрите и намерения.

    "Чл. 7. (1) Създава се Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
    ...
    (4) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
    (5) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.
    ...
    Чл. 8. Фондът при условията и по реда на този закон:
    1. определя и събира годишните премийни и встъпителните вноски от банките ..."

  • 9
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    Става дума не за "данък", а по-скоро за застраховка и това, че създаването му е уредено във закон не задължава данъкоплатците да го пълнят. Прост пример лице има депозит 1,000,000 в банка в България, която не участва във фонда. Какво точно го интересува какви вноски плащат банките, които участват, след като това лице не се ползва от "застраховката" във фонда и какво го интересува дали банките си го пълнят или не!?

    Откога грабеж на активи от ТОЙ и КОЙ се нарича минимизиране на щети за държавата!?

  • 10
    name.mg.forum avatar :-|
    name.mg.forum

    ДПС/Доган, Местан/, ГЕРБ/Борисов, ?(кой)/ и Василев ще делят каквото има за делене


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK