С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 17 мар 2015, 19:43, 3464 прочитания

Коментари Daily 17 март - Гръцкият фактор: отровена атмосфера в ЕС

И още: "Изчезването" на Путин - да стоим и да чакаме е унизително; Елит от "народни хора"; Ако се бяха запретнали всички...

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Гръцкият фактор

Отровена атмосфера в ЕС

От коментар на Александър Кудашев, Deutshe Welle



Политическата атмосфера в ЕС е отровена. Отровени са отношенията между Берлин и Атина, между Атина и ЕЦБ, както и между 18-те страни от еврозоната и Гърция. ЕС затъва в сериозна криза, а може би дори е вече в самия й епицентър.

От недрата на прекрасния мирен проект отново избуяват не само национални, но дори националистически тенденции. Внезапно страните членки заговориха помежду си като врагове, а не като партньори от десетилетия.

Несъмнено и преди по време на преговори са били прилагани трикове, правени са всевъзможни пазарлъци и играта на покер беше усъвършенствана докрай в стремежа да се извличат предимства. В тези неща са участвали всички страни - членки на ЕС, без изключение. Но никой никога не си е позволявал открито да заплашва, че няма намерение да спазва нито правила, нито договори.



Новото гръцко правителство обаче наложи тъкмо този тон. С дяснопопулистки патос министърът на отбраната заплаши, че ще "пропусне" към Европа половин милион бежанци, нарушавайки по този начин общата европейска политика за даване на убежище. Гръцкият премиер Ципрас пък откри нова партия покер около темата за еврокризата, като настоява и за репарации от Германия. Гръцките управляващи не спират да говорят за европейските си партньори и за тройката като за окупатори.

Разбира се, страните от еврозоната имат желание да помогнат на Гърция. Разбира се, не без определени очаквания и изисквания. Основният им принцип е разумен: който иска да се освободи от дълговете си, не бива да взима все нови и нови кредити. Спавайки това правило, ЕС вече помогна на Испания, Ирландия и Португалия. По отношение на Гърция обаче готовността за такава помощ вече се поизчерпа.

В това отношение новото правителство в Атина има право. Гърция е застрашена от икономически и социален банкрут. И което е още по-лошо - Гърция е разтърсена от държавна криза. Това обаче не е причина Атина да си търси изкупителна жертва в лицето на Германия и тактически да злоупотребява с въпроса за репарациите от времето на Втората световна война.

Няма съмнение, че от морална гледна точка Германия трябва да обезщети останалите живи жертви от времето на окупацията. От юридическа гледна точка обаче въпросът за репарациите е уреден отдавна.

Германия, а и редица други държави от ЕС винаги са се ангажирали в полза на Гърция. Затова е крайно време отношенията да се подобрят, а икономическите и политическите проблеми да се решават трезво и по същество. Това важи както за Атина, така и за другите страни от ЕС. И е съдбоносно. Защото в противен случай след над 50 години успешна история ЕС може и да се разпадне, без сам да го желае. 


"Изчезването" на Путин


Фотограф: Maxim Shemetov
Да стоим и да чакаме е унизително

От коментар на руския писател-дисидент Борис Акунин пред радио "Ехото на Москва"

Последните няколко дни всички един през друг гадаеха къде се дянала главната личност на съвременна Русия и защо я няма. Аз не съм поклонник на тази фигура, но право да си кажа ми беше противно да чета в интернет кръвожадните предположения и да наблюдавам колко народ чака "некролога на първа страница".

До каква степен на безнадеждност и неверие в собствените си сили трябва да сме стигнали, за да свързваме всичките си надежди за промяна към по-добро със смъртта на един човек! Аз въобще не искам авторитарният режим в Русия да рухне заради това, че Путин - самичък или в резултат на дворцов заговор, ще вземе да изчезне.

Искам авторитарният режим да бъде сменен в резултат на осъзнатия избор на хората, в резултат на техните колективни действия. Да стоим и да чакаме е унизително и безперспективно занимание. Понеже работата не е в личността, а в народа, който й позволява или не й позволява да определя историята.

Преди две седмици да изпратят Борис Немцов излязоха хора, които искат сами да решават своята съдба. И те даже бяха много. И все пак десет пъти по-малко, отколкото е нужно, за да знае сянката своето място и да не закрива слънцето.Смазващото (във всички смисли) мнозинство на съотечествениците не вярва, че може да играе някаква роля в историята. Не са малко и тези, които са доволни от положението на нещата.

А някои – като вашия покорен слуга – вече са заминали или се готвят да заминат.Даже не знам кое е по-печално – първото, второто или третото.


В здрача на Просвещението

Елит от "народни хора"

От текст на Евгений Дайнов в "Дневник"

Проектът на Просвещението никога не е бил достатъчно вкоренен в България. Според него елитът са онези, които вкарват разума в обществените дела, а не сборището от измамници и гротескни палячовци, което броди из масовите телевизии.

Българският елит никога не е успявал да се обособи от "народа" по начина, по който това става "на Запад". Там народните маси не са ти обидени, че си "над" тях, защото имаш легитимна причина: или си аристократ (Англия); или си се напънал за съответното образование (Англия, Германия и особено Франция); или си се издигнал като Фон Мюнхаузен, дърпайки се нагоре за косата (Америка). Затова там елитът се чувства на мястото си. Осъзнава, че има както просветителски, така и ръководни функции и отговорности.

У нас позицията е "Може да съм се издигнал, но оставам народен човек". Затова елитът пие много, изказва се нецензурно на публични места и делегитимира както грамотността, така и самата идея, че за да се "издигнеш", са необходими полагани системно и дълго време усилия. Това лишава елита от онова състояние на ума и волята, което е пригодно за управлението и ръководенето на едно общество.

След като не знаеш кой си, нахлузваш върху себе си различни маски, за да изиграеш някаква роля (премиер, писател, професор и пр.). Но тъй като нямаш автентичното разбиране за функцията, която се опитваш да изиграеш, резултатът е самодейност или в най-добрия случай – маскарад. И резултат няма. Тъй като "издигането" е непредсказуемо, често издигналият се се смята за избран от Всевишния. И безобразията не закъсняват.

Живеем в здрача на епохата на Просвещението. Тази светлина, разпръскваща мрака на невежеството, потъва в сумрак. Докато се натуткаме да се модернизираме, може и да потънем.


Иронична трагикомедия

Ако се бяха запретнали всички...

От интервю със Симеон Сакскобургготски в сайта "Новините"

Връщам се от един обяд с акад. Воденичаров и двама шведи, единият станал почетен член на БАН. Излизаме от един хотел, защото бях казал колата там да ме изчака, с академика и още трима-четирима, с които бяхме. После излезе в някой си сайт, че Симеон се навърта около парламента с група поддръжници. Как е възможно с целия си акъл такива неща да пускат? Като че ли това ми трябва...

Тези интерпретации целят да намерят нещо свръх комплицирано, когато няма нищо. Интрига, която е по-интересна, отколкото идеята на хората, които са започнали подписката. А самата тя ме зарадва (щом говорим за нея) и ме трогна да видя колко много хора са се обадили впоследствие да кажат "Ама чакайте, защо не сте ме включили?". Безброй много хора. Най-различни професии и потекло.

Цял живот съм бил това (посланик на България - бел. ред). Но ако човек няма, как да кажа, съгласието... Чисто и просто аз не мога да тръгна да пледирам за България, защото нито някой ме е помолил да го правя и какво точно. А възможностите ги имам.

Понякога и си казвам: защо да имам комплекси? В други страни за човек в моето положение това е нещо нормално.

Това (фразата за "оправянето" за 800 дни - бел. ред.) си беше планиране по един учебник по икономика, като за една компания. В интерес на истината, ако бяха се запретнали всички, както аз очаквах, че ще се запретнат... За около 1000 дни мисля, че успяхме да постигнем 60 или 80 на сто, без да преувеличаваме, от това което си бяхме поставили като цел. Но ирониите през цялото време превърнаха всичко в трагикомедия.

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София ще избира изпълнител за почистване и зимна поддръжка на републикански пътища София ще избира изпълнител за почистване и зимна поддръжка на републикански пътища

Обществената поръчка е на стойност 8.4 млн. лв. без ДДС и е за участъци от общо 29 км

23 сеп 2019, 195 прочитания

Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал

Разходите за труд през второто тримесечие се увеличават най-бързо в образованието и имотния сектор

23 сеп 2019, 277 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кандидатът на ВМРО оглави агенцията за българите в чужбина

Заявките за прозрачен конкурс за поста не се осъществиха

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев