България на три скорости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България на три скорости

България на три скорости

Как се разпадна регионалният модел на страната след седем години в ЕС

Огнян Георгиев
36538 прочитания

© Инна Павлова


Знаете ли колко отнема пътуването с влак между София и Габрово? Ако случите на влак, на който нищо да не му се счупи и който изпълнява разписанието си, може да се доберете дотам за 6 - 6 и половина часа. Да, пътуването с влак между два български града, разположени на около 200 км един от друг, отнема малко по-малко, отколкото да долетите от Лондон до Ню Йорк.

Но дори извън чудния свят на БДЖ, за останалите български градове София пак ще остане друга държава, далеч не само географски. Столицата е не само многократно по-голяма от следващите Пловдив и Варна, което й придава съвсем друга тежест, но и се развива по съвсем различни правила и със съвсем различна скорост от останалите. Тя е огромен магнит, който изсмуква ресурси и хора и така затруднява още повече околните и по-далечните градове.

Това е процес, който се случва в много други държави. Но вместо да го отчете и да инвестира в създаването и поддържането на поне още няколко регионални центъра на растеж, държавата реши, че регионалната политика се заключва в това да централизира максимално финансите и да раздава на всеки по малко. Комбинирано със задействането и на друг магнит освен София - свободното движение в ЕС, в последните седем години разликите между регионите не само не се намалиха, а се задълбочиха драматично. Няколко от областите в България стигнаха до това, което, ако социолозите и икономистите бяха автомонтьори, щяха да наричат "долна мъртва точка". Очевидно е време да се признае, че сегашният модел на развитие не работи и да се помисли какво може да се промени.

Друга държава

Регионалните профили на Института за пазарна икономика, картите на Европейската комисия, статистиката на самите общини и цифрите от бизнеса показват, че вече няма нищо общо между София и другата част от България. БВП на глава от населението е скочило от 2 на 2,5 пъти повече в София в сравнение с останалите, а безработицата е почти несъществуваща, за разлика дори от другите големи градове. София притежава двойно повече висшисти в работоспособна възраст от най-близкия голям град - Варна. Тя е финансовият, административният и академичният център на страната. Логично, бизнес активността е съвършено различна - данните от ОП "Конкурентоспособност" показват, че по място на изпълнение фирмите в столицата са спечелили проекти за почти 300 млн. лв., като най-близкият град е Пловдив с двойно по-малко. С някои разликата вече е непостижима: София е само 15 пъти по-голяма от Видин, но има 100 пъти повече приходи от имотни данъци и такси (основно перо в общинските бюджети). Поръчките от столицата, казват от сайта за доставки Bgmenu, са 1,5 пъти по-чести от тези в страната и с цели 40% средно по-скъпи (виж инфографиката).

Дори на европейско ниво, София не стои лошо. От 2003 до 2013 г. според Bloomberg Philanthropies and LSE Cities София е най-бързо растящият град в Европа - среден ръст на БВП от 6,9%. Според Brookings institute със своите 2,5% ръст на БВП и 3,4% на заетостта за 2013 г. София е дръпнал със 196 места сред големите метрополии на света и е влязъл в топ 30 на най-бързо растящите градове. Забележителното е, че единственият друг град от региона в първите 30 е Будапеща, а останалите са 4 турски и десетки азиатски градове.

Ако българското правителство беше решило да отдели София в отделен регион за планиране, както направиха много други държави от Централна и Източна Европа, тя щеше да влезе в друга графа - сега българските региони са в графата на най-ниско развитите в ЕС, където получават най-много пари и съфинансират само с 15%. София по всички показатели попада в по-високата категория и щеше да трябва да доплаща повече пари за европейското финансиране, което получава. Със своите 33 хил. долара БВП на глава от населението (измерено в паритет на покупателна способност) София е средноевропейски, а не български град.  Разстоянието до Пловдив може да е малко над час по магистралата, но измерено в разделение на възможностите, вероятно е над 10 години.

Линията "Тракия"

Това, разбира се, е естествен процес. По целия свят метрополиите изпреварват националните икономики, а когато един град дърпа толкова много ресурси от една цяла държава, е нормално да успява да води с няколко обиколки. Големият скок на София обаче съвпадна с няколко други процеса, които протичаха в същото време, и това съвпадение нанесе може би непоправими щети на развитието на страната.

Първо, заедно с гравитацията на големия град, която така или иначе действаше от десетилетия, изведнъж се появи нов, още по-силен магнит: ЕС. Свободното движение и вдигането на границите и на ограниченията за работа подействаха шоково и изтеглиха навън онези, които имаха желанието и възможността да напуснат. Това допринесе за обезлюдяването на още места в България и фаталното намаляване на работната ръка дори в онези центрове, където имаше шанс за развитие. Вземете например Кюстендил - град, който има всички потенциални условия да се развива, включително кмет, който с всички условности е доста инициативен. Липсата на финансов ресурс, който да бъде инвестиран в проекти с реално измерение за икономиката, както и липсата на хора, обрича тези усилия.

Което ни води до втория проблем. И той е, че централната власт отказва да разпознае това като проблем. След като години наред изобщо отказваха да се занимават с регионална политика, властите в България приеха наготово спуснатата от Европейската комисия такава, което допринесе за неравномерното развитие на различните части на страната. "Ние нямахме регионална политика до присъединяването към ЕС, а после ЕС ни задължи с техните модели да планираме. Беше ли ефективно? Не", констатира програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев. Средствата, предназначени за всички, като тези от "Регионално развитие" и "Програма за развитие на селските райони", бяха разпилени на максимално много места, без никакви концентрирани инвестиции, в проекти без доходност и възвращаемост. Така малки и средни градове се изпълниха с градинки и площади, които, освен че не носят икономически ръст, ще трябва и да се поддържат занапред.

Големите инвестиции пък бяха концентрирани в Южна България - отчасти заради трансграничните коридори, които ЕС финансира, отчасти защото проектите бяха в по-напреднала фаза и засягат повече хора, което поведе след себе си още едно фатално разделение. Ако погледнете картата на България днес, ще видите, че двата града, които показват някакви признаци на устойчив ръст и надежди за бъдещето, са Пловдив и Бургас. Те се намират по нещо, което можем да наречем "линията Тракия" - единствената изцяло изградена магистрала в България. Тя свързва летището на София с пристанището на Бургас и де факто е линията на съживяването. Магистралата едва ли сама по себе си е върнала виталността на региона, но е факт, че най-големите градове по нея бълбукат. "Курорти, магистрали, пристанища, столица - всичко е на юг", посочва Явор Алексиев от ИПИ. Единствената изцяло нова жп линия в страната след няколко години също ще дублира "Тракия". Емил Савов, зам.-директор на Националното сдружение на общините, смята че последните седем години не само са разширили пропастта между големи и малки, но и са допринесли за доубиването на втори голям регион освен Северозападния - Северен централен. "Когато започвахме, имахме един най-беден в Европа регион, сега са два", казва той, позовавайки се на статистиките на Евростат. Министърът, отговарящ за еврофондовете в последните години - Томислав Дончев, признава реалността. "Разделени сме на Княжество България и Източна Румелия", казва той.

От тази гледна точка строежът на "Хемус" не е просто икономически или транспортен проект, а кръвопреливна линия, която да помогне на центрове като Русе, Велико Търново и Плевен и по-малките градове около тях. Това, разбира се, не е панацея - една магистрала няма да реши всички проблеми, трупани в по-малките населени места. Но признаването, че имаме огромен проблем, който иска целенасочени инвестиции, е добро начало за планове.

Край на възрожденските блянове

Размерите на този проблем са видими с просто око. Първият и най-важен показател е липсата на хора. Дори в градове като Пловдив и Варна, които са традиционно силни притегателни центрове, качеството на работната ръка страда, тъй като голяма част от образованите и активните вече не са там. Градове като Видин пък вече са под чертата - според изследването на ИПИ процентът на висшистите в работоспособна възраст в областта е под 15. Част от тези хора в някои места могат да бъдат привлечени обратно, както правят Пловдив и Русе, но това е труден и дълъг процес - за разлика от икономическите демографските процеси трудно могат да бъдат контролирани.

Може обаче да се максимализира всяка възможност вълната да бъде ако не обърната, поне спряна. София например вече е препълнена и скъпа и трудно може да поеме много по-голям прираст на населението, смята Захариев. "Също така няма да има втора активна вълна навън, каквато имаше преди години", казва той. Студентите, все по-голяма част от които учат навън, биха могли да бъдат привлечени обратно, ако им се предостави възможност за развитие. Преливането на компании в Пловдив е симптом на този процес. "Определено София има няколко предимства, които постепенно започват да избледняват на фона на добрите инвестиции, които се правят в някои от градовете. На първо място това е инфраструктурата", казва Ираван Хира, управляващ директор за България на Hewlett-Packard Global Delivery Center. "Хората в IT индустрията са по-гъвкави и това къде живее не е сериозно препятствие за тях. Някой, ако иска да започне работа, няма значение дали той живее в София или Пловдив." Емил Савов посочва кои фактори гледат най-често младите семейства при избора си дали да останат някъде - добро образование и добро здравеопазване.

За да се случи този процес, трябва промяна на мисленето за регионите. Време е да се изправим пред факта, че миналото няма да се върне - възрожденският модел със строежа и обновяването на читалища в селата няма да доведе обратно млади хора там, както посочва Надя Данкинова от фонда за финансиране на общини "Флаг". Никоя община не е достатъчно голяма, силна или финансово развита, за да се бори самостоятелно със София. Ето защо начинът, по който се клъстерират общините в Пловдив, за да се развиват заедно, е показателен за бъдещето. Единствената възможност за развитие на по-малките населени места е да работят съвместно, за да подсилват предимствата си и да минимализират слабите места. Такива клъстъри биха могли да се образуват на доста места - околните общини на Варна могат да повторят пловдивския модел, а градове като Велико Търново, Габрово могат да използват наличието на индустриална база в единия и технически университет в другия.

Това е задача на местните власти, но от централната се иска да помогне чрез подобряването на връзките между тях и чрез позволяването да се кандидатства за съвместни инвестиции, не в площади и градинки, а в проекти, които помагат на икономиката. Емил Савов дава пример с допълнителните субсидии, които всяка година се раздават "на подпис" от финансовия министър на различни общини, за най-различни дейности. "Преди години във Великобритания беше решено изцяло да се спрат тези субсидии и да се дават пари само на общини, които имат съвместни проекти с бизнеса", казва Савов. Нищо не пречи в България да се случи същото - мрънкането на кметовете ще се засили, защото няма да получават пари "на калпак" за красиви витрини, но дългосрочният ефект би могъл да бъде повече от добър. Идеята на кабинета "Орешарски", който събра в общ фонд за 500 млн. лева такива предложения, беше добра, но изпълнението беше ужасно. Ако се стесни ситото и се въведе контрол, подобен на този за еврофондовете, тази схема може да работи.

Това ще значи самите общини да започнат да работят много по-активно с финансови инструменти, които през този програмен период ще имат на разположение. Те са по-натоварващи от грантовите схеми, но са много по-благодатни за развитие, посочва Данкинова. Също така, това е поле, на което те могат да тичат заедно със София, която не е най-добрият пример. "Доста администрации вече развиха подобна или дори по-добра от софийската структура за управление на европари. Но тъй като проектите не носят икономически ръст, това не се усеща", констатира Надя Данкинова. Пример е Бургас, където данните за икономическата активност все още не отразяват този ръст, който имат публичните инвестиции.

Заради политическия стремеж да се даде по малко на всички почти никъде не се инвестира адекватно и това води до масово западане. Има твърде много общини в България, които не са финансово жизнеспособни и съществуват само с политическа цел. Намаляването им би трябвало най-накрая да излезе на дневен ред, вместо да се случва обратното, както е сега. Защото, ако заемем думите на Алберт Айнщайн, лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.

Знаете ли колко отнема пътуването с влак между София и Габрово? Ако случите на влак, на който нищо да не му се счупи и който изпълнява разписанието си, може да се доберете дотам за 6 - 6 и половина часа. Да, пътуването с влак между два български града, разположени на около 200 км един от друг, отнема малко по-малко, отколкото да долетите от Лондон до Ню Йорк.

Но дори извън чудния свят на БДЖ, за останалите български градове София пак ще остане друга държава, далеч не само географски. Столицата е не само многократно по-голяма от следващите Пловдив и Варна, което й придава съвсем друга тежест, но и се развива по съвсем различни правила и със съвсем различна скорост от останалите. Тя е огромен магнит, който изсмуква ресурси и хора и така затруднява още повече околните и по-далечните градове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

85 коментара
  • 1
    gullwing avatar :-|
    gullwing
    • -238
    • +71

    Най-важното в един влак е локомотивът. Без него това не е влак, а купчина вагони.

    София е локомотивът на тази страна. И ако по-малките градове имат шанс да се предвижват напред, то е защото този локомотив се движи.

    Да се инвестира във вагони може, но това не гарантира че те ще са пълни. А ако локомотивът спре, те ще се окажат съвсем, съвсем ненужни.

    Така че да ни е жива и здрава София, нашия пръв и засега единствен "средноевропейски" град.

  • 2
    ivpetr avatar :-|
    ivpetr

    G-n Georgiev:
    Dobra statia. Pozdravelnia.

  • 3
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    Статията е добре и с дълбочина написана. Жалкото е само ,че българските политици не виждат проблема. В София никога от началото на прехода не е имало просеси характерни за другите региони. В столицата са концентрирани всички чужди дипломати и явно това ,че са под директно наблюдение е озаптило политиците. Това е и причината с оред мен. Столицата ни трябва да бъде локомотива на българската промяна. И е крайно време да и се отдаде политическата тежест,която заслужава. Така или иначе около 40 % от населението живее и работи там. Нека и 40 % от българските депутати да се избират от град София.
    На мен лично ми омръзна все селяндурите да ни определят посоката. Вижте от къде и кои са избирателите на БСП , ДПС ,АТАКА , ВМРО ,ЛИДЕР и др. и после кажете,че не съм прав.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    До коментар [#6] от "isumu":

    дори на Дубай му викат квартал на София , тук са всички софианци ,които пък са натрупали пари по 2 рия начин ,така ,че да не се праскат софианци ,че са добре ,не ,не са , нямат яхти и лиман в центъра на града

  • 8
    tsvetna avatar :-|
    Цветна

    Поздравления за автора за чудесно написаната статия. Подкрепям коментар 3 за това ако може повече политици да я прочетат, току виж нещо им влязло в главата и току виж и решили нещо да направят. Но проблемът се знае от всички, според мен истината е, че нашите управляващи, както и самите ние, нямат смелост да направят радикални промени и нямат и капацитета да го направят. Апропо, голяма част от коментарите над мен го доказват. По такава сериозна тема, може би една от най-сериозните, пред които сме изправени в момента в България, да го обръщаме на страсти, заяждания и вицове на тема кой откъде е - това е меко казано несериозно.

  • 9
    isumu avatar :-|
    isumu

    До коментар [#8] от "Цветна":

    Не е въпрос на заяждане и вицове, но нещата са толкова зле че на някои не ни остава друго освен с насмешка да приемаме поредното натрапващо се напомняне на факта, че Слънцето изгрява от София, а хората които работят извън София в по-голямата си част го правят за да се преселят в чужбина или да подсигурят децата си да го направят. По-малка част предпочитат по-лесния, но по-беден път към СТОЛИЦАТА на една изчезваща провинция (все едно сме империя и България е една от десетките провинции!!!).

    А между другото статията наистина е добра по замисъл, но в изпълнение реалността е смекчена така че на преобладаващата столична аудитория да не им е тежко на душичките за иначе обещаното им светло бъдеще на великата им национална и хилядолетна "държава"!!!

  • 10
    zxp53317185 avatar :-|
    zxp53317185

    Направо да я местят тази "столица" на по централно място и ще се реши проблемът.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK