Кюстендил: Кой остана при черешите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кюстендил: Кой остана при черешите

Градът разчита най-много на лечебната си минерална вода за икономическото съживяване

Кюстендил: Кой остана при черешите

Нито инициативите на кмета, нито добрите условия за развитие спасяват града от западане

Силвия Радославова
22679 прочитания

Градът разчита най-много на лечебната си минерална вода за икономическото съживяване

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


По малката стръмна уличка на кюстендилското село Гърляно в годината преминават може би повече чужденци от Западна Европа, отколкото се разхождат в центъра на самия областен град. Причината за това са търговските партньорства на най-динамично развиващата се компания от района, производителят на професионално кухненско оборудване AB Term. Фактът, че редица инвеститори, работещи с българския пазар, минават през тази малка уличка, не пречи тя да е в типичното за много места състояние - тотално неподдържана. Собственикът на фабриката Михаил Абаджиев е настоявал многократно пред местната власт да отпуснат средства за ремонт, но такива така и не се намират.

Това обаче не е най-големият проблем на AB Term. Токът в селото по думите на Абаджиев е "като в дискотека", а когато работиш с машини за милиони евро, това не може да не е сериозно притеснение.

Такива истории в България има доста и бихме искали да кажем, че и в Кюстендилска област са много, но не би. Чуждите инвеститори и успешните фирми тук нямат много проблеми с инфраструктурата, защото с малки изключения, просто ги няма. Това, което има в Кюстендил, е икономически упадък, ниска инвестиционна активност и негативни демографски процеси. И мини и череши.

Без пари и без хора

Въпреки (все пак) задоволителната инфраструктура, над средния за страната дял на домакинства, които ползват интернет, ниските данъци, активен кмет, близост до столицата, а и като цяло разположение в регион с добри икономически показатели, Кюстендилска област е на едно от последните места по привлечени чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната и ниска икономическа активност. Накратко, няма най-важното - хората и парите.

През 2013 г. ПЧИ са 38.8 млн. евро, което е със 17.3% повече от предходната година по данни на териториалното статистическо бюро. Но макар ръстът спрямо 2012 г. да е голям, средствата не са достатъчни, за да се справи областта с негативните икономически тенденции. Ето защо, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) я постави в една група с Кърджали и Враца по отношение на социално-икономическите контрасти. Това са области с добра образователната среда и относително привлекателни условия за бизнес, които въпреки това имат слаби икономики и лошо икономическо развитие.

Демографската картина в Кюстендилска област също представя най-лошото от днешна България. Населението на възраст над 65 години е два пъти повече от населението до 15 години, а около 45% от общия доход на жителите в областта се формира от пенсии при средно 25% за страната. Заетостта е ниска. Близостта до София пък не е плюс, а по-скоро проклятие за Кюстендил. "Всички, които завършват висше образование, се насочват да търсят работа в столицата и не се връщат тук, а много млади заминават за чужбина", обяснява собственикът на AB Term, Михаил Абаджиев.

Това, разбира се, значи, че когато инвеститорите все пак се появяват, те срещат предизвикателството с липсата на работна ръка.

Черешката на италианския бизнес 

За лошото представяне на област Кюстендил в проучването на ИПИ, според кмета на града Петър Паунов, отговорността е по-скоро малките общини от района. "Усилията, насочени към управлението от последите години, са в точно обратна посока и те вече дават резултат. Затова мога да кажа, че тези тенденции не са валидни за общината", заяви той.

Действително в града са се случили по-голямата част от преките инвестиции, а се правят и публични такива. Младите хора по улиците са си все още там и бутат бебешки колички, но от всичко това не личи Кюстендил да има потенциала да изтегли и останалите общини напред със себе си, макар там да живеят над 45 хил. жители, което е една трета от населението на областта.

Освен при населението фрагментацията е силна и при бизнеса. Най-големите работодатели са минното производство в Бобов дол (което работи на загуба и е почти пред закриване), заедно с ТЕЦ-а там и фармацевтичните компании в Дупница. В община Кюстендил, където никога не е имало тежка промишленост, шивашките и обувни предприятия осигуряват над 2000 работни места по данни на кмета Петър Паунов. Близо половината от всички преки чуждестранни инвестиции през 2013 г. са насочени именно към тези сектори, в които има и чувствителна италианска доминация.

Земеделието е другият жив бизнес. В преработката на плодове и зеленчуци, и в частност черешите, компанията "Балкан фруит", зад която стои отново италианска собственост, е реализирала през миналата година приходи от над 13 млн. лв. и печалба от 1.8 млн. лв. Това я прави една от най-печелившите за цялата област. За сравнение в същата година приходите на текстилната фирма "Велена", в която има близо 250 заети са 5.2 млн. лв., а печалбата едва 80 хил. При все че бизнесът на първата е по-скоро сезонен. Да се намерят фирми от района, които работят с голяма добавена стойност е доста трудно, което говори много за състоянието на бизнес средата в Кюстендил. Сред тях освен AB Term е предприятието за кондензатори "Кемет Електроникс".

Много надежди и малко дълг

Иначе кметът, който сега приключва втория си мандат, признава, че дългата сянка на ВИС-2 все още се чисти от лицето на града, но в сравнение с 90-те години, когато изсипването на огромна маса контрабандни пари е деморализирало цялото общество, а почтеният местен бизнес е бил прогонен и никой е имал желание да работи, нещата се променят. Самият Паунов е активен в тази посока. Когато в изследването на ИПИ през 2013 г. областта беше посочена като най-корумпираната в България, той лично се среща с екипа на института за разговор. Твърди се, че данните от изследването са били разлепени из целия град , а само година по-късно показателят се променя и вече е около средния за страната. На страницата на общината се появява и формата за обратна връзка "Кметът ви чува" и Паунов твърди, че вече няма тайни за него, а черната статистика за корупцията в областта отдава отново на по-малките общини. "България загуби и много пари по еврофондовете, защото подобни малки общини бяха сфера на корупция и на абсолютно некомпетентно управление. Няма и как една община с нула обществен капацитет да се развие добре и да привлече инвеститори", казва той.

Тъй като не разчита на държавата за друго извън еврофондовете, значителни усилия на местната власт в Кюстендил за подобряване на инвестиционния климат са концентрирани в развиване на условията за културен и балнеотуризъм. Екологията и минералните води на града са голямото му богатство, по думите на кмета. Тъй като никой не е поискал да инвестира в развитието на местния туризъм, общината сама го е направила. През 2011 г. е емитирана облигационна емисия от 6.5 млн. евро, с които Кюстендил изгражда собствена балнеоложка инфраструктура и хотел с 200 легла. Този дълг още тегне над публичните финанси на града с бюджет от 33.5 млн. лева. И не е съвсем сигурно, че ще бъде ефективно насочен.

Но амбициите Кюстендил да се превърне в балнеоложки център подобно на Велинград и Сандански и да развива заедно с това всички други видове туризъм (включително и ски), изглежда са единствените по-сериозни перспективи за съживяване. Към старата инфраструктура има и приватизационен интерес, вече е обявена начална тръжна цена за градската баня и за няколко общински хижи.

За да постигне целите си обаче, общината трябва да обърне внимание и към кадрите, които ще са необходими на сектора. И в момента успешни бизнес проекти в туризма, какъвто е петзвездният СПА хотел "Стримон" в града, страдат именно заради недостига на квалифицирана работна ръка и текучеството. "Деветдесет и девет процента от заетите при нас са местни. Липсата на добри и подготвени хора обаче е големият ни проблем. В града има английска гимназия и професионално училище по туризъм, но ние сме принудени да правим вътрешен курс по езика и компютърна грамотност дори за хората, които идват от тези учебни заведения веднага след завършването си", обяснява Деян Дичев, генерален мениджър на хотела.

Трудното намиране на работници е проблем във всички сфери на бизнеса и съществува от поне 20 години, според собственика на AB Term, Михаил Абаджиев. "От 10-12 човека, които кандидатстват за работа при нас, един-двама стават за работата от гледна точка на познания и мотивация. Но пак трябва много усилие и търпение да ги дообучим", казва той. Ръководителят на производството например е от София и живее на квартира в Кюстендил, а един от инженерите е македонец от Крива паланка. "Оправяхме работната му виза с месеци", спомня си Абаджиев. И казва, че ако София дърпа кадрите, Македония може да дръпне и малкото останал бизнес - в момента според него тя предлага и кадри, и много по-добри условия за правене на бизнес от България, а вече има кюстендилски производства, които са се преместили там. Това, разбира се, не е изцяло вина на местната власт - условията зависят до голяма степен от централната - но е парадокс как близостта с две граници и столица вредят, вместо да помагат.

Ангажирането на ромите в пазара на труда също е въпрос, който тепърва трябва да се решава. Според различни оценките са около 15% от населението в Кюстендил, но едва един от пет работи, въпреки че усилията на неправителствения сектор за фокусирани именно в интеграцията на ромската общност в областта.

Бъдеще на хоризонта

Напредъкът на района зависи в голяма степен от усилията на местната власт да бъде по-активна в промотирането му и пред инвеститори с интерес в други сфери на дейност. "Тези 10-15 фирми, които са успешни и работят тук, също могат да помогнат чрез контактите си. Те са посланици сред големия европейския бизнес", казва Абаджиев от AB Term. Но както и малката стръмна уличка показва, за бизнеса е трудно да стигне до Кюстендил. И още по-трудно да остане.

 
Петър Паунов, кмет на Кюстендил


Какво прави местната власт в Кюстендил, за да задвижи в позитивна посока икономическите процеси и в осемте по-малки общини в областта?

Ние няма как да направим нещо за някого, който живее в каменната ера и не иска да се махне оттам. Не се ли промени законът, за да се намали администрацията, това е смърт. Повечето малки общини в България с нулев обществен капацитет няма как да имат и добър управленски капацитет.

Какво се е променило най-съществено в икономическия живот на Кюстендил по време на управлението Ви?

Когато станах кмет, това беше община на архаизма, съпроводена със спомените за основаването на ВИС 2. В момента, в който започнахме да разчистваме публичния сектор с ясни правила, за съжаление дойде икономическата криза. Но пък инвестирахме много в културата, образованието и сигурността. Това вече дава резултат и се създаде една хигиенна обществена среда. Успяхме да привлечем инвеститори за над 8500 декара общинска земя. Развиваме балнеотуризма.

Общината направи мащабна инвестиция в изграждането на балнеологична инфраструктура и хотел. Смятате ли, че тя ще е печеливша и какво правите, за да се популяризира градът като балнеологична дестинация?

Аз винаги съм бил упрекван, че не рекламирам Кюстендил, но съм на мнение, че трябва да рекламираме едва когато всичко е готово. От това, което има на земята, Кюстендил има всичко без море. След два месеца почти няма да има сегмент в туризма, на който да не можем да отговорим и при все това с публична гаранция, но и конкуренция. Вярвам, че инвестицията ще е печеливша.

Какво правите за интеграцията на ромската общност в града?

Ромите знаят много добре, че тук могат да работят, но не и да търсят лесно препитание чрез социални помощи и кражби. Не и в този град. Имаме десетки програми за квалификация и образование, включително проект в тази област с Нов български университет.

Разчита ли общината много на средства, отпускани по еврофондовете, за да намали негативните икономически тенденции?

Всички общини разчитат. Политическата конюнктура обаче често не позволява това, защото е важно и кои са хората, които управляват програмите.

По малката стръмна уличка на кюстендилското село Гърляно в годината преминават може би повече чужденци от Западна Европа, отколкото се разхождат в центъра на самия областен град. Причината за това са търговските партньорства на най-динамично развиващата се компания от района, производителят на професионално кухненско оборудване AB Term. Фактът, че редица инвеститори, работещи с българския пазар, минават през тази малка уличка, не пречи тя да е в типичното за много места състояние - тотално неподдържана. Собственикът на фабриката Михаил Абаджиев е настоявал многократно пред местната власт да отпуснат средства за ремонт, но такива така и не се намират.

Това обаче не е най-големият проблем на AB Term. Токът в селото по думите на Абаджиев е "като в дискотека", а когато работиш с машини за милиони евро, това не може да не е сериозно притеснение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    kosuma avatar :-|
    Nikola Georgiev

    предлагам анкета на тема - може ли да има по-калпав кмет?

  • 2
    tsvetna avatar :-|
    Цветна

    Кюстендил беше градът, в който ме "посрещнаха" с думи зад гърба ми в една градинка - "виж го това богаташчето с фотоапарата". Пояснявам, за да направя картинката по-пълна - става въпрос за цифров фотоапарат, но не и за огледално-рефлексен, за което последното биха могли да имат малко повече основание да ми лепват етикети, но дори и тогава не е редно.
    И да, думи на някой чичка не определят характера на цял град, но да речем, че би могло да представлява доста приятна извадка за размисъл над състоянието на дадено местно общество и доколко то е готово да приема посетители, пък било то и с някакъв различен стандарт от техния, щом носят техника, която наблюдаващият местен не може да си позволи.
    Статията все пак дава някакви позитивни сигнали, доколкото говоренето може да е сигнал за някаква промяна. Факт е обаче, че поне за външните незапознати с местните особености в политиката лица като мен, човек като кмета Паунов има потенциал и изглежда полага и усилия бавно, но сигурно да променя мястото, което управлява. Да видим.

  • 3
    blaueaugen avatar :-|
    blaueaugen

    Чудно красив район, скрит от очите на останалите поради географските си особености. За съжаление бедността и безработицата са толкова големи, че градът обезлюдява. Вярвам, че Кюстендил има бъдеще, особено ако се възползва по-добре от близостта си със София.
    И това, което пишете за една уличка, не е определящо за състоянието на инфраструктурата като цяло. В града има много хубава пешеходна улица, нови детски площадки, а в рамките на общината пътищата са в по-добро състояние, отколкото на други места в България.
    Желая успех на кмета!

  • 4
    blaueaugen avatar :-|
    blaueaugen

    [quote#2:"Цветна"]Кюстендил беше градът, в който ме "посрещнаха" с думи зад гърба ми в една градинка - "виж го това богаташчето с фотоапарата".[/quote]
    Ха ха, би трябвало да са свикнали на внимание - нали не друг, а Майстора е избрал да живее и твори в Кюстендилския край. Казват, че по кюстендилските села още живеят баби, рисувани от него като девойки.

  • 5
    save_knforest avatar :-|
    save_knforest

    До коментар [#4] от "fatoumata":

    Живееха, почти мсички баби се споминаха вече, за съжаление. Материала не ми хареса. Бизнесмен,

  • 6
    save_knforest avatar :-|
    save_knforest

    Материала не ми хареса, бизнесмен от БСП-внук на активен борец. Провален кмет дава интервю.
    Общината е пред фалит.

  • 7
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    До коментар [#2] от "Цветна":

    Аве ти какво правиш там с тоа лъскав фотоапарат! Да та питам аз!
    Ората леп нема ко да едат, ти си щракаш там.

    Майтапа на страна, в повечето местенца, където има недоимък и аз съм чувала подобни подмятания, и повече не сме се вяснали там. Жалко, иначе около Кюстендил има толкова интересни места!
    :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK