С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 22 мар 2015, 10:47, 29517 прочитания

Видин: Забравеният град

Видин е място с потенциал за бизнес, туризъм и транспортен център. Нищо от това не се използва

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо сме пак Източна Румелия, Княжество България и София

Варна: Дългата сянка на миналото

Градът западаше години наред и връщането му като център на ръст ще отнеме доста време

Кюстендил: Кой остана при черешите

Нито инициативите на кмета, нито добрите условия за развитие спасяват града от западане

Русе: Ренесанс на забавен каданс

Русе бавно възвръща позициите си на регионален център, но страда от липсата на инфраструктура, която да го свързва с останалта част от страната

Пловдив: Дълго чакан възход

Вторият по големина град диша във врата на София като дестинация за IT и аутсорсинг бизнес

България на три скорости

Как се разпадна регионалният модел на страната след седем години в ЕС

Видин без "Видахим"

Затварянето на "Видахим" със сигурност ще се усети в града, но поне според мнението на хората, едва ли ще промени сериозно обстановката. Заводът отдавна не е най-големият работодател, а и на много хора им е било ясно, че няма как работата му да продължи дълго. Опитите да се свържем с ръководството бяха неуспешни. Официално в него работят над 300 души, като може би около стотина ще запазят работните си места. Според някои видинчани въглищната централа на "Видахим" е една от причините градът да е силно замърсен с прахови частици, но други смятат това за пресилено.
"Вие тук би трябвало да цъфтите". Красимир Кирилов, председател на Търговската палата във Видин, често го чува от гостите в града. Би трябвало, но действителността е много различна. Може би от всички райони в Българи, Видин е този, който най-малко използва потенциала си. А той наистина е много голям и необяснимо занемарен – пристанище на най-пълноводната европейска река и основен транспортен коридор, мост до Румъния, близост до две граници, готови индустриални зони, вековни традиции в търговията, много плодородна земя, исторически, природни, културни забележителности, условия за туризъм, евтини имоти Всичко това изглежда потънало в прах – в пряк и преносен смисъл, докато местната власт е застинала в очакване на кмет. Само идващите след 22 март круизни кораби с туристи се очаква малко да раздвижат икономиката на града.

Поглед за кратко


Може да не ви се вярва, ако не сте го виждали, но Видин е един от най-красивите български градове. Целият център е пълен с архитектурни паметници, тук е и една от малкото запазени средновековни крепости Баба Вида, има остатъци от някога разцъфтяващата еврейска общност в града.

Гостите от круизните кораби обаче остават за ден-два – прекалено малко, за да може регионът да разчита на туризъм, но достатъчно, за да бъде това перо сериозна част от бизнеса на Видинско. По данни на НСИ за миналата година нощувките в област Видин са общо 46.5 хил., от които над 10 хил. са от чуждестранни посетители. Общите приходи от нощувки са около 1.83 млн. лв. Това обаче е много по-малко от друга област на Дунава - русенската, например. В нея броят на нощувките за миналата година е 134 хил., а приходите са 6.26 млн. лв. При това, броят на хотелите във Видин е само със 6 по-малко, отколкото в Русе, но броят на леглата е почти двойно по-малък - 960 на 1600.

Всъщност другият бизнес извън туризма е много малко – показателно е, че за цялата област най-големият работодател е община Видин. Защо градът не се развива, е въпрос с повече от един правилен отговор. Местните ще ви кажат, че до голяма степен виновни са последните кметове – и ще са прави. Предишният, Румен Видов, е с повдигнати обвинения за длъжностно присвояване на пари. Последно избраният Герго Гергов е отстранен от длъжност от съда заради нарушения при организиране на търгове. Видов остави общината с над 20 млн. лв. дългове, а от думите на сегашния и.д. кмет Добромир Дилов – от последните мандати са наследени много неизгодни договори.



Другият "виновник", нарочван десетилетия наред, е централната власт. И тук също има голяма доза истина – много фактори за развитието на града зависят от централната власт и решенията могат да се вземат само от София.

По данните на ИПИ за обл. Видин брутния вътрешен продукт на човек е по-малко от 5 хил. лв. (2011 г.), най-ниският в България. Официалната безработица в края на 2013 г. е 17.7%, а едва една трета от пътищата са определени "в добро състояние". Достъп до интернет имат 44% от населението - в други области положението е по-добре, но има и доста по-зле.

Нищо не е напълно изгубено, все още?

И все пак, поне малка част от стъпките за решаване на проблемите могат да се направят със собствени усилия и без това да коства непосилни разходи. Илюстрирано с пример от истинския живот – преди не много време кандидат–инвеститор идва в града и е на среща в Свободната зона, за да проучи условията. След срещата излиза разочарован и споделя, че не може да си представи как ще вложи пари тук, след като е видял срещу себе си шефа на зоната, стоящ зад бюро, на което е имало толкова прах, че можеш да се подпишеш в него (историята мълчи за кой точно шеф е ставало въпрос, сегашният е тук от 5 февруари). Подобни впечатления те посрещат на много места – от старите индустриални зони в южната част на града, през загрозените и изоставени къщи от 20-те години, които все пак продължават да радват с красивата си архитектура в стил "сецесион", до неадекватното работно време на туристически забележителности. Общината и областната управа приемат критики, макар на много от тях да имат готови отговори защо не се получава.

Иначе видимо градът все пак някак се движи – фалирали хотели няма, напротив – ако искате места след началото на сезона на 22 март, е добре да си направите резервация предварително. В момента общината работи по най-големите си инфраструктурни проекти за последните години – водния цикъл за 75 млн. лв. и депо за битови отпадъци, за 20 млн. лв. Това не е знак за особена грижа от страна на държавата - и двете са спуснати със задължение, за да се изпълнят националните цели. Заради водния цикъл улиците са разкопани и това е основният източник на праха из града (освен обичайния пясък, останал от зимното почистване), но до лятото всичко трябва да е приключило, да се асфалтира наново и градът да има пречиствателна станция, увери Добромир Дилов. По думите му водният цикъл ще помогне много на предприятията в града – например, за да получат сертификат за опазване на околната среда при производството, отпадните води трябва да минават през пречиствателна станция. Сега такава няма, а липсата на сертификат им затваря много пазари.

"За да има развитие на Северозапада, трябва да има инфраструктура, инвеститорите сами ще дойдат", смята Дилов оптимистично. Той уверява, че общината би съдействала на всеки, който иска да прави бизнес в града. От местната власт работят и по малки европейски проекти – обновяване на паркове, детски и спортни площадки. Според Дилов погледите за развитие трябва да се насочат към коопериране със Сърбия и Румъния.

Забрави ли ни София

Едното обяснение за липсата на икономическо развитие на Видин и района е лошата инфраструктура. Другото – липсата на хора, които да работят. Едното е поправимо, другото - пожелателно. Ако преди години основният проблем на Видин е било икономическото изоставане, заедно с цяла Северозападна България, сега това се е трансформирало в застой и все по-дълбока пропаст, дори в сравнение с Монтана и Враца. От време на време се откриват нови производства, но работните места са твърде малко на фона на ширещата се безработица. Видин има и друг голям проблем – в града може и да се намери все някаква работа, но в съседните градове и села единственият вариант е земеделие, и то ако разполагаш с някакъв капитал. Така хората имат два избора – или да се преселят във Видин, или да заминат за чужбина. Повечето избират второто и така по-будните, работни и амбициозни хора заминават. Интересното е, че и ромската общност в града е намаляла в пъти заради емиграция.


"Реално нищо не се случва. Аз се върнах във Видин през 2000 г. и нищо не се е променило досега", коментира Красимир Кирилов. По думите му за последните 3 години общо 15 хил. души са напуснали областта. За сравнение – съседната румънска обл. Долж е с население от 689 хил. души, обяснява областният управител Момчил Станков. Съседна Румъния е важна, защото също е част от неизползвания потенциал – едва сега се задвижват някакви общи проекти, и то на ниво местен ентусиазъм. Според Кирилов нещата могат да потръгнат по-добре, ако се приеме предложението, което на няколко пъти са отправяли, да отпаднат таксите за "Дунав мост 2" за леки автомобили с регистрация от двете съседни области. В първите три седмици преминаването им е било безплатно и това е довело до много посещения – съответно очакванията са, че ако това се направи, много румънци ще предпочетат да пазаруват в близкия Видин, отколкото в по-далечните големи румънски градове.

Видин впрочем има добре заредени автосалони, има и "Техномаркет". Тъй като магазинът е разположен в много големи халета, плановете за него са те да бъдат използвани от нова шивашка фабрика. От общината обясниха, че са заявили търсене на 250 шивачки, но все още няма много информация кой е инвеститорът и какво точно ще шие.

Мост и след моста - нищо

"Инфраструктурата е в лошо състояние", коментира областният управител Момчил Станков. По данните от Областната управа, за втората половина на 2013 г., след откриването на моста, по него са преминали близо 251 хил. леки и товарни автомобили. За първото полугодие на миналата година бройката е сходна, а от юли до декември те вече се увеличават на близо 326 хил. Очаква се трафикът да продължи да расте сериозно – само от началото на тази година преминалите автомобили и камиони са 120 хил. По думите на Станков натовареността на моста е много над първоначалните очаквания и това вече е създало сериозен проблем с довеждащата инфраструктура. Нещо, което можеше да се види още при строежа му, но за години наред така и не беше направено нищо за нормален достъп.

В момента от Монтана пътят се отклонява през Арчар, покрай Дунав. Той обаче не е проектиран за такъв трафик – средно по два камиона на минута, и вече е напълно разбит, разказа Станков. Няколко часа преди нашия екип, във Видин беше на посещение транспортния министър Ивайло Московски, който, като всеки правителствен човек на посещение, е бил щедър на обещания. За проектиране на разширение на главния път от Ботевград до Видин (Е79) са осигурени пари, а за цялостното строителство трябват около 500 млн. лв. Те обаче ще се търсят, евентуално по програма "Транзитни пътища VII", защото Е79 е изваден от финансиране по оперативна програма "Транспорт". Московски обаче е обещал да се работи по изграждането на интермодален терминал – най-вероятно за тази цел ще се разшири "Свободна зона Видин", която си има малко пристанище, до митницата е и е близо до моста. Неясно за кога е отложена газификацията на Видин – това е сериозна пречка за много кандидат инвеститори. По-бързият и лесен вариант е да дойде газ от Румъния, вместо да се прокарва от Монтана.

"Имам уверенията на министър Лиляна Павлова, че тази година ще се изгради Дунавския път", каза Станков. Красимир Кирилов от ТПП-Видин, смята, че досега новият мост е донесъл само загуби – разбита инфраструктура, а всички приходи от такси се събират на централно ниво и за града не остава нищо.

Кирилов разказа, че и той, и други местни предприемачи са разочаровани от срещата с правителството, проведена преди около месец в Монтана. Той даде за пример презентация на индустриалните зони в България – явно са използвали една обща, която се пласира навсякъде – с нея са уверявали какви са предимствата на нови зони в София и други места и някъде там, с далечна снимка, е спомената тази във Видин. Без никаква перспектива как ще се развива, и без да остане време дошлите от Видин предприемачи да говорят спокойно с икономическия министър Божидар Лукарски. Обяснили им, че няма време и ще започва пресконференция.

В момента "Свободна Зона Видин" има 20 фирми, като често складовете й се използват сезонно от земеделски производители. Зоната всъщност се е развивала много добре до влизането на България в ЕС – когато тук е било безмитно пространство. После работата намалява в пъти. Интерес да развият производство са изявявали германски и австрийки компании, но засега всичко е само разговори, обясниха от зоната. Колкото до обещанията във Видин да дойде автопроизводител – наистина се преговаря за такъв, според някои запознати, но всичко е на фаза начални разговори и ще става въпрос първо за авточасти и евентуално след това за сглобяване на цели коли.

Наследство

Според Станков инфраструктурата гони инвеститори, но проблемите за изоставането са комплексни. Единият е застаряващото население, свързано с него е липсата на висше училище (Северозападна България е единственият регион, в който такова няма), както и на професионални училища. Според Станков ако има университет, тогава и повече млади хора ще остават в града, и тези, които нямат възможност да учат далеч, ще получават по-висока квалификация, вместо да се вливат в безработните със средно образование. Сред по-старите носталгията по 80-те и 90-те години е много, много силна. Тук все още има много хора, които освен за социализма (Северозападна България години наред е "червена крепост"), много съжаляват и за добрите години на югославското ембарго, когато са се препитавали с контрабанда. Може би това е убило много от предприемчивостта им и желанието да развиват нещо по правилата и да ги спазват. А може би вековните връзки със Сърбия са ги карали да се чувстват по-близо до Белград, отколкото до София и смяната на системата през 1944 г. е убила голяма част от духа на града, наред със затварянето на границите.

Последното е означавало цялостна промяна и на икономика, и на население. Вместо богатите, предприемчиви производители и търговци, пътували редовно до Виена, са се настанили работниците, които се радват на мегаломанските проекти на социализма, осигурената заплата, работническия стол или работата като чиновници. До момента, в който демокрацията и неуспешната приватизация убива всичко това и Видин бавно тръгва надолу. А безброй хора, много от които дори не са ходили там или са минали за ден-два, му залепят етикета "северозападнала България". Пророчество, което се сбъдва, ако го повтаряш.
Перспективи и недостатъци

Плюсове:

- Транспортни връзки, които лесно могат да се развият още – с 4-лентов път до магистрала Хемус, инвестиции в жп транспорт, разширение на пристанището. Видин има летище, което е затворено, но може да се възстанови и да приема малки самолети.
- Изключително богат на забележителности район, който може да предлага разнообразни посещения на различни типове туристи.
- Евтини имоти, земеделски земи, на които може да се развива био земеделие, малки ферми и това да се комбинира с туризъм си:

Минуси:

- Години наред управлението на общината е било лошо и това трудно ще бъде преодоляно за кратко време
- Обезлюдяване – дори да дойде голям работодател, квалифицираните служители трябва или да са видинчани, които да се върнат, или той да си доведе специалисти. Няма висше училище.
- Проблеми с рекламата и отношението към туристите – например фирмен магазин за местни вина с табела "Ще бъде отворено в 15 часа", както и нова изба, която не можеш да намериш нито на адреса, нито на телефона в издадения от общината каталог.
Туризъм напук

Един от малкото сектори, които се развиват в региона на Видин, е туризмът. Посещенията в областния град обикновено се комбинират с такива до Белоградчик и понякога – близката планинска община Чупрене. Във Видин постоянно има културни, кулнарни и всевъзможни инициативи– тази година туристическият сезон ще бъде открит с дегустация на вина от близки изби и от съседните региони на Сърбия и Румъния. Музеят "Кръстатата казарма" често показва изложби, а през няколко месеца се организират и по-големи събития – например Средновековен фестивал, фолклорни събори, концерти, автомобилни състезания. Основната част от туристите във Видин са българите – често това са групи от ученици, студенти и семейства.

Круизните кораби по Дунав носят другия приток на посетители – миналата година в града са акостирали 167 кораба, обясни Цецка Цолова, директор на туристическия отдел в общината. Цолова смята за добра идеята на ресорното министерство да се стимулира вътрешния туризъм. Основната част от посетителите идват с цел културни посещения, но градът предлага и кулинарен, както и винен туризъм в областта. Мненията за инфраструктурата и посещаемостта са разнопосочни – според някои липсата на скоростни пътища пречи, но според кмета на Белоградчик Борис Николов не е това проблемът.

Според него големият проблем е липсата на цялостна визия за туризма през последните 25 години. Ако е море и планина за ски – е лесно. Но исторически, културен и еко туризъм се развива и предлага далеч по-трудно. Николов, както и местната власт във Видин, е на мнение, че е било много несправедливо липсата на приоритет за региона при усвояването на пари от новите европейски фондове. Така местни фирми и организации, повечето от които малки, са поставени в ситуация да се съревновават с тези, които имат много повече оборот и възможности да наемат консултанти например.

В Белоградчик

От общината в Белоградчик разчитат и на туристите от круизните кораби, с новия мост идват и доста румънци. Сърбите обаче се броят на пръсти и една от причините е липсата на граничен пункт наблизо – този до Белоградчик, между Салаш и Ново корито, беше започнат при предишното правителство, вложени са доста средства, а сега е изоставен. За чужди туристи от общината разчитат на проектите "По пътя на римските императори" и "По пътя на виното".

Удобно на служители, не на посетители

Областният град обаче има сериозен недостатък – работното време на забележителностите. То е чиновническо – до 17 или до 17.30 часа, често има обедна почивка (в музей "Кръстата казарма" тя е два часа), туристическият център до крепостта "Баба Вида" - той почива събота и неделя и ако тогава решите да се разходите из Видин, няма да намерите служители. Замъкът "Бабини Видини кули" е единственият запазен средновековен замък в България и е наистина странно, че България така и няма политика да се рекламира с такива забележителности, но е готова да харчи милиони за бутафорни крепости.

Някои туристически обекти във Видин не е ясно кога са отворени. Например прочутата джамия на Осман Пазвантоглу, която е единствената в Европа (а вероятно и в света) без полумесец на минарето.

Никой виновен, никой отговорен

Най-лошият пример за пропусната възможност за посещения е еврейската синагога. Тя е втората по големина в България, но дори и изоставена, се вижда, че е била много по-красива. В момента синагогата няма покрив, има ограда, която е почти паднала и за възстановяването на сградата топката постоянно се подхвърля. От общината се оправдават, че синагогата е на еврейската организация "Шалом", която не им разрешава да я ремонтират. Последната налична информация от "Шалом" е за споразумения за възстановяването й и набиране на средства. Нищо от това не се е случило – от общината казаха, че преди време са укрепили основите да не падне. Това обаче едва ли скоро ще е пречка – стените са напукани, а вандали изтръгват и тухлите – част от тях са наредени в средата и скоро някой е палил огън. По пода има боклуци, празни бутилки, капачки, спринцовки, кабели и опаковки от презервативи.

На този фон Видин е много горд с толерантността си и участието си в спасяването на българските евреи. Те са напуснали града масово в края на 40-те и началото на 50-те, повечето за Израел. От тях са останали много красиви къщи и познайте – много от тях се рушат, а от общината казват, че не могат да се разберат със собствениците им, не могат и да ги възстановяват сами, защото нямат пари. Така че – ако искате да ги видите, идете по-скоро, защото скоро може и да ги няма.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1260 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 947 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Русе: Ренесанс на забавен каданс

Русе бавно възвръща позициите си на регионален център, но страда от липсата на инфраструктура, която да го свързва с останалта част от страната

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма