Гостите от круизните кораби обаче остават за ден-два – прекалено малко, за да може регионът да разчита на туризъм, но достатъчно, за да бъде това перо сериозна част от бизнеса на Видинско. По данни на НСИ за миналата година нощувките в област Видин са общо 46.5 хил., от които над 10 хил. са от чуждестранни посетители. Общите приходи от нощувки са около 1.83 млн. лв. Това обаче е много по-малко от друга област на Дунава - русенската, например. В нея броят на нощувките за миналата година е 134 хил., а приходите са 6.26 млн. лв. При това, броят на хотелите във Видин е само със 6 по-малко, отколкото в Русе, но броят на леглата е почти двойно по-малък - 960 на 1600.

Всъщност другият бизнес извън туризма е много малко – показателно е, че за цялата област най-големият работодател е община Видин. Защо градът не се развива, е въпрос с повече от един правилен отговор. Местните ще ви кажат, че до голяма степен виновни са последните кметове – и ще са прави. Предишният, Румен Видов, е с повдигнати обвинения за длъжностно присвояване на пари. Последно избраният Герго Гергов е отстранен от длъжност от съда заради нарушения при организиране на търгове. Видов остави общината с над 20 млн. лв. дългове, а от думите на сегашния и.д. кмет Добромир Дилов – от последните мандати са наследени много неизгодни договори.

Другият "виновник", нарочван десетилетия наред, е централната власт. И тук също има голяма доза истина – много фактори за развитието на града зависят от централната власт и решенията могат да се вземат само от София.

По данните на ИПИ за обл. Видин брутния вътрешен продукт на човек е по-малко от 5 хил. лв. (2011 г.), най-ниският в България. Официалната безработица в края на 2013 г. е 17.7%, а едва една трета от пътищата са определени "в добро състояние". Достъп до интернет имат 44% от населението - в други области положението е по-добре, но има и доста по-зле.

Нищо не е напълно изгубено, все още?

И все пак, поне малка част от стъпките за решаване на проблемите могат да се направят със собствени усилия и без това да коства непосилни разходи. Илюстрирано с пример от истинския живот – преди не много време кандидат–инвеститор идва в града и е на среща в Свободната зона, за да проучи условията. След срещата излиза разочарован и споделя, че не може да си представи как ще вложи пари тук, след като е видял срещу себе си шефа на зоната, стоящ зад бюро, на което е имало толкова прах, че можеш да се подпишеш в него (историята мълчи за кой точно шеф е ставало въпрос, сегашният е тук от 5 февруари). Подобни впечатления те посрещат на много места – от старите индустриални зони в южната част на града, през загрозените и изоставени къщи от 20-те години, които все пак продължават да радват с красивата си архитектура в стил "сецесион", до неадекватното работно време на туристически забележителности. Общината и областната управа приемат критики, макар на много от тях да имат готови отговори защо не се получава.

Иначе видимо градът все пак някак се движи – фалирали хотели няма, напротив – ако искате места след началото на сезона на 22 март, е добре да си направите резервация предварително. В момента общината работи по най-големите си инфраструктурни проекти за последните години – водния цикъл за 75 млн. лв. и депо за битови отпадъци, за 20 млн. лв. Това не е знак за особена грижа от страна на държавата - и двете са спуснати със задължение, за да се изпълнят националните цели. Заради водния цикъл улиците са разкопани и това е основният източник на праха из града (освен обичайния пясък, останал от зимното почистване), но до лятото всичко трябва да е приключило, да се асфалтира наново и градът да има пречиствателна станция, увери Добромир Дилов. По думите му водният цикъл ще помогне много на предприятията в града – например, за да получат сертификат за опазване на околната среда при производството, отпадните води трябва да минават през пречиствателна станция. Сега такава няма, а липсата на сертификат им затваря много пазари.

"За да има развитие на Северозапада, трябва да има инфраструктура, инвеститорите сами ще дойдат", смята Дилов оптимистично. Той уверява, че общината би съдействала на всеки, който иска да прави бизнес в града. От местната власт работят и по малки европейски проекти – обновяване на паркове, детски и спортни площадки. Според Дилов погледите за развитие трябва да се насочат към коопериране със Сърбия и Румъния.

Забрави ли ни София

Едното обяснение за липсата на икономическо развитие на Видин и района е лошата инфраструктура. Другото – липсата на хора, които да работят. Едното е поправимо, другото - пожелателно. Ако преди години основният проблем на Видин е било икономическото изоставане, заедно с цяла Северозападна България, сега това се е трансформирало в застой и все по-дълбока пропаст, дори в сравнение с Монтана и Враца. От време на време се откриват нови производства, но работните места са твърде малко на фона на ширещата се безработица. Видин има и друг голям проблем – в града може и да се намери все някаква работа, но в съседните градове и села единственият вариант е земеделие, и то ако разполагаш с някакъв капитал. Така хората имат два избора – или да се преселят във Видин, или да заминат за чужбина. Повечето избират второто и така по-будните, работни и амбициозни хора заминават. Интересното е, че и ромската общност в града е намаляла в пъти заради емиграция.

Фотогалерия: Видин - забравеният град

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

Цялата галерия

"Реално нищо не се случва. Аз се върнах във Видин през 2000 г. и нищо не се е променило досега", коментира Красимир Кирилов. По думите му за последните 3 години общо 15 хил. души са напуснали областта. За сравнение – съседната румънска обл. Долж е с население от 689 хил. души, обяснява областният управител Момчил Станков. Съседна Румъния е важна, защото също е част от неизползвания потенциал – едва сега се задвижват някакви общи проекти, и то на ниво местен ентусиазъм. Според Кирилов нещата могат да потръгнат по-добре, ако се приеме предложението, което на няколко пъти са отправяли, да отпаднат таксите за "Дунав мост 2" за леки автомобили с регистрация от двете съседни области. В първите три седмици преминаването им е било безплатно и това е довело до много посещения – съответно очакванията са, че ако това се направи, много румънци ще предпочетат да пазаруват в близкия Видин, отколкото в по-далечните големи румънски градове.

Видин впрочем има добре заредени автосалони, има и "Техномаркет". Тъй като магазинът е разположен в много големи халета, плановете за него са те да бъдат използвани от нова шивашка фабрика. От общината обясниха, че са заявили търсене на 250 шивачки, но все още няма много информация кой е инвеститорът и какво точно ще шие.

Мост и след моста - нищо

"Инфраструктурата е в лошо състояние", коментира областният управител Момчил Станков. По данните от Областната управа, за втората половина на 2013 г., след откриването на моста, по него са преминали близо 251 хил. леки и товарни автомобили. За първото полугодие на миналата година бройката е сходна, а от юли до декември те вече се увеличават на близо 326 хил. Очаква се трафикът да продължи да расте сериозно – само от началото на тази година преминалите автомобили и камиони са 120 хил. По думите на Станков натовареността на моста е много над първоначалните очаквания и това вече е създало сериозен проблем с довеждащата инфраструктура. Нещо, което можеше да се види още при строежа му, но за години наред така и не беше направено нищо за нормален достъп.

В момента от Монтана пътят се отклонява през Арчар, покрай Дунав. Той обаче не е проектиран за такъв трафик – средно по два камиона на минута, и вече е напълно разбит, разказа Станков. Няколко часа преди нашия екип, във Видин беше на посещение транспортния министър Ивайло Московски, който, като всеки правителствен човек на посещение, е бил щедър на обещания. За проектиране на разширение на главния път от Ботевград до Видин (Е79) са осигурени пари, а за цялостното строителство трябват около 500 млн. лв. Те обаче ще се търсят, евентуално по програма "Транзитни пътища VII", защото Е79 е изваден от финансиране по оперативна програма "Транспорт". Московски обаче е обещал да се работи по изграждането на интермодален терминал – най-вероятно за тази цел ще се разшири "Свободна зона Видин", която си има малко пристанище, до митницата е и е близо до моста. Неясно за кога е отложена газификацията на Видин – това е сериозна пречка за много кандидат инвеститори. По-бързият и лесен вариант е да дойде газ от Румъния, вместо да се прокарва от Монтана.

"Имам уверенията на министър Лиляна Павлова, че тази година ще се изгради Дунавския път", каза Станков. Красимир Кирилов от ТПП-Видин, смята, че досега новият мост е донесъл само загуби – разбита инфраструктура, а всички приходи от такси се събират на централно ниво и за града не остава нищо.

Кирилов разказа, че и той, и други местни предприемачи са разочаровани от срещата с правителството, проведена преди около месец в Монтана. Той даде за пример презентация на индустриалните зони в България – явно са използвали една обща, която се пласира навсякъде – с нея са уверявали какви са предимствата на нови зони в София и други места и някъде там, с далечна снимка, е спомената тази във Видин. Без никаква перспектива как ще се развива, и без да остане време дошлите от Видин предприемачи да говорят спокойно с икономическия министър Божидар Лукарски. Обяснили им, че няма време и ще започва пресконференция.

В момента "Свободна Зона Видин" има 20 фирми, като често складовете й се използват сезонно от земеделски производители. Зоната всъщност се е развивала много добре до влизането на България в ЕС – когато тук е било безмитно пространство. После работата намалява в пъти. Интерес да развият производство са изявявали германски и австрийки компании, но засега всичко е само разговори, обясниха от зоната. Колкото до обещанията във Видин да дойде автопроизводител – наистина се преговаря за такъв, според някои запознати, но всичко е на фаза начални разговори и ще става въпрос първо за авточасти и евентуално след това за сглобяване на цели коли.

Наследство

Според Станков инфраструктурата гони инвеститори, но проблемите за изоставането са комплексни. Единият е застаряващото население, свързано с него е липсата на висше училище (Северозападна България е единственият регион, в който такова няма), както и на професионални училища. Според Станков ако има университет, тогава и повече млади хора ще остават в града, и тези, които нямат възможност да учат далеч, ще получават по-висока квалификация, вместо да се вливат в безработните със средно образование. Сред по-старите носталгията по 80-те и 90-те години е много, много силна. Тук все още има много хора, които освен за социализма (Северозападна България години наред е "червена крепост"), много съжаляват и за добрите години на югославското ембарго, когато са се препитавали с контрабанда. Може би това е убило много от предприемчивостта им и желанието да развиват нещо по правилата и да ги спазват. А може би вековните връзки със Сърбия са ги карали да се чувстват по-близо до Белград, отколкото до София и смяната на системата през 1944 г. е убила голяма част от духа на града, наред със затварянето на границите.

Последното е означавало цялостна промяна и на икономика, и на население. Вместо богатите, предприемчиви производители и търговци, пътували редовно до Виена, са се настанили работниците, които се радват на мегаломанските проекти на социализма, осигурената заплата, работническия стол или работата като чиновници. До момента, в който демокрацията и неуспешната приватизация убива всичко това и Видин бавно тръгва надолу. А безброй хора, много от които дори не са ходили там или са минали за ден-два, му залепят етикета "северозападнала България". Пророчество, което се сбъдва, ако го повтаряш.