Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Емблематичното доходно здание на Русе помещава драматичния театър "Сава Огнянов", един от най-посещаваните в страната. Въпреки икономическите трусове Русе все още привлича туристи с фестивали и европейска атмосфера.

Русе: Ренесанс на забавен каданс

Русе бавно възвръща позициите си на регионален център, но страда от липсата на инфраструктура, която да го свързва с останалта част от страната

42199 прочитания

Емблематичното доходно здание на Русе помещава драматичния театър "Сава Огнянов", един от най-посещаваните в страната. Въпреки икономическите трусове Русе все още привлича туристи с фестивали и европейска атмосфера.

© Мария Съботинова


"Вървиш в центъра на Русе и се чудиш дали си в България", казва за града на брега на Дунав Момчил Бояджиев от "Оргахим". Това може би е малко пресилена констатация, но Русе бавно се събужда от рецесията и това си личи първо в централната му част. Реновацията за 5.4 млн. лв. на площад "Батенберг", където се е намирал старият център, е почти приключена, а кметът Пламен Стоилов казва, че до края на тази година ще бъдат усвоени още 190 млн. лв. по 43 проекта. Булевардът на входа на града към Дунав мост, важна артерия, свързваща центъра с квартал "Родина", както и строената близо 40 години "Арена Русе" са другите големи проекти, които трябва да бъдат завършени през 2015 г.

Освен от ремонти градът също гъмжи и от културни събития - този месец няма ден без представление в театъра, а "Мартенските музикални дни" за 55-и път ще посрещнат хиляди гости от страната и чужбина, които пък ще напълнят местните хотели, а може би и двата нови музея в града. В последните години няколко инвеститори от чужбина и София отварят заводи и развойни центрове в града, привлечени от университета и географското му разположение. Погледнато отстрани, изненадващо или не, Русе не запада, въпреки че "дунавската икономика", както могат да бъдат обобщени големите градове по северната ни граница, очевидно не работи особено добре.

Градът може повече

"Не виждаш града да трепти", казва Явор Попов. Само на 24, той без да иска става известен в града, след като напуска работата си в голяма лондонска консултантска компания и решава да започне курс по икономика в математическата гимназия, на която е възпитаник. Сега той се упражнява в учителската професия, която винаги е ценял, и за пръв път от пет години има повече време да наблюдава развитието на града. И той, както и много други русенци смята, че проблемът с напускащите града хора е една от най-сериозните пречки, които спъват развитието му. Населението намалява с бавни, но постоянни темпове, като според НСИ естественият прираст (0,37 промила) е почти  два пъти по-нисък от средния за страната (0,64) а ограниченият наплив на вътрешни мигранти няма как да промени усещането за обезлюдяване.

Друг съществен проблем на града се усеща още на път за него - разстоянието от столицата и лошото състояние на пътната инфраструктура, особено прословутата с катастрофите си отсечка Русе - Бяла. Както кметът Стоилов, така и представители на бизнеса твърдят, че това е един от най-сериозните проблеми, които обаче не могат да се решат само от местната власт. На въпрос дали русенци се чувстват в периферията на страната, Катя Горанова от бизнес центъра за подпомагане на МСП отсича: "Ние СМЕ периферията на страната." И не е единствената, която смята, че развитието на инфраструктурата на Русе, а и на цяла Северна България, далеч не е национален приоритет. Доцент Николай Ненов, директор на Регионалния музей, също смята, че лошите пътища пречат, но на един друг отрасъл с голям потенциал за Русе - културния туризъм.

Под ръководството на пълния с енергия доцент музеите заживяват нов живот - през 2014 г. се отчитат най-висок брой посетители от 15 години насам, като за три месеца от откриването си екомузеят в града е приел 17 хил. гости, а в деня на откриването й в къщата музей "Баба Тонка" са влезли над 4 хил. души. Статистиката показва, че русенци отстъпват само на Варна и София по посещения на театри, музеи и кина. Според Ненов градът и околностите му са перфектно място за "уикенд туризъм", който обаче не може да се разгърне без добра връзка с останалата част от България. Затова местните културни дейци се отварят навън - Орлин Дяков, директор на драматичния театър "Сава Огнянов" (който се помещава в култовото Доходно здание и е един от малкото театри в страната, които са "на зелено") споделя, че в последните години градът се е превърнал в мост за културен обмен основно с Румъния, но и с други крайдунавски страни.

Бъдеще на север

Докато магистрала "Хемус" стигне до Русе и го свърже с останалата част от страната, за града перспективата се намира на север. При отварянето на границите през 2007 г. в града се очакваше вълна от румънски шопинг туристи, за която частни инвеститори от града и от чужбина ударно започнаха издигането на пет мола и няколко по-малки търговски центрове с обща планирана търговска площ от 152 хил кв.м. От кризата оцеля само един от тях, като дори и той не е запълнил капацитета си. Според Милен Добрев от търговско-индустриалната камара след неуспешната авантюра с привличането на румънски купувачи в моловете сега тенденцията се обръща и русенските експортно ориентирани бизнеси търсят излаз в Румъния.

Изобщо потенциалът за развитие на града в рамките на регионални европейски и дунавски инициативи се оползотворява не само от културните среди в града, а и от университета. Под ръководството на ректора Христо Белоев бившото висше техническо училище "Ангел Кънчев" е изградило модерен кампус дори по европейски стандарти, и то използвайки основно средства по различни еврофондове. Той споделя с неприкрита гордост, че чужди компании като "Сименс", "Мьолер" и "Джонсън контролс" използват лабораториите на университета за развойна дейност, а няколко големи предприятия са решили да инвестират в града заради института. Успехът на големите

Точно големите предприятия от тежките индустрии са тези, които безусловно могат да се нарекат гръбнакът на русенската икономика. В "Индустриален парк – Русе", който заема площ от 369 дка в близост до "Дунав мост",  работят седем завода, наели общо 1800 души. Един от тях е френското предприятие за автомобилни компоненти - "Монтюпе", което наема над 700 души и реализира 31 млн. лв. печалба само през миналата година. Немската "Витте аутомотиве" също стъпи в града, създавайки 350 работни места през миналата година. Момчил Бояджиев от "Оргахим" споделя, че градът е идеално място за развитието на големия бизнес - близостта до букурещкия пазар, двата европейски транспортни коридора, които преминават през Русе, както и речният транспорт по Дунав отварят вратите за по-лесна търговия. От друга страна, университетът, който напоследък акцентира на кариерното развитие на студенти още от малките курсове, снабдява предприятията със специалисти.

Въпреки, че темпът на ръста на чужди инвестиции да е двойно по-голям от средния за страната, русенци все още получават само 1500 евро на човек в сравнение с 2250 евро на глава от населението в Габрово. Освен това големите чуждестранни инвеститори се приемат със смесени чувства в града - ниското заплащане води до голямо текучество на заетите, а замърсяването на въздуха навява лоши спомени за кризата с румънския хлорен завод от 80-те. Самите компании отклониха поканата за разговор или не отговориха въобще.

Възход и падение на малкия бизнес

Русе обаче страда от факта, че докато голям бизнес има, средният и малкият не процъфтява. Малките и средните стагнират или са придобити от по-големите си конкуренти, особено в мебелния и шивашкия сектор. Според Калин Минев, директор на Агенцията за развитие на човешките ресурси, най-сериозната пречка пред възстановяването на малкия бизнес в града, е липсата на финансиране. "Няма инструменти за старт в бизнеса - банките отказват на младите хора достъп до кредитиране", твърди Минев, чиято организация заедно със  бизнес центъра са подпомогнали създаването на над 600 устойчиви работни места от малки бизнеси в региона. Цифрите подкрепят това твърдение - средно на всеки русенец се полагат 152 лева по оперативни програми с бенефициент - общината, като средната сума за страната е 380 лв., а за Габрово - 940 лв. Макар еврофондовете да субсидират големите инфраструктурни проекти, те не стигат поравно до всички - малките областни центрове Ценово и Вятово са на дъното по усвояване на средства, а там безработицата е 30-40%. Според кмета Стоилов това е и причината за по-ниските резултати на областта като цяло. Околните селища също страдат от факта, че двете иначе добре оборудвани болници са разположени в града, което ограничава достъпа до тях, а недостига на финансиране и лекари е обезпокояващ - всеки общопрактикуващ лекар се грижи за малко над 2000 души при 1589 души в страната.

Секторът на компютърните технологии е един от малкото в града, в които малките и средни бизнеси не само преобладават, а и просперират. В последните години дори се наблюдава навлизане на фирми от София - развойният център на "Сирма груп", в който работят 40 програмисти, е тук от 7 години, а тази година и "Мусала софт" ще отваря русенски офис. Според Ивайло Къцарков от "Мусала" има три основни причини, които правят Русе привлекателен за сектора - ниските наеми на офис площите, добрите и спокойни условия за живот, както и добре развито ИТ общество. А университетските и частни инициативи в сектора наистина правят впечатление - в университета освен курсове, преподавани от специалистите на "Сирма", се намира място и за доброволческата инициатива на момчетата от Jumpstart, които преподават програмиране и уеб дизайн безплатно. Освен това трима млади информатици и предприемачи скоро откриха първото в града мултифункционално споделено работно място на НПО-то "StartUp Factory", което трябва да позволи на младите хора да спечелят отново града си.

Макар че е трудно да говорим за тенденция за масово завръщане в посока Русе, много млади хора не са отхвърлили изцяло идеята да се завърнат в родното място. Къцарков споделя, че авангардът на Мусала Софт в града ще са кадри, които са родом от там, а Явор разказва, че не е единственият от своя приятелски кръг, който се е завърнал наскоро. Кметът пък лансира своя инициатива да направи своеобразен събор на русенци, живеещи по света и у нас, и да стимулира най-активните и популярни от тях да служат за посланици на града.

Но за да се завърнат перманентно русенци, разбира се, ще трябва нещо повече от събори, речи и посланици. Стимули за малкия бизнес, акцент върху образованието извън престижните гимназии и интеграция с околните общини са само част от промените, които са нужни на града. Магистралата е само първото условие.


18 коментара
  • 1
    acarid avatar :-|
    acarid

    Хубава и обективна статия. Няма работеща икономика без инфраструктура. Съвсем наскоро обаче, Л. Павлова, Ц.Цветанов и кмета на В. Търново, абсолютно прибързано и на тъмно решиха да преместят голям участък от непостроената магистрала Хемус с 15км в посока В.Т. Така те не само я отдалечат с още 15км от Русе, но и ще принудят голямата част от трафика по направлениети Изток/Запад да я използва. Ако бъде построена някога разбира се. Зададох няколко въпроса към Павлова, МРРБ и НКСПИ, без насрещен отговор все още. Ето ги:
    Днес изпратих писмо до министър Павлова, НКСИП и централата на ПП Герб
    То съдържа ето тези въпроси:
    В официалната страница на МРРБ http://www.mrrb.government.bg/?controller=news&;id=6280 , е изнесена информация относно намерение за промяна трасето на АМ Хемус в района на гр. Велико Търново.
    Въпросите ми са:
    1. Какви точно аргументи налагат преместване на трасето с 15км южно от наскоро избраният "Син вариант". "Привличане на туристическия поток, транзитният трафик от Дунав мост и възможностите, които предоставя летище Горна Оряховица" е незадоволителна според мен икономическа обосновка!
    2. Какво ще е въздействието от промяната върху вътрешния и международен трафик по направлението Русе-София? Има ли разчети или прогнози колко от него ще предпочете да пътува по старият път Бяла-Плевен-София? Напомням че трасето е част от основната TEN-T мрежа и този трафик вероятно ще е в пъти по-интензивен от трафика който ще се влива в магистралата от юг - В.Търново, Г. Оряховица и прилежащите им селища.
    3. Това че разстоянието от планираният пътен възел до Велико Търново се скъсява с 15км и той е ще е максимално близо до града, не означава ли че за всички пътуващи от/на север това разстояние ще се удължи със същите тези 15км и ще бъде максимално далече от тях?
    4. С колко км ще се увеличи разстоянието на пътуващите по направлението Русе/Букурещ - София, Западна България, Гърция и Македония. Напомням че Русе-София е част от основната TEN-T мрежа, а Русе-ВТ освен това е и част от Коридор No9.
    5. С колко км ще се увеличи разстоянието на пътуващите по направлението София - Шумен/Варна.
    6. Има ли прогнози с колко ще поскъпне изграждането на магистралата?
    7. Къде ще се пресичат двете планирани магистрали - Хемус и Русе/Велико Търново, северно или южно от Поликраище?
    8. Ще има ли обществено обсъждане на предложеното преместване на магистралата?
    Мола автора да се заеме със този случай.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Русе е най-аристократичният град на България. Човек може да се разхожда с часове по пешеходни зони, тихи улички и паркове, където има какво да се види - красиви сгради, музеи, паметници, църкви и разбира се, магазини и заведения. Такава разходка в София например не е приятна, защото е много шумно и мръсно, а в по-малките градчета просто няма къде толкова да се ходи - нагоре и надолу по главната улица и това е. И да не забравяме Дунава!

  • 3
    man_un avatar :-|
    man_un

    Радвам се като русенец, че се говорят хубави неща за моя град. Дано за внуците ни дойдат по-добри дни и да останат тук. Строителството наистина е уникално и дори местен човек, свикнал с гледката, пак се възхищава отново. Особено в топлите летни вечери на площада и осветените сгради. Чакам да видя как ще се оформи площадът около залата, там много се проточи работата. И още ми е жал дето събориха кръглата сладкарница "Дунав."

  • 4
    kashpirovska avatar :-(
    kashpirovska

    Аз пък изобщо не съм оптимист за бъдещето на родния ми град.От доста време не живея там и колкото пъти се връщам-винаги се разстройвам! Разрухата и опустошението са навсякъде!Да,площадът на центъра се преправя няколко пъти;да,спортна зала се строи;да,концерти и постановки в театъра има...Обаче градът е безлюден! Хората нямат работа и адекватно заплащане,прекрасните паметници на архитектурата са оставени да се саморазрушат,защото някои бизнесмени си купиха тези бижута,за да ги направят я на чалготека,я за паркинг(!)...Да не говорима за култови сгради по главната търговска улица,където имаше банки и големи магазини! Сега са ДРЕХИ ВТОРА РЪКА! И пак са празни!Хората ми се струват напълно отчаяни.
    Няколко правителства вече не обръщат внимание не само на Северозападния регион,но и на Североизточния.Нямам представа как се разпределят средствата,но нашият град е забравен и изолиран.
    Душата ме боли,когато го виждам ,оставен на произвола...

  • 5
    cose avatar :-|
    cose

    Статистиките са неверни.
    Първо само естественият прираст на Русе е -7 промила при -5 средно за България.
    Родени на година в града около 1 100, умрели 1 900, естествен прираст - 800.
    Само за сравнение във всички големи градове естественият прираст е около 0 промила - София, Варна, Стара Загора и Бургас.
    По-малките от Русе - Плевен, Добрич и Сливен, Шумен, Ямбол, Хасково Благоевград, Пазарджик и Велико Търново също са с много по-малък отрицателен естествен прираст в рамките на -1 до -3 промила.
    Като сложим и силният отрицателен механичен прираст на Русе от -700 души на година, това реално е най-бързо обезлюдяващият се град в национален мащаб.
    Наскоро даже излязоха публикации, че се топи с по 2 100 души на година или 6 души на час.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    cose avatar :-|
    cose

    Относно посещенията в културни институции, Русе е много далеч от челната тройка и се нарежда едва на 18 място по посещения на музеите с около 50 000 на година.
    Първенците са София с 800 000 посетители за година, следвана от Велико Търново с 400 000 посетители за година и Стара Загора с 350 000 посетители за година.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    shh42393757 avatar :-|
    antoni

    Таксите събирани на "Дунав мост" и отиващи в София също са спънка за развитието на местния бизнес! А Букурещ е само на 70 км от Русе. Гюргево е 50 хил. а в града няма почти никакви развлечения, имаше идея да се направят градски линии автобуси, които да свързват двата града, но идеята пропадна точно заради високите такси на моста ако не се лъжа. Придвижването с колело между двата града също е трудно, въпреки че напоследък виждам все повече румънци дошли по този начин на разходка в Русе.
    Ако събираните такси отиват само за поддръжката на моста спокойно може да се намалят 5-6 пъти!
    Ще се радвам ако от Капитал покажат тази информация събрани такси/подръжка на моста!

  • 8
    wyg53365051 avatar :-|
    Българофилъ

    До коментар [#7] от "shh42393757":

    Хахахх. Оптимист човек си ти. Все едно таксите от сините зони да отиваха само за поддръжка на същите - малко боя, малко знаци и парички за чичковци и лелки с билетчета. Тогава синята зона във всеки град щеше да е няколко стотинки на час. Дам...

  • 9
    npapazov avatar :-|
    npapazov

    Аз виждам ремонта на центъра и 40 годишния строеж на спортната зала като жив паметник за това колко са зле нещата в Русе. Центъра се ремонтира при всеки нов кмет (на има-няма 4 години), защото може да даде работа на приближени фирми и те да му се "отблагодарят". През 1866 е построена жп линията Русе-Варна, сега една спортна зала не може да се построи 40 години. Сещам се преди време кат бизнесмен принуди хора да напуснат града, защото не им плащаше заплати 3 месеца ( 'щот си купи мерцедес) или отблъснати инвеститори заради корупционните амбиции на местната власт. Липсата на хора и малкото бизнес образува един омагьосан кръг на мизерия и малки заплати. Стига се дотам, че за работа на заплата 300 лева се ходатайства от високо ниво на община. И огромния проблем, че няма високо квалифицирани кадри в много индустрии, което е сериозна пречка за развитие. Има и хора които се развиват или са видели как се правят нещата на запад, но това са все още изключения. Въпреки, че Букурещ може да е това, което е София за Перник примерно, Русе не се възползва от това. Русе има огромното предимство че комбинира речен, ЖП, и автомобилен транспорт. Има и летище, но в момента не работи. Вместо да развива града като логистичен център, местната власт иска да строи воден канал до Варна, и то без да я наясно от къде ще вземе пари и какви печалби ще носи. Директори на всички държавни предприятия (има още такива - за пример Пристанището, Поща, Митница и т.н) се сменят при всяка смяна на власт в София, и се назначават на принципа кой на колко партийни събрания е ходил и дали е стоял до края. И проблема на Русе, не е че е далече от София, а липсата на хора с визия на ръководни позиции, които да развият потенциала му. Справка - по времето на Митхат Паша, Русе НЕ Е бил по-близо до София или Истанбул, но е използвал Дунава за връзка с Европа и граничната точка с Румъния за да се развива, нещо което сега не се прави (или не се прави достатъчно). Нивото на образованието и здравеопазването няма да коментирам.

  • 10
    vassilev12 avatar :-|
    Стефан Василев (vassilev12)

    До коментар [#8] от "wyg53365051":

    Извинявай wyg, но функцията на "Синя зона" не е да събира пари за общината а да урегулира и намали трафика в центъра на градовете.
    Докато моста би трябвало да е свързващо съоръжение между два бряга и ако има такси, трябва да са за обслужването му, а не да пълнят бюджета.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK