С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 22 мар 2015, 10:47, 41198 прочитания

Русе: Ренесанс на забавен каданс

Русе бавно възвръща позициите си на регионален център, но страда от липсата на инфраструктура, която да го свързва с останалта част от страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо сме пак Източна Румелия, Княжество България и София

Видин: Забравеният град

Видин е място с потенциал за бизнес, туризъм и транспортен център. Нищо от това не се използва

Варна: Дългата сянка на миналото

Градът западаше години наред и връщането му като център на ръст ще отнеме доста време

Кюстендил: Кой остана при черешите

Нито инициативите на кмета, нито добрите условия за развитие спасяват града от западане

Пловдив: Дълго чакан възход

Вторият по големина град диша във врата на София като дестинация за IT и аутсорсинг бизнес

България на три скорости

Как се разпадна регионалният модел на страната след седем години в ЕС



"Вървиш в центъра на Русе и се чудиш дали си в България", казва за града на брега на Дунав Момчил Бояджиев от "Оргахим". Това може би е малко пресилена констатация, но Русе бавно се събужда от рецесията и това си личи първо в централната му част. Реновацията за 5.4 млн. лв. на площад "Батенберг", където се е намирал старият център, е почти приключена, а кметът Пламен Стоилов казва, че до края на тази година ще бъдат усвоени още 190 млн. лв. по 43 проекта. Булевардът на входа на града към Дунав мост, важна артерия, свързваща центъра с квартал "Родина", както и строената близо 40 години "Арена Русе" са другите големи проекти, които трябва да бъдат завършени през 2015 г.

Освен от ремонти градът също гъмжи и от културни събития - този месец няма ден без представление в театъра, а "Мартенските музикални дни" за 55-и път ще посрещнат хиляди гости от страната и чужбина, които пък ще напълнят местните хотели, а може би и двата нови музея в града. В последните години няколко инвеститори от чужбина и София отварят заводи и развойни центрове в града, привлечени от университета и географското му разположение. Погледнато отстрани, изненадващо или не, Русе не запада, въпреки че "дунавската икономика", както могат да бъдат обобщени големите градове по северната ни граница, очевидно не работи особено добре.


Градът може повече

"Не виждаш града да трепти", казва Явор Попов. Само на 24, той без да иска става известен в града, след като напуска работата си в голяма лондонска консултантска компания и решава да започне курс по икономика в математическата гимназия, на която е възпитаник. Сега той се упражнява в учителската професия, която винаги е ценял, и за пръв път от пет години има повече време да наблюдава развитието на града. И той, както и много други русенци смята, че проблемът с напускащите града хора е една от най-сериозните пречки, които спъват развитието му. Населението намалява с бавни, но постоянни темпове, като според НСИ естественият прираст (0,37 промила) е почти  два пъти по-нисък от средния за страната (0,64) а ограниченият наплив на вътрешни мигранти няма как да промени усещането за обезлюдяване.

Друг съществен проблем на града се усеща още на път за него - разстоянието от столицата и лошото състояние на пътната инфраструктура, особено прословутата с катастрофите си отсечка Русе - Бяла. Както кметът Стоилов, така и представители на бизнеса твърдят, че това е един от най-сериозните проблеми, които обаче не могат да се решат само от местната власт. На въпрос дали русенци се чувстват в периферията на страната, Катя Горанова от бизнес центъра за подпомагане на МСП отсича: "Ние СМЕ периферията на страната." И не е единствената, която смята, че развитието на инфраструктурата на Русе, а и на цяла Северна България, далеч не е национален приоритет. Доцент Николай Ненов, директор на Регионалния музей, също смята, че лошите пътища пречат, но на един друг отрасъл с голям потенциал за Русе - културния туризъм.



Под ръководството на пълния с енергия доцент музеите заживяват нов живот - през 2014 г. се отчитат най-висок брой посетители от 15 години насам, като за три месеца от откриването си екомузеят в града е приел 17 хил. гости, а в деня на откриването й в къщата музей "Баба Тонка" са влезли над 4 хил. души. Статистиката показва, че русенци отстъпват само на Варна и София по посещения на театри, музеи и кина. Според Ненов градът и околностите му са перфектно място за "уикенд туризъм", който обаче не може да се разгърне без добра връзка с останалата част от България. Затова местните културни дейци се отварят навън - Орлин Дяков, директор на драматичния театър "Сава Огнянов" (който се помещава в култовото Доходно здание и е един от малкото театри в страната, които са "на зелено") споделя, че в последните години градът се е превърнал в мост за културен обмен основно с Румъния, но и с други крайдунавски страни.

Бъдеще на север

Докато магистрала "Хемус" стигне до Русе и го свърже с останалата част от страната, за града перспективата се намира на север. При отварянето на границите през 2007 г. в града се очакваше вълна от румънски шопинг туристи, за която частни инвеститори от града и от чужбина ударно започнаха издигането на пет мола и няколко по-малки търговски центрове с обща планирана търговска площ от 152 хил кв.м. От кризата оцеля само един от тях, като дори и той не е запълнил капацитета си. Според Милен Добрев от търговско-индустриалната камара след неуспешната авантюра с привличането на румънски купувачи в моловете сега тенденцията се обръща и русенските експортно ориентирани бизнеси търсят излаз в Румъния.

Изобщо потенциалът за развитие на града в рамките на регионални европейски и дунавски инициативи се оползотворява не само от културните среди в града, а и от университета. Под ръководството на ректора Христо Белоев бившото висше техническо училище "Ангел Кънчев" е изградило модерен кампус дори по европейски стандарти, и то използвайки основно средства по различни еврофондове. Той споделя с неприкрита гордост, че чужди компании като "Сименс", "Мьолер" и "Джонсън контролс" използват лабораториите на университета за развойна дейност, а няколко големи предприятия са решили да инвестират в града заради института.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 1522 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2360 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Видин: Забравеният град

Видин е място с потенциал за бизнес, туризъм и транспортен център. Нищо от това не се използва

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10