Пенсионният модел между Сцила и Харибда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пенсионният модел между Сцила и Харибда

Shutterstock

Пенсионният модел между Сцила и Харибда

Как да се реформира социалното осигуряване в България

4865 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Пенсионната реформата от 2000 г. не бе предвидена като еднократен акт, а като един продължителен процес за реализиране на приетата стратегия, с преходни периоди и ключови решения, разположени във времето. Пенсионният модел трябваше да се развива, като се пригажда към демографското стареене и депопулацията на населението, и да посреща предизвикателствата на финансово-икономическите кризи.

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Вместо развитие... ерозия

Вместо да се развива спрямо набелязаните стратегически цели, пенсионният модел попадна в "прокрустовото ложе" на политиците. Подобно на атинския разбойник великан Дамаст (с прякор Прокруст), голяма част от нашите политици постоянно се опитват и в повечето случаи успяват да прекроят отделни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) спрямо своите популистки разбирания и корпоративни интереси, а много често и…  да ги "преведат" на нивото на своята некомпетентност.

Политическите интервенции върху пенсионния модел, довели до ерозия на пенсионната система в България, могат да се обобщят до следното: безусловно и необосновано намаляване на осигурителната вноска на фонд "Пенсии"; чести промени в условията за пенсиониране, особено в периоди преди избори; разширяване на кръга на правоимащите и удължаване на периодите за ранно пенсиониране; непоследователност в прилаганите механизми за осъвременяване на пенсиите и допълнителните еднократни плащания, аргументирана с различни социални, политически или финансови мотиви; задържане на ограничението върху максималния размер на новоотпусканите пенсии; нарушаване принципа на равнопоставеност чрез поддържане на привилегировани режими на осигуряване и достъп до права за държавни служители, военни, полицаи и работещите в други силови ведомства; провеждане на секторна политика за сметка на осигурителната система чрез привилегировани режими за малкия бизнес и земеделието; постоянните промени в законодателството и опити за дискредитиране, включително и чрез национализиране на част от пенсионните спестявания в индивидуалните партиди на осигурените лица във втория стълб на пенсионната система с цел решаване на фискални проблеми на държавния бюджет. 

Списъкът от примери за "осакатяване" на пенсионния модел на Българи в прокрустовото ложе на политиците може да бъде още по-дълъг.  Интересното обаче е, че същите тези политици сега проявяват силна "загриженост" за пенсионния модел, като някои твърдят, че той е сбъркан и трябва да се смени с друг.

Търсенето на нов пенсионен модел по български

При търсенето на решение за справяне с предизвикателствата пред българската пенсионна система в общественото пространство циркулират различни предложения, но не и цялостни стратегии. По-голямата част от предлаганите реформи могат да се квалифицират като продукт или на левия популизъм, или на изхабяващия се вече либерален фундаментализъм.

Търсенето на политически компромиси в парламента в рамките на тези две групи виждания за реформи всъщност вкарва пенсионния модел на България между Сцила и Харибда – чудовищата от старогръцката митология. Пример за това са дебатите по приетите в парламента бюджетни закони за 2015 г., с които се извършиха промени в КСО без никакъв обществен дебат и задължителната оценка на въздействието.

Най-скандални обаче са приетите текстове, даващи възможност за необратим избор между участие в универсалните пенсионни фондове от капиталов тип и НОИ. Тези промени на практика противопоставят първия и втория стълб на пенсионната система и подменят пенсионния модел. Опитите за последващо коригиране на тези прибързани решения още повече затлачиха дискусията по пенсионната реформа и е нереалистично да се очаква, че до края на март може да се стигне до необходимия обществен консенсус. Като цяло отсъствието на логически обвързани и дългосрочни политики отдалечава България от европейската цел за постигане на сигурни, финансово устойчиви и адекватни пенсии.

От какви реформи се нуждае пенсионното осигуряване?

За избягването на риска от по-нататъшна ерозия на осигурителната система и възстановяването на доверието към нея трябва да се предприемат последователни политически мерки при спазване на следните основни начала:

а) строго придържане към принципите на социалното осигуряване и тяхното възстановяване там, където те са нарушени

б) придържане към философията, законовата и институционална рамка на установения в България осигурителен модел
в) трите стълба на пенсионния модел да се разглеждат като части от едно цяло, без да се противопоставят г) съобразяване с европейските регламенти, директиви и препоръки, както и с всички международни актове в социалната сфера, по които България е страна

 д) предвидимост и социална поносимост на предлаганите промени в краткосрочен и средносрочен план.

Наред със спазването на тези водещи начала политиките трябва така да се разположат във времето, че да не се стига до непоносим натиск върху публичните финанси и до висок бюджетен дефицит. За да се предпази осигурителният модел от конюнктурни политически решения, включително регресивни реформи, трябва в максимална степен да се въведат автоматични механизми за самокорекция и самозащита спрямо демографското стареене, инфлацията и други предизвикателства.

Обобщено, реформите, от които се нуждае пенсионният модел на България, трябва да се изразят в следните цели и действия[+]:

Повишаване на приходите от осигурителни вноски

и постепенно намаляване участието на държавния бюджет във финансирането на системата. Тази цел може да се постигне чрез следните конкретни мерки:

а) Основен източник за финансиране на пенсиите от трудова дейност да бъдат приходите от осигурителни вноски. Субсидиите от държавния бюджет и други източници трябва да играят допълваща роля, която впоследствие да се поеме от фонда за финансова устойчивост на пенсионната система. За целта е необходимо да се пристъпи към постепенно увеличаване на осигурителните вноски, като размерът им се определя на основата на прецизни актюерски разчети. Увеличението на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 1 процентен пункт например води до допълнителни приходи  в размер на около 225 млн. лева. Ако една такава стъпка беше предприета през 2015 г., субсидията за покриване на недостига във фонд "Пенсии" щеше да намалее от 1818 млн. лв. (2.2 на сто от БВП) на 1579 млн. лв. (1.9 на сто от БВП). 

б) Разширяване на осигурителната основа чрез: ограничаване на недекларираната заетост и доходи; подобряване на събираемостта на осигурителните вноски чрез по-строги административни и наказателни мерки; обвързване на максималния осигурителен доход с минималната работна заплата и ежегодно договаряне на минималните осигурителни прагове на основата на икономическата обективност.

в) Въвеждане на лична осигурителна вноска за държавните служители и за служителите от специалните ведомства - спазване принципа на равнопоставеност на осигурените лица, който е водещ принцип в социалното осигуряване. Във връзка с това е необходимо първоначално да се осигурят допълнителни средства за увеличение на основните месечни заплати, за да се избегне намаление на разполагаемите доходи.

Оптимизиране на разходите за пенсии

като се търси баланс между сигурността, финансовата стабилност и адекватността на пенсиите при динамично променяща се демографска и икономическа среда. Тази цел може да се постигне чрез следните мерки:

а) Постепенно нарастване на законово установената възраст за пенсиониране. Тук са възможни различни варианти, като за предпочитани са тези с по-плавен преход към по-високи възрасти. Независимо от избраната стъпка на нарастване на възрастта за пенсиониране промените трябва да водят и до постепенно изравняване на условията за пенсиониране на мъжете и жените и намаляване на сроковете за ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд съответно на 8 и 3 години. Задължително трябва да се въведат и възрасти за пенсиониране на работещите в специализираните ведомства съобразно тежестта и сложността на труда за отделните длъжности.

б) Увеличаването на възрастта за пенсиониране трябва да се надгради със система за автоматично нарастване на възрастта съобразно очакваната продължителност на живота след пенсиониране, като за основа се вземат данните за предходен период (например 10 годишен) и съответното нарастване се разпредели със съответна стъпка за следващите 10 години.

в) Нарастване на необходимия стаж за пенсиониране - най-добре със същите стъпки, както и възрастта за пенсиониране, докато се стигне съотношение 2:1, т.е. периодът на осигуряване да бъде два пъти по-продължителен от периода на получаване на пенсия.

г) Ранното пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд постепенно да се изнесе в професионалните пенсионни фондове (ППФ). Междувременно да се положат максимални усилия постепенно да се замени практиката на компенсиране чрез ранно пенсиониране на работещите при вредни и тежки условия на труд (наречена правилно "виктимизация") с активна политика на безопасност и здраве при труд.

Оптимизиране на разходите за инвалидни пенсии

и ограничаване на възможностите за злоупотреби чрез следните конкретни политики:

а) Осъществяване на експертизата по оценка на работоспособността на населението в трудоспособна възраст от НОИ, а медико-социалната експертиза на децата и възрастните над 65 години от органите на МЗ и МТСП. Усъвършенстване на методологията и методиката за оценка на работоспособността – степента на загубена работоспособност трябва да се преценява спрямо заеманата длъжност на осигурения, а не спрямо хипотетично здравия човек.

б) Ограничаване на възможността за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване само въз основа на зачетени осигурителни периоди, за които лицата нямат реален осигурителен принос (стажът на неработещите майки, казарма и др.), например, като се въведе изискване за наличие на не по-малко от 1/3 действителен осигурителен стаж от минимално изискуемия.

в) Право на пенсия инвалидност поради общо заболяване да се отпуска, при условие че срокът между датата на освидетелстване от ТЕЛК и последната заетост на лицето е не по-голям от две или три години. Ако това условие не е изпълнено, да се отпуска само социална пенсия за инвалидност, която се финансира от държавния бюджет.

Усъвършенстване на правилата за изчисляване и актуализация на пенсиите

 

а) Да отпадне максималният размер за новоотпуснатите пенсии от началото на 2016 г. поради почти минимално въздействие на избраните три най-добри години до 1997 г и годините без максимален осигурителен доход (1997 – 1999 г.).

б) Осъвременяването на пенсиите да се извършва по т.нар. швейцарско правило, като се използва хармонизираният индекс на потребителските цени. Дефлацията да се изключва от формулата за определяне на коефициента за осъвременяване на пенсиите.

в) Постепенно повишаване на стойността на 1 година осигурителен стаж съобразно икономическите възможности и финансовата стабилност на осигурителната система.

г) Отпадане на трите най-добри години преди 1997 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент за новоотпуснатите пенсии, като за един преходен период се даде право на избор, ако включването на тези години е по-благоприятно за лицето.

д) Да се въведе възможност за ежегодно служебно преизчисляване на пенсиите за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. Мотивът, че това би лишило част от пенсионерите от енергийни помощи, еднократни добавки и други привилегии заради "служебно" увеличените доходи от пенсии, е несъстоятелен. Така държавата сама се съгласява да бъде измамена.

Усъвършенстване на допълнителното социално осигуряване

* Проф. Христосков е един от авторите на пенсионните реформи в периода 1997 - 2001 г., дългогодишен управител на Националния осигурителен институт и социален министър в служебното правителство през 2014 г. В текста са представени в синтезиран вид предложените мерки за оптимизация на осигурителната система от Консултативния съвет към министъра на труда и социалната политика по време на служебното правителство (август – ноември 2014 г.). Малка част от тях бяха приети от Народното събрание с промените в КСО в края на 2014 г.

Пенсионната реформата от 2000 г. не бе предвидена като еднократен акт, а като един продължителен процес за реализиране на приетата стратегия, с преходни периоди и ключови решения, разположени във времето. Пенсионният модел трябваше да се развива, като се пригажда към демографското стареене и депопулацията на населението, и да посреща предизвикателствата на финансово-икономическите кризи.

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • ...........казарма и др.),............

    Най-добре въобще да не се дават пенсии на инвалици.
    Който оцелее, оцелее.

    Не съм срещал подобен идиотизъм относно пенсиите.

    А двете и нещо години в казармата не се броят.
    И що? Щото сме стояли там по желание?

  • adenauer

    Има само един единствен морален и справедлив път за решаване на всички проблеми на България и това е Германския модел след ВСВ за денацификацията на обществото и създаване на едно ново общество без нацисти и всякакви други подобни изроди.За България това означава ТОТАЛНА ДЕКОМУНЗАЦИЯ на всички етажи на управление :Отстраняване от властовите структури на държавата всичко произлезло от БКП и ДС и забрана за участие в обществения ,политически ,икономически,финансов,съдебен и т.н.живот на повече от 800 хил.червени и агентурни престъпникци за срок от мин.35-40 год.:Национализация на всичко заграбено от тях-повече от 100 милиарда долара /данните са посочени от Евростат/.Цялата тази процедура завършва с НАРОДЕН СЪД по Германски модел и под наблюдение на структурите на ЕС.За геноцид над собствения си народ -ДАВНОСТ НЯМА.ЗАКОН на НС от 5 май 2000 г.д.в.бр.37 за Обявяване на комунистическия режим за престъпен и античовешки.Друг път и начини за спасение на България няма !.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK