С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 22 мар 2015, 17:50, 3553 прочитания

Български инвеститори купиха 25% от еврооблигациите

Най-голям е бил интересът им към най-краткосрочната емисия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Български инвеститори са придобили над една четвърт от пласираната в края на миналата седмица тройна облигационна емисия на стойност 3.1 млрд. евро. Официалните данни от Министерството на финансите показват, че най-голям интерес от страна на местните институционални инвеститори е имало към най-краткосрочната от трите емисии – 7-годишната (35% от всички поръчки). Съответно най-малко заявки от българска страна са отчетени към най-дългосрочните книжа – 20-годишните (13%), а 26% от купувачите, проявили интерес към 12-годишните, са български компании (банки, пенсионни фондове, застрахователи, инвестиционни фондове). Общо 370 инвеститора взеха участие в трите транша, с общо подадени поръчки за 4.9 млрд. евро.

Успешна емисия


Процентът на българското участие в емисиите може да бъде определен като доста висок предвид резултатите от предишните излизания на България на международните пазари. През 2013 г. правителството емитира облигации на стойност 1.493 млрд. евро, като 15% от инвеститорите са били от България. През 2012 г. финансовият министър Симеон Дянков въобще не допусна български инвеститори до аукциона, за да запази ликвидност в българската икономика. Сега ситуацията е различна – финансовите институции в България имат прекалено много ликвидност, която буквално няма какво да правят (виж на стр. 12). Освен това през 2015 г. правителството е планирало да набере от вътрешния пазар едва около 1.2 млрд. лв. от необходимото за годината финансиране, което кара инвеститорите да се опитат да вложат повече през външните емисии.

На 19 март, четвъртък, правителството изтегли 3.1 млрд. евро от международните финансови пазари, като толкова голяма сума досега не е теглена наведнъж. Подбраните от финансовото министерство падежи (7-, 12- и 20-годишни) са новост за България, а постигнатите доходности (2.179%, 2.732% и 3.264%) - рекордно ниски в българската емисионна история. С това на практика правителството успя да постигне целта си – да рефинансира старите дългове при по-ниски лихви и да разсрочи във времето по-големите задължения на държавата, които сега са струпани в рамките на три години.

За и против



Единствено разминаване има по темата дали е трябвало да се тегли накуп. "Минусът за мен е това решение, да се направят трите емисии наведнъж. За мащабите на България тези 3.1 млрд. евро са огромна сума", коментира в четвъртък за "Капитал Daily" Емил Аспарухов, началник управление "Трежъри и капиталови пазари" на Банка ДСК.

Има и точно обратното мнение - че финансовото министерство е действало по възможно най-добрия начин предвид вътрешната и външната конюнктура. Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество", коментира пред "Капитал Daily", че решението да се структурират по този начин емисиите е добро. "Избраният момент на емисията е много добър. От една страна, ЕЦБ тъкмо започна да печата пари, а българските банки имат повече от достатъчно ликвидност заради КТБ. От друга – имаме Гърция, за която никой не знае колко й остава, преди да фалира, а ние сме съседна държава.

Също така трябва да се има предвид, че в края на годината има местни избори и е добре да се избегне този политически риск. Затова смятам, че това беше оптималният момент", каза Ангелов. Относно начина на разделяне на емисиите и взимането на цялата сума наведнъж икономистът е на мнение, че това също е било правилно решение. "Цялата емисионна програма мина наведнъж и това ни дава необходимата ликвидност и спокойствие, за да можем да посрещнем евентуалната катастрофа в Гърция без особени сътресения", смята икономистът. Той също така припомни, че това е само първият заем в тригодишната програма. "Вероятно ще има и по-добри условия занапред, например ако дефицитът бъде свит и се подобри рейтингът на страната, и тогава ще можем да се възползваме от още по-добри условия за следващите емисии", обясни той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 2 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 1754 прочитания

Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г. Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г.

Според агенцията страната може да използва еврото като национална валута най-рано през 2023 г.

24 авг 2019, 1768 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Всеки трети декларира данъци онлайн

Физическите лица, подали електронно декларация до 31 март, могат да ползват 5% отстъпка

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците