Пенсионните фондове не са били допуснати до новия външен дълг

Финансовият министър е дал устно разпореждане към банките мениджъри да не удовлетворяват поръчки на фондовете за облигации

Според пенсионните дружества Владислав Горанов или ги наказва, или има други планове за парите във фондовете
Според пенсионните дружества Владислав Горанов или ги наказва, или има други планове за парите във фондовете    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Според пенсионните дружества Владислав Горанов или ги наказва, или има други планове за парите във фондовете
Според пенсионните дружества Владислав Горанов или ги наказва, или има други планове за парите във фондовете    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Липсва аргумент за отказа, МФ отказа коментар по темата

Нито една поръчка на пенсионните фондове не е била одобрена на аукциона за пласираната в края на миналата седмица тройна облигационна емисия на стойност 3.1 млрд. евро. Това е станало с устно разпореждане на финансовия министър Владислав Горанов до банките мениджъри на емисията, казаха източници на "Капитал" от консултантите по емисията. По закон министърът има това право, но това, което озадачава фондовете, е, че той не е посочил конкретен аргумент за решението си. Представители на индустрията потвърдиха, че са останали с напълно неудовлетворени поръчки, въпреки че те са един от най-големите държатели на дълг. По техни изчисления са подали общо поръчки за 500 млн. евро. Изненадани са останали и български банки и застрахователи, които са разчитали да допълнят портфейлите си с книжа от емисията, като купят допълнителни количества от пенсионните фондове. Недопускането на инвеститорите до първичен пазар не означава, че те не могат да си купят книжа - това може да стане, но на вторичния свободен пазар, където обаче цените са по-високи, а доходността по-ниска.

Без обяснение

По закон емитентът има право да ограничава участие, да отхвърля заявки и да откаже разпределение. Обикновено обаче се дава някакъв аргумент. Ограничаването на определени инвеститори не е прецедент в българската емисионна история. През 2012 г. например тогавашният финансов министър Симеон Дянков изобщо не допусна български инвеститори до участие в аукциона, на който бяха пласирани 950 млн. евро. Тогава обаче министърът изрази принципната позиция, че книжа няма да бъдат разпределяни на никой от България, тъй като ресурсът трябва да се запази за вътрешния пазар. Тогава обаче те си купиха книжа на вторичния пазар при значително по-висока цена и съответно доходност. В момента пазарът е свръхликвиден.

Учудването сред пенсионните дружества е по-голямо и поради факта, че поръчки на български банки и застрахователи са били одобрени, докато техните не. Това засилва съмненията им, че финансовият министър или има други планове за ресурса на фондовете им, или по своеобразен начин иска да ги накаже заради съпротивата им срещу наложената за 5 дни през декември промяна в пенсионния модел. Едно от съмненията е, че свободният ресурс ще се насочи в друга посока – например в правителствени инфраструктурни проекти с по-ниска доходност от постигнатата на последния голям търг за държавен дълг. От финансовото министерство отказаха да коментират темата.

Специално отношение

"Не съм наясно с причините и мотивите, но не съм изненадана. По времето, когато беше финансов министър, Симеон Дянков постъпи по същия начин и не удовлетвори нито една поръчка от България. В случая със сегашните емисии става въпрос само за българските пенсионни фондове", коментира за "Капитал Daily" Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие".

Същото потвърдиха и от "Алианц България". "Ние сме единственият бранш с нула удовлетворени заявки. Ще видим каква е причината, може би ще стане ясно", коментира главният изпълнителен директор на компанията София Христова."Би било добре да знаем, защото ние сме едни от най-големите държатели на дълг и ни е странно защо се получи така. Добре е да научим действителните причини, за да сме наясно дали това не е някакъв знак, означава ли, че не трябва да участваме на дълговия пазар, сигнал да не участваме повече в аукциони ли е", добави тя.

От "ДСК-Родина" и от ПОК "Съгласие" отказаха официален коментар по темата. От ПОАД "ЦКБ-Сила" потвърдиха, че не са им дадени никакви обеми за пенсионните фондове. В Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) нямаха официална информация и също никой не беше получавал обяснение за неизпълнените заявки. От организацията обясниха, че в понеделник са се събрали и ще излязат с позиция по казуса.

За разлика от тях застрахователните компании, които потърсихме, обясниха, че не са имали проблеми. Банките, до които се допита "Капитал" и които са участвали в емисията, също потвърдиха, че са им били удовлетворени поръчки, макар и не в пълния размер.

Големи заявки

Според Цветомир Илиев, ръководител отдел "Управление на инвестициите" на ING Пенсионно осигуряване, общата подадена от тях поръчка е била на стойност над 100 млн. евро. Всички поръчки обаче са били отхвърлени. "Нямаме обяснение защо при издадени ДЦК на стойност 3.1 млрд. евро и общо подадени заявки за записване на стойност 4.9 млрд. евро (или средното ниво на одобрение 63%) поръчките на Ай Ен Джи ПОД и управляваните от него пенсионни фондове не бяха поне частично удовлетворени, което е обичайната практика в подобни ситуации", обясни Илиев.

Мениджър от пенсионен фонд, участвал със заявки в аукциона, обясни за "Капитал Daily", че всички фондове са искали да придобият значителни количества ДЦК и не може да се използва като аргумент, че обемите са били малки. "След като са разбрали, че няма да получат от разпределението, всички фондове са купили ДЦК на вторичния пазар. Там цените не са много по-високи, но със сигурност ще се отрази върху доходността, която се опитват да постигнат фондовете", смята експертът.

Повечето участници на пазара са на мнение, че недопускането на пенсионните фондове не е повлияло на доходността на емисиите. Пласирането се счита за успешно, защото доходността е свалена с 15 базисни точки спрямо първоначалните намерения.