Коментари Daily 24 март - Претърсване на света за печалби
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily 24 март - Претърсване на света за печалби

В Югоизточна Азия, в Карибския регион или Обединените арабски емирства - навсякъде се създават работещи на печалба офшорни центрове.

Коментари Daily 24 март - Претърсване на света за печалби

И още: Маневрите около КТБ – данъкоплатците са на мушката; Борбата с корупцията – няма нужда от още синекурни структури

5933 прочитания

В Югоизточна Азия, в Карибския регион или Обединените арабски емирства - навсякъде се създават работещи на печалба офшорни центрове.

© JUMANA EL HELOUEH


Офшорен свят

Използване на всяко празно пространство

От новоизлязла книга на британския социолог Джон Ъри, представена в Deutshe Welle

Въпреки периодичното предричане на края му досега капитализмът се оказа значително по-жилав, отколкото смятаха мнозина. Не на последно място благодарение на способността на капитала сам да се измъква от кризите, които го спохождат.

От началото на 70-те години на миналия век в западните държави настъпи промяна в ситуацията с доходите. Благосъстоянието на богатите продължаваше да расте, а бедните, макар и да не ставаха по-бедни, не успяваха да подобрят положението си. Социалното неравенство продължава да се задълбочава почти навсякъде по света.

Глобалната прослойка от богати собственици и мениджъри на големи концерни и фирми за услуги следва една определена стратегия, почти като бойна техника, която й помага да увеличава печалбите си. Тя може да се определи като използване на всяко празно пространство. Фирмите изнасят своите фабрики в страни с ниски заплати, за да намалят производствените си разходи. Те създават дъщерни фирми в данъчни оазиси, за да намалят данъчните си разходи, което води до това, че на Каймановите острови с население от 53 000 души са регистрирани например близо 80 000 фирми. Това са само двата най-очевидни и известни феномена, но те не са и единствените.

Някои места в света са се специализирали като евтино място за складиране на отпадъци. Отровни химикали се изнасят често за Източна Европа, негодни контейнерни кораби заминават за Бангладеш. А китайският град Гийю днес се слави като световна столица на електронните отпадъци. Близо четири пети от компютърните отпадъци на САЩ и голяма част от електронния отпадък на други държави се изнасят за този малък китайски град.

Потреблението също вече няма връзка с националните граници или закони. В Югоизточна Азия, в Карибския регион или Обединените арабски емирства - навсякъде се създават работещи на печалба офшорни центрове. Тайната на техния успех е в това, че предлагат на глобалната класа на потребителите различни продукти и услуги, които у дома им са или забранени, или строго регулирани, в това число наркотици, хазарт, неограничена консумация на алкохол или секс с малолетни.

Собствениците на тези центрове са успели да си осигурят икономическите предимства именно чрез мобилност. Те са в състояние да прехвърлят парите си отвъд всякакви национални граници и да "претърсват" света, докато открият най-ниските заплати, най-изгодните данъчни ставки и най-минималните изисквания по отношение на екологичните стандарти.

По този начин възниква един нов "офшорен свят", който би могъл да бъде ограничен единствено ако възникне нещо като междудържавна солидарност, което е възможно поне на теория. На практика обаче правителствата на отделните държави залагат повече на конкуренцията помежду си, за да спечелят благоразположението на концерните, надявайки се на икономически ръст и създаване на нови работни места.

Маневрите около КТБ

Данъкоплатците са на мушката

От коментар на Николай Киров в webcafe.bg

Инвестиционното решение на изскочилата от нищото LIC33 прилича по-скоро на опит за спасяване на остатъците от бизнес империята на Цветан Василев. Въпреки че на края на веригите от дружества, изградени около КТБ, често има сериозни бизнеси с активи за милиони, на практика голяма част от заемите, отпуснати от банката, нямат никакво обезпечение, тъй като са дадени на междинни кухи компании, чиято дейност зависи от достъпа им до кредитен ресурс.

Фалитът на всяка една от тези кухи фирми би довел до ликвидиране на съответния актив в портфейла на кредитора. Ето защо назначаването на синдик вместо квестори едва ли ще промени съществено ситуацията с масата на несъстоятелността, от която Фондът за гарантиране на влоговете трябва да си върне средствата, отпуснати за изплащане на гарантираните депозити в КТБ.

Така накрая за случилото се с банката ще платят не само кредиторите и вложителите, но и българският данъкоплатец.

Единственият начин държавата да стигне до реалните бизнес активи на Василев е да заведе искове срещу юридическите лица, които са вписани като техни собственици. Но ако междувременно дяловете са продадени на компании, нямащи формално нищо общо с КТБ, то става почти невъзможно подобни искове да бъдат уважени от съда.

Виц на деня

След смяната на собствеността новото име на "Виваком" ще е "Воваком".

Борбата с корупцията

Нямаме нужда от още синекурни структури

Иванка Иванова, директор на правната програма на Институт "Отворено общество", на въпрос приложим ли е в България румънският опит

Две държави, които се намират в дъното на всякакви класации за ефективност на държавното управление и върховенство на правото, да се учат една от друга е абсурдно. Ако трябва да се учим от някого, то това са държавите, които стоят начело на тези класации. Освен това няма нужда от специализирани антикорупционни институции.

Досега създадените в България антикорупционни звена се развиват по два сценария: превръщат се или в синекура, или в инструмент за разчистване на политически сметки. Сценарият със синекурата може да бъде илюстриран от БОРКОР - орган, който харчи милиони без никакъв видим ефект. Другият се илюстрира от комисията за конфликт на интереси и "изгубеното тефтерче" на нейния бивш председател, в което бяха записани политически поръчки за изпълнение.

Каквато и нова антикорупционна структура да се създаде, тя неминуемо ще влезе в един от тези два сценария и ще оперира в среда на много високо обществено недоверие. Създаването на нови структури по-скоро ще го задълбочи още.

Българският проблем е свързан с основните институции: Народното събрание не контролира правителството, съдебната власт не контролира и не възпира политическата. Затова трябва реформа на основните институции - прокуратура, полиция, а не създаването на техен ерзац.

Румънският опит е непригоден за нас и заради напълно различната конституционна рамка. Там прокуратурата се намира във властта на министъра на правосъдието, тоест правителството може с лекота да създава звена в нея. В България не може. И още - в Румъния само съдиите са несменяеми.

Ние все още не сме създали структурни гаранции за независимостта на съда. Това ще стане, ако ВСС бъде наистина разделен на две камари  и промените в законодателството в тази посока трябва да бъдат топ приоритет на правителството.

Офшорен свят

Използване на всяко празно пространство


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    morgan. avatar :-P
    Морган

    "Не на последно място благодарение на способността на капитала сам да се измъква от кризите, които го спохождат."

    Колко правилен цитат!!!
    Аз бих добавил: А след него потоп....

  • 2
    mooner avatar :-|
    mooner

    "Румънският опит е непригоден за нас и заради напълно различната конституционна рамка. Там прокуратурата се намира във властта на министъра на правосъдието..." Отдавна твърдя, че колкото по-независима е съдебната власт, толкова повече се корумпира.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK