Брюксел проверява ограниченията на пазара на земя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брюксел проверява ограниченията на пазара на земя

Брюксел проверява ограниченията на пазара на земя

Въведената преди година забрана за покупки от чужденци може да се окаже извън европравилата

Деница Ватева
4361 прочитания

© Капитал


Почти единодушно приетата преди година забрана чужденци да купуват българска земеделска земя беше забелязана от Брюксел. Европейската комисия започна процедура заради съмнения, че текстовете нарушават свободното движение на капитали и свободата на установяване. А че текстът е органичителен, беше ясно още при приемането му. Но популизмът на повечето партии - БСП, ГЕРБ, "Атака", а на финала и ДПС, извади пазарните аргументи от парламента и вкара националистическото правило. Преосмисляне явно може да дойде само ако Брюксел забележи дефекта.

Какъв е проблемът

В четвъртък от Брюксел съобщиха, че от България, Унгария, Словакия и Литва се изисква информация за въведените ограничения, което е първият етап от процедура за установяване на евентуални нарушения. В случай че такова бъде потвърдено, страната ще трябва или да промени законодателството си, или да плаща глоби.

В съобщението не се посочва изрично кои текстове от българското законодателство са евентуално проблемни, но според неофициална информация става дума за въведеното преди година изискване за петгодишна уседналост на физическите и юридическите лица, които притежават ниви. "Макар че държавите членки имат право да определят свои правила за насърчаване на развитието на селските райони, запазване на земята за селскостопански цели и за избягване на спекулативен натиск върху цените, това трябва да се извършва в границите, предвидени в правото на ЕС", се казва в официалното съобщение. В него се допълва още, че "оспорваните национални разпоредби съдържат някои ограничения, които могат да дадат възможност за дискриминационно третиране на инвеститори от други държави членки". Като такива примери са посочени изисквания за пребиваване, наличие на постоянен адрес или стопанска дейност в дадена страна и др. Така България и другите три държави имат двумесечен срок да защитят текстовете в законодателството си, а ако не успеят, ще трябва да го променят или да платят глоби (виж карето).

В четвъртък от агроминистерството съобщиха, че ведомството предстои да се запознае подробно с решението на ЕК и ще спази срока от два месеца за изготвяне на отговор. "Министерството ще инициира разговор с комисията по земеделие и храни към Народното събрание, за да се обсъдят и предприемат адекватни действия както в защита на интересите на земеделските производители, така и за спазване на европейското законодателство", казаха още от ведомството.

Как върви процедурата

- ЕК изисква чрез официално писмо информация по конкретния казус от държавата. Срокът за отговор е два месеца;

- Ако след получаването й се прецени, че държавата нарушава законодателството на ЕС, Брюксел изпраща официално искане за спазването му, като иска от държавата да представи какви мерки ще предприеме. Срокът за отговор е два месеца;

- В случай че държавата продължи да не спазва законодателството, Брюксел може да я призове пред съда на ЕС. При осъдително решение държавата трябва да вземе мерки;

- Ако държавата не изпълни решението на съда на ЕС, ЕК може да започне второ дело, в което да предложи налагане на финансови санкции. Съдът може да промени размера им;

Поправки с много спорове

Сагата с промените в закона за земите започна в края на 2013 г., когато от "Атака" призоваха да се въведе мораториум върху покупката на земя от чужденци и след 2014 г., макар България да е поела ангажимент такава да няма 7 години след влизането на страната в ЕС. Изненадващо забраната получи подкрепа в парламента от ГЕРБ и БСП, а впоследствие логично бе отменена с решение на Конституционния съд. Партиите обаче започнаха да готвят ограничения, които според тях отговарят на европейското законодателство. В крайна сметка в средата на миналата година с гласовете на БСП, ГЕРБ и "Атака" (и на ДПС при ветото на президента) бяха приети поправки, според които се въвежда уседналост при такива сделки - ниви в страната могат да притежават лица, които са пребивавали в България поне пет години, или дружества, чиито собственици са пребивавали поне пет години в България - текстове, които не споменават изрично чужденци, но фактически се отнасят за тях.

Председателят на парламентарната комисия по земеделие в предходния парламент Светла Бъчварова (БСП) обяви пред "Капитал Daily", че преди гласуването на текстовете не е искано изрично становище от ЕК дали евентуално противоречат на правилата му. Земеделската комисия обаче е получила информация от тогавашната парламентарна комисия по европейска интеграция за въведените ограничения в други държави членки, която е ползвана като база за подготовката на българските правила.

Миналогодишните ограничения за покупка на земя от чужденци пък само преди месец бяха подсилени и с глоби, предвиждащи да се заплащат по 100 лв. за декар, когато земята се притежава от чужденец или дружество с чуждестранен акционер, като те могат да нараснат до 300 лв. за декар, ако в тримесечен срок нарушението продължи. Текстовете, приети с мнозинство от различните партии в парламента, доведоха до абсурдната ситуация от огромни санкции да бъдат заплашени всички публични дружества в страната, тъй като никое от тях не може да контролира кой придобива негови акции от фондовата борса. Преди седмица бюджетната парламентарна комисия взе решение да поправи гафа, след като единодушно прие предложение от Реформаторския блок санкциите да не се отнасят до публични компании, което е внесено в заключителните разпоредби на закона за пазарите на финансови инструменти. То трябва тепърва да се гледа на второ четене в пленарната зала, а за да не се налагат глоби, трябва да бъде прието от парламента преди 1 май - датата, от която влизат в сила текстовете.

Почти единодушно приетата преди година забрана чужденци да купуват българска земеделска земя беше забелязана от Брюксел. Европейската комисия започна процедура заради съмнения, че текстовете нарушават свободното движение на капитали и свободата на установяване. А че текстът е органичителен, беше ясно още при приемането му. Но популизмът на повечето партии - БСП, ГЕРБ, "Атака", а на финала и ДПС, извади пазарните аргументи от парламента и вкара националистическото правило. Преосмисляне явно може да дойде само ако Брюксел забележи дефекта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • eil21355375

    ТОЧНО ПО ТАЗИ ТЕМА, ДА НЕ СЕ ОБАЖДАТ.
    БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ Е ЗА БЪЛГАРИ.

  • 2
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    То бива, бива изнудване, ама........ Ако сега не се опънем, кога? И какви са им тези правила? Да не са от Господ?

  • 3
    berillo avatar :-|
    berillo

    Пазара е свободен, граждани, и не може да има рестрикции!

  • 4
    yotata avatar :-|
    йотата

    Ами да заповядат - ама не агро-индустриалистите от Франция и Германия, а биопроизводителите - австрийски, италиански, ...

    Агро-индустриалци си имаме предостатъчно наши родни.

  • 5
    black_recluse avatar :-|
    black_recluse

    Мисля, че от ЕС трябва да погледнат каква е цената на кв.м. на земята в България и да си я сравнят с тази в Европа. Отварянето на пазара на земя в България може да има изключително негативен ефект, тъй като е ясно, че никой чужденец, които иска да купи земя в България, ще иска и да изнася продукцията от нея. На практика и без това свитото вътрешно потребление, ще бъде допълнително притиснато, защото например, хората, които взимат рента от земята си ще решат, че е много по-добре да се продаде (търсене ще има), а в последствие няма да има възможност да се задоволяват вътрешните потребности в страната и ще стане така, че ще трябва да увеличаваме вноса от Македония и Сърбия. До колкото се сещам законодателството позволяваше юридически лица с чуждестранни собственици, регистрирани по ТЗ в България да притежават земя. Това е много по оптимален вариант, защото се гарантира, че направените вложения в страната са с намерение, за развитие на тези земи, а не с намерението за бързи покупко-продажби и опит за спекулиране с цените на остновни продукти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.