Коментари Daily 26 март - Защо други се справят и с по-малко руски туристи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily 26 март - Защо други се справят и с по-малко руски туристи

Истинските проблеми на българския туризъм са преди всичко в качеството на услугата, цялостната среда и съотношението им с исканата цена.

Коментари Daily 26 март - Защо други се справят и с по-малко руски туристи

И още: Открийте разликите - Националният парк като марка за качество; Нацията "КТБ" - мизерия и чалга-олигархия

4328 прочитания

Истинските проблеми на българския туризъм са преди всичко в качеството на услугата, цялостната среда и съотношението им с исканата цена.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Гредата в окото

Защо други се справят и с по-малко руски туристи

От анализ на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle

Вече втора година от туристическия бранш се чува един и същ апокалиптичен рефрен - руснаците няма да дойдат. От правителството, донякъде успокоително, предричат 30-40% отлив, а прогнозите на сектора са по-мрачни - 50-60% от очевидно незаменимия пазар номер 1. Бизнесът хвърля топката в полето на правителството: отсега да иска от Европейската комисия компенсации за загубите заради санкциите срещу Русия.

Разбира се, кризата в Украйна не помага на туризма, при това не само на българския. Но ако на българското Черноморие не дойдат толкова руснаци, колкото им се иска на българските хотелиери, основната причина ще е друга.

Сгромолясалите се цени на петрола вкараха Русия в най-тежката валутна криза от 1998 г. насам, а икономиката влезе в рецесия. Намалялата покупателната способност на руснаците ги принуди да свият разходите си, включително за ваканционни пътувания - по данни на руската преса продажбите на руските туроператори са спаднали с около 50%. Отлив на руски туристи се наблюдава навсякъде, което не пречи на други страни да се справят и без толкова много руснаци.

Миналата година в Турция броят на руските туристи е намалял с над 21%, а в Гърция за първите 10 месеца - 4 пъти. Спадът в България така и не е обявен официално, но вероятно е далеч по-малък, а секторът отчете най-лошата си година от 2009-а.

През това време в Турция приходите от туризъм са нараснали с 6.2 на сто. В Гърция туристическият поток се е увеличил с 23%, което превърна 2014-а в поредната рекордна, "златна за гръцкия туризъм" година. За настоящата 2015-а въпреки очертаващия се сериозен спад на руски туристи (50% по-малко резервации в началото на годината) Гърция прогнозира нов рекорд - 25 млн. туристи. В Турция очакват 25-30% по-малко руснаци, но твърдят, че са на път да станат петата по общ брой туристически посещения страна в света.

Световната туристическа организация към ООН пък предвижда глобален ръст от 3-4% и също толкова в Европа заради възстановяващите се икономики и поевтиняването на петрола.

Това показва, че истинските проблеми на българския туризъм са други и много по-дълбоки от очевидно прекомерната пристрастеност към руските гости. Те са свързани преди всичко с качеството на услугата и цялостната среда и съотношението им с исканата цена.

Затова намаляването на европейските туристи, които биха придали на пазара повече предвидимост и устойчивост, е трайна и неизменна тенденция. Преди пет години те са били 70-75%, сега са 50 на сто от всички туристи в България.

Същото се отнася и за най-естествения пазар - българския. Стотици хиляди българи годишно предпочитат да прекарат почивката си на друго място. И едва ли ще прегърнат идеята на туристическия бизнес предоставяните от фирмите ваучери да се използват не за храна, а за летни почивки в страната, т.е. българските работодатели с парите си да заместят руснаците.

Сигурно е обаче, че да се очакват компенсации от ЕК е напълно нереалистично. Все едно да ги поискат от Путин, МАЕ, ОПЕК или МВФ

Открийте разликите

В рамките на ски зоната Мюрен в Швейцария има забранена за ски територия по две причини: опазват се местообитания на дива коза и е лавиноопасен район.*

Националният парк като марка за качество

От текст на Ана Нончева в сайта "Прозрачни планини"

Освен територия на уникално разнообразие на растителни и животински видове, които се нуждаят от опазване и съхранение, националният парк трябва да има културно и икономическо значение за района. В това отношение е важна връзката с културните и икономическите традиции на местното население, което е ангажирано с опазването на парка.

Такъв пример дава Националният парк Dolomiti Bellunesi в Италия. С цел да обедини природното, културното и икономическото му значение се ражда идеята за Carta Qualita (Харта за качество). Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на ЕС през 2000 г., за да създаде област на икономическо развитие, включваща всичките 15 съседни за парка общини.

Определени са критерии, на чиято база логото на парка – Bluebell (вид камбанка, ендемично цвете за територията на Доломитите), може да се използва за сертифицирането на продукти и услуги, гарантиращи определен стандарт на качество, съобразен и с опазването на околната среда.

Предвиден е и сертификат "Приятели на парка" - фирми, предлагащи услуги (магазини, ресторанти, туроператори) не непременно на територията на 15-те общини, но в сътрудничество с парка за постигане на целите му по опазване на природата и устойчиво развитие. Тези фирми служат за "посланици" на парка на национално и международно ниво.

Carta Qualita сертифицира произведени по местна традиция  хранителни продукти, тясно свързани от своя страна с полудивото отглеждане на животни - крави, овце, кози и др., което е било основна икономическа дейност в района до средата на миналия век. Паркът е инвестирал в реконструирането на пет планинските мандри, с което допринася за възраждането на Алпийската млекодобивна индустрия. Многобройни са производителите на планински мед, традиционни сортове бобови растения, ябълки, ечемик, лимец, орехи и лешници.

Така се ражда и  "Меню на парка" - ресторанти с логото му, предлагащи традиционни ястия от тези продукти.

Местата за настаняване също изискват качествено и природосъобразно обслужване. Хижите, фермите, стаите под наем, хотелите, къмпингите и хостелите могат да се представят с логото на парка, ако следват определени екологични практики, отнасящи се до пестене на ток и вода, рециклиране и намаляване на количеството отпадъци.

За да се съхрани занаятчийството, паркът дава логото си на всеки бизнес, свързан с традиционните за района изкуство и занаяти. Понастоящем фирмите и търговците, участващи в Carta Qualita на Национален парк Dolomiti Bellunesi, наброяват 250. Това е най-голямата италианска бизнес "общност", обединена около защитена територия.

*По повод честото сравняване на България с Швейцария и други европейски държави по отношение на развитието на ски курортите "Прозрачви планини" разкрива специална рубрика по темата.

Нацията "КТБ"

Мизерия и чалга-олигархия

От коментар на Дияна Костова в webcafe.bg

Военен завод, авиоремонтно предприятие, телекомуникационна компания, операторите (два от два) на мултиплексите...

Държавата, която днес "наблюдава с подчертано внимание" схемаджийските набези около останките на КТБ, остави без коментар признанието за концентрацията на стратегически обекти за националната сигурност в ръцете на един-единствен собственик през мрежа от офшорки.

"Империята" на Цветан Василев е прекрасна илюстрация на затворената верига "пари - медии - реклама - политика - пари прим", която в един момент направи късо съединение. Пирамидалната структура се захранваше години наред с публични средства, докато не рухна под тежестта на мнимата си самодостатъчност.

Но най-симпатично е признанието за собствеността на най-голямата пийпълметрична агенция. Тази, с чиито данни всички национални медии съобразяват съдържанието си, а рекламодателите - бюджетите си. Същата агенция помпаше решително рейтинга на ТВ7, от която се роди политическото животно "България без цензура" на Бареков. А неговият личен политически рейтинг се помпаше по същия самоотвержен начин от социолозите, които продадоха пипълметрията на Цветан Василев - докато парите не свършиха.

И ако някой все още се учудва как е възможно държавата да проспи подобен пладнешки обир, може би е редно да си припомни впечатляващите данни на НСИ, които бяха публикувани наскоро. Повече от половината българи посочват, че нямат възможност да хранят семействата си редовно с месо или риба, да посрещат извънредни разходи или да си позволят едноседмична почивка извън дома. Но 98% имат телевизор.

Нация, която си позволява да живее на ръба на мизерията, за да издържа чалга-олигархията си, има нужда да се замисли върху себе си.

Гредата в окото

Защо други се справят и с по-малко руски туристи


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    t_ avatar :-|
    t_

    Браво, авторе! Това е проблемът пред българския туризъм. Услугата ни е по - лоша, а искаме повечко пари като за нея. А руснаците бяха толкова обичани, защото при нас идваха хора, които хем бяха готови да платят повечко, хем нямаха претенции към услугата. Тези хора просто не очакваха стандарта, който очаква герчанския турист.










    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    t_ avatar :-|
    t_

    Извинявам се за правописа. Малко са ми големи пръстите за екрана на телефона.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    "Греда в Окото" много точно отразява проблема на Бг туризма. Това което правят от туристическия бранш е да се оплакват от обстоятелствата и да чакат на държавата да им даде некой лев, видиш ли за това че нямало да са на далавера тая година. Ще ме прощават ама.. не бива данъците ни да отиват да хрантутят тоя или оня сектор, при положение че ДДС-то за туристически нощувки е 6%, това си е достатъчна помощ!

  • 4
    elandorr avatar :-|
    Pershing

    В допълнение към коментарите по-горе, само ще добавя, че морските курорти бяха превърнати в бетонни гета с нагъчкани сгради, лоша или липсваща инфраструктура. Масово хотелите предлагат възможно най-евтината храма и напитки въпреки гръмките звезди кипрещи се на фасадите им. Храната там буквално "свети" в тъмното. После се оплакват че няма туристи, че българите избират други дестинацио, че държавата трябва да им помага. А на мен кой ми помага да си плащам данъците? Колкото по-бързо фалират и там влязат булдозерите да разчистят останките и на тяхно място почнат да се садят дървета толкова по-добре.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK