София въздиша
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

София въздиша

Проектантите не са задължени да се съобразяват с мненията от обществените обсъждания. Протокол от тях, така или иначе, не се води.

София въздиша

Конкурсът за нов облик на централните части на града протича с някои очевидни пропуски

Мария Манолова, Десислава Лещарска
5148 прочитания

Проектантите не са задължени да се съобразяват с мненията от обществените обсъждания. Протокол от тях, така или иначе, не се води.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Знаете ли кои проекти първи получават европейско финансиране? Не са най-важните. Нито най-полезните. Първи са тези, които са най-готови. Това беше основен проблем на България в последните 7 години, когато европарите се разпиляха по поляни и градинки. И в случая на Столична община първи получават пари онези, които имат готови работни проекти и могат да започнат най-скоро.  

Това донякъде обяснява защо София и в частност главният архитект Петър Диков толкова бързат с конкурсите за реконструкция на градския център. Без значение от естетическите им качества, функционалност и какъв ще е крайният резултат, те вече са много напред в състезанието за европейско финансиране, изпреварвайки инициативи за социална, образователна, културна и спортна инфраструктура.

Да приемем, че ремонт на централните улици е сред най-важните приоритети на Столична община. Администрацията имаше достатъчно време да се допита до софиянци, да събере обществена подкрепа за концепцията си и да проведе качествен международен конкурс. Какво се получи на практика - конкурсът ядоса голяма част от професионалната общност, а резулатите, когато най-накрая ги видяха, озадачиха много столичани.

Град от кръпки, център от проблеми

Година и половина след началото на конкурса той крие голяма тайна. Обяснение защо ще бъдат реновирани точно тези части на града, на какъв принцип са определени четирите зони и как се случва преходът между тях все още липсва. Избраните изпълнители вече предлагат различни настилки, лампи, пейки и транспортни решения за неголямото пространство в центъра на града, без да е ясно дали крайният ефект няма да са няколко отделни съшити кръпки. Тук проличава и крехката логика на Столична община зад тези проекти. В първата зона например автомобилното движение се поощрява с допълнителни ленти, а в граничещата с нея трета зона колите са почти напълно забранени. Арх. Стефан Добрев е запланувал "флуидно" кръгово движение пред стадион "Васил Левски", но това едва ли ще реши целия проблем с трафика в този район.

Пространството пред бившия царски дворец в София (което според спечелилия проект трябваше да се преобрази в навяваща севернокорейско усещане плетеница от тунели, подлези и катакомби) в момента е бяло петно за общината. Докато течеше конкурсът, Столичният общински съвет реши (с доза здрав разум), че жълтите павета са културно наследство и няма да се премахват или разместват по никакъв повод. Поръчката за Зона 3 беше прекратена, а проектът умира в зародиш. Остава въпросът, ако концепцията на Столична община е била да направи реновирането точно по този начин, то как ще се отрази липсата на 25% от центъра на замисъла й.

Малкото и позакъснели обществени дискусии за тези проекти бяха като врящи казани от критики, емоции и идеи. Във Френския институт дълго време не се получи дискусия за идеите по същество, защото редът в залата се разкъсваше от викове, обвинения и сърдити монолози. Вместо коментари по проекта хората споделяха,  че не получават достатъчно информация, че общината не ги чува и не отговаря нито на техните въпроси, нито на съображенията и аргументите им. Последното обсъждане в Съюза на архитектите пък беше по-сдържано, но не донесе отговор на реалните въпроси и притеснения.

Къде сбъркахме

Според "Група Град" (сдружение на архитекти, които участваха в конкурса като "Група Център") най-големите проблеми с конкурса са три. Първият се проявява още в целите на проекта. От участниците се искаше да взимат решения за регулиране на трафика, през озеленяване до елементите на градското обзавеждане. Тоест един участник трябва да е квалифициран да предлага решения за безкрайно широк спектър от дейности. В крайна сметка пък спечелилите архитекти получават власт да решават неща (например транспорт, свързване или разделяне на паркове и градски зони), за които общината би следвало да има стратегически решения.

Втората пречка пред това обществената поръчка да привлече достатъчно участници е изключително краткият й срок. Всеки участник имаше 52 дни да намери решения на всички  изброени по-горе проблеми. Според голяма част от гилдията срокът е несериозно кратък. "Вижте си Закона за обществените поръчки и ще разберете, че това е определеният в закона период", защити се на една от обществените дискусии по темата арх. Диков. Всъщност 52 дни е минималният срок, определен от закона. Към този момент пък главният архитект на града е разполагал с препоръките на архитектите от "Група Град", според които времето за работа по такъв голям конкурс не би трябвало да е под четири месеца. "Имахме 52 дни да подготвим проект, после победителите разполагаха с цяла година да доизработят идеите си, сега обществото има едва две седмици да обсъжда проектите преди експертния съвет, а след това не е ясно колко време ще остане за технически проект - тази диспропорция в сроковете е напълно необяснима", коментира арх. Георги Кътов. Липсвали са и адекватна реклама и представяне на проекта в международните специализирани медии, заданието е било само на български, посочва Валери Гюров от "Трансформатори". Два независими източника на "Капитал" разказаха за случаи, в които международни участници все пак са си направили труда да си преведат условията, но впоследствие са се отказали заради недобре направеното задание.

Изборът на жури за тази обществена поръчка също е точка на конфликт за много от участниците и страничните наблюдатели. Списъкът с оценяващите не е бил предварително обявен на участниците. В състава на журито не е включен и нито един международен експерт. Наистина справката показва, че за журирането са отговаряли например представители на общинския културен институт "Музей за история на София", Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата, Дирекция "Зелена система" в Столична община и Комисията по устройство на територията към Столичния общински съвет, както и още девет души. Този метод за попълване на комисии обаче невинаги дава най-добрите резултати. На практика повечето хора в тази комисия не са нито архитекти, нито урбанисти, а са там, за да попълват квота. Когато толкова различни специалисти оценяват проекти с такъв широк обхват, накрая се оказва, че всеки от важните въпроси - движение, културна идентичност, градоустройство, дизайн, зависи от мнението на един-единствен човек. 

Хайде да направим един паралел - в този конкурс за четири зони участват общо 40 участника, повечето от които се повтарят, т.е. 10 участника на зона. В Пловдив, където журито е международно, участват 125 проекта от 40 държави", провокира дискусията арх. Арсени Ботушаров на последното гражданско събитие на тази тема. "Вие като администратор и организатор на този конкурс - доволен ли сте от свършената работа по привличането на проекти? И смятате ли, че е нормално такъв проект да се оценява от жури, на което половината членове не са архитекти, а другите са архитекти на постове в общината и нямат нито един проект, публикуван в известен сайт или издание", попита той главния архитект на София. Според Петър Диков, както се разбра, проблем няма. "Това, че в Пловдив има толкова много проекти, и това, че спечели чужд архитект, може да означава едно от две неща - или повече колеги са мотивирани да участват, или че българската архитектска колегия не става да прави проекти за България", обясни той по време на дискусията. Съставът на журито пък бил изцяло избор на общинските съветници, които се определят "по съответните механизми" от гражданите. "Останалите членове на журито са предложени от съответните професионални организации - Съюза на архитектите, Камарата на инженерите, Съюза на ландшафтните инженери. Така че помислете си кого сте си избрали да ви представлява в професионалните гилдии и ако не сте доволни от представителството в конкурсите, не търсете вината в администрацията", отхвърли и последната капка отговорност главния архитект. "На мен самия ще ми е много по-удобно, ако аз мога да предложа журито, както се прави в няколко други конкурса. Тогава ще си нося и отговорността за неговия състав," коментира Диков. 

Никой не те пита

Проектантите не са задължени да се съобразяват с мненията от обществените обсъждания. Протокол от тях, така или иначе, не се води.
Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Каквато и да е крайната реализация на новите проекти, те ще определят облика на града в следващите поне 20 или дори 50 години. А попита ли някой гражданите по какви улици искат да вървят в следващия половин век и какво искат да виждат около себе си? Общината наистина организира обществени обсъждания, които предизвикват толкова голям интерес, за пръв път. "Този конкурс беше изключително добре оповестен, така че няма за какво да се сърдите", дори каза директорът на "Териториално развитие" в общината арх. Бойка Къдрева на една от тези срещи. С което предизвика смутен смях и викове в препълнената зала. Всъщност публичността на конкурса се случи, защото темата се оказа вкусна за сутрешните блокове на телевизиите, а не заради извънредните усилия на общината. Пълната зала на събитията обаче не значи реална обратна връзка и промяна на проектите. "В момента може и 70% от събралите се да изказват мнение, че тези проекти изобщо не трябва да се осъществяват. В крайна сметка протокол от тези събития обаче няма. Обществените дискусии са изискване и на европейските фондове, които финансират тези проекти, но накрая пред тях ще пише само "бяха проведени обсъждания", коментира арх. Ангел Захариев.

Интересен феномен е, че преди година са избрани едни идеи, които обаче са били преработвани месеци наред според тогавашните забележки на журито. Сега за гражданско обсъждане се представят "подобрените" (и различни от спечелилите) проекти. Тепърва обаче предстои идейните проекти да минат и през нов, този път експертен съвет - 60 души от НАГ, които също да наложат своето мнение. След това проектите отново ще бъдат преработени. Следват различните комисии с общината, които трябва да одобрят всеки елемент - транспорт, озеленяване, осветление, настилка. Накрая ще ги гласува и Столичният общински съвет, който също може да дава коментари и забележки. "Всъщност финалният проект изобщо не подлежи на обнародване или коментар от гражданите, а е много важно те да дадат мнението си именно за него", смята и арх. Пламен Братков. В този момент трудно някой може да гарантира какво точно ще се случи в центъра на столицата, след като приключи този объркан процес.

Няма да остане архитект без проект

"С конкурса от края на миналата година за площад "Света Неделя" конкурсите за същия този център, на същата тема стават пет. С конкурса за "Транспорт по Канала от НДК до Орлов мост" преди няколко години – шест", написа преди време арх. Павел Попов във в. Култура. "С конкурса за "Източното направление" – седем. "Западното направление" на същия този център попадна в друг конкурс – него не броя. Конкурсът "София и Европейската интеграция" - осем. Заедно с "Градската галерия", АШТРОМ до Руската черква, "Българският Лувър" и НХА, които нямаше как да минат без градоустройство - дузина", продължава той, докато стигне общият брой до петнадесет.

Този списък може дори да не изчерпва всички опити и усилия на общината да "направи нещо" за центъра на града. Общото между всички тях е, че не стъпват върху план за транспорта в града или върху концепция за неговата идентичност, социални или бизнес цели (виж текста "Пластична операция за София"). Липсва усещането, че някой - например кметът или главният архитект, е хванал здраво управлението на града и го води уверено нанякъде. Столична община явно обича да крои планове за центъра - защото се забелязват от всички и в крайна сметка може да се реализират с поставянето на една купчина павета или лампи. Системата се е доказала в годините - предимно с това, че не решава никакви реални проблеми. Опасността и трите (и четвъртият изгубен) нови проекта да са просто поредната отметка в списъка с грешките е близко до ума.

"Кое е най-хубавото в конкурса за площада "Света Неделя"? Това, че изобщо няма да се случи", смеят се архитектите от "Група Град" на друг, вече доказал се за неуспешен опит да промени нещо в центъра. Организацията по преправянето и на онова "парче" от града протече със спорни моменти в конкурса, той пък роди слаби идеи, а сега те са замразени. За "Света Неделя" вече не се говори, вероятно защото предвиденият бюджет беше общински и лесно може да бъде преформатиран за друга нужда на града. На новите три проекта сега им предстоят изпитания - още съвети, комисии и общински процедури, след които те може и да излязат във всякакъв, дори неузнаваем вид. Само че там бюджетът е европейски. От една страна, това е примамливо за местната управа, която ще се радва на външни инвестиции. От друга, ще я задължи да спази поетите ангажименти. Само че по средата има една слаба брънка - волята да се направи нещо достатъчно качествено, което да се превърне в истински символ на града.

Арх. Стефан Добрев представи проекта си за Зона 1 пред препълнена зала, но дискусията между събралите се граждани дълго време беше за проблемите на общината, а не за архитектурата на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви"
Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Знаете ли кои проекти първи получават европейско финансиране? Не са най-важните. Нито най-полезните. Първи са тези, които са най-готови. Това беше основен проблем на България в последните 7 години, когато европарите се разпиляха по поляни и градинки. И в случая на Столична община първи получават пари онези, които имат готови работни проекти и могат да започнат най-скоро.  

Това донякъде обяснява защо София и в частност главният архитект Петър Диков толкова бързат с конкурсите за реконструкция на градския център. Без значение от естетическите им качества, функционалност и какъв ще е крайният резултат, те вече са много напред в състезанието за европейско финансиране, изпреварвайки инициативи за социална, образователна, културна и спортна инфраструктура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK