С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 27 мар 2015, 17:14, 15757 прочитания

Защо България не е Гърция

Страната не изживя тежките кризи, които мъчат съседката й заради разумната фискална политика и натрупаните резерви

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От 2008 г. досега БВП на човек в България е нараснал с около 8 процентни пункта, в Гърция показателят се срина с 25%

Последните два месеца, откакто лявата радикална коалиция СИРИЗА спечели изборите в Гърция, фокусът на световните медии отново е върху Балканите. Южната ни съседка е във фактически фалит и причината той да не е реален и болезнен е подкрепата от Брюксел и Франкфурт, макар че това може да се разглежда и като взаимоизгодна сделка, доколкото при спиране на плащанията биха пострадали и кредиторите. Икономистите спорят дали сривът на икономиката се дължи на прекалено бързото или прекалено бавното свиване на бюджетния дефицит след 2010 г. Дали "затягането на колана" не е задълбочило проблемите, или напротив – въпреки липсата на осезаемо подобрение в усещането на населението през последните четири години мерките на предишния премиер Андонис Самарас все пак са спасили  държавата от допълнително потъване.

Възобновяването на дискусиите около проблемите на Гърция, след като около две години имаше привидно спокойствие, повдига и въпроса възможно ли е въобще да се овладее фискалната криза в тази държава, след като веднъж проблемът е оставен да нарасне до такава степен. Темата е засегната от Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel, а дискусията се пренася и на полето на влиятелното финансово издание Financial Times. За да илюстрира по-ясно проблема, Гунтрам Волф решава да направи сравнение между Гърция и нейната съседна държава - България, чието положение е коренно различно. Той се опитва да сравни не само настоящата ситуация в двете държави, но и периода преди началото на световната финансова криза. Целта според Волф е да се повдигат дискусии около подобни проблеми, преди те да са станали неуправляеми.


А при сравнението ясно се вижда, че основният проблем на южната ни съседка е водената фискална политика. След 1997 г. България управлява публичните си финанси много по-добре от Гърция, а това се отразява и върху благосъстоянието на обществото. България все още изостава от Гърция по два основни показателя, които отразяват икономическата активност и материалното състояние на населението - индивидуалното потребление и брутният вътрешен продукт на глава от населението. Поглеждайки статистиката обаче се вижда, че при Гърция тези показатели са се сринали след началото на кризата и са на нивото от 1999 г. - 25% срив. На другия полюс е България. Въпреки че сме на дъното в европейската класация, в момента БВП на човек е на около 8 процентни пункта над нивото от 2008 г., а от 1999 г. насам има двойно нарастване.

България като Гърция?

Като цяло да се търсят съвпадения на икономически показатели между Гърция и България е трудно. Двете страни са почти несъпоставими от тази гледна точка, най-малкото защото Гърция е в еврозоната, а България дори не е в чакалнята. И въпреки обвързаността на лева с еврото България не може да се възползва изцяло от облагите в това да си във валутния съюз. Независимо че разликата между Гърция и Германия е светлинни години, допреди кризата инвеститорите гледаха едва ли не на двете държави като на равни. Изравнени бяха рейтингите по дългосрочните облигации на двете страни, а лихвените спредове бяха незначителни предвид огромната разлика между икономическата мощ на двете държави. 



"Членството в еврозоната предоставя достъп до различни видове финансови инструменти, до които България няма достъп", коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него Гърция се е възползвала много добре от членството си във валутния съюз. "Инвеститорите смятаха, че щом Гърция е в еврозоната, те са също толкова стабилни и нискорискови, колкото е и Германия например. От такива привилегии България никога не е можела да се възползва и затова е трудно да се прави съпоставка между двете държави", смята той.

Разбира се, България и Гърция делят една граница и няма как двете страни да нямат и общи черти. Съвпаденията за съжаление са основно негативни - ширещата се корупция, укриването на данъци, слабите институции, некачественото образование, лошите условия за правене на бизнес. Ако спрем със сравненията дотук, ще изглежда странно, че никое българско правителство досега не е поискало спасителна помощ, както това на няколко пъти направи южната ни съседка. България обаче не само не поиска спасителна помощ, но и при всяко тестване на външните пазари от 2012 г. досега доказва, че поне външното възприятие е, че се справя все по-добре.

Различията правят разликата

За да разберем обаче защо България е по-добре от Гърция, трябва да се изследват най-вече различията в структурата на двете икономики. Макар и да имаше еднократно разпускане на дисциплината през 2014 г., България е една от държавите с най-добри фискални показатели в Европа. Така беше и преди кризата, така е и сега. Причината може да се търси назад в годините. От края на комунистическия строй до 1997 г. България успя да фалира два пъти, преживя хиперинфлация и масово затваряне на банки. Като резултат от това и досега публичните финанси на страната са под строг мониторинг от международни институции, които чрез валутния борд отнеха част от суверенитета при провеждането на парична политика.

Именно поддържането на валутния борд, за разлика от сигурността (която вече не изглежда толкова непоклатима) на единната валута, е естествен ограничител за българските правителства да поемат по гръцки сценарий. След падането на диктатурата през 70-те години Гърция е поддържана финансово от Запада, който не желаеше страната да влиза в орбитата на Съветския съюз, а и бе стратегическа локация за НАТО. През 1981 г. държавата се присъединява към Европейския съюз, през 2001 г. – към еврозоната, а всичко това се случи с почти безконтролното наливане на средства в икономиката.

Дълг и дефицити

След 1997 г. българските правителства са съумели да свият дълга от близо 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 13% през 2008 г. Част от редукцията се дължи на номиналното повишение на БВП, но след 2001 г. вече сме свидетели на реално свиване на дълга благодарение на бюджетни излишъци, приватизация и други финансови операции. Не такова е положението в Гърция. За съжаление Евростат не разполага с данни до 2006 г., но числата след това са категорични  - държавният дълг расте постоянно както номинално, така и като дял от БВП. В края на 2013 г. той достига 320 млрд. евро, или 175% от БВП.

Статистиката показва, че генезисът на гръцките проблеми с дълга е доста преди започването на кризата, но благодарение на постоянно постъпващите капитали тези дисбаланси не бяха видими. Секването на паричните потоци всъщност разкри колко сериозен е проблемът с дефицитите и дълга на страната. В периода 2000 - 2008 г. България отчита средногодишен излишък от 1.3%, докато при южната ни съседка има дефицит от 6.1%. Най-лошото е, че поддържаните високи разходи в бюджета не са били използвани за подкрепа на икономическия растеж и засилване на конкурентоспособността на икономиката, а всичко е насочвано за поддържането на висок, но изкуствен, стандарт на живот, корупция и финансиране на неефективни държавни структури.

Когато кризата се пренася в Европа, и при двете държави се наблюдава значително влошаване на фискалните баланси. През 2009 г. бюджетният дефицит на Гърция е 15.2%, а на България - 4.2%. Разликата е огромна, но тя е следствие от поведението на управляващите в предходните пет години. За този период България работи на излишък, трупа резерви и плаща заемите си. В същото време Гърция живее на заем, харчи повече, отколкото изкарва с идеята, че потокът от средства никога няма да секне. След като илюзиите са разбити на пух и прах през 2009 г., Гърция е принудена да започне драстична редукция на своя дълг, което минава през свиване на дефицита. В края на 2014 г. страната успя да излезе на първичен излишък (от разходите се изключват лихвите по дълговете). Това редуциране обаче коства около 25% от БВП на държавата. Всъщност, ако трябва да се направи моментна снимка, сега България се държи по-малко консервативно от Гърция, като продължава да е на първичен дефицит. Но това е и защото може да си го позволи временно, тъй като бюджетът не е свъхнатоварен с разходи за обслужване на дълга.

Текущата сметка

Балансът по текущата сметка е един от най-важните макроикономически показатели, тъй като той влияе върху равновесието в икономиката, а равнището му е от съществено значение при определяне на БВП и съответно икономическото развитие на страната. Балансът по текущата сметка е и може би единственият макроикономически показател, който бе съпоставим за двете държави преди кризата. Характерни за този период бяха големите дефицити, които и при двете държави се дължаха на големия внос, който надхвърляше значително износа. В някои години тези дефицити като част от БВП бяха доста по-големи в България. След кризата нещата се промениха коренно. България може да се похвали с почти феноменално подобряване на текущата сметка и в резултат балансът вече няколко години е положителен. Гърция също подобри своя баланс, но все още е отрицателен. "Текущата сметка се коригира по начин, който може да се определи като абсолютен световен рекорд", смята Георги Ганев.

Ако погледнем повърхностно на статистиката, дефицитите по текущата сметка на България и Гърция преди кризата трябва да са сравними. В действителност обаче не са. В България дефицитът се дължеше почти изцяло на притока на преки чуждестранни инвестиции (макар и много от тях в имоти и строителство) и вносът на капиталови стоки. Като една икономика, която току-що е напуснала комунистическия строй и натрупването на капитали е все още ниско, потенциалът пред външните инвеститори беше голям въпреки слабите институции и правната несигурност.

"Голямата разлика е в структурата на този дефицит по текущата сметка. В Гърция притокът се дължеше на взети от правителството заеми, които отиваха за текущо потребление и след като парите биваха изхарчени, накрая оставаха само дълговете", коментира макроикономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Според него именно това е причината сега България да е на излишък.

Финансовите пазари

Истинските проблеми на Гърция дойдоха, когато финансовите пазари решиха, че Гърция вече не е надежден кредитополучател. Тогава лихвите по външното кредитиране растяха все повече, а в един момент външните пазари отрязаха изцяло достъпа на страната до тях. Съвсем по друг начин стоят нещата у нас. Между 2002 и 2015 г. доверието на инвеститорите в платежоспособността на държавата се е увеличило в пъти, а това се доказа ясно преди десетина дни, когато правителството емитира външен дълг за 3.1 млрд. евро, при рекордно ниски лихви. Разбира се, това се дължи до голяма степен и на рекордно ниските лихви по цял свят и започналото печатане на пари от ЕЦБ. Факт е обаче, че от началото на кризата доходността по българския дълг постоянно е под гръцкия. Предходният гръцки кабинет успя да успокои пазарите с последователната политика, която ще осигури продължаваща подкрепа от Брюксел. С идването на СИРИЗА обаче отношенията с ЕС изведнъж отново се изпълниха с неяснота и лихвените проценти се покачиха, което неминуемо ще се отрази върху и без това страдащата гръцка икономика през 2015 г.

"Когато има трупане на дългове дълго време, пазарните отношения в един момент се променят", смята Калоян Стайков. Според него именно това се случи през 2007–2008 г., когато поемането на риск премина границите на разумното. "Когато пазарите не вярват, че ще им върнеш парите, те или вдигат лихвите, или просто не ти дават заеми. Ние преживяхме кризата благодарение на натрупания фискален резерв", смята той.

"Устойчиви са тези страни, които при наличие на дефицит успяват да реагират и да го намалят в сравнително обозрими срокове. Неустойчиви са тези страни, които не могат да премахнат дефицита дори в най-добрите години за икономиката", смята старши икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него България е можела да се притеснява от "гръцки сценарий" в периода 2013 - 2014 г., когато заради политическата нестабилност дефицитът неконтролируемо се повишаваше. "Бюджетът за 2015 г. и тригодишната рамка до 2017 г. адресираха проблема и предвидиха намаление на дефицита. Данните за бюджета тази година показват, че дефицитът намалява дори по-бързо от предвиденото, което е добър знак, че стратегията вече се изпълнява", добавя той.

Историята показва, че запазването на фискалната стабилност – ниски нива на дефицит и дълг, е ключов елемент към постигането на икономически растеж. Примерът с Румъния, която фалира при 20% дълг към БВП, показа ясно, че при недалновидна фискална политика и внезапно отдръпване на пазарите ефектът може да бъде "гръцки сценарий".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета

Животните ще бъдат умъртвени, но опасността от разпространение на заразата остава голяма

20 юли 2019, 653 прочитания

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 4934 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Какво се случи през седмицата

Финансовият министър не допусна пенсионните фондове до дълговата емисия; Цветан Цветков беше избран за председател на Сметната палата; Парламентът в Букурещ даде министър на прокуратурата

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото