С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 27 мар 2015, 15:57, 18926 прочитания

Пластична операция за София

Столична община замести дебата за проблемите на града и възможните решения с архитектурни конкурси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Възлагат се много величави цели на тези проекти. Единствената им цел е разкрасяване на центъра.", Бойка Къдрева, директор "Териториално развитие" в Направление "Архитектура и градоустройство"
 
"Ако ще развиваме София като град за пешеходци, велосипедисти, хора с бебешки колички, с ролери, тогава предложението да се сменят настилките в центъра с гранитни плочки е неудачно. Само че никой не е помислил в тази посока.", арх. Пламен Братков, "Група Град"
София е донякъде модерен град. Донякъде не защото омаловажаваме постиженията от последните години, а защото въпреки тях в сравнение със столиците в Европа нашата има доста да догонва по отношение на благоустройство и удобства.

Това не са наши думи. Не са и думи на съвременник, нито са казани по повод на управлението на Йорданка Фандъкова. Така започва статията "Каква е столицата и каква трябва да бъде", публикувана в сп. "София" през 1945 г. Седемдесет години по-късно представите за удобства и уредена градска среда вероятно са различни, но не и усещането за провинциалност и нещо сбъркано в начина, по който се развива градът.


То се затвърди тези дни след последното обществено обсъждане на проектите за реконструкция на центъра на София. Каквото и да се каже сега, няма да има голяма тежест - изпълнителите и техните проекти са вече избрани, а законът не ги задължава да се съобразят или дори да отчетат коментарите на гражданите. Сега конкурсът продължава с отмятането на етап след етап по пътя към европейското финансиране, с което ще бъдат реализирани промените.

Центърът ще се сдобие с нови настилки, пейки, осветление и озеленяване. Площадите "Славейков" и "Гарибалди" ще бъдат преобразени. Бул. "Евлоги и Христо Георгиев" ще имат ново платно, Перловската река ще е с повишено ниво, а около нея ще има спортни площадки, алеи и площади (виж текста Как (евентуално) ще изглежда центърът на столицата). Сами по себе си много от елементите на тези проекти не са лоши. Но конкурсите не са подчинени на никаква по-голяма концепция, нито на по-мащабна визия за бъдещето или обединяваща идея, която да ни казва какъв град е София и какъв искаме да бъде. Нито пък имат зад себе си някой, който ясно да заяви, че стои зад тази идея и е отговорен за нейното изпълнение. Многогодишният кмет на града Йорданка Фандъкова липсва от този разговор, а в момента главният архитект Петър Диков говори за детайлите на проектите, но не и за голямата идея зад тях. "Възлагат се много величави цели на тези проекти. Единствената им цел е разкрасяване на центъра", коментира темата пред "Капитал" Бойка Къдрева, директор "Териториално развитие" в Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община.

Дори и целта им да е благоустройство, подобряване на средата, остава въпросът защо никой не отдели внимание на хората, които всеки ден се придвижват, живеят и работят в тези пространства, не ги попита какви са потребностите им и как могат да се решат трупаните с години градоустройствени неуредици. Няма мнения по темата на външни и опитни архитекти, урбанисти или визионери. Вместо истинска дискусия за проблемите на града и възможните им решения софиянци ще получат поредната подмяна на настилки и разширяване на пътища - за да могат да се придвижват по-бързо от едно зле уредено място до друго.



Какво не е наред в София

За да разберем дали промените в трите централни зони ще решат проблемите на града, първо трябва да се вгледаме във всички фактори, които определят качеството ни на живот.
Градската среда е застаряла, занемарена, придвижването е опасно, на някои места невъзможно

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Липсата на безопасна и достъпна градска среда - това са ежедневните и основни проблеми на столицата, казва пред "Капитал" Валери Гюров, един от създателите на сдружение "Трансформатори". Става въпрос за състоянието на тротоари, рампи, шахти, колчета, остатъци от градски елементи, които стърчат с години, пояснява той. Проблем е и липсата на неприкосновени бус ленти, които да направят градския транспорт конкурентен на автомобилите, както и липсата на функционираща мрежа от велоалеи, стимулираща придвижването с велосипеди", посочва той. В основата на този проблем е неравнопоставеността на всички участници в движението. В последните години в София с милиони левове публични средства са ремонтирани десетки километри улици, за да се пригодят най-вече към автомобилите, без особена мисъл за останалите.

И според арх. Павел Янчев това не е решение на тежкия трафик в центъра. "Въпреки че в София има 520 автомобила на 1000 жители, което е огромна цифра за Европа (за сравнение числата от 2008 г. са Лондон 320/1000, Берлин 390/1000, Париж 420/1000), общината продължава да насърчава и да инвестира огромни средства в инфраструктурни проекти с приоритет за автомобила. Докато това не се промени, няма да има и качествена промяна в градското публично пространство", казва той. "Ние правим същите грешки на растежа, които са се случили преди десетилетия в други градове - огромни булеварди, пространства, насочени към автомобилите, вместо да се поучим от опита им и да прескочим тези стъпки", добавя арх. Ангел Захариев от "Група Град" .

Разпокъсаността на града и фактът, че много квартали са достъпни предимно с автомобил, са сред най-големите проблеми в класацията на арх. Янчев. "Като всеки постиндустриален град София е наследила много инфраструктура, която разпокъсва града. Може би сте забелязали как има квартали отвъд железопътната бариера Централна гара - Сточна гара - Подуене, които изобщо не присъстват в мислите на гражданите и не са считани като част от града - в тези квартали рядко ходят други хора освен жителите им. Изграждането на метрото се опитва да направи стъпка в тази посока, но въпросът е дали успява", казва арх. Павел Янчев.

"Няма пешеходен достъп чрез система от публични пространства, която да се опита да свърже целия град. Няма и идея за такава", допълва той. Самите публични пространства понякога са оградени от тежка инфраструктура и това ги прави трудно достъпни. "Вижте Борисовата градина например в частта й до центъра - заобиколена от бул. "Цариградско шосе", алея "Яворов", бул. "Драган Цанков" и Канала. Това я прави един изключително трудно достъпен парк, предимно през подлези. И тъй като сега има лансиран нов конкурс за реновация на парка, почти съм сигурен, че фокусът на проектите ще е върху шарката на настилките и цветните лехи, но не и върху достъпността. Подобен пример е и новото Ларго - пешеходният достъп е под земята, автомобилите са на повърхността, а площадът остава завинаги празен", казва още арх. Янчев. Това не е новост за устройственото планиране на София, където от години обществените публични пространства се движат по инерция, заместени от изкуствените - моловете. По инерция, изглежда, се движи и идеята за нов център.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло 5 Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло

Премиерът и финансовият министър увериха, че никой няма да подлага на риск валутния курс

28 яну 2020, 15074 прочитания

Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление 2 Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление

Президентът в момента е единственият институционален критик на сегашния модел на държавното обвинение

28 яну 2020, 13119 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Искаме справедливо споразумение

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10