Енергийният регулатор ще бъде многопартиен

Кандидатурата на Боев е предложена от "Български демократичен център" (БДЦ), чийто неформален лидер е Христо Ковачки.

Изборът на членовете на независимия енергиен регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), вероятно няма да предизвика сериозни спорове. Проучване сред партиите показва, че е предварително ясно чии кандидатури ще минат, като дори опозиционната БСП ще има свой човек в регулатора. Ако не друго, това съгласие поне ще означава относителен политически комфорт за регулатора, на който му предстои да наблюдава въвеждането на сериозни реформи в енергийния пазар. Но пък предрешеният избор показва защо депутатите ограничиха възможността кандидатури да предлагат само политическите сили.

Сигурните имена

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Борбата за постовете в КЕВР, изглежда, ще бъде ожесточена, макар и не толкова между самите кандидати, колкото между партиите, които ги предлагат. Като цяло обаче имената вече са ясни. Сигурният председател на комисията е Иван Иванов. Той беше предложен от Реформаторския блок, но неформално е подкрепян и от управляващите от ГЕРБ, което гарантира избора му. Другите сигурни в новия състав на комисията са досегашната председателка на ГЕРБ Светла Тодорова и нейната заместничка Евгения Харитонова, които са двете номинации на ГЕРБ.

За всекиго по нещо

Останалите партии обаче също ще получат място в новия КЕВР. Така например ДПС най-вероятно ще вкара Ремзи Осман, който е юрист. Другият предложен юрист е от Патриотичния фронт, но хората на Валери Симеонов залагат на други кандидатури - Александър Йорданов и Владко Владимиров. Първият е работил в ЧЕЗ до 2007 г., а след това е бил изпълнителен директор на фирма, занимаваща се с търговия с електроенергия, която към момента не функционира. От 2013 г. Йорданов е старши инспектор в отдел "Одит" в "БДЖ холдинг". Владимиров пък е консултант на граждански договор към "Мини Марица-изток".



Димитър Кочков, който е номинация на "БСП - Лява България", също ще бъде от избраните във ВиК състава. Според информацията, публикувана за него на сайта на Народното събрание (част от процедурата по номиниране), Кочков е заместник-директор на ВиК - Плевен, и работи в този сектор от 1991 г. И бившият изпълнителен директор на "Булгаргаз холдинг" Любомир Денчев, който също е предложение на БСП, може да влезе в КЕВР като експерт в газовия сектор.

От Реформаторския блок пък влиза Валентин Петков, който също е експерт във ВиК сектора и до декември 2013 г. е работил във варненското звено на КЕВР. Петков е активист на СДС и беше кандидат за депутат. С неговата кандидатура реформаторите се опитват да балансират избора за председател на Иванов, който е от ДСБ. Някои от депутатите от управляващото мнозинство обаче имат съмнения за бизнес миналото му.

Сред реформаторите обаче без член на КЕВР остава "Движение България на гражданите", което вече е предизвикало вътрешнопартийни драми.

От имената, които вероятно ще влязат в КЕВР, е и предложението на "Български демократичен център" Георги Златев, който в момента е председател на съвета на директорите на "Брикел", чиято собственост се свързва с Ковачки. Преди това Златев е бил изпълнителен директор и на "Мини Марица-изток".

Вероятно наддаването кой да влезе в управлението на енергийния регулатор ще продължи до последно и е възможно да има и изненади. По процедура днес депутатите от енергийната комисия трябва да изслушат всички кандидати, а окончателният избор ще приключи с гласуване в пленарна зала.

"Лошо политическо назначение"

В същото време изненадващо в списъка с номинациите за председател и членове на КЕВР попадна и името на бившия председател на комисията по времето на кабинета "Орешарски" Боян Боев. Той е номиниран от депутата Румен Йончев от "Български демократичен център", чийто неформален лидер е Христо Ковачки.

Именно за Боян Боев бившият вицепремиер от служебното правителство на Близнашки Екатерина Захариева беше коментирала, че безпрецедентните решения на ДКЕВР са стигнали дотам, че в писмо на ЕК се посочва председателят поименно като пример за лошо политическо назначение. Ставаше въпрос за това, че прехвърлянето на Боев за председател на ДКЕВР директно от позицията на изпълнителен директор в Българския енергиен холдинг противоречи на независимостта и безпристрастността на регулатора. Оставката на Боев беше поискана именно по времето на служебния кабинет през август 2014 г.

За по-малко от година като председател на ДКЕВР Боян Боев взе доста интересни решения, чийто ефект върху енергийния сектор едва ли може да се нарече полезен.

Едно от тях е да наложи на Националната електрическа компания да постигне конкретни параметри при промяната на дългосрочните договори на двете американски централи "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Марица-изток 1", което напълно блокира преговорите с тях.

Трупаната с години финансова дупка в НЕК продължи да нараства застрашително и по време на председателството на Боев (за първите шест месеца на 2014 г. дефицитът на държавната компания се увеличи от 3.16 до 3.53 млрд. лв.), основно заради решенията на регулатора. Решението на ДКЕВР за цената на електроенергията за периода юли 2014 - юли 2015 г. пък граничеше с пълен абсурд, създавайки предпоставка за дефицит от 1.5 млрд. лв. (част от заложените параметри така и не се случиха) с единствената цел цената на тока да продължи да се потиска, без да се извършват реални реформи на енергийния пазар.

Цената на природния газ, продаван от държавната "Булгаргаз", ще намалее с 13.17% от началото на април и 1000 куб. метра ще струват 531.44 лв. Това реши Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на закрито заседание в понеделник. Така на практика регулаторът удовлетвори ценовото предложение на газовата компания.

От решението на КЕВР става ясно, че заради разликата в курса на долара компанията ще изгуби 25 млн. лв. през второто тримесечие. От "Булгаргаз" са посочили, че през предходните месеци също са реализирали загуба. Това бе и една от причините КЕВР да не може да позволи по-голямо намаление на цената на природния газ. В тази връзка от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) бяха изпратили отворено писмо, в което настояваха "Булгаргаз" да започне да използва адекватни механизми за намаляване на валутния риск, за да може цената на природния газ да бъде намалена с 22%.
 

Цената на природния газ пада с 13.17% от април  Друга причина природният газ да не поевтинее с повече е по-високата калоричност, която ще доведе до допълнително заплащане от 8 долара на 1000 куб. метра. В същото време обаче цените на алтернативните горива, както и на природния газ намаляват, и то значително – съответно с 20.59% по договора с "Газпром" и 14.29% от местен добив, става ясно от доклада на КЕВР. От него се вижда също, че краткосрочните задължения на "Булгаргаз" към края на януари 2015 г. са над 240 млн. лв., а дългосрочните са 272 млн. лв. От краткосрочните задължения 44.880 млн. са към "Булгартрансгаз", 149 млн. лв. - към БЕХ. Отделно 133 млн. лв. са данъчните задължения на компанията.