Осигурителните вноски на хората и компаниите ще се увеличат, а възрастта за пенсиониране ще расте двойно по-бавно. Това са двете ключови промени в пенсионния модел, които предлага правителството. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин представи общо 30 мерки, които според него ще намалят зависимостта на Националния осигурителен институт от бюджетните средства, ще направят системата по-устойчива, а като краен ефект се очаква да се генерира повече ресурс за по-големи пенсии.
Социалният министър обясни, че до края на седмицата промените, които ще бъдат добавени към предложенията на Министерството на финансите от януари, ще бъдат качени за обществено обсъждане. "До края на април се надявам, че ще има консенсус около мерките", коментира Ивайло Калфин. Според него реалистичният срок за внасянето на окончателен законопроект в Министерския съвет е началото на май. Финансовият министър Горанов изрази надеждата си, че до края на май или през юни парламентът ще е приел промените. В края на миналата година управляващите си бяха дали като срок за приемане на новостите март, който явно няма да бъде спазен.
Мерките бяха определени от управляващите като дългосрочни и "максимално приемливи за всички". Не така мислят обаче представителите на бизнеса и икономистите. Месец по-рано четирите национално представителните работодателски организации представиха своите предложения (в 25 точки), които се различават значително от правителствените мерки. Описаните стъпки от правителството се подкрепят от синдикалните организации.
Повече тежест върху бизнеса
Първият сериозен разрив между правителство и работодатели е за увеличението на вноските във фонд "Пенсии" и фонд "Безработица". Логиката на вносителите е по този начин да се намали огромната субсидираност на НОИ от републиканския бюджет. Управляващите предлагат за 12 години вноските в тези два фонда да се увеличат с общо 4.5 процентни пункта (виж таблицата). В същото време се предвижда частта от осигуровката, която отива в пенсионен фонд, да остане 5%, въпреки че по кодекс от 2017 г. трябваше да стане 7%.
Според социалния министър това в крайна сметка ще намали осигурителната тежест върху бизнеса, тъй като в единия случай вноската се увеличава рязко с 2%, а в другия тежестта е разпределена за дълъг период от време. Не така обаче смята Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, според когото независимо от периода 4.5% винаги ще е повече от 2%. "Ние, работодателите, не приемаме това като аргумент и ще настояваме вноските да не се променят. Депутатите, които са изпратени в парламента, не са получили мандат от гласоподавателите, за да вдигат осигурителната тежест", коментира той.
"Това не е аргумент - да се увеличава вноската в НОИ за сметка на тази в универсален пенсионен фонд", коментира София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България". Според нея доста от участниците в обсъжданията са изразили несъгласие с идеята да отпадне увеличението на вноската във фонд. "Как може да се говори за натоварване на бизнеса с вноска за УПФ, тя си е за сметка на осигурените, не на работодателите. Според мен трябва да се вземат мерки, които да затворят пробойните в системата, да се осветли сивата икономика", добавя тя.
"Няма значение дали е плавно или не. Това е вдигане на осигуровките. Нашите изчисления показват, че увеличението с 1 процентен пункт ще донесе грубо около 180 млн. лв. повече приходи в НОИ. Сметка се прави при уточнението, че всички продължават да плащат, без никой да преминава в сивия сектор. Това на практика обаче е невъзможно", коментира за "Капитал" Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Според нейните сметки тези 4.5 пункта биха донесли около 800 млн. лв. повече в бюджета за тези 12 години, но пак уточнява, че в тази сметка не влиза негативният ефект от отказ на хората да се осигуряват.
Финансовият министър, който подкрепя вдигането, обяви на пресконференцията, че дефицитът реално никога няма да може да бъде стопен напълно, а единствено може да се разчита на частично свиване. "През последните 10-15 години вноските бяха намалявани съзнателно, "дупката" в НОИ също беше увеличавана съзнателно. Целта винаги е била да се намали пряката осигурителна тежест върху доходите, за да се повишава конкурентоспособността на икономиката", заяви Горанов.
По-бавно нарастване на възрастта
България още дълго време ще продължи да е държавата с една от най-ниската възраст за пенсиониране. Причината е отказът на правителството да продължи политиката, започната от първия кабинет "Борисов" за вдигане на възрастта с по 4 месеца на година. В представения пакет от мерки е записано, че възрастта за хората, работещи най-масовата трета категория труд, ще се увеличи плавно до 65 години за мъжете и жените, но това изравняване ще се случи едва през 2037 г. (виж таблицата).
"Това плавно увеличение в крайна сметка ще доведе до това, че след 2-3 години ще се наложи отново да ревизираме модела. И тогава може да се наложи още по-рязко вдигане на възрастта", смята Велев. Работодателските организации настояват годишният ръст да е с по 6 месеца. Но според председателя на АИКБ би могло да се стигне до компромис и да се запази сегашното увеличение с по 4 месеца.
И за Десислава Николова проблемът с пенсионната възраст в България е много голям. "Увеличение с по 1-2 месеца няма да реши проблемите в системата. Прекалено е плавно и на практика безсмислено", смята икономистът. Тя е на мнение, че трябва по-голяма стъпка, тъй като в България продължителността на живот расте, заради многото инвалидни пенсии средната възраст на пенсионерите намалява, а като резултат накрая възрастните хора получават една много ниска пенсия, но за сметка на това - дълго време. "В много страни се въвеждат автоматичните механизми за актуализиране на пенсионната възраст. Така трябва да е и в България", смята тя.
Между фонд и НОИ
В пакета от мерки остават предложенията на финансовия министър Владислав Горанов осигурените да могат да избират да се осигуряват само в НОИ, без да внасят в универсалните пенсионни фондове (УПФ). Предвидено е изборът да е многократен, но не по-късно от пет години преди възрастта за пенсиониране. Натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, избрали държавното осигуряване, да се прехвърлят в т.нар. Сребърен фонд. За влизащите на пазара на труда се предвижда сумата да постъпва в избран универсален пенсионен фонд, в случай че лицето не избере за 3 месеца, да се разпредели служебно във фонд. Принципът ще важи и за работещите при тежки условия на труд (т.нар. първа и втора категория).
Служителите в сектор "Сигурност" също ще могат да избират между фонд и НОИ. Очакваната промяна за полицаи и военни, която да свие привилегиите им, отсъства от правителствените предложения. Калфин обясни, че водят разговори с вицепремиера Румяна Бъчварова за въвеждане на минимална възраст за пенсиониране, като сега тя е почти 53 години.
